№ 32995
гр. София, 20.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110148173 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ****** срещу посочен ответник
********
С разпореждане № 110989/08.09.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение
поради наличие на нередовности, които се изразяват в конкретизиране на ответника, така и
представяне на доказателства за платена д.т. по сметка на СРС.
Разпореждането е връчено на 12.09.2023г. като в срока за изпълнение на указанията е
постъпила молба, с която се изпълняват само част от указанията.
След изтичане на срока не е представен документ за платена д.т. по сметка на съда.
С оглед практиката на ВКС (Решение № 50265/10.01.2023г. по гр.д. № 3517/2021г. по
описа на IV г.о. на ВКС) се приема, че плащането на дължимата държавна такса и
представяне на платежен документ като приложение на исковата молба е изискване за
нейната редовност. Редовната искова молба е положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск. Исковият процес е недопустим, ако не са
налице положителните процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването
на правото на иск, или ако съществуват процесуалните пречки за съществуването или за
упражняване правото на иск. Плащането на държавната така по исковата молба е част от
редовността на същата и съответно от значение за надлежното упражняване на правото на
иск. Когато първостепенният съд укаже на ищеца да плати, но той не го стори в срок,
исковата молба се връща, а образуваното по нея производство се прекратява. Възможно е
поради грешка част цялата или част от дължимата държавна такса да не е била събрана от
съдилищата, защото те не са дали указания по чл. 129, ал. 2 ГПК или са дали неточни
указания досежно размера й - тогава сумите се събират принудително въз основа на
определение по чл. 77 ГПК. Нормата няма как да се приложи при вече преклудирана
възможност ищецът да отстрани нередовностите на исковата молба. След като е даден срок,
който е преклузивен, дори да се даде повторно срок и се внесе държавна такса след изтеклия
преклузивен срок – изпълнението е невалидно и последвалите други процесуални действия
на съда и страните не го валидират, т.е. съдът няма право да преценява кое от изискванията
за редовност на искова молба ще съблюдава и кое – не, при кое неизпълнение на указания по
чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК и за кое - не. Повторното
указание по чл. 129, ал. 2 ГПК до ищеца не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок
за изпълнение. То не може да се разглежда и като погрешно указан по-дълъг срок за
изпълнение с последиците по чл. 62, ал. 3 ГПК, защото на практика е дадено повторно, ново
1
указание, при вече неизпълнено указание по чл. 129, ал. 2 ГПК, за което последицата е
прекратяване на производството.
С оглед горното (неизпълнение на дадените указания в преклузивния срок), съдът
намира, че исковата молба следва да се върне на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 240984/29.08.2023г. подадена от ********** срещу
******** като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48173/2023 г. по описа на СРС, 27
състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2