ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№412
гр.
Пловдив, 14
февруари,
2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на
четиринадесети февруари, през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2765 по описа за
2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба от процесуалния
представител на Директора на Дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП от 01.02.2023
г., с която се прави искане за изменение на постановеното по делото на
25.01.2023 г. съдебно решение в частта му относно разноските, присъдени на тази
страна. Твърди се в молбата, че предвид размера на сумата по потвърдената част
от обжалвания ревизионен акт, а именно 10123,42 лева, към датата на последното
съдебно заседание е била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно
същата, размерът на юрисконсулткото възнаграждение, което следвало да присъди
съдът възлизало на 833, 96 лева. Поради това и предвид присъждането със
съдебното решение на юрисконсултско възнаграждение от 453,08 лева се иска да се
измени решението в тази му част по отношение на посочените разноски, като
насрещната страна бъде осъдена да заплати пълния размер на полагащото се
юрисконсултско възнаграждение от 833,96 лева.
В предоставения на другата страна –
жалбоподателя по делото Р.Й. - срок по чл.248, ал.2 от ГПК от същия не е
постъпил отговор по искането за изменение на съдебното решение в частта му
относно разноските, присъдени на ответната страна Директор на Дирекция
ОДОП-Пловдив. .
Съдът,
на първо място, намира, че молбата е депозирана от надлежна страна и в рамките
на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е процесуално допустима.
Разгледано по същество, съдът намира искането
в молбата за неоснователно.
Делото е било образувано по жалба на Р.Й.Й.
против Ревизионен акт от 10.07.2020 г., с който са били установени задължения
за лицето в общ размер на 35 919,19 лева. С постановеното по делото съдебно
решение № 141/25.01.2023 г. съдът е отменил по жалба на Й. ревизионния акт в
една негова част, касателно установени задължения в общ размер от 27 795,77
лева, а е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част, касаеща установен дължим
данък в общ размер от 10 123,42 лева. Съдът е посочил в мотивната част на
своето решение, че с оглед изхода на спора ще следва да присъди на ответната
страна юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, което е
съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Според посочената разпоредба на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. В тази
връзка и съдът е взел предвид, че размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя като този на адвокатските възнаграждения, поради което е приложил и
съответната разпоредба на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в относимата редакция към датата на последното
съдебно заседание, проведено по делото /ДВ бр.68/2020 г./, а именно тази на
чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата. Съгласно същата, при при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. При това
положение и с оглед на материалния интерес по делото, който е 35 919,19 лева,
ако жалбата бе отхвърлена изцяло, то размерът на юрисконсултското
възнаграждение би следвало да е 1607,58 лева. Като се има предвид обаче, че
жалбата е била отхвърлена само отчасти по отношение на установените с
ревизионния акт публични държавни вземания в размер на 10 123,42 лева, то при
изчисляване на полагаемото се възнаграждение за ответната страна и то
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, каквото е изискването на чл.161,
ал.1 от ДОПК, същото възлиза именно на сумата, която съдът е присъдил с
решението си - 453,08 лева, изчислена по съразмерност по следния начин - (1607,58 лв. х 10123,42 лв.)
: 35919,19 лв. = 453,08 лева.
Предвид изложеното и според настоящия съдебен
състав не е налице допуснато грешка или пропуск при изчислението на дължимото
на ответната страна юрисконсултско възнаграждение и същото е присъдено
съобразно с изхода на проведеното съдебно производство по обжалване на
ревизионния акт по съразмерност.
Затова и съдът счита, че не
са налице основания за изменение на съдебното решение в частта му относно
разноските, присъдени на ответника за възнаграждение на юрисконсулт в искания
от молителя смисъл.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал. 3 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на
Дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП от 01.02.2023 г., за изменение на Решение
№ 141/25.01.2023 г. на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 29-ти
състав, постановено по адм. дело № 2765/2020 г., в частта му за разноските,
присъдени на молителя.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл.138 от АПК
определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
определението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: