Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52
гр. Силистра,
06.10.2022 година
Силистренският административен съд, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита
Славова
при секретаря Анета Тодорова, при
участието на Окръжния прокурор Свилен
Тодоров като разгледа докладваното от съдия Георгиева-Железова КАНД № 48 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на В.П.Б., ЕГН: **********,*** против Решение № 115 от 13.05.2022 г.,
постановено по АНД № 193 / 2022 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което
е потвърден Електронен фиш серия К, № ***, издаден от ОДМВР – гр. Силистра, с
който на касаторката е наложено административно наказание - глоба в размер на
400,00 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Чрез касационната жалба се
въвеждат оплаквания за нарушаване на материалния закон. Счита се, че в
процесния случай не следва да се налага санкция на касаторката, защото същата е
ползвател, а не собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Излага се становище, че тъй като липсва подадена от страна на собственика на
автомобила декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП с
посочването й като лице, на което е предоставено моторното превозно средство,
то е невъзможно да бъде ангажирана и отговорността й. Касаторката счита, че е
налице разлика между лицето, вписано в талона като ползвател и лицето на когото
е предоставено моторното превозно средство, като последното обстоятелство
подлежи винаги на конкретно установяване към момента, в който е осъществено
административното нарушение и само по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП. Твърди, че в случая не е установено по предвидения от закона ред, че на
посочените в електронния фиш дата и място именно тя е управлявала описаното в
санкционния акт МПС. Направено е искане за отмяна на оспореното решение на РС -
Силистра като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по касационната
жалба ОД на МВР – Силистра не се е възползвал от възможността за подаване на
писмен отговор и за участие в процеса пред настоящата инстанция.
Окръжна прокуратура поддържа
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд -
Силистра, след преценка на наведените касационни основания и при служебната
проверка за приложението на материалния закон на база на фактите, установени от
районния съд, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законоустановения 14 - дневен срок, против акт, подлежащ
на съдебен контрол, които характеристики я квалифицират като допустима и
подлежаща на разглеждане по същество. Същата, обаче, е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо електронен фиш, с който на В.П.Б. е
наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 2, т. 15 от ЗДвП – глоба в размер на 400.00 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от същия закон.
Преди фактическото изложение
следва да се отбележи, че вещното право на собственост съдържа три различни по
интензитет елемента – разпореждане, ползване и
държане. В процесния случай като носители на правото на ползване в
свидетелството за регистрация са вписани двама титуляри - собственикът А.Д.и
ползвателката В.Б.. Всеки от тях е оправомощен да управлява автомобила и да
бъде адресат на ел.фиш.
В хода на развилото се
оспорване е починал А.Д..
От фактическа страна пред
съда е установено, че на 20.08.2021 г. в обл. Силистра по път II-71 км 19+195 „Отклонение за птицеферма“ посока
гр. Добрич, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, в
11.23 часа е заснето и установено нарушение на скоростта с моторно превозно
средство марка „Ленд Ровер Ланд Ровер Фриландер“ с рег. № ***. Последното е
регистрирано като собственост на А.Л.Д.от гр. Варна,***, с изричното
отбелязване в съответните документи за автомобила, че В.П.Б. е ползвател.
За посочения пътен участък
скоростта е регулирана чрез въведено със знак В26 ограничение до 70 км/ч за
извън населено място. Установената с АТСС скорост е 112 км/ч, след приспадане
на толеранс от 3 км/ч, т. е. превишаването на скоростта е 42 км/ч.
На ползвателя на автомобила В.П.Б.
е издаден електронен фиш серия К, № 5176518, който съдържа всички данни,
визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Фишът й е бил връчен като
получателката не е подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която да
посочи, че автомобилът е бил управляван от друго лице,различно от адресата на
електронния фиш. В последствие, в хода на развилото се оспорване, се опитва да
извлече изгодни за себе си последици, като се позовава на бездействието си.
Както по-горе бе споменато, твърди, че не следва да носи отговорност, тъй като
законодателят бил предвидил като годно доказателствено средство за установяване
факта – кой действително е управлявал процесното МПС, само подаване на надлежна
декларация, каквото в случая тя не е подала.
За да потвърди електронния
фиш, решаващият състав е приел, че Б. е извършила нарушението, за което е
санкционирана , както и, че не са налице нарушения на процесуалния закон при
издаване на електронния фиш.
Настоящата инстанция споделя
доводите и изводите на въззивния съд и ги счита за изведени въз основа на
закона, предвид на което решението на РС – Силистра е правилно постановено.
Както бе споменато по-горе,
нормата на чл. 182 от ЗДвП, уреждаща хипотезата на извършено нарушение при
управление на моторно превозно средство чрез превишаване на разрешената
скорост, възлага отговорността на водача на процесния автомобил,който го е
управлявал. В настоящия случай, при промяна регистрирането на процесното МПС В.П.Б.
е посочена от собственика на автомобила като негов ползвател и като такава е
вписана в свидетелството за регистрация. Предвид на това, ползватели на
процения автомобил са две лица – както собственикът Д., така и ползвателият Б..
Това отбелязване е достатъчно, с оглед установяване вещното право на ползване
на автомобила, като не е необходимо подаване на декларация от страна на
собственика по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, за да се установи този факт.
Касаторката, в качеството на адресат на фиша и един от титулярите на правото на
ползване, е могла да подаде декларация по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, за да посочи
кое лице, различно от нея, е управлявало в конкретния инкриминаран момент
процесното МПС. Не е сторила това. В този случай, законът ползва презумпцията,
че тя, като лице-ползвател, е и лице, управлявало автомобила.
В заключение на изложеното,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СРС е валидно, допустимо
и правилно. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото
и със закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 13.05.2022 г. по АНД
№ 193 / 2022 г. по описа на Районен съд – Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.