Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 16.12.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 11 ноември
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3176, по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно
осн. чл. 214, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ.
Ищецът Н.К.Ш., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че със Заповед №
ЗЛС-11 от 07.05.2019 год. е прекратен договорът му за военна служба с
ответника, освобождаване от длъжност от военна служба и зачисляване в запаса на
военнослужещ. С последваща Заповед № ЗЛС-12 от 07.05.2019 год. е отчислен от
списъчния състав на военнослужещ, като са му изплатени дължимите обезщетения, с
изключение на обезщетенията, полагащи се като компенсация от нарядите за 2018 и
2019 год. до дата на прекратяване на договора - 08.05.2019 год. За 2018 год. и
за 2019 год. до 08.05.2019 год. следвало да получи обезщетение за 45 дни
компенсация от дежурства. Сочи, че брутната му заплата преди прекратяване на
договора за военна служба била в размер на 983.40 лв./деветстотин осемдесет и
три лева и 40 ст./ или обезщетението за един ден било в размер на 44.70
лв./четиридесет и четири лева и 70 ст./, а за 45 дни дължимото обезщетение било
в размер на 2011.50 лв./две хиляди единадесет лева и 50 ст./ С Рапорт от
07.05.2019 год. до КОМАНДИР НА БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ ПОДПОЛКОВНИК
ХРИСТО ХАДЖИЕВ гр. Стара Загора, ул."Августа Траяна" № 23, ищецът
докладвал обстоятелствата около освобождаването си и направил искане за
изплащане на обезщетението - представляващо компенсация от дежурства, които се
определяли като отпуск, полагащ се на основание чл.178 от КТ във вр с чл.199,
ал.1 от ЗОВС на РБългария. В отговор на запитването на ищеца с писмо рег.№ 3H-973 от 27.05.2019 год. било отговорено,
че са го уведомили по телефона за тяхното становище. Действително, бил уведомен
по телефона, че тези пари, ако се дължат, следвало да му бъдат дадени от техния
джоб. Това било становището на командването.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 54140 - БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ
КОМАНДИРА ПОДПОЛКОВНИК ХРИСТО ХАДЖИЕВ, гр.СТАРА ЗАГОРА, ул."АВГУСТА
ТРАЯНА" № 23, да му заплати сумата 2011.50 лв., представляваща парично
обезщетение — компенсация на отпуск, полагащ се на ищеца от дежурства за 2018
год. и за 2019 год. до 08.05.2019 год., общо за 45 дни, ведно със законната
лихва до датата на цялостното им изплащане.
Ответникът ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 54140 –
БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара Загора в законоопределения срок е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
иска. Счита, че в случая приложим се явява Закона за отбраната и въоръжените
сили и правилника за неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 194, ал. 8 от
ЗОВСРБ постановявала, че редът за разпределяне на служебното време, неговото
отчитане и компенсиране извън нормалната продължителност, се определя с акт на
министъра, какъвто била Наредба № Н-18/19.12.2012 г. за реда за разпределяне на
служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му
продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници (загл.
изм. - ДВ, бр. 85 от
Оспорва твърденията на ищеца, относно търсено
обезщетение за 45 дни компенсация за положени от него дежурства, тъй като от направената в
Батальона за логистично осигуряване проверка за действително неползваните
почивки и участието в други мероприятия по време на военната служба на ищеца,
се установило, че последният има общо неползвани дни от дежурства
и участие в други мероприятия в размер на 37 и
1/6 дни.
Наредба № Н-18/19.12.2012 г. регламентирала реда за
разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници. Неправилно
ищецът твърдял в исковата си молба, по повод подадения от него рапорт от
07.05.2019 г., че обезщетението представлява
компенсация от дежурства, които се определят като
отпуска, полагаща му се на основание чл. 178
от КТ във връзка с чл. 199, ал. 1 от ЗОВСРБ и неправилно ищецът се позовавал и
тълкувал разпоредбата на чл. 199 от ЗОВСРБ, според която се забранява
компенсирането на отпуски с парично обезщетение, освен при освобождаване от
военна служба, т.е. в конкретния случай имало съвсем различна хипотеза, като
следвало да се прави разлика между
компенсиране на неизползвана почивка, съответно с реална почивка
и
компенсиране на отпуск с парично обезщетение. Наредба № Н-18/19.12.2012 г.
регламентирала реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите,
неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на
допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни
дни и в дните на официални празници. В раздел V, озаглавен „Ред и условия за
компенсиране с намалено служебно време след месеца на увеличаване на нормалната
дневна продължителност на служебното време или носенето на дежурство" от
Наредба № Н-18/19.12.2012 г., разпоредбата на чл. 26 постановявала, че по
изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се
допуска компенсирането с намалено служебно време да се извърши
до три месеца след
края на календарния месец, в който е била увеличена нормалната дневна
продължителност на служебното време или е носено дежурството. Раздел IX,
разпоредбите от чл. 43 - чл. 45 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г. регламентирали
реда и начина за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните ла официални празници. В
посочената нормативна уредба не се съдържали правила,
които да регламентират как се изчисляват и заплащат компенсациите от дадените
дежурства, в случай че не бъдат използвани, т.е. липсвал механизъм на
изчисляване и заплащане на компенсациите, което се счита за правилно, тъй като
правната същност на компенсирането се изразява в това, че
то представлява изравняване на удължената част от работното време със съответно
намаляване на работното време през други работни дни. По този начин, като се
извади от удължаването намаляването, да се получи аритметически
законоустановената продължителност на работното време за съответния работник
или служител. За периода, през който работникът или служителят работи по-малко
часове на ден, за да компенсира
изработените в повече часове през удълженото работно време, той получава
трудово възнаграждение и ползва други права в пълен размер, както при пълно
работно време със законоустановената му продължителност (нормално или
намалено). Така се извършвала компенсацията с правата на удълженото работно
време, като тук идеята била да има компенсиране, а не заплащането на времето за
компенсиране.
Счита също, че ищецът все пак е
имал
обективна възможност да предприеме действия за ползването на
компенсациите още по време на действие на договора си за военна служба до
неговото
прекратяване на 07.05.2019 г., но не го е сторил.
Ответникът моли да бъде отхвърлена, като неоснователна,
предявената претенция.
В съдебно заседание на
11.11.2019г. съдът, на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК, е допуснал изменение на предявената от Н.К.Ш. против Военно формирование 54140 -
Батальон за логистично осигуряване гр.
Стара Загора претенция като е приел, че
същата е предявена за сумата 1519.80лв., вместо първоначално предявения размер
от 2011.50 лв.
В открито съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск
в изменения размер. За ответното дружество се явява м-р Господинов и упълномощения
представител, които поддържат становището в писмения отговор и молят иска да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори по делото, а и
видно от представените Договор за военна служба №3 – 1268/08.05.2013г. и
Допълнително споразумение № ЗД – 6/08.05.2016г., се установява, че ищецът е
работил като военнослужещ, като със Заповед № ЗЛС – 11/07.05.2019г. на
командира на батальон за логистично осигуряване договорът за военна служба е
прекратен, на осн. чл. 162, т.1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България /ЗОВСРБ/. Със Заповед № ЗЛС – 12/07.05.2019г. на командира
на батальон за логистично осигуряване ищецът е отчислен от списъчния състав,
считано от 08.05.2019г. , като е разпоредено да му се изплати полагащото му се
парично обезщетение за действително прослужено време, за неползван годишен
отпуск за 2019г., за неусвоен лимит за вещево доволствие.
С рапорт от 07.05.2019г. до
Командира на батальон за логистично осигуряване ищецът е поискал да му
заплатено обезщетение за 45 дни компенсация от дежурства за периода 2018г. –
08.05.2019г. Рапортът е връчен на адресата по пощата на 27.05.2019г. – видно от
представената обратна разписка. С писмо рег.№ ЗН – 973/27.05.2019г. командирът
на батальона е уведомил ищецът, че по направените в рапорта искания, е взел
становище чрез проведен на 27.05.2019г., в присъствието на посочени лица,
телефонен разговор с ищеца.
Ответникът представя справка
рег. № ЗН – 1136/08.07.2019г. за неползвани почивки от дежурства и участие в
други мероприятия по време на военната служба на ищеца, видно от която общо
неползваните от последния дни от дежурства и участия в други мероприятия от
ищеца възлизат на 37 и 1/6 дни.
По делото е изслушано
заключение на съдебно икономическа експертиза, което неоспорено от страните, е
възприето от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице, след
направена справка и проверка на приложените по делото писмени документи и
съответните счетоводни документи във Военно формирование 54140 – Батальон за
логистично осигуряване – Стара Загора, посочва, че за периода 07.04.2019г. –
01.05.2019г. ищецът е ползвал полагаемия за 2018г. и 2019г. отпуск и поради
тази причина не е ползвал натрупаните дни почивки от дежурства. За периода 2018 – 08.05.2019г. ищецът е
положил 149 наряда.Към 01.01.2018г. е имал да ползва 18 дни почивки от
дежурства, а за 2018г. и 2019г. – 149 дни, или общо 167 дни. През 2018г. и
2019г. ищецът е ползвал 133 дни, като към датата на прекратяване на договора му
за военна служба са останали неизползвани 34 дни. За тези 34 дни неползвани дни
почивка полагащото се обезщетение е в размер на 1519.80 лв.
Като взе предвид изложената фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Искът
правилно е насочен срещу ответника ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 54140 – БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО
ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара Загора Задължителната практика на ВКС, по реда
на чл.290 от ГПК, е на становището, че по този вид искове следва да отговоря
военното формирование /поделение/, в което се изпълнява службата, стига то да е
разпоредител с бюджетни средства.Орган по назначаването на военнослужещите е
Министърът на отбраната, но заплатите, допълнителните възнаграждения и
обезщетения, свързани с изпълнение на службата, се дължат от военното формирование,
разпоредител с бюджетни кредити, в което се изпълнява тази служба. Именно
военното формирование е субектът, който следва да организира изпълнението на
службата, да създаде условията за това, негово е и задължението да изплати
дължимото възнаграждение и различните видове обезщетения, свързани с
изпълнението на службата от военнослужещия. В този смисъл са редица решения – Р
№ 416/26.10.2012, гр.д. № 271/12, ІVг.о.,
ВКС; Р № 757/25.07.2008, гр.д., № 873/06, ІVг.о., ВКС; О № 601/25.05.12., гр.д.№ 271/2012, ІVг.о., ВКС и др. Ето защо съдът намира исковете за допустими, като насочени
срещу надлежен ответник.
Съгласно чл. 194, ал.
1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбите
на чл. 195, ал.
1 и ал. 2 ЗОВСРБ
предвиждат, че военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с
други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната,
като максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа,
а общо за един месец - 168 часа. Според чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща
допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън
установеното служебно време.
Разпределението на служебното време на военнослужещите, в
това число при носене на дежурство, е уредено в действащата в процесния период
Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия, неговото отчитане извън
нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното
време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници. Съдържанието на чл. 16 от Наредбата относно максималната
продължителност на служебното време при носене на дежурство е идентично с това
на чл. 195, ал.
2 ЗОВСРБ. Според чл. 22 от Наредбата при дежурства, обхващащи част
от междуседмичната почивка, на военнослужещите се осигурява през работната
седмица, следваща дежурството, ползването на междуседмична почивка за почивния
ден, в който са носили дежурството. Чл. 28 от Наредбата предвижда, че
компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна
продължителност на служебното време за определен период, в рамките на общата
продължителност на служебното време се извършва в рамките на месеца, през който
се изпълнява службата. В случаите, когато е работено в режим на удължено
служебно време през последните дни на календарния месец, компенсирането се
извършва в рамките на следващия календарен месец. Изплащането на допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност
на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на
официални празници е уредено в Раздел IX от Наредбата, където са предвидени
специални правила за изчисление на възнаграждението през работни дни (чл. 43) и
през почивни дни и официални празници (чл. 44).
Цитираните разпоредби не уреждат хипотезата, при която
положената от военнослужещия служба при увеличено работно време не е била
компенсирана с необходимите почивки към момента на прекратяване на неговото
правоотношение, поради което, на основание чл. 46, ал. 2
ЗНА, към правоотношението следва да бъде приложена по аналогия
разпоредбата на чл. 136а, ал.
5 КТ, като се приеме, че некомпенсираното с почивка удължено
служебно (работно) време при носене на 24-часови дежурства следва да бъде
заплатено като извънреден труд. Това разрешение е в съответствие с принципната
забрана в трудовото законодателство работодателят да замества с парична престация
дължимата на работника (служителя) почивка, освен при прекратяване на трудовото
правоотношение, когато вече е невъзможно ползването на почивката да се
осъществи при същия работодател. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 165/02.06.2016 г. по гр. д. № 6064/2015 г.
на ВКС, IV ГО, решение № 128/26.05.2010 г. по гр. д. № 282/2009 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 389/31.05.2010 г. по гр. д. № 194/2009 г. на ВКС, III ГО, решение
№ 439/01.07.2010 г. по гр. д. № 17ЗЗ/2009 г. на ВКС, III ГО, решение №
696/23.11.2010 г. по гр. д. № № 887/2009 г. на ВКС, IV ГО и др.
От заключението на съдебно икономическата експертиза се
установява, че неизползваните от ищеца дни почивка към датата на прекратяване
на договора му са 34. По делото не е установено до прекратяване на
правоотношението превишението на дадеите от ищеца дежурства за процесния период
да е било компенсирано с почивка, каквато тежест на доказване пада върху
ответника. Правоотношението между страните е прекратено, поради което съдът
приема, че за ищеца е налице основание да претендира от ответника заплащане
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за 34 дни. Ето защо,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание 214, ал.1, т.3 , вр. чл. 194, ал.
3 от ЗОВСРБ се явява
основателен.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът следва да се
ръководи от изчисленията, направени от вещото лице, което определя дължимото
обезщетение в размер на 1519.80 лв.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че претенцията на ищеца е
изцяло основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора,
и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски, в размер на 500 лв. за адвокатски
хонорар.
На основание чл.78,
ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Старозагорския
районен съд сумата от 310.79 лв. – от която 60.79 лв. – държавна такса, и 250 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование 54140 -
БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара Загора, ул. Автуста Траяна № 23,
представлявано от командира подполковник Христо Хаджиев, да заплати на Н.К.Ш.,
ЕГН **********,***, с адрес на призоваване: гр. Стара Загора, ул. Кольо Ганчев
№ 64, чрез адв. В., сумата от 1519.80 лв., представляваща обезщетение за неползвани
34 дни почивки от дежурства през периода 2018г. – 08.05.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 14.06.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 лв. за разноски по
делото.
ОСЪЖДА Военно формирование 54140 - БАТАЛЬОН ЗА ЛОГИСТИЧНО
ОСИГУРЯВАНЕ гр. Стара
Загора, ул. Автуста Траяна № 23, представлявано от командира подполковник Христо
Хаджиев, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 310.79 лв. – от която 60.79 лв. – държавна такса, и 250 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от датата
на връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: