Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9582 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Ищецът - „Ю.Б.“ АД, твърди, че на 24.07.2008 г. сключил с ответника „Б.Б.к.“ ООД договор за кредит, по силата на който за него са възникнали парични вземания към ответника, чиято дължимост е призната с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, потвърдено с решение, постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд и с решение, постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., както следва: вземане за заплащане на сума в размер на 4 090, 37 евро, представляваща главница по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължима за периода от 21.06.2010 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 25 158, 81 евро, представляваща възнаградителна лихва по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължима за периода от 21.06.2010 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 1 986, 59 евро, представляваща такси по договора за кредит от 24.07.2008 г., дължими за периода от 21.08.2009 г. до 21.10.2011 г.; вземане за заплащане на сума в размер на 590, 47 лв., представляваща дължима застрахователна премия по договора за кредит от 24.07.2008 г.; вземане за получаване на сума в размер на 4 145, 66 лв., представляваща разноски, направени в съдебното производство за събиране на посочените вземания. Ищецът заявява, че по силата на тази сделка за банков кредит в негова полза е възникнало и друго парично вземане срещу ответника „Б.Б.к.“ ООД - за връщане на остатъка от получената в заем парична сума, което задължение е обявено за предсрочно изискуемо с изявление на банката, което е достигнало до кредитополучателя, като предсрочната изискуемост е настъпила на 02.02.2017 г.
„Ю.Б.“ АД твърди, че на 21.04.2008 г. е сключил с ответника „Б.Б.к.“ ООД и втори договор за кредит, по силата на който за последното дружество е възникнало задължението да върне на банката, получената в заем парична сума в размер на 74 000 лв., което задължение е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 08.03.2017 г.
Със съдебното решение, постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., са отхвърлени част от предявените от ищеца срещу „Б.Б.к.“ ООД искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, за разглеждане на които е образувано първоинстанционното исково производство по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Перник, поради което той е осъден да заплати на този ответник сума в размер на 45 275, 92 лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред трите съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете. Предвид отхвърлянето на част от предявените искове с влязло в сила решение и доколкото въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение в хода на започнало принудително изпълнение от „Б.Б.к.“ ООД е събрана сума в размер на 94 283, 23 лв., в полза на това дружество е издаден обратен изпълнителен лист срещу „Ю.Б.“ АД за получаване на така платената без основание сума.
Ищецът посочва, че на 02.12.2016 г. „Б.Б.к.“ ООД се е разпоредил със своите вземания срещу „Ю.Б.“ АД, произтичащи от окончателно съдебно решение от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/ 2015 г. по описа на ВКС, I т.о., които са тези за получаване на сума в размер на 45 275, 92 лв., представляваща присъдени съдебно-деловодни разноски, както и на сума в размер на 94 283, 23 лв., представляваща присъдена такава с издадения обратен изпълнителен лист, като сключил договор за цесия, с който ги прехвърлил в патримониума на ответника „К.К.**“ ООД. Договорът за цесия е съобщен на длъжника по прехвърлените вземания - „Ю.Б.“ АД, с уведомление, получено на 05.12.2016 г. Ищецът заявява, че така сключеният договор за цесия го уврежда, тъй като в резултат от него той е лишен от възможността да извърши прихващане между своите вземания към „Б.Б.к.“ ООД, възникнали по описаните два договора за кредит, и задълженията си към това дружество за заплащане на сумата от 45 275, 92 лв. – присъдени разноски, и на сумата от 94 283, 23 лв. – присъдена с издадения обратен изпълнителен лист. Освен това със сключването на договора за цесия „Б.Б.к.“ ООД е намалил имуществото си като се е разпоредил с актив на значителна стойност. С оглед на тези факти това юридическо лице е затруднило възможността на ищеца да се удовлетвори от неговото имущество. Ищецът твърди, че и двете ответни дружества са знаели, че със сключването на договора за цесия го увреждат. Поради изложеното „Ю.Б.“ АД моли съдът да обяви за недействителен по отношение на него договор за цесия, сключен на 02.12.2016 г. между „Б.Б.к.“ ООД и „К.К.**“ ООД. Претендира в негова полза да бъдат присъдени направените в производството разноски.
Ответниците по иска - „Б.Б.к.“ ООД и „К.К.**“ ООД, го оспорват. Твърдят, че „Ю.Б.“ АД не е кредитор на „Б.Б.к.“ ООД, тъй като към момента вземанията, които е признато, че съществуват в полза на банката по договор за кредит от 24.07.2008 г. с влязло в сила съдебно решение, са погасени чрез извършено съдебно прихващане по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК с насрещни вземания, които „Б.Б.к.“ ООД има към „Ю.Б.“ АД за връщане на суми, получени без правно основание в хода на образувано изпълнително производство по и.д. № 20138410406307/ 2013 г. Посочват, че в полза на ищеца не съществува и вземане към „Б.Б.к.“ ООД, което да е възникнало по договор за кредит от 21.04.2008 г., което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д. № 343/2016 по описа на САС, 13 състав. В случай, че съдът счете, че по сделката от 21.04.2008 г. са възникнали парични вземания за ищеца, ответникът „Б.Б.к.“ ООД прави възражение за погасяването им по давност. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.07.2008 г. е сключен договор за банков
кредит, с който „Ю.И Е.Д.Б.” АД, с ново
наименование „Ю.Б.” АД, предоставя на „Б.Б.К.” ООД, като кредитополучател,
кредит в размер на 155 000 евро, който последният се задължава да върне, заедно
с дължимите лихви, при условията на договора. В чл. 1, ал. 3 от договора е
предвидено, че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца,
считано от откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора
страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят заплаща годишна лихва за
предоставения кредит, която включва сбора от действащия базов лихвен процент –
малки фирми за евро, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на
1, 25 пункта. В тази клауза е посочено, че към датата на подписване на договора
обявеният от банката базов лихвен процент – малки фирми за евро е в размер на
9, 05 процента. В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че дължимата лихва се
начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на
откриване на заемната сметка. С чл. 25, б. „г” от договора страните са
уговорили, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото
кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е
задължение, поето по силата на този договор и на договорите, обезпечаващи
кредита или по други, сключени с банката договори за кредит, включително когато
не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.
С решение № 101 от 28.11.2014 г., постановено
по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е признато за
установено по предявени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД следните суми, които произтичат от договор
за банков кредит от 24.07.2008 г.: главница в размер на 159 031, 34 евро, договорна лихва в размер
на 42 557, 72 евро, такси в размер на 1 986, 59 евро, такси /застраховки/ в
размер на 590, 47 лв., които суми са предмет на заповед № 5071 от 04.11.2011 г.
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд.
С решение № 846 от 27.04.2015 г., постановено
по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдено решение
№ 101 от 28.11.2014 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки
окръжен съд,
С решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено
по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о. е отменено решение № 846 от 27.04.2015
г., постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по описа на Софийски апелативен съд в
частта, с която е потвърдено решението на Пернишки окръжен съд, с което е
признато за установено, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД главница за
разликата между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34
евро, възнаградителна лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до
пълния предявен размер от 42 557, 72 евро, и вместо него е отхвърлен иска на „Ю.Б.”
АД срещу „Б.Б.К.” ООД за признаване за установено съществуването на вземанията,
предмет на издадена заповед за изпълнение, в частта за главница за разликата
между сумата от 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34 евро, възнаградителна
лихва за разликата между сумата от 25 158, 81 евро до пълния предявен размер от
42 557, 72 евро, поради недоказана предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит от 24.07.2008 г. и анекс към него от 21.05.2009 г. С
това решение е оставено в сила решението, постановено по т.д. № 793/ 2015 г. по
описа на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. Върховният
касационен съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски
между страните в това производство, като е осъдил „Б.Б.К.” ООД да заплати на „Ю.Б.”
АД сума от 2 881, 08 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 1
264, 58 лв. – разноски за исковото производство, и е осъдил „Ю.Б.” АД да
заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 45 275, 92 лв. – разноски по делото за трите
съдебни инстанции.
С разпореждане № 507 от 23.12.2016 г.,
постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд „Ю.Б.” АД е
осъдено да заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 105 116, 30 лв., ведно със законните
лихви, считано от 14.12.2.013 г. до окончателното изплащане, която сума е
получена от „Ю.Б.” АД по изп.д. № 2013814104063307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М..
С разпореждането съдът е извършил компенсация на разноските, присъдени в полза
на двете страни с решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. №
2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о., и в резултат на
това е постановил, че осъжда „Ю.Б.” АД да заплати на „Б.Б.К.” ООД сумата от 41
130, 26 лв., представляваща остатъка от присъдените разноски след извършената
компенсация. Съдът е разпоредил в полза на „Б.Б.К.” ООД да бъде издаден обратен
изпълнителен лист за присъдените с разпореждането суми срещу „Ю.Б.” АД.
С определение № 789 от 03.07.2017 г.,
постановено по т.д. № 751/ 2017 г. по описа на САС, ТО, 6 състав е отменено разпореждане
№ 507 от 23.12.2016 г., постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки
окръжен съд в частта, с която на основание чл. 245, ал. 3 ГПК и чл. 422, ал. 3 ГПК е издаден обратен изпълнителен лист в полза на ответника за сумата над 94
283, 23 лв., получена от ищеца по изп.д. № 2013814104063307/ 2013 г. по описа
на ЧСИ Н.М. въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение №
5071 от 04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки
районен съд, и издаденият обратен изпълнителен лист е обезсилен в тази му част.
Разпореждането, постановено по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен
съд, е потвърдено в останалата му обжаклвана част с акта на Софийски апелативен
съд.
От нотариална покана с рег. № 146/ 2017 г. се
установява, че „Ю.Б.” АД е уведомила кредитополучателя „Б.Б.К.” ООД за това, че
към 28.12.2016 г. неплатените от него в срок задължения, възникнали по договор
за кредит, сключен на 24.07.2008 г., са в общ размер на 160 414, 14 евро, както
и е че с оглед на това неизпълнение кредиторът обявява за предсрочно изискуемо
цялото задължение на кредитополучателя по договора за кредит, което е в размер
на 154 940, 97 евро – главница и 139 358, 31 евро - лихви. От направеното от
нотариуса удостоверяване е видно, че поканата е връчена на „Б.Б.К.” ООД, на
02.02.2017 г. по реда на чл. 47 ГПК.
На 21.04.2008
г. е сключен договор за банков кредит, с който „Ю.И Е.Д.Б.” АД, с ново наименование „Ю.Б.” АД, предоставя на „Б.Б.К.”
ООД, като кредитополучател, кредит в размер на 74 000 лв., който последният се
задължава да върне, заедно с дължимите лихви, при условията на договора. В чл.
1, ал. 2 от договора е
предвидено, че крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца,
считано от откриване на заемната сметка по кредита. С чл. 3, ал. 1 от договора
страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят заплаща годишна лихва за
предоставения кредит, която включва
сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми за евро, обявен от
банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1, 25 пункта. В тази клауза е
посочено, че към датата на подписване на договора обявеният от банката базов
лихвен процент – малки фирми за лева е в
размер на 10 процента.
В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че дължимата лихва се начислява
ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец след месеца на откриване
на заемната сметка. С чл. 25, б. „г” от договора страните са уговорили, че
банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение,
когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение, поето по
силата на този договор и на договорите, обезпечаващи кредита или по други,
сключени с банката договори за кредит, включително когато не е внесъл дължима
вноска по главница и/или лихва.
С решение
№ 56 от 19.10.2015 г., постановено по
т.д. № 657/ 2014 г. по
описа на Пернишки окръжен съд, е признато за установено по предявени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, че „Б.Б.К.” ООД и Ю.В.И.дължат солидарно на „Ю.Б.” АД
следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 5481 от 10.10.2013 г., по ч.гр.д.
№ 6715/ 2013 г. по описа на Пернишки районен съд: сума в размер на 18 055, 12 лв. - главница по договора за кредит за периода
от 21.06.2010 г. до 10.10.2013 г., ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпънение - 10.10.2013 г.
до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 57 099 лв. – договорна лихва за периода от
21.07.2009 г. до 08.10.2013 г., сума в размер
на 459, 12 лв. – такси по договора за кредит и застраховка по договора,
дължими до 10.10.2013 г.
С решение
№ 1177 от 27.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 343/ 2016 г. по
описа на Софийски апелативен съд е отменено решение № 56 от 19.10.2015 г., постановено по т.д. № 657/ 2014
г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която са уважени предявените
установителни искове и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от „Ю.Б.” АД срещу „Б.Б.К.”
ООД и Ю.В.И.иск за признаване
за установено по отношение на „Б.Б.К.”
ООД и Ю.В.И., че „Ю.Б.” АД има вземане
срещу тях за парично задължение по заповед за изпълнение № 5481 от 10.10.2013
г., издадена по ч.гр.д. № 6715/ 2013 г. по описа на Пернишки районен съд,
произтичащо от договор за банков кредит от 21.04.2008 г., както следва:
главница в размер на сумата от 18 055, 12 лв., дължима за периода от 21.06.2010
г. до 10.10.2013 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.10.2013 г. до окончателно
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на сумата от 57 099 лв.,
дължима за периода от 21.07.2009 г. до 08.10.2013 г., такси и застраховка по
договора в размер на сумата от 459, 12 лв., дължими до 10.10.2013 г. Решението
на САС е влязло в сила на 15.02.2017 г.
От нотариална покана с рег. № 3501/ 2016 г.
се установява, че „Ю.Б.” АД е уведомила кредитополучателя „Б.Б.К.” ООД за това,
че към 25.10.2016 г. неплатените от него в срок задължения, възникнали по
договор за кредит, сключен на 21.04.2008 г., са в общ размер на 70 246, 08 лв.,
както и е че с оглед на това неизпълнение кредиторът обявява за предсрочно
изискуемо цялото задължение на кредитополучателя по договора за кредит, което е
в размер на 59 503, 65 лв. – главница, 33 461, 67 лв. – лихви и 743, 58 лв. -
такси. От направеното от нотариуса удостоверяване е видно, че поканата е
връчена на „Б.Б.К.” ООД, на 23.12.2016 г. по реда на чл. 47 ГПК.
От заключението на изготвената в производството
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са налице данни за извършени
погасявания на дължимата главница по договора за банков кредит, сключен на
24.07.2008 г., поради което и непогасената част от това задължение възлиза на
сумата от 159 031, 34 евро, като част от нея в размер на 4 090, 37 евро е
присъдена с решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г.
по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о. Вещото лице е направило извод,
че кредитополучателят е погасил част от задължението си за заплащане на
възнаградителна лихва по тази сделка в размер на 12 833, 91 евро, като
последното плащане на месечна вноска по кредита е направено на 16.10.2009 г. В
експертизата е посочено, че размерът на неплатената възнаградителна лихва,
дължима за периода от 21.11.2011 г. до 30.12.2016 г., възлиза на сумата от 87 178,
57 евро. От заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че липсва погасяване на задължението на кредитополучателя за
главница по договора за кредита, сключен на 21.04.2008 г., че размерът на
погасеното задължение за възнаградителна лихва по този договор възлиза на
сумата от 11 127, 63 лв., като последното плащане е извършено на 14.10.2009 г.
Вещото лице е направило извод, че размерът на непогасеното задължение за
главница по описаната сделка е 77 558, 77 лв., а този на възнаградителната
лихва, дължима за периода от 21.02.2015 г. до 30.12.2016 г. е 13 255, 04 лв.
На 02.12.2016 г., между „Б.Б.К.” ООД, в
качеството му на цедент, и „К.К.**” ООД, в качеството му на цесионер, е сключен
договор за цесия, с който цедентът прехвърля възмездно на цесинера вземането си
към „Ю.Б.” АД, придобито на основание решение на Върховен касационен съд, постановено
по т.д. № 2072/2015 г., I т.о. В чл. I.2. от договора е посочено, че
прехвърленото вземане преминава в патримониума на цесионера ведно принадлежностите му, като договорът влиза в
сила от датата на издаване на обратен изпълнителен лист и изпълнителен лист по т.д.
№ 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд за разноките в полза на цедента
„Б.Б.К.” ООД.
На 27.12.2016 г. страните по договора за
цесия са подписали анекс към него, с който са се съгласили, че прехвърленото
вземане е в размер на 105 116 лв. главница, ведно с дължимите лихви за периода
от 14.12.2013 г. и сумата от 41 130, 26 лв. – присъдени разноски в исковото
производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
С иска по чл. 135 ЗЗД се упражнява едно преобразуващо право, което възниква в полза на кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него на действията, извършени от неговия длъжник, с които последният го уврежда. За да се приеме, че това право е възникнало следва да се установи настъпването на всички елементи от фактическия състав на посочената правна норма, които са следните: 1) че ищецът е кредитор на ответника „Б.Б.К.” ООД; 2) че длъжникът „Б.Б.К.” ООД е извършил конкретно действие; 3) че така извършеното действие уврежда кредитора; 4) че е налице знание у длъжника, че с извършването на това действие той уврежда кредитора; 5) че е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, че уврежда кредитора в случаите, когато извършеното действие е възмездно по своя характер.
Потестативното правото по чл. 135 ЗЗД принадлежи само на лице, което има качеството кредитор, поради което неговото възникване се предпоставя на първо място от наличието на действително вземане на ищеца срещу ответника, което не е погасено към момента на постановяване на настоящото съдебно решение.
От приетите в производството доказателства се установява, че между ищеца „Ю.Б.” АД и ответника „Б.Б.К.” ООД са възникнали облигационни отношения по два договора за банков кредит, сключени на 21.04.2008 г. и на 24.07.2008 г. Това е видно от представените по делото писмени договори, всеки от които обективира насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковите сделки за кредит. С описаните два договора за кредит кредитополучателят „Б.Б.К.” ООД е поел задължение да върне предадените му в заем парични суми, които са в размер на 152 675 евро по единия договор и в размер на 73 260 лв. по другия договор.
Главното задължение на кредитополучателя да върне получените в заем парични средства, възниква от момента, в който те са му предоставени от банката, което съвпада с момента, от който отпуснатите в кредит парични средства са усвоени и който се установява да е 30.07.2008 г. по отношение на сумата, предоставена в заем по договора за кредит, сключен на 24.07.2008 г., и 21.04.2008 г. по отношение на сумата, предоставена в заем по договора за кредит, сключен на 21.04.2008 г. /съдът счита, че датите, на които кредитополучателят е усвоил предоставените в заем средства по двата договора за кредит, се доказват от заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза, което кредитира напълно в тази му част/. Следователно на посочените дати – 30.07.2008 г. и 21.04.2008 г., в полза на ищеца са възникнали парични вземания за получаване на предоставените в заем парични средства от 152 675 евро и от 73 260 лв., които ответникът „Б.Б.К.” ООД дължи да му върне. Този извод не се разколебава от представените по делото влезли в сила съдебни решения, с които са отхвърлени предявените от „Ю.Б.” АД срещу „Б.Б.К.” ООД установителни искове по чл. 422 ГПК за признаване за установено, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД сумата над 4 090, 37 евро до предявения размер от 159 031, 34 евро, представляваща дължима и неплатена главница по договор за кредит, сключен на 24.07.2008 г. /решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о./, както и за признаване за установено, че „Б.Б.К.” ООД дължи на „Ю.Б.” АД сумата от 18 055, 12 лв., представляваща дължима и неплатена главница по договор за кредит, сключен на 21.04.2008 г. /решение № 1177 от 27.04.2015 г., постановено по т.д. № 343/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд/. Това е така, тъй като при съобразяване на постановеното с описаните две съдебни решения се установява, че исковете за главница и по двете дела са отхвърлени само защото е счетено, че в процеса не е доказано, че към момента на сезиране на съда е настъпила предсрочна изискуемост на целия дължим остатък от кредита и по двата договора, който факт е заявен като такъв, от който произтичат тези вземания в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и в исковите молби, с които са предявени исковете по чл. 422 ГПК. С влезлите в сила съдебни решения липсва произнасяне на съда, че вземанията за главница по двете сделки не са възникнали в полза на „Ю.Б.” АД или че не съществуват към датата на устните състезания, проведени при разглеждане на предявените искове пред въззивната съдебна инстанция, а само, че към датата на подаване и на двете заявления по чл. 417 ГПК не са настъпили тези факти, на които заявителят, който има съответно качеството на ищец в производствата по предявените установителни искове, основава извода си за изискуемост на вземането, а именно на обявена предсрочна изискуемост на кредита. В практиката на ВКС се приема, че когато се отхвърли предявен установителен иск за дължимостта на предсрочно изискуемите вноски по договор за кредит поради ненастъпила предсрочна изискуемост, това не означава, че не съществува вземане на ищеца срещу ответника за получаване на дължимите погасителни вноски, а само, че не е настъпила изискуемостта му към датата на сезиране на съда по реда на чл. 417 ГПК. Ето защо и за кредитора в тази хипотеза няма пречка да претендира отново тези свои вземания с осъдителен иск, по който да се позове на осъществяването на нов факт, който би бил настъпване на падежа на вноските от кредита, които преди това са били претендирани като предсрочно изискуеми. В този смисъл е решение № 139/ 05.11.2014 г., постановено по т.д. № 57/ 2012 г. по описа на ВКС, I т.о. С оглед на това, съдът приема, че с влезлите в сила съдебни решения не е отречено със задължителна за страните сила съществуването на вземанията на кредитора „Ю.Б.” АД да получи от „Б.Б.К.” ООД паричните средства, които му е предоставил за ползване по силата на двата договора за кредит, сключени на 24.07.2008 г. и на 21.04.2008 г. Фактите, които се обхващат от силата на пресъдено нещо на тези две решения, са само тези, че между страните са сключени твърдените два договора за кредит, че те са действителни и следователно са породили правни поледици, включително по възникване на уговорените в тяхното съдържание задължения, едно от които е и основното задължение на кредитополучателя по двете сделки „Б.Б.К.” ООД да върне предоставените в заем парични средства на банката – ищец, които факти подкрепят направения извод, че в полза на ищеца не са възникнали вземания срещу „Б.Б.К.” ООД на договорно основание.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че по делото е доказано, че в полза на „Ю.Б.” АД са възникнали парични вземания към „Б.Б.К.” ООД, както следва: 1) вземане за получаване на предоставената в заем сума в размер на 152 675 евро, което е възникнало на 30.07.2008 г., на основание договора за кредит, сключен на 24.07.2008 г., и 2) вземане за получаване на предоставената в заем сума в размер на 73 260 лв., което е възникнало на 21.04.2008 г., на основание договора за кредит, сключен на 21.04.2008 г.
По делото няма представени никакви доказателства, от които да е видно, че към момента ответникът „Б.Б.К.” ООД е погасил изцяло задълженията си за заплащане на главница по двата договора за кредит.
От заключенията на изготвената основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят не е погасил каквато и да било част от задължението си за връщане на предоставените в заем парични средства на месечни погасителни вноски, което е възникнало по договора за кредит от 21.04.2008 г. – нито тази част от задължението, на която е настъпил уговорения между страните падеж, нито тази, която се твърди да е обявена от банката за предсрочно изискуема, поради което следва да се направи извод, че към настоящия момент паричното вземане на ищеца за получаване от „Б.Б.К.” ООД на сума в размер на 73 260 лв. съществува в цялост.
От изводите на вещото лице, направени в заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, съдът намира за установено, че само част от задължението на кредитополучателя „Б.Б.К.” ООД да върне предоставения му кредит на месечни вноски, което е възникнало по договора за кредит от 24.07.2008 г. е погасено, и тази част е в размер на 4 090, 37 евро, която сума е присъдена с влязло в сила решение и е погасена чрез плащане, получено в резултат на проведено изпълнително производство по изп.д. № 2013814104063307/ 2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. /съдът приема, че от всички суми, събрани в хода на проведеното принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит трябва да бъдат отнесени само тези, които ищецът „Ю.Б.” АД не е осъден да върне с издадения срещу него обратен изпълнителен лист, тъй като само тази част от паричните средства са получени на правно основание, което не е отпаднало след постановяване на окончателно съдебно решение в производството по чл. 422 ГПК, т.е. на законосъобразно разпоредено незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6431/ 2001 г. по описа на Пернишки районен съд/. Следователно към момента все още съществува неплатена част от задължението за главница, възникнало в тежест на „Б.Б.К.” ООД към „Ю.Б.” АД по договора за кредит от 24.07.2008 г., която е в размер на 121 584, 63 евро.
Във връзка с направеното от ответника „Б.Б.К.” ООД възражение, че възникналите в полза на „Ю.Б.” АД парични вземания за главници по двата договора за кредит са погасени по давност, съдът ще посочи само, че то не би могло да е изцяло основателно и да се приеме, че е погасено правото на кредитора да предяви пред съд тези вземания в цялост. Това е така, тъй като падежът на една част от задълженията за заплащане на главницата на месечни погасителни вноски все още не са настъпили /крайните падежи на кредитите са уговорени през 2028 г./, поради което и петгодишния давностен срок за погасяване на тази част от вземанията за главница не е започнал да тече и няма как да е изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция. Освен това, от датата на настъпване на падежа на друга част от месечните вноски, на които кредитополучателят се е задължил да изпълни главното задължение по двете сделки, до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция не е изтекъл петгодишният давностен срок и тези части от паричните вземания за главниците по двата договора за кредит също не са погасени по давност и легитимират „Ю.Б.” АД като кредитор на ответника „Б.Б.К.” ООД.
След като по делото се установи, че ищецът има качеството на кредитор на „Б.Б.К.” ООД, който правен субект се твърди да е извършил сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна с предявения в настоящия процес иск, то трябва да се приеме, че той е носител на уреденото с нормата на чл. 135 ЗЗД потестативно право, което може да упражни срещу своя длъжник, когато последният е извършил действие, с което го уврежда.
С предявения в процеса конститутивен иск се атакува сделка, извършена от длъжника „Б.Б.К.” ООД, представляваща договор за прехвърляне на притежавано от него вземане. Ето защо съдът трябва да се произнесе по това дали в производството се установява, че такава сделка е сключена, както и дали тя уврежда ищеца, в качеството му на кредитор на вземания, възникнали по двете банкови сделки за кредит от 24.07.2008 г. и от 21.04.2008 г.
От представените по делото доказателства се установява, че на 02.12.2016 г. между „Б.Б.К.” ООД, в качеството му на цедент, и „К.К.**” ООД, в качеството му на цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземане, с който страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера свое вземане към „Ю.Б.” АД за получаване на суми в общ размер на 146 246, 26 лв., които са възникнали от решение на Върховен касационен съд, постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, I т.о., от които сума в размер на 105 116 лв., представляваща такава, за заплащане на която е постановено издаването на обратен изпълнителен лист, и сума в размер на 41 130, 26 лв., представляваща присъдени в полза на „Б.Б.К.” ООД с влязлото в сила решение на ВКС съдебни разноски. Това е видно от писмения договор от 02.12.2016 г. и анекс към него от 27.12.2016 г., които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за цесия – за вземането, което е предмет на прехвърляне със сключената сделка, което е индивидуализирано с посочване на длъжника по него, на правопораждащия го факт, на размера, до който е възникнало и не е платено към датата на сключване на договора, както и за размера на насрещното задължение, което е уговорено да възниква в тежест на цесионера, което е да заплати покупна цена.
Следователно в производството се доказа, че твърдяната в исковата молба разпоредителна сделка с имуществено право на длъжника „Б.Б.К.” ООД е извършена. За дата на извършване на цесията трябва да се приеме датата, на която е сключен договора, която е 02.12.2016 г., от който момент той поражда действие между страните по него. Тази дата е след датата на възникване на вземанията на „Ю.Б.” АД по двата договора за кредит, с които това юридическо лице се легитимира като кредитор на ответника „Б.Б.К.” ООД, поради което в случая приложение не намира нормата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща допълнителна предпоставка, при която възниква потестативното право за кредитора да иска обявяване на определено действие, което го уврежда, за относително недействително.
На следващо място трябва да се посочи, че сключеният договор за цесия е възмездна сделка, доколкото между страните по нея е уговорено, че срещу отчужденото вземане „Б.Б.К.” ООД си спестява разноски за изпълнение на свое парично задължение към цесионера „К.К.**” ООД по запис на заповед, издаден на 20.04.2016 г. и по договор, сключен на 20.04.2016 г., което ще се счита за погасено /чл. 3, ал. 2 от договора за цесия/, т.е. субектът, който се разпорежда със своето имуществено право - вземане, получава насрещна имуществена облага, която се отразява положително в неговия патримониум, защото води до това да се предотврати от него да излязат парични средства за погасяване на съществуващи задължения. Този факт е от значение както при извършване на преценка за увреждащия характер на договора за цесия, така и при изследване на наличието на субективния елемент от фактическия състав по чл. 135 ЗЗД, който трябва да е налице при различен брой правни субекти в зависимост от това дали сделката е възмездна или безвъзмездна.
За да отговори на следващия въпрос, който е дали със сключването на договора за цесия се уврежда кредитора „Ю.Б.” АД, съдът съобразява, че увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав, при който възниква потестативното право по чл. 135 ЗЗД, е налице в два случая, които са следните: 1) когато в резултат на извършеното правно действие длъжникът е намалил имуществото си, както и 2) когато в резултат на това действие длъжникът е затруднил възможността на кредиторите си да се удовлетворят от имуществото му. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 219/ 17.02.2010 г., постановено по т.д. № 752/2009 г. на ВКС, II т.о.
В случая със сключване на договора за цесия длъжникът „Б.Б.К.” ООД се е разпоредил с притежавани от него имуществени права, представляващи парични вземания към друго лице, с което той е намалил своето имущество, тъй като от него са излезли тези права. Вярно е, че тази сделка има възмезден характер, но предвид характера на уговорената насрещна престация трябва да се приеме, че в резултат на нейното осъществяване субектът, който се разпорежда със своите вземания не получава насреща никакво имуществено право, което да става част от неговия патримониум и от което да могат да се удовлетворят неговите кредитори – нито същото по вид, нито някакво друго. В резултат на извършената цесия „Б.Б.К.” ООД получава имуществена полза, но тя се изразява в спестяването на разходи за изпълнение на възникнали в негова тежест парични вземания към цесионера по други сделки на стойност от 200 000 лв., които страните са се съгласили, че ще се считат погасени срещу придобитото от цесионера вземане, а не в придобиване на имущество, от което да могат да се удовлетворят кредиторите на длъжника по реда на доброволното или принудително изпълнение на възникналите в тяхна полза вземания срещу цедента. Ето защо съдът счита, че със сключване на договора за цесия от 02.12.2016 г. длъжникът реално е намалил имуществото си, тъй като не е получил като насрещна престация друго право, което да е оценимо в пари и следователно тази сделка уврежда неговия кредитор „Ю.Б.” АД. Би могло да се счете, че сключвайки процесния договор за цесия ответникът „Б.Б.К.” ООД реално не намалява имуществото си, а го запазва същото, само ако се установи, че той притежава някакво имуществено право, което не се накърнява и не излиза от неговия патримониум като резултат от опрощаване на негови задължения в размер на 200 000 лв. по силата на постигнатата уговорка с договора за цесия. Такъв би бил случая, при който цедентът притежава парични средства, които в резултат на сделката и опрощаването на задълженията му, което се постига с нея, няма да бъдат предадени на цесионера, а ще се запазят в имуществото на цедента и ще могат да послужат за удовлетворяване на другите негови кредитори. Доказателства за притежаване на парични средства от „Б.Б.К.” ООД, обаче, няма ангажирани в производството.
Изводът за това, че сключеният от ответниците договор за цесия уврежда кредитора „Ю.Б.” АД се налага и при съобразяване на вида на имущественото право, което е предмет на тази разпоредителна сделка. То е вземане на „Б.Б.К.” ООД, по което длъжник е кредиторът на това дружество по договорите за банков кредит, сключени на 24.07.2008 г. и на 21.04.2008 г., а именно „Ю.Б.” АД. Следователно преди сключване на договора за цесия, който е предмет на предявения конститутивен иск, двете юридически лица - „Б.Б.К.” ООД и „Ю.Б.” АД, са притежавали насрещни парични вземания едно към друго, между които може да се извърши прихващане по реда на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, в случай, че същите са и ликвидни и вземането на лицето, до което е отправено изявлението за прихващане, е изискуемо. Прихващането е способ за погасяване на насрещните вземания и задължения до размера на по-малкото от тях, което означава, че в резултат на неговото извършване кредиторът на вземането, с което се прихваща, получава реално удовлетворяване. Ето защо и след като „Ю.Б.” АД е можело да извърши прихващане между своите вземания към „Б.Б.К.” ООД, възникнали по договорите за кредит и насрещните вземания на „Б.Б.К.” ООД към банката за получаване на сумите, представляващи присъдени разноски с решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о., както и суми, за които е издаден обратен изпълнителен лист по т.д. № 494/ 2014 г. по описа на Пернишки окръжен съд, то това дружество е можел да получи удовлетворяване за част от своите вземания по банковите сделки, които ще се считат погасени. С извършването на разпореждане от страна на „Б.Б.К.” ООД с притежаваните от него насрещни вземания срещу „Ю.Б.” АД в полза на трето лице по силата на сключения договор за цесия, за банката става невъзможно да упражни възникналото в нейна полза потестативно право да извърши прихващане между тях и своите вземания към това лице. По този начин се затруднява възможността на кредитора „Ю.Б.” АД да удовлетвори част от съществуващите в негова полза вземания срещу длъжника, тъй като той се лишава от възможността да използва един от предвидените в закона способи за това – този по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, чието упражняване освен това не създава никакви затруднения, тъй като става извънсъдебно чрез отправяне на изявление от кредитора до длъжника, че извършва прихващания между своите вземания и тези на насрещната страна към него. При отказ на длъжника да изпълни доброволно и като не може да извърши прихващане, за кредитора остава единствено възможността да предприеме действия по принудително изпълнение срещу длъжника, които за да имат резултат е необходимо да изтече по-продължителен период от време и да бъдат разходвани допълнителни средства за предявяване на вземанията пред съд, за да може кредиторът да се снабди с изпълнително основание в хода на заповедно или исково производство и за образуване след това на изпълнително производство за събиране на вземанията. Това, че със сключване на договора за цесия от 02.12.2016 г. се затруднява удовлетворяването на кредитора също е основание да се приеме, че тази сделка е увреждаща за него.
С оглед всичко изложено, се налага крайният извод, че като е сключил договора за прехвърляне на вземане на 02.12.2016 г. длъжникът „Б.Б.К.” ООД е увредил своя кредитор „Ю.Б.” АД.
Искът по чл. 135 ЗЗД не би могъл да се уважи, ако макар и да е извършена разпоредителна сделка, длъжникът разполага със средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора. При наличие на такива твърдения, обаче, тежестта за доказване на наличието на друго имущество от страна на длъжника, което да е достатъчно за удовлетворяване на съществуващото вземане, е на ответниците по делото, които черпят благоприятни от това правни последици /чл. 154 ГПК/. По делото няма представени каквито и да било доказателства от страна на ответниците в тази насока, поради което съдът следва да приеме че извършената от „Б.Б.К.” ООД сделка, с която това дружество е прехвърлило притежавани от него вземания, уврежда кредитора „Ю.Б.” АД.
След като се установи, че атакуваната с предявения иск разпоредителна сделка е увреждаща за ищеца в качеството му на кредитор на „Б.Б.К.” ООД, то съдът трябва да отговори и на въпроса дали при нейното извършване това дружество е знаело за увреждането. Когато длъжникът е юридическо лице, както е в случая, знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на неговите органи на управление или съответните отговорни за това служители знаят за това, че увреждат кредитора.
От събраните по делото доказателства се установява, че от името на длъжника „Б.Б.К.” ООД воля за сключване на договорите за кредит от 21.04.2008 г. и от 24.07.2008 г., с ищеца „Ю.Б.” АД и за поемане на парични задължения за връщане на предоставения кредит и за заплащане на възнаградителна лихва, е изявена от законните му представители, които са били две физически лица - Е.Ц.и Ю.И.. След като физическите лица от състава на управителния орган на дружеството-длъжник са подписали тези договори, то трябва да се приеме, че те са знаели за паричните задължения, които възникват за представляваното от тях юридическо лице по силата на описаните сделки към ищеца, който става негов кредитор и който в случай на неизпълнение ще се удовлетвори от притежаваното от него имущество.
Следва да се приеме и това, че длъжникът чрез физическите лица, които са част от неговите органи, е съзнавал, че като сключи сделка, с която да прехвърли на трето лице парично вземане, което има към „Ю.Б.” АД, той ще увреди този свой кредитор като затрудни неговото удовлетворяване, тъй като ще направи невъзможно за последния да използва един от уредените в закона способи за доброволно погасяване на паричните задължения, които длъжникът има към него, а именно този, предвиден в чл. 103 ЗЗД – да извърши прихващане между насрещните вземания, които тези правни субекти имат един към друг, с което те да се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
Следователно
съдът приема, че „Б.Б.К.” ООД е знаело, че с процесната сделка уврежда своите
кредитори.
Както беше посочено в настоящото решение, сключеният на 02.12.2016 г. договор за цесия е възмездна сделка, поради което и за да възникне правото на кредитора да поиска от съда да я обяви за относително недействителна спрямо него, трябва да се установи, че освен длъжникът и юридическото лице, което придобива вземанията, което е „К.К.**” ООД, е знаело, че със сключването на договора за цесия се уврежда „Ю.Б.” АД. Този елемент от фактическия състав на потестативното право по чл. 135 ЗЗД трябва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищеца, който черпи благоприятни правни последици от неговото настъпване, доколкото в настоящото производство не се твърдят и не се установява да са настъпили фактите, при които в закона е предвидено, че се прилага презумпцията за знание, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
За да е налице знание за увреждане у юридическото лице-съдоговорител на длъжника, трябва да се установи, че физически лица от неговите управителни органи са знаели към момента на сключване на сделката, че „Ю.Б.” АД е кредитор на „Б.Б.К.” ООД и да са съзнавали, че със сключване на договора за цесия се уврежда този кредитор.
В тази връзка, съдът съобразява на първо място, че в съдържанието на сключения договор за цесия и на анекса към него от 27.12.2016 г. е посочено, че освен вземанията, които се прехвърлят с него, които произтичат от постановено съдебно решение - решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о., също така съществуват и насрещни вземания, които „Ю.Б.” АД има към „Б.Б.К.” ООД. Това е видно от клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за цесия, в която изрично е записано, че са налице насрещни задължения между страните по прехвърлените вземания, между които ще се осъществи прихващане. Договорът за цесия е подписан от законния представител на дружеството-цесинер „К.К.**” ООД, а именно управителят Т.П., която е и в състава на върховния орган на това търговско дружество. Подписвайки договора за цесия това физическо лице е изразило воля, че е запознато със съдържанието на всички уговорки от сключения договор, включително с това, че третото лице „Ю.Б.” АД, което е длъжник по прехвърлените вземания, също притежава насрещни вземания към цедента „Б.Б.К.” ООД съгласно посоченото в съдържанието на сделката съдебно решение. Ето защо съдът намира, че физическото лице, което е вписано като управител на „К.К.**” ООД, е знаело към момента на сключване на договора за цесия, че „Ю.Б.” АД е кредитор на цедента „Б.Б.К.” ООД.
Освен горното, съдът счита, че при сключване на договора за цесия „К.К.**” ООД е запознат с обстоятелството, че между „Б.Б.К.” ООД и „Ю.Б.” АД е постановено влязло в сила съдебно решение, което е изрично описано в съдържанието на сделката, доколкото е посочено като факт, от който произтичат вземанията, които се прехвърлят – това е съдебно решение № 148 от 02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на Върховен касационен съд, TK, I т.о. След като дружеството-цесионер чрез своя управителен орган е знаело за съществуването на този съдебен акт, от който са породени вземанията, които той се съгласява да придобие с договора за цесия, то трябва да с приеме, че е било запознато и с неговото съдържание, от което пък е видно, че между „Б.Б.К.” ООД и „Ю.Б.” АД е налице сключен договор за кредит, по силата на който в тежест на „Б.Б.К.” ООД са възникнали парични задължения да заплати на „Ю.Б.” АД главница, възнаградителна лихва такси и застрахователни премии. Следователно цесионерът „К.К.**” ООД е знаел освен, че „Ю.Б.” АД е титуляр на парични вземания към „Б.Б.К.” ООД, а също така и че те произтичат от сключен договор за кредит.
Съдът приема, че доколкото управителят на „К.К.**” ООД – Т.П., е знаел, че „Ю.Б.” АД е длъжник на „Б.Б.К.” ООД по паричните вземания, които са предмет на договора за цесия, и същевременно е кредитор на това дружество като титуляр на парични вземания към него, то това физическо лице е съзнавало, че когато „Б.Б.К.” ООД се разпорежда със своите вземания към „Ю.Б.” АД, последното дружество вече няма да може да упражни потестативното право, което е възникнало в негова полза да извърши прихващане и следователно ще бъде лишено от възможността да предприеме действия за доброволно удовлетворяване на част от своите вземания към „Б.Б.К.” ООД и пред него остава единствено възможността да предприеме действия по принудително изпълнение срещу длъжника, които могат и да не бъдат успешни, ако той не притежава имущество.
След като физическото лице, което е в състава както на върховния, така и на управителния орган на „К.К.**” ООД, знае, че „Б.Б.К.” ООД има парични задължения по договор за кредит към ищеца „Ю.Б.” АД, както и че със сключването на договор за прехвърляне на парични вземания, които „Б.Б.К.” ООД има към „Ю.Б.” АД, се постига затрудняване на възможността на банката да получи доброволно удовлетворяване на своите парични вземания, то трябва да се приеме, че това физическо лице знае, че сключвайки тази сделка уврежда „Ю.Б.” АД. Това означава, че по делото се доказа наличие на знание за увреждане на кредитора и у насрещната страна по сключената от длъжника, на 02.12.2016 г. възмездна сделка за прехвърляне на вземане.
С оглед всичко изложено, следва да се заключи, че в производството е установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, което прави предявеният в процеса конститутивен иск основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени от тази страна разходи за водене на делото в размер от общо 6 449, 86 лв., от които 5 849, 86 лв. – платена държавна такса, и 600 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Ю.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, срещу „Б.Б.К.” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, и „К.К.**” ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредитора „Ю.Б.” АД на договор за прехвърляне на вземане, сключен на 02.12.2016 г., изменен с анекс, подписан на 27.12.2016 г., по силата на който „Б.Б.К.” ООД, в качеството му на цедент, прехвърля възмездно на „К.К.**” ООД, в качеството му на цесионер, вземането си към „Ю.Б.” АД, придобито на основание решение на Върховен касационен съд, постановено по т.д. № 2072/2015 г., I т.о. , което е в размер на 105 116 лв. главница, ведно с дължимите лихви за периода от 14.12.2013 г. и сумата от 41 130, 26 лв. – присъдени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.Б.К.” ООД и „К.К.**” ООД ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю.Б.” АД сума в размер на 6 449, 86 лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: