Определение по дело №2765/2020 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№412

гр. Пловдив, 14 февруари, 2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2765 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по молба от процесуалния представител на Директора на Дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП от 01.02.2023 г., с която се прави искане за изменение на постановеното по делото на 25.01.2023 г. съдебно решение в частта му относно разноските, присъдени на тази страна. Твърди се в молбата, че предвид размера на сумата по потвърдената част от обжалвания ревизионен акт, а именно 10123,42 лева, към датата на последното съдебно заседание е била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съгласно същата, размерът на юрисконсулткото възнаграждение, което следвало да присъди съдът възлизало на 833, 96 лева. Поради това и предвид присъждането със съдебното решение на юрисконсултско възнаграждение от 453,08 лева се иска да се измени решението в тази му част по отношение на посочените разноски, като насрещната страна бъде осъдена да заплати пълния размер на полагащото се юрисконсултско възнаграждение от 833,96 лева.

В предоставения на другата страна – жалбоподателя по делото Р.Й. - срок по чл.248, ал.2 от ГПК от същия не е постъпил отговор по искането за изменение на съдебното решение в частта му относно разноските, присъдени на ответната страна Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив. .

 Съдът, на първо място, намира, че молбата е депозирана от надлежна страна и в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е  процесуално допустима.

Разгледано по същество, съдът намира искането в молбата за неоснователно.

Делото е било образувано по жалба на Р.Й.Й. против Ревизионен акт от 10.07.2020 г., с който са били установени задължения за лицето в общ размер на 35 919,19 лева. С постановеното по делото съдебно решение № 141/25.01.2023 г. съдът е отменил по жалба на Й. ревизионния акт в една негова част, касателно установени задължения в общ размер от 27 795,77 лева, а е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част, касаеща установен дължим данък в общ размер от 10 123,42 лева. Съдът е посочил в мотивната част на своето решение, че с оглед изхода на спора ще следва да присъди на ответната страна юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, което е съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Според посочената разпоредба на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. В тази връзка и съдът е взел предвид, че размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя като този на адвокатските възнаграждения, поради което е приложил и съответната разпоредба на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция към датата на последното съдебно заседание, проведено по делото /ДВ бр.68/2020 г./, а именно тази на чл.8, ал.1, т.4 от Наредбата. Съгласно същата, при при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възнаграждението е  830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. При това положение и с оглед на материалния интерес по делото, който е 35 919,19 лева, ако жалбата бе отхвърлена изцяло, то размерът на юрисконсултското възнаграждение би следвало да е 1607,58 лева. Като се има предвид обаче, че жалбата е била отхвърлена само отчасти по отношение на установените с ревизионния акт публични държавни вземания в размер на 10 123,42 лева, то при изчисляване на полагаемото се възнаграждение за ответната страна и то съразмерно на отхвърлената част от жалбата, каквото е изискването на чл.161, ал.1 от ДОПК, същото възлиза именно на сумата, която съдът е присъдил с решението си - 453,08 лева, изчислена по съразмерност по следния начин - (1607,58 лв. х 10123,42 лв.) : 35919,19 лв. = 453,08 лева.

 Предвид изложеното и според настоящия съдебен състав не е налице допуснато грешка или пропуск при изчислението на дължимото на ответната страна юрисконсултско възнаграждение и същото е присъдено съобразно с изхода на проведеното съдебно производство по обжалване на ревизионния акт по съразмерност.

Затова и съдът счита, че не са налице основания за изменение на съдебното решение в частта му относно разноските, присъдени на ответника за възнаграждение на юрисконсулт в искания от молителя смисъл.

Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал. 3 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК и Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП от 01.02.2023 г., за изменение на Решение № 141/25.01.2023 г. на Административен съд Пловдив, Второ отделение, 29-ти състав, постановено по адм. дело № 2765/2020 г., в частта му за разноските, присъдени на молителя.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.  

 

На основание чл.138 от АПК определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от определението.

 

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: