Решение по дело №103/2020 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 09.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 103/ 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на М.К.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. Х.И. от ЛАК, съдебен адрес: ***, срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора на РДГ-Ловеч - П.Б., гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 56, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 1200 лв. главница, като се претендира  и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващ иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с влязло в сила на 25.02.2020 г. решение № 29 от 03.02.2020 г. по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ищецът претендира и присъждане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Х.Д.И. от ЛАК, който поддържа исковата молба, като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

Ответникът – Регионална дирекция по горите – Ловеч - е депозирал писмен отговор, в който сочи, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лв. е завишен, в който смисъл прави възражение за прекомерност, като акцентира, че съдът следва да присъди такъв размер на адвокатското възнаграждение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив. Сочи, че претендираният размер от 1200 лв. адвокатско възнаграждение за една инстанция надвишава няколко пъти минималния размер на адвокатски възнаграждения съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Сочи и практика на настоящия състав на съда – Решение от 28.11.2019 г. по адм.д № 303/2019 г. на Административен съд - Ловеч

 В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковата молба е основателна, като не излага становище относно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1200лв.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

При преценка на размера на иска съдът съобрази по аналогия и Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, че с влязло в сила решение  № 29 от 03.02.2020 г. по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е отменено Наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в частите, с които е наложена на основание чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 266, ал.1, пр. 4, във връзка с чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 1 от Закона за горите глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева и на основание чл. 266, ал. 1,пр. 4, във връзка с чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 2 от Закона за горите глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева на М.К.М., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, както и е отменено Наказателно постановление № 955 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в частта, с която на основание чл. 20 от ЗАНН и чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнет в полза на държавата товарен автомобил „Зил 131“, с рег. № *****. Със същото влязло в сила решение  № 29 от 03.02.2020 г. по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е потвърдено Наказателно постановление № 955 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в останалата му част.

Следва да се посочи, че предмет на съдебна проверка пред РС – Ловеч по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е било Наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, с което са наложени следните административни наказания: 1. наложена на основание чл. 53, ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 266, ал.1, пр. 4, във връзка с чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 1 от Закона за горите - глоба в размер на 500.00 /петстотин/ лева; 2. наложена на основание чл. 266, ал. 1,пр. 4, във връзка с чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 2 от Закона за горите - глоба в размер на 500.00/петстотин/ лева на М.К.М., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

Със същото наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч са отнети в полза на държавата: 1. вещите – предмет на нарушението: 8,40 пространствени кубически метра дърва за горене от цер и благун; 2. вещта – послужила за извършване на нарушението - товарен автомобил „Зил 131“, с рег. № *****, с пазарна стойност 2500 лв.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 6 от НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч.

Ответникът не е оспорил нито допустимостта, нито основателността на исковата молба, а единствено размера на адвокатския хонорар, който намира за прекомерно висок и надвишаващ няколко пъти минималния размер на адвокатски възнаграждения съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Представеният в НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч договор за правна защита и съдействие /на л. 6 от делото на РС/ удостоверява заплащането в брой на сумата от 1200 лв. за една инстанция, като делото е приключило само на една инстанция.

По отношение на доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие, който има характер на разписка, съдът съобрази т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се на  л. 6 от НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 1200 лв., заплатено изцяло и в брой при подписване на същия договор.

Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в посочения договор на съответната сума е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

Отделно съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма.

Следва да се посочи, че наложените на ищеца административни наказания с отмененото наказателно постановление са две глоби, всяка от които в размер на 500 лв., като отнемането в полза на държавата по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН не е административно наказание, видно и от разпоредбата на чл. 13 от ЗАНН.

При това положение следва да бъде съобразено, че двете административни наказания - две глоби, всяка от които в размер на 500 лв., са наложени с едно общо Наказателно постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, което е отменено с влязло в сила решение  № 29 от 03.02.2020 г. по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, в частите, с които са наложени и двете глоби.

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от незаконосъобразно наказателно постановление и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, отменено по съответния законов ред /в частите, с които са наложени и двете глоби/ с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, като в ИМ се претендира главница в размер 1200 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е основателен, а по отношение на неговия размер съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към момента на издаване на наказателното постановление от 27.06.2019 г. и момента на образуване на НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч  - 25.10.2019 г. и момента на подписване на договора за правна защита и съдействие – 14.10.2019 г./ - за  процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

Както беше посочено по-горе, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е в размер на 1200 лв., което е над минимума от 300 лв. съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/.

Както беше посочено по-горе, с отмененото наказателно постановление са били наложени на ищеца по настоящото дело две глоби по 500 лв. Хипотетично е било възможно за двете констатирани административни нарушения, за които са наложени две отделни глоби в размер на 500 лв. всяка глоба, да бъдат издадени две наказателни постановления. В този случай ищецът би завел две отделни дела по чл. 59 от ЗАНН, като за всяко дело би заплатил адвокатски хонорар.

Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за защита по едно НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч е основателно. От друга страна съдът следва да съобрази, че наказателното постановление е отменено и в двете части, с които са наложени две отделни глоби в размер на 500 лв.

Поради това съдът намира, че следва да редуцира размера на иска за главницата в размер на 1200 лв. относно  заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № едно НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, каквото правомощие по принцип намира, че има съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, следва да бъде уважен в размер на 600 лв. /по 300 лв. за всяка от двете отменени глоби в размер на 500 лв., които хипотетично биха могли да бъдат наложени с две отделни наказателни постановления/ съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, а за горницата над 600 лв. до претендирания размер от 1200 лв. следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски съгласно списък на разноските на л. 37 от делото. В ИМ и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски /съгласно списък на разноските на л. 37 от настоящото дело/ в размер на 610 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена частично за сумата от 600 лв. главница, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство по компенсация в размер на 305 лв.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора на РДГ-Ловеч - П.Б., гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 56, да заплати на М.К.М., ЕГН: **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 995 от 27.06.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите – Ловеч, в частите, с които са наложени две глоби в размер на 500 лв. на ищеца, с влязло в сила на 25.02.2020 г. решение № 29 от 03.02.2019 г. по НАХД № 1111/2019 г. на Районен съд – Ловеч, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди в останалата част над 600 лв. до 1200 лв.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора на РДГ-Ловеч - П.Б., гр. Ловеч, ул. „Търговска” № 56, да заплати на М.К.М., ЕГН: **********,***, сумата от 305 лв. разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

 

 

                                                                     АДМ. СЪДИЯ: