№ 508
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500392 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба, подадена от Община С. - срещу
определение № 17.03.2022 г., постановено по гр. дело №794/2019 г. по описа
на Районен съд- С., с което съдебното производство е прекратено.
Съдебният акт се обжалва като неправилен и незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила.
В частната жалба са изложени съображения, с който се оспорва извода на
първоинстанционния съд за липса на правен интерес от водене на дело от
ищеца.
Твърди се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че
липсата на правен интерес следва да се следи служебно и в хода на самото
производство . Сочи, се че настъпилите по- късно обстоятелства не следва да
се вземат предвид, още повече когато тези обстоятелства се дължат на
незаконосъобразни действия от страна на първоинстанционния съд.
В подкрепа на изложеното оплакване е посочено, че в резултат
бездействието на първоинстанционния съд, изразяващо се в непроизнасянето
повече от 6 месеца по отправено искане за обезпечение чрез спиране на
изпълнението по изпълнително дело №20187930400636, то делото е
приключено, с влязъл в сила акт.
Предвид горното се иска отмяна на обжалвания акт.
В срок по чл. 276, ал. 1 ГПК са представени отговори на частната жалба
от Р.Н. С. и М.Н. С., с които се оспорва същата като неоснователна. Отправя
се искане за потвърждаване на първоинстанционния акт.
Подадена е и частна жалба от Р. Н. СТ. срещу определение №
7/19.04.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение
1
молбата за присъждане на сторените по делото разноски. Сочи се, че факта,
че производството по делото е прекратено не го лишава от възможността да
претендира разноски по делото. Сочи се, че правото му е било упражнено
своевременно, с оглед на което се отправя искане за отмяна на обжалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно.
В срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е представен отговор на частната жалба от
Община С., с който се оспорва подадената частна жалба като неоснователна.
Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционния акт като
правилен и законосъобразен.
Софийски окръжен съд, като взе предвид исканията и възраженията на
страните, данните по делото намира, че частните жалби са процесуално
допустими – подадени в рамките на прекулзивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК,
всяка от тях е подадена срещу валиден съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалването му.
Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.440 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците- Р.Н. С. и М.Н. С., че Община С. не
дължи на същите сумата от 6444 лв., представляваща присъдена главница по
гр.д. №309/2006 г. по описа н РС- С., сумата от 9265,12 лв., представляваща
лихва върху посочената главница, както и сумата от 110 лв. сторени разноски
по гр.д. №309/2006 г. по описа на РС- С..
Изложени са твърдения в исковата молба, че с влязло в сила решение от
29.01.2009 г., постановено по гр.д. №309/2006 г. по описа на РС- С., Кметство
В.Т. е осъдено да заплати на М.Н. С., Р. Н. СТ. и Г.Н.Б. сумата от 6444 лв.,
ведно със законната лихва от 18.05.2006 г. до окончателното изплащане на
вземането. Посоченото решение било допълнено, като с него са присъдени и
сумата от 110 лева за сторени по делото разноски. По молба на ищците са
били издадени два броя изпълнителни листа за вземанията им срещу
Кметство В.Т..
Въз основа на издадените изпълнителни листа са били образувани изп.
дело №18 и №21 по описа за 2010 г. на ДСИ при РС- С., които са били
прекратени с постановления от 29.12.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
По молба на М. С. и Р.С. е било образувано изпълнително дело при ЧСИ
Милен Бъзински през 2017 г. Впоследствие по искане на взискателите
изпълнителното производство е продължило пред ЧСИ Наталия Дангова, в
хода на което, Община С. е била конституирана като трето задължено лице.
На 01.03.2019 г. е било връчено на Община С. запорно съобщение за
налагане на запор върху вземанията на Кметство В.Т., като на 06.03.2019 г. е
бил извършен превод на сумата от 17403.01 лева по сметка на изпълнителния
орган. С молба от 07.03.2019г. е поискано от ЧСИ Наталия Дангова да
възстанови погрешно преведената сума, в резултат на което е бил постановен
2
отказ. Разпореждането на изпълнителния орган е обжалвано пред СОС, състав
на който е отменил постановения отказ и е указал на ЧСИ да продължи
изпълнителните действия срещу длъжника Община С..
С исковата молба на Община С. е отправено искане за обезпечение чрез
спиране на изпълнителното производство по изп. дело 20187930400636 по
описа на ЧСИ Наталия Дангова, което с определение от 15.06.2020 г. е било
допуснато.
Срещу подадената искова молба са подадени отговори от М. С., Р.С. и
Г.Б., с който се оспорва същата като неоснователна.
Видно от писмо от ЧСИ Наталия Дангова/л.227 от п.д./, производството
по дело 20187930400636 е приключено с разпореждане от 13.04.2020 г., което
е влязло в сила на 05.06.2020г., дължимата сума е била събрана и
разпределена между взискателите по делото, освен Г.Н.Б., която е била
починала.
С обжалваното определение № 17.03.2022 г., постановено по гр. дело
№794/2019 г. по описа на Районен съд- С., производството по делото е
прекратено изцяло, като първоинстанционния съд е приел, че след като
производството по изпълнително дело №20187930400636 по описа на ЧСИ
Наталия Дангова е приключено с разпореждане, което е влязло в сила, то
търсената защита с предявените искове по чл. 124, ал. 1 и по чл. 439 ГПК не
може да бъде постигната. В резултат на това е приел, че за ищеца- Община С.
липсва правен интерес, а предявените искове са недопустими.
Въз основа на горното настоящият въззивен състав прие следното от
правна страна:
Съображенията на първоинстанционния съд, че липсва правен интерес за
така предявените искове са правилни. В мотивите си съдът е изложил
виждането си относно правната квалификация, при която е преценена липсата
на правен интерес, поради което, по въпроса за допустимостта на този иск,
въззивния съд намира за необходимо да изложи следното:
С оглед обстоятелствата, на които се основават предявените права във
връзка със започналото принудително изпълнение и петитума - да се признае,
че ищецът не дължи претендираните суми, за които е насочено изпълнението,
то предявеният иск се преценява като такъв по чл. 440, ал. 1 ГПК, а не като
такъв по чл.439 ГПК. Видно от обстоятелствената част на исковата молба,
ищецът обосновава интереса си като трето задължено лице, чиято банкова
сметка е била запорирана за вземания на длъжника Кметство В.Т. по
изпълнителното дело. Ето защо е неправилен фактическия извод, че правната
квалификация на предявеният иск от страна на Община С. е с правна
квалификация по чл.439, ал.1 ГПК.
На следващо място искът по чл. 440 ГПК предвиден като защита на
третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника
и с изпълнението се засягат правата на тези лица, обуславя интереса на
3
третото лице от предприетите изпълнителни действия.
Законът е очертал активната легитимация на лицата, имащи правото да
предявяват такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим
и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните
действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Макар и да е
било налице интерес у ищеца от предявяването на такъв иск, то
процесуалните предпоставки, за воденето на исково производство следва да
са налице през цялото развитие на процеса. С приключването на
изпълнителното производство, е отпаднала една от процесуалните
предпоставки, а именно интерес от търсената защита. Ето защо е
неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като процесуалните
предпоставки са били налице към момента на предявяване на исковата молба,
то отпадането на някоя от предпоставките впоследствие е ирелавантно за
процеса.
Без значение е факта, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че
е бил предявен при условията на евентуалност и иск по чл.124, ал.1 ГПК. В
случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК
установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Доколкото беше
отбелязано по-горе, след отпадането на интерес от търсенето на защита,
обуславящ се от висящото изпълнително производство и предприетите
действия спрямо Община С., то с приключването на изпълнителното
производство не може да се приеме, че е налице надлежно право на иск.
Ето защо обжалваното определение, с което се прегражда по нататъшното
развитие на процеса, следва да бъде потвърдено като правилно.
По частната жалба от Р.Н. С. срещу определение № 7/19.04.2022 г.,
постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата за
присъждане на сторените по делото разноски.
С това определение, на основание чл. 248 ГПК е оставено без уважение
отправеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, тъй като
същото не е било направено своевременно преди постановяване на
определението за прекратяване на производството. Р.Н. С. е подал молба, в
същият ден, в който е постановено определението за прекратяване на
исковото производство, с която е отправил искане за присъждане на
сторените от него разноски по делото в размер на 400 лева. Към молбата е
приложен и списък по чл.80 ГПК.
Въз основа на така установеното, във връзка с частната жалба съдът
намира, че следва да отмени обжалваното определение от 19.04.2022 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско
4
правоотношение, уредено от процесуалния закон, и има обективен
(безвиновен) характер. Ето защо тя е функция от изхода на спора. Доколкото
производството по делото е било прекратено, то неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че не е било поискано своевременно присъждането
на разноски от страна на жалбоподателя. Съгл. разпоредбата на чл. 78, ал. 4
ГПК, разноски се дължат и при прекратяване на делото, ето защо с оглед
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по
делото Р.С. разноските по делото пред първата инстанция, а именно сумата от
400. 00 лева за адвокатско възнаграждение.
С отговорите на частната жалба на Община С., от страна на М. С. и Р.С.
се претендират разноски от по 300 лева за заплатено адвокатски
възнаграждение пред настоящата инстанция. С молба от 09.06.2022 г.,
жалбоподателят- Община С. е релевирала възражение за прекомерност на
адвокатските възнаграждения претендирани с отгворите на частната жалба.
Възражението следва да се разгледа по същество.
На осн. чл. 7, ал. 2, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение при производства по частни жалби е 1/3 от
минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса
на страната, но не по-малко от 200,00 лева. Доколкото в случая се касае се за
въззивно производство от частен характер, което не се характеризира с
особена правна и фактическа сложност и което се разглежда в закрито
заседание, то отправеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да се присъди такова, в размер на 200
лева за изготвяне на частна жалба, в случая – отговори на частната жалба.
При това положение Община С. следва да бъде осъдена да заплати
разноски на М. С. и Р.С. от по 200,00 лева на всеки един от тях, за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Въззивният съд констатира, че по делото няма приложено доказателство
за заплатена държавна такса в размер на 15 лева, за разглеждане на частната
жалба на Р.С. срещу определение № 7/19.04.2022 г., поставено по делото,
поради което същият следва да бъде осъден да заплати посочената сума по
сметка на СОС.
Водим от гореизложеното Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.03.2022 г., постановено по гр.
дело №794/2019 г. по описа на Районен съд- С., с което съдебното
5
производство е прекратено.
ОТМЕНЯ определение № 7/19.04.2022 г., постановено по гр. дело
№794/2019 г. по описа на Районен съд- С., с което е отхвърлено искането за
присъждане в тежест на ищеца разноските, сторени от ответника Р. Н. СТ. в
хода на първоинстанционното производство и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община С., с адрес гр. С., ул. „Ал. С.“ №7, ЕИК********
да заплати на Р. Н. СТ., ЕГН********** направени разноски по делото в
размер на 400, 00 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Община С., с адрес гр. С., ул. „Ал. С.“ №7, ЕИК********
да заплати на Р. Н. СТ., ЕГН********** и М.Н. С., ЕГН********** сума от
по 200 лева на всеки един от тях, представляваща сторени разноски за
производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Р. Н. СТ., ЕГН********** да заплати сума в размер на 15
лева по сметка на Софийски окръжен съд, представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на частна жалба срещу определение № 7/19.04.2022 г.,
постановено по гр. дело №794/2019 г. по описа на Районен съд- С..
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6