РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500403 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез
процесуален представител главен инспектор А. И., срещу Решение №
260014/21.05.2024 г. по гр.д.№ 590/2017 г. на Окръжен съд –Варна, с което са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) за
отнемане в полза на Държавата на имущество от Р. П. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., общ. С., обл. С., ул.“* *“ № *, К. И. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ул.“*“ № *, И. Р. П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ул.“*“ № * и А. Р.
П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ул.“*“ № *,
действащ със съгласието на родителите Р. П. Г. и К. И. Х., както следва:
От Р. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с
чл. 62 от ЗОПДНПИ:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 5,499 дка., находящ се в землището на с.
Д., ЕКАТТЕ 21720, община К., област С., местност „Д. К. д.", от която 0,267
дка - трета категория и 5,232 дка - пета категория, съставляваща имот №
004007 по плана за земеразделяне, при граници: нива № 004009 на К. Сл. П.,
нива № 004004 на И. Г. О., полски път № 090004 на община К., нива № 004008
на „Адванс Терафонд" АДСИЦ, придобит с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 62, том VI, per. № 5307, дело № 587 от 2011 г.
от Р. П. Г..
1
- МОТОРНА ЛОДКА - КАТЕР, име „М.", регистрационен номер: *,
модел „Хриси", корпус BIYD18BKL102, година на производство 2002 г., място
на производство САЩ, двигател „Mercruiser" № М360381, пристанище на
регистрация Русе, том XXIV, стр. 337, №*, придобита с договор за покупко-
продажба на плавателен съд от 28.06.2011 г.
- сумата в размер на 1 400 лв., представляващо допълнителна лична
вноска през 2012 г. на собственика Р. П. Г. в търговско дружество „Топ
Дизайн-СС" ЕООД, ЕИК *********.
- сумата в размер на 73.19 лв., представляваща вноски на каса от Р. П. Г.
по разплащателна сметка в лева с IBAN *, открита в „Р. Б. Б." ЕАД.
- сумата в размер на 5.59 лв., представляваща вноски на каса от Р. П. Г.
по картова сметка в лева по издадена карта Маестро с IBAN *, открита в „Р. Б.
Б." ЕАД.
- сумата в размер на 643.01 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN *, с титуляр Р.
П. Г., открита в „Ю. Б." АД.
- сумата в размер на 824.99 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN *, с титуляр Р.
П. Г., открита в „Ю. Б." АД.
- сумата в размер на 1328.63 лв., представляваща получени парични
средства от трети лица по спестовен влог в лева с IBAN *, с титуляр Р. П. Г.,
открит в „Ю. Б." АД.
От К. И. Х., ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във връзка
с чл. 62 от ЗОПДНПИ:
- ЛЕК АВТОМОБИЛ, „Ауди", модел „А6", рег.№*, рама
WAUZZZ4AZSN037034, двигател 1Z333799, придобит с договор за покупко-
продажба на МПС от 07.07.2011 г.
- сумата в размер на 48 755,20 лв., представляваща допълнителна лична
вноска през 2011 г. на собственика К. И. Х. в търговско дружество „Супер
Лукс-84" ЕООД, ЕИК *********.
От И. Р. П., ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 62 от ЗОПДНПИ:
- сумата в размер на 1 933,14 лв., представляваща парична вноска от
майката К. И. Х. по спестовен влог в евро № *, открит в „Б. Д." ЕАД.
От А. Р. П., ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във връзка с
чл. 62 от ЗОПДНПИ:
- сумата в размер на 2 141,46 лв., представляваща парична вноска от
майката К. И. Х. по спестовен влог в евро № *, открит в „Б. Д." ЕАД, всички
основани на твърдения за значително несъответствие в периоди: за Р. Г.
09.12.2004 г. - 09.12.2014 г., а за К. Х. 30.03.2006 г. - 09.12.2014 г.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички
ангажирани по делото доказателства и наведените от ищеца доводи и
2
възражения, не е ясно въобще кои доказателства е кредитирал. Твърди се
неправилно интерпретиране на свидетелските показания на Пл. Д., като е
прието, че същият е предоставял като служебни пари сумите на ответника.
Излага се, че в тежест на ответника е да установи, че третите лица са
разполагали с такива средства, които да предоставят на ответника. Дори обаче
и да се приеме, че внесените от трети лица по сметка на ответника суми не
следва да участват при включване в размера на несъответствието, то нетния
доход възлиза на 126 293,30 лв., а наличното в края на проверявания период
имущество е 384 522,45 лв. Или се твърди, че несъответствието възлиза на
258 229,15 лв., много над изискуемият минимум от 150 000 лв. Излага, че са
направени неправилни и необосновани фактически и правни изводи,
обусловили постановеното отхвърляне на исковете. Излагат се подробни
аргументи по съществото на спора и по приложението на закона. Оспорват се
и присъдените в полза на ответниците разноски, като се излага, че не са били
налице основанията по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, а ответниците са имали
възможността по чл.119 ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р. П.,
чрез адв. М. Я., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Поддържат наведените пред първоинстанционния съд възражения по
съществото на спора. Твърди, че получените от третите лица суми не следва
да участват в размера на несъответствието, тъй като същите са неналично
имущество. Освен това сочи, че доколкото сумите, дадени за закупуване на
имоти са включени като разходи, то получените при продажбата на тези имоти
суми следва да бъдат включени като приходи. Излага, че пресметнато по този
начин и увеличаването на приходите с получените при продажбата на имотите
суми, както и със заемните средства, нетният доход възлиза в размер на
439 501,30 лв., т.е. надвишаващ наличното в края на периода имущество от
384 522,45 лв. Моли се решението да бъде потвърдено.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от К. И. Х., И. Р. П. и
А. Р. П., действащ със съгласието на родителите Р. П. Г. и К. И. Х., чрез адв. Л.
П., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Оспорва невключването в
приходите на сумата от 48 755,20 лв., както и включването в разходите и на
сумите, изтеглени на АТМ устройства. Твърди, че неправилно не са приети
като дивиденти суми, които не са постъпили наведнъж по банков път, но са
декларирани в подадените от ответници декларации. Сочи, че размерът на
значителното несъответствие следва да е 250 000 лв., тъй като такава е била
действащата норма към момента на започване на проверката от комисията,
като намира, че нормата на §1 т.7 ЗОПДНПИ е материално правна. Твърди, че
са били налице основания за присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.3
пр.2 от ЗА и затова и правилно такива са присъдени. Моли решението да бъде
потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от К. И. Х. и И. Р. П. срещу определение №
260096/19.07.2024г., постановено по същото дело, с което е оставена без
3
уважение молбата на жалбоподателите по чл.248 ГПК да бъде изменено
първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде увеличено
определеното по реда на чл. 38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 ЗА адвокатско
възнаграждение. Твърди, че следва да се съобрази, че първоначално искът е
бил за отнемане на имущество на стойност 5 916 654,70 лв. Възнаграждение се
дължи както за прекратената част от исковете поради извършен отказ от иск от
страна на КОНПИ, така и по отхвърлената част. Излага, че възнаграждението
следва да бъде определено минимум на 70 696,55 лв., колкото възлиза
минималното такова в редакцията на Наредба №1 към 31.07.2020г. Сочи, че са
проведени повече от десет съдебни заседания и делото се отличава с
фактическа и правна сложност. Моли да бъде допуснато изменение на
решението в частта за разноските, като бъде увеличено определеното в полза
на адв. П. такова от 20 000 лв. на 70 696,55 лв.
Срещу тази частна жалба е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – КОНПИ, в който се излагат доводи за нейната неоснователност, като
сочи, че два пъти поради частичен отказ от иск производството е било
частично прекратено, като определенията са влезли в сила без да е поискано
изменението им в частта за разноските. Твърдят, че освен това делото не е с
правна и фактическа сложност и молят определението да бъде потвърдено.
ВАпС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 74 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./,
имащи за предмет реализиране на регламентираното в този закон
потестативно право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество. Цитираният ЗОПДНПИ е отменен с приемането на ЗОМПИ,
считано от 19.01.2018г., като §5 ал.2 от новоприетия закон изрично урежда в
ПЗР, че неприключилите проверки и производства пред съда по отменения
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се
довършват по реда на този закон. Следователно и исковете следва да бъдат
разгледани по реда на ЗОМПИ.
За да възникне правото за отнемане на незаконно придобито имущество,
следва да се налице следните материални предпоставки: 1). Проверяваното
лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за
престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави
на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези,
предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2). Да е налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от
ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход,
надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3). Въз основа на
доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че
придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него
лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник.
4
В подаденото мотивирано искане до съда са изложени твърдения, а и от
ангажираните по делото доказателства безспорно се установява, че с
уведомление от Окръжна прокуратура - Добрич с вх. № ув - 1721/04.12.2014 г.,
КОНПИ е била уведомена за внесен обвинителен акт по ДП № 103/2013 г. по
описа на ОД МВР гр. Добрич срещу лицето Р. П. Г., ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 196а, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1,
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От
обвинителният акт от 09.10.2014 г. на Окръжна прокуратура - Добрич се
установява, че в периода м.11.2011 г. - 19.03.2012 г. на територията на обл.
Силистра и обл. Добрич, в съучастие помежду си Р. П. Г., ЕГН **********,
като извършител, Ст. В. К., ЕГН **********, като подбудител и помагач и Кр.
Сп. Цв., ЕГН **********, като помагач, при условията на продължавано
престъпление, чрез посредственото извършителство на Ж. Р. Б., ЕГН
**********, Д. М. Д., ЕГН **********, Р. Хр. Д., ЕГН ********** и Д. И. В.,
ЕГН **********, чрез използване на технически средства отнели чужди
движими вещи, които не били под постоянен надзор от владението на „ВиК
Добрич" ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя Д. К., без негово
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в
особено големи размери /нанесената щета на „ВиК Добрич" ЕООД е на
стойност 77 169 798,80 лв./. Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1,
т. 6 от ЗОПДНПИ /отм./ (чл. 108, ал. 1, т. 6 от ЗОНПИ), с оглед на което и с
Протокол № ТД04 ВА/УВ-25536/09.12.2014 г. на директора на ТД Варна
Комисията е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на лицето Р. П. Г.. Проверката обхваща периода
от 09.12.2004 г. до 09.12.2014 г. Установява се наличието на фактическо
съжителство между Р. П. Г. и К. И. Х. за целия период на проверката, както и
че същите имат две общи деца, родени през * г. и *г.- И. Р. П. и А. Р. П.. Въз
основа на констатациите от същата е взето решение № 110/15.03.2017г. на
КОНПИ за образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество.
Предвид изложеното и съдът намира, че спор досежно наличието на
първата предпоставка не е налице.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е втората предпоставка за уважаване на предявените исково, а
именно – налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по
см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото
на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемата
имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в частност
как следва да бъде направен икономическият анализ, въз основа на който да
бъде изведен извод за размера на несъответствието, в т.ч. по конкретни пера,
формиращи нетния доход, както и по произхода на средствата, с които е
придобито притежаваното имущество.
По възражението, че значителното несъответствие следва да бъде
определено съобразно ЗОПДНПИ в редакцията му към момента на образуване
5
на проверката, който в §1 т.7 от ДР предвижда, че значително несъответствие е
онзи размер на несъответствието, надвишаващ 250 000 лв. от 27.12.2016г.,
съдът намира същото за неоснователно. Предвиденото в §5 ал.2 ЗОМПИ,
предвиждаща изрично, че неприключилите проверки и производства пред
съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество се довършват по реда на този закон, включва и
прилагането на допълнителните разпоредби на закона. Част от "реда по този
закон" е разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че
"значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия
проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по
неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери
приложение и разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно която
несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава
150 000 лева. Възражението в отговора на въззивната жалба, наведено от К. Х.
и И. П. и А. П., е неоснователно.
При формиране на изводите по спорните въпроси и по основателността
на исковите претенции са дадените задължителни разрешения с ТР № 4/2021г.
на ОСГК на ВКС, съгласно които на отнемане подлежи само налично
имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и
свързаните лица парични средства с неустановен законен източник,
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобИ.ето му, както и
получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват
„имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на
ЗОНПИ. За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см.
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за
наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно
дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края
на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при
отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни
разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че
наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите
на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на
държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се
ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобИ.е на
имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в
случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
6
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Наред с
това съдът приема, че само когато стойността на придобитото по възмезден
начин през проверявания период и налично в края на периода имущество е над
150 000 лева може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното
такова в началото на периода в размер над тази стойност. И само в този случай
може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на
изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ
нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобИ.е на това благо. Едва след направата на извод за увеличение на
имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с него лица в
размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и съпоставка с
нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1, т.8 вр. т.2 и
т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на финансиране,
намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от
проверяваното лице и членовете на семейството му.
На първо място следва да се отбележи, че безспорно е между страните в
производството, че наличното имущество в края на проверявания период
възлиза на 384 522,45 лв. Горният размер се установява и от изготвената по
делото ССчЕ. Предвид изложените по-горе съображения и факта, че
наличното имущество надвишава 150 000 лв., то и следва да бъде направен
установено налице ли е значително несъответствие между реализирания от
ответниците нетен доход и стойността на посоченото имущество.
Съдебната практика е константна, че изброяването в т.2 на §1 от ДР на
ЗОНПИ не е изчерпателно, а доход, приход или източник на финансиране
/обобщено наричани доходи/ е парично постъпление в имуществената сфера
на проверяваните лица с установен законен източник, т.е. което не е
придобито в резултат на престъпление или забранена от закона дейност.
Разходите също могат да бъдат от най-различно естество. На първо място това
са т.нар. от закона „обичайни разходи“, определени като разходи за
издръжката на лицето и неговото семейство съобразно данните на НСИ.
Всички други разходи, в т.ч. и разходите за издръжка, надвишаващи
определените размери на НСИ, по см. на ЗОНПИ съставляват извънредни
разходи. По аргумент от приетото в ТР № 4/2021г. разрешение относно
преминалите през банковите сметки на лицата неналични суми, следва, че
включването на дадена сума като разход /вън от законово определения размер
на обичайните разходи за издръжка/ следва да е с установено основание.
Изтеглените от банковите сметки суми, за които не е доказано за какво точно
са потребени не следва да участват при изчисленията на нетния доход. В тези
изчисления не се включват и направените разходи за придобИ.е на наличното
в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната стойност
на последното се отчита при съпоставката по § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Само по
7
отношение на имущество, което е придобито и отчуждено през проверявания
период стойността на придобИ.ето му и стойността към момента на
отчуждаването му, изчислени по правилото на чл.148 ЗОНПИ ще имат
значение за формиране на нетния доход /в т. см. Решение № 522/07.08.2024г.
по гр.д. № 3010/2023г. на ВКС, ІV г.о./.
Предвид изложеното и съставът приема, че в разходите /Таблица №92 от
заключението на вещото лице/ не следва да бъде включена сумата от 2
695680,82 лв. – изтеглени суми в брой и на АТМ устройства. По отношение на
тези неналични понастоящем суми не е доказано за какво точно са потребени.
И доколкото липсва установено основание за потребяването на тези суми,
изтеглени на АТМ, то и същите не следва да участват при формиране на
нетния доход. Следва да бъдат включени като разход обаче платените на ПОС
терминал за стоки и услуги суми, установени в размер на 20 928,98 лв., както
и разходите за погасителни вноски по кредити в размер на 60 718,4 лв. Или,
като се съобрази изложеното, съставът намира, че следва да бъдат приети
общо за обичайни и извънредни разходи сумата от 227409,06 лв. Този размер
се получава, като от установената от вещото лице в таблица №92 от
заключението сума от 2 923 089,88 лв. се извади сумата от 2 695680,82 лв. –
изтеглени суми в брой и на АТМ устройства.
Досежно приходната част:
Съставът намира, че следва да бъдат приети като приход получените от
ищеца от третите лица К. Д. Б. и С. К. С. заемни средства в общ размер на
269 293, 18 лв. /таблица №7 от заключението/. Предоставянето на тези
средства е по договори за заем, приложени по делото. Респективно,
произходът на тези заемни средства не е с незаконен произход, доколкото
договорът за заем е законен източник. При извършените насрещни проверки и
за двете лица е установено, че същите са декларирали предоставените заеми.
Произходът на средства е установен. Установено е от вещото лице, че част от
заемните средства са върнати на заемодателя, но не от ответника, а от
„Медведев –СС“ ЕООД. Следователно върната сума не може да бъде приета
за разход. Само установеният от вещото лице в Таблица №9 получен от Р. Г.
дивидент от 43 000 лв. следва да бъде приет като приход. Като приход следва
да бъде приета и сумата от 97 791,50 лв., преведена от същото дружество в
полза на ответника, с основание „захранване на сметка на дилър П.а“. Сумата
е преведена за закупуване на имота в гр. В. бул. „* * *“ ап.*. Или общо от
„Медведев –СС“ ЕООД следва да бъде призната като приход сумата от
140 791,50 лв. /както е отразено от вещото лице по Таблица №91 от
заключението/.
Следва да бъде включена като приход и сумата от 80 000 лв., сбор от
сумите 30 000 лв. и 50 000 лв., получени от ответницата К. Х. два броя
кредити от „Б. Д.“ АД. Произходът на средствата- от изтеглен кредит, е
законен.
Следва да бъде включена в приходната част и сумата от наем и рента от
земеделски земи в размер на общо 14 154,80 лв., посочени в заключението на
8
вещото лице Таблица №86.
Даренията, извършени на стойност от 37 500 лв. в полза на Р. Г., също
следва да бъдат включени в приходната част. За извършването им са събрани
свидетелски показания на дарителката Ж., от които се установява, че са
предоставяни средства като дарение на ответника, за да си разраства бизнеса.
Сочи се, че еднократно е дадена сумата от 5000 лв. Съобразно представените
договори за дарение пък, свидетелката е предоставила общо сумата от 29 200
лв. Следва да бъде призната като приход и сумата от 48 755,20 лв., за която е
на л.274 от делото договор за временна финансова помощ, впоследствие
трансформиран в такъв за дарение на посочената сума. В разпита си пред съда
дарителят И. Хр. е установил, че е изтеглил кредит от 50 000 лв., за да го
предостави на ответницата К. Х. за бизнеса й. Уточнява, че кредитът се
погасява от свидетеля. Затова и общо следва да бъдат признати като приходи
от дарения сумата от 86 255,20 лв.
Към приходната част следва да бъде и включена сумата от 89 008,00 лв.,
която представлява сбор от пазарната стойност на отчуждените МПС към
момента на отчуждаването им. Горното е резонно предвид факта, че в
разходната част е включена пазарната стойност към момента на
отчуждаването на същите МПС- неналични към края на проверката.
Съдът приема, че към приходната част не следва да бъде включена
сумата от 1 080 300 лв., представляваща сбор от всички извършени вноски на
каса и по банков път от Пл. Ж. Д. /Таблица №34 от заключението/. Досежно
тази сума, представляваща сбор от множеството извършени по банковата
сметка на ответника от Д. преводи се установява от разпита на свидетеля Д.,
че същият ги е внасял по повод съществуващи между него и ответника Г.
бизнес отношения. Посочил е, че е внасял сумите на Г., а последният е
закупувал с тях в полза на свидетеля цветни метали и други необходими
материали. Част от тези суми са оставали като възнаграждение за Г., но не се
установява каква част от тях са били възнаграждение, за да могат да бъдат
зачислени като приход за ответника. Свидетелят е посочил, че внасяните суми
са били оборотни средства и служебен аванс за закупуване на метали в полза
на свидетеля. Затова и не може да се установи, че тази сума е представлявала
приход за ответника, тъй като сумите просто са преминавали през банковата
му сметка, откъдето са извършвани плащания в полза на трети лица. За
останалите посочени суми, като внесени от трети лица, не е установено
основанието, на което те са внасяни, поради което и следва да се приеме, че
представляват приход. Незаконен произход не може да се презюмира. Предвид
изложеното в приходната част следва да бъде включена разликата между
посочената сума от 2 297 355 лв. /установена от вещото лице в Таблица №34/
и сумата от 1 080 300 лв.- постъпила на каса от Пл. Д., или като постъпила
сума от трети лица следва да бъде приета сумата от 1 217 055 лв.
- вноски от трети лица. Досежно сумите от 286 000 лв. вещото лице е
посочило, че няма посочен вносител, а за сумата от 225 500 лв.- не е посочено
основание. Съдът намира, че досежно сумата от 286 000 лв. не е установен по
9
безспорен начин произход на средствата, следователно и не може да бъде
установен законен такъв. Същото касае и втората посочена сума. Предвид
изложеното съставът приема, че сумата от 2 297 355 лв. не следва да бъде
включена в приходната част.
При извършване на съответните изчисления, съставът приема, че като
съобрази установените от вещото лице в Таблица №82 обикновени и
извънредни разходи по точки от 1 до 7 към крайната сума по колона 8 – 444
553,11 лв. следва да бъде прибавена сумата от:
- 269 293, 18 лв.- получени заемни средства от К. Б. и С. С.;
- сумата от 140 791,50 лв., получени от „Медведев –СС“ ЕООД;
- сумата от 80 000 лв., сбор от сумите 30 000 лв. и 50 000 лв., получени
от ответницата К. Х. два броя кредити от „Б. Д.“ АД;
- сумата от 14 154,80 лв., получени наем и рента от земеделски земи;
- сумата от 86 255,20 лв., получени от ответниците дарения;
- сумата от 89 008,00 лв., сбор от пазарната стойност на отчуждените
МПС към момента на отчуждаването им;
- сумата от 1 217 055 лв., постъпила сума от трети лица.
Или приетите от вещото лице приходи следва да бъдат увеличени на
2 341 110,79 лв.
Предвид изложеното и при формиране на нетния доход съобразно
правилата, заложени в разпоредбите на ДР на ЗОНПИ, като съобрази всички
безспорно установени доходи, приходи и източници на финансиране, а
именно: доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и
недвижима собственост, от застраховка, отпуснати банкови кредити и заеми
от физически лица, дарения, които са с установен законен произход, и като
съобрази установените разходи, съдът намира, че следва да бъде формиран
нетен доход в размер на 2 113 701,73 лв. /разликата между приходите от 2 341
110,79 лв. и сумата от 227 409,06 лв. разходи/
Имуществото на ответниците към края на проверявания период възлиза
на 384 522,45 лв. съобразно приетото заключение на вещото лице /Таблица
№80/.
В съдебната практика, както и в цитираното ТР, непротиворечиво се
приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3
от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в
края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода
имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е
налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните
законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. Безспорно се
установява, че в края на проверявания период имуществото е на стойност над
150 000 лв., като същото се е увеличило в сравнение с имуществото в началото
10
на периода. Разликата между нетния доход, установен в размер на 2 113 701,73
лв. и имуществото, налично в края на периода- 384 522,45 лв., формира
сумата от 1 729 179,28 лв. Или, това е и размерът на съответствието,
установен в производството.
Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобИ.е на имущество и
разпореждане с него, а такова обогатяване е налице само в случаите, когато
между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания
период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение,
при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В
случая у е налице такова увеличаване на имуществото на ответниците в края
на периода в сравнение с началото му, но нетният доход за проверявания
период е по-висок от реализираното за периода имущество, т.е. не е налице
несъответствие, предпоставящо правото на държавата да иска отнемане на
имуществото, за което не е установен законен произход на средствата за
придобИ.ето му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от КОНПИ
за отнемане на имуществото, предмет на иска, е неоснователен. Същият
следва да бъде отхвърлен, а решението на ОС-Варна следва да бъде
потвърдено поради идентичните крайни изводи, формирани в диспозитива.
По депозираната частна жалба от К. И. Х., И. Р. П. и А. Р. П. срещу
определение № 260096/19.07.2024г., постановено по същото дело, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл.248 ГПК да бъде
изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като бъде
увеличено определеното по реда на чл. 38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА
адвокатско възнаграждение.
С решението ОС-Варна е осъдил Комисията за отнемане на незаконно
придобито имущество да заплати на адв. Л. П. – 20 000 (двадесет хиляди) лв.
за безплатно оказаната адвокатска помощ на К. И. Х., И. Р. П. и А. Р. П., на
основание чл. 38 ЗАдв. В срока по чл.248 ГПК адв. П. е поискал да бъде
допуснато изменение на решението в частта за разноските, като бъде
съобразено, че възнаграждение се дължи и по прекратената поради отказ от
иска част от производството. Сочи, че сумата възлиза на 70 696,55 лв.
съобразно действащата Наредба №1 към 31.07.2020г.
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата за
изменение на решението.
Определението е незаконосъобразно.
По делото е представен договор за оказана безплатна правна защита и
съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАдв, от който се
установява, че К. Х., лично и като законен представител на И. и А. Хр.и, е
възложила на адв. П. да я защитава безплатно. Спорно между страните е
11
необходимо ли е да бъде установявано в производството твърдението за
материална затрудненост на страната, както и наличието на близки
отношения, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Настоящият състав намира, че предпоставка за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. е установяването на факта,
че двете страни по упълномощителната сделка са постигнали съгласие, че са
налице основанията за оказване на безплатна правна помощ. Това
обективирано в подписания договор съвпадане на насрещните волеизявления
обвързва съда и той не следва да прави преценка дали хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 или т.3 от ЗАдв е налице. За присъждане на възнаграждение по
цитираната разпоредба е нужно да се установи, че са налице предпоставките
по чл.78 ГПК за ангажиране отговорността за заплащане на разноски от
насрещната страна, сключен договор между адвокат и довереник за
осъществяване на защита без заплащане на възнаграждение.
Не може да се сподели и направеното от ищеца възражение, че страните
в производството по чл. 153 ЗОНПИ задължително следва да се възползват от
предоставената им възможност, визирана в чл.119 ЗОНПИ, респ. чл.40 от
ЗОДПНПИ /действащ към момента на завеждане на исковата молба/,
съобразно която, „след влизането в сила на определението за налагане на
обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото
лице или по искане на Комисията съдът може да разреши извършване на
плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е
наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост“. Законът не е
дефинирал понятието „неотложна необходимост“. Съдебната практика е
изключително противоречива досежно тълкуването на цитираното понятие,
поради което и не съществува гарантирана за ответника възможност съдът да
освободи запорирани средства с оглед осигуряване заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Неоснователно е и направеното в отговора на частната жалба
възражение, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение върху
прекратената част от исковете е преклудирано. Искане от адв. П. е имало към
съда след постановяване на определението за прекратяване, но съдът е върнал
подадената молба, като е постановил, че по искането ще се произнесе с
решението по съществото на спора, с което се туря край на производството.
Затова и искането по чл.248 ГПК не е било преклудирано.
Цената на исковете, предявени първоначално срещу ответниците К. Х.
лично и като законен представител на И. и А. П.и е в размер на 3 029 586,58
лева. Съдът намира, че приложение намира Наредбата в редакцията си от
23.05.2017г., която е била действаща към момента на сключване на договора
между ответниците и адв. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от
НМРАВ в посочената редакция, възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 000 лева до
10 000 000 лева е 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв. В
12
настоящият случай минималният размер на възнаграждението с оглед цената
на иска е в размер на 41 825 лв. По делото са проведени десет открити
съдебни заседания, като процесуалният представител на ответниците активно
лично е участвал по всяко от извършените процесуални действия. Делото е от
фактическата и правна сложност, поради което и не е налице основание за
намаляване на посоченото възнаграждение. В полза на адв. П. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в посочения размер, като
определението, с което ОС-Варна е отказал изменение на решението в частта
за разноските следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с
което бъдат присъдени разноски в полза на адв. П. още в размер на 21 825 лв.,
които следва да бъдат заплатени от ищеца.
По разноските за въззивното производство:
С оглед изхода от спора въззиваемите К. Х. и А. и И. П.и има право на
разноски. Същите отново са защитавани от адв. П. при условията на чл. 38
ал.1 т.3 ЗА /видно от представените пълномощни/. Материалният интерес
пред въззивната инстанция възлиза на 98 730,21 лв., поради което и съобразно
чл.7 ал.2 т.5 Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа в полза на
адв. П. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8 650 лв.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати в полза
на съда следващата се държавна такса за въззивното производство, която
съобразно цената на исковете, разглеждан в настоящата инстанция /98 730,21
лева/ е в размер на 1 974,60 лв.
Съдът констатира, че с решението си ОС-Варна е пропуснал да събере
дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, за което
следва да предприеме нужните процесуални действия по чл.77 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/21.05.2024 г. по гр.д.№ 590/2017 г.
по описа на Окръжен съд –Варна.
ОТМЕНЯ определение № 260096/19.07.2024г. по гр.д. № 590/2017 г. по
описа на Окръжен съд –Варна,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260014/21.05.2024 г. по гр.д.№ 590/2017 г. по
описа на Окръжен съд –Варна в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Л. П., АК-
Варна, освен присъдените с първоинстанционното решение 20 000 лв. и
допълнително сумата от още 21 825 /двадесет и една хиляди осемстотин
двадесет и пет лева/, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита в полза на К. Х., И. П. и А. П. по гр.д. №590/17г. по описа на ОС-
13
Варна, на осн. чл.38, ал.1 т.3 вр. ал.2 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Л. П., АК-
Варна, сумата от 8 650 /осем хиляди шестстотин и петдесет/ лева, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита в полза на К. Х., И. П. и
А. П. по настоящото въззивно производство, на осн. чл.38, ал.1, т.3 вр. ал.2 ЗА
вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр.София, БУЛСТАТ ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд-Варна сумата от 1 974,60 /хиляда деветстотин седемдесет и
четири лева и шестдесет ст./, представляваща дължима държавна такса за
въззивно обжалване, на осн. чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14