Номер 233128.08.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасIII-A въззивен граждански състав
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Красен П. Вълев
като разгледа докладваното от Красен П. Вълев Въззивно частно гражданско дело №
20202100502035 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба с вх.№260324/12.08.2020 г. срещу Разпореждане
№12535 от 17.07.2020 г. по ч.гр.д. №3897/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК против М. А. М. , ЕГН ********** за сумата от 18.13 лева договорна лихва за
периода от 28.08.2018г. до 06.11.2018г., сумата от 150 лева - такса за извънсъдебно събиране
на просрочен кредит, и сумата от 122.87 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за кредит, начислена за периода
28.08.2018 г. до 06.11.2018 г.
Изразява се несъгласие с твърдението на съда от процесното разпореждане, че
искането за договорна лихва за посочения период противоречи на добрите нрави и
уговореният годишен лихвен процент се явява нищожен поради надвишаване на трикратния
размер на законната лихва. Сочи се, че законодателят е въвел изрично посочен максимален
допустим размер на ГПР при сключване на потребителски кредит, но досежно лихвата ЗПК
не предвижда изрично максимален размер. Цитирана е съдебна практика. Твърди се, че
договорът за потребителски кредит съдържа пълната изискуема съгласно чл. 11. ал. 1, т. 9 от
ЗПК информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Оспорва се и извода на съда на съда, че искането за присъждане на таксата за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит се основава на неравноправни клаузи. Сочи се,
че такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит не се дължи от момента на
сключване на договора, а се начислява само и единствено при неплащане в срок на
вноските по кредита, като изрично е отбелязано, че се касае за разходи за
телекомуникационни услуги, адвокатски консултации, които дружеството би направило при
неизправност от страна на кредитополучателя. Твърди се, че обезщетителен характер, като
има за цел да покрие разходите на кредитодателя, свързани с извършваните от него действия
по събиране на изискуемите просрочени плащания.
Оспорва се и извода на БРС, че неустойката е нищожна, като уговорена в нарушение
на закона и добрите нрави. Излагат се съждения относно юридическия характер на
неустойката. Поддържа се, че неустойката по кредита е предвидена не като част от
ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на
същия - именно, за да обезщети липсата на поръчители или банкова гаранция, които да
гарантират изпълнението на договорните задължения и кредиторът, при неизпълнение, да
има право да поиска вземанията си и от тях. Твърди се, че неустойката е индивидуално
1
договорена между страните, преценява се във всеки отделен случай с оглед всеки отделен
потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит, уговорките за
погасяването му и други допълнителни условия. Цитирана е съдебна практика. Претендират
се разноски.
На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.
413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* срещу М. А. М. ,
ЕГН ********** за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“
№233637 от 14.08.2018 г.: 419.87 лева- главница, 18.13 лева- възнаградителната лихва за
периода от 28.08.2018 г. до 06.11.2018 г., 122.87 лева- неустойка за периода от 28.08.2018 г.
до 06.11.2018 г., 150 лева- такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 55.52 лева-
законна лихва за забава върху главницата от 17.11.2018 г. до датата на подаване на
заявлението.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор
за потребителски кредит, ведно с приложенията към него, както и приложимите общи
условия.
С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за
изпълнение по отношение на сумата от 18.13 лева договорна лихва за периода от
28.08.2018г. до 06.11.2018г поради противоречие с добрите нрави и за сумите от 150 лева -
такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, и сумата от 122.87 лева - неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от договора за
кредит, начислена за периода 28.08.2018 г. до 06.11.2018 г., поради обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправни клаузи.
Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит „Гет
Кеш“ №233637 от 02.07.2018 , приложен на л. 7 и сл. от заповедното производство.
Безспорно е и сключването на Анекс към същия на 14.08.2018 г./л. 12 от заповедното
производство/.Видно от договора, длъжникът М. А. М. е получил сума от 500 лева, която
следва да издължи за срок от 12 седмици с договорен годишен лихвен процент 40 %.
Видно от т. 6.1. от договора М. се е задължил да представи обезпечение в срок до края
на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, а именни
поръчителство на две физически лица/ с осигурителен доход над 1500 лева, над 20 годишна
възраст, работещи на безсрочен трудов договор, с не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит/
или банкова гаранция в размер на 210,24 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за погасяване на всички задължения по договора. Индивидуално договорен с Анекс
обаче е размер на банковата гаранция от 525,60 лева /л. 13 от заповедното производство/.
Посочена е и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер 148, 44 лева за
целия срок на договора.
В заявлението, по което е образувано заповедното производство пред районен съд-
Бургас, се твърди погасване на две вноски по кредита, като е спорно дали сумата,
предсставляваща неустойка, тази за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата,
представляваща договорна лихва почиват на клаузи, които са неравноправни,
противоречащи на закона и добрите нрави.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
2
Досежно претендираната възнаградителната лихва като договорно възнаграждение
районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че уговорения
размер от 40 % нарушава добрите нрави, като е цитирана практика на състави на ВКС -
решения и определения, произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за
да се приеме, че не накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи
надвишаването на този размер води до извод за нищожност. Във връзка с това настоящата
инстанция приема следното следното: болшинството от цитираните в обжалваното
разпореждане актове на ВКС сочат като горен праг на договорната лихва трикратния размер
на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите
нрави, следователно - нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на
лихва възнаграждение на кредитора. Цитираните решения и определения на ВКС, обаче, са
постановени по казуси, различни от настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда
договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на
поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а
именно - Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е
предвидено: "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България".
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%,
ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова извода за нищожност на договорената
възнаградителна лихва се явява неоснователно. В този смисъл е правното разрешение,
възприето и по Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение № 166
от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от 12.07.2019 г. на
ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г., Решение № 72 от 22.04.2019 г. на ОС - Габрово по в.
гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г.
Ето защо доколкото в случая, уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната
лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с
която страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че следва да се издаде Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Мартин Минов за
сумата от 18.13 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.08.2018г. до
06.11.2018г.
По отношение на претендираната неустойка: Включването в договор на клаузи, които
са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите нрави, доколкото това
неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за кредитополучателя. В случая,
според настоящия състав, двете поставени от кредитодателя алтернативни условия по т. 6 от
3
договора за потребителски кредит, са практически неизпълними. Първото от тях е в срок от
24 часа от сключване на договора да бъдат осигурени двама гаранти, работещи на постоянен
и безсрочен трудов договор, с нетно трудово възнаграждение в размер на 1500лв., които да
подпишат договор за поръчителство и да гарантират връщането на сумата от страна на
Тодорова. Изискването да бъдат осигурени двама такива поръчители, които да се съгласят
да гарантират издължаването на кредита от страна на въззиваемия, отговарящи на всички
изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, според настоящия
състав не може да бъде изпълнено в краткия 24-часов срок по договора, а това означава
автоматично възникване на задължение за заплащане на неустойка на кредитопулчателя.
Същото се отнася и до второто условие, което е на практика неизпълнимо – да се внесе
банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя, в размер на сума близо равна на
главницата и тя да бъде безусловна и неотменима. Съдът приема, че горното изискване на
кредитодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на
кредитополучателя по причина, че лице, което има средства за заплащане на банкова
гаранция в размер искания кредит в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за
кредит. Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията
следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната
страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки
„допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава привидно доброволен
характер и привидно право на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними
условия за обезпечаване на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на
практика бива задължен да заплаща неустойка. По този начин така уговорената клауза
противоречи на добрите нрави. Така, според настоящия състав, се постига и скрито
увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и би довело до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимата от заемателите
лихва. Съдът намира, че посочената клаузи не отговаря и на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което обуславя неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното съдът намира, че клаузата за уговорена неустойка в размер
на 122.87 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение съгласно т.
6.6 от договора за кредит, начислена за периода 28.08.2018 г. до 06.11.2018 г. е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, а освен това противоречи на закона и на добрите
нрави.
Налице са предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване
на заповед за изпълнение за тази сума.
Същото се отнася и за сумата от 150 лв. за извънсъдебно събиране на вземането. Не е
ясно дали посочените разходи за телекомуникационни услуги и адвокатски консултации са
сторени. На съда не е ясно и какво е основанието за претендиране на тази сума, при
положение, че кредиторът се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК
производства и при уважаване на претенцията ще бъдат репарирани и сторените разноски за
съдебното производство. Ето защо за тази сума също не следва да се издава заповед за
изпълнение.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане се явява частично неправилно,
поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 18.13 лева договорна лихва за периода от
28.08.2018г. до 06.11.2018г. В останалата част, разпореждането следва да бъде потвърдено.
В полза на частния жалбоподател се следват направените в настоящото производство
4
разноски, съобразно уважената част, в размер на 0,93 лв. поради което и за тази сума за
разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №12535 от 17.07.2020 г. по ч.гр.д. №3897/2020 г. на
Районен съд-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу М. А. М. , ЕГН ********** за сумата от 18.13 лева - договорна лихва за периода от
28.08.2018г. до 06.11.2018г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. А. М. , ЕГН
********** за сумата от 18.13 лева - договорна лихва за периода от 28.08.2018г. до
06.11.2018г., както за и сумата от 0, 93 лева за държавна такса за частна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12535 от 17.07.2020 г. по ч.гр.д. №3897/2020 г. на
Районен съд-Бургас в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5