Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.09.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 1785 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. й.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата
от 583.59 лева, като частична претенция от общата в размер на 700 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 0020090201700706
от 18.05.2017г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
18.05.2017г. между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със
застрахователна полица № 0020090201700706 за лек автомобил „***, собственост на
ищеца, със срок на действие от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. Застрахователната
премия била изцяло платена. На 10.05.2018г. ищцата предоставила автомобила на
съпруга си ***, който при маневра в кв. „Трошево“ охлузил в предпазно колче
предна дясна врата, задна дясна врата и калник заден десен. На 14.05.2018г. бил уведомен застрахователя,
който извършил оглед и бил изготвен опис по щета. До момента застрахователно
обезщетение не било платено. При проучване в няколко сервиза ищцата установила,
че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 700 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Твърди се, че още при
сключване на договора за застраховка е било налично увреждане по боята на
калник заден десен, предвид което застрахователят не дължи обезщетение за
нанесените на този детайл вреди. Твърди, че е изпълнил задължението си за
заплащане на обезщетение по отношение на останалите детайли, което е изчислено
по експертна оценка на застрахователя в размер на 168.96 лева. Твърди се, че
при сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е посочил, че
желае щетите да му бъдат възстановени по експертна оценка. Оспорва се иска и
като завишен по размер. Оспорва се и акцесорния иск за законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, тъй като с
непосочването на банкова сметка ***.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 0020090201700706 от
18.05.2017г. се установява, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско” за лек автомобил марка „***, собственост на ищцата, със срок на действие
от 18.05.2017г. до 18.05.2018г. Общо дължимата застрахователна
премия е посочена в размер на 470,71 лева, която е изцяло платена, видно от
разписката към полицата.
На 14.05.2018г. К. й.М. в качеството й на собственик на МПС е подала при
ответното дружество уведомление за щета, в което е посочила, че на 10.05.2018г.
при маневра е охлузила на едно колче двете десни врати и калника.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № 0020-090-0735/2018г.
Съставен е опис техническа експертиза от 14.05.2018г., в който като щета е описано
„врата предна дясна, врата задна дясна, калник заден десен“. В доклад по щета
от 16.05.2018г. е вписана сума за изплащане от 168.96 лева.
Представени от ответника са платежно нареждане и извлечение от интернет
банкиране от 20.06.2018г., видно от които на същата дата по банкова сметка ***.04
лева като обезщетение по щета 002009007342018 и щета 002009007342018.
Представен от ответника е талон № 0079451 от 18.05.2017г. за оглед на
процесното МПС, в който са посочени забележки: „врата задна – Б, таван – 1,
преден капак – 1, врата предна лява – 1, задна дясна – Б, калник“.
Приети по делото са Общите условия на ответното дружество за застраховка
каско на МПС.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че механизмът на настъпване на събитието е следния: на 10.05.2018г. в гр.
Варна, кв. „Трошево“ лек автомобил марка „***, управляван от ***, при маневра
охлузва в колче процесния автомобил в дясната му странична част. Вследствие на събитието
настъпват материални щети по автомобила. Експертизата приема уврежданията,
които са установени при извършения от застрахователя оглед – врата предна
дясна, врата задна дясна, калник заден десен. Установените увреждания са в
зоната на удара и са вследствие на съприкосновение с твърд тъп премет, какъвто
би могъл да бъде колче от предпазно съоръжение, и е възможно да са получени по
степен и вид от процесното събитие и са в причинно-следствена връзка с него. Общата
стойност на уврежданията по средни пазарни цени към датата на събитието, като
при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената,
предлагана в сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат за
качество ISO
9001:2008, както и в сервизи, които не са сертифицирани по
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 е в размер на 752.55 лева, а по експертна оценка,
съгласно методиката на застрахователя – 291.56 лева, а по цени в доверен сервиз
на застрахователя –395.22 лева.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че подписът в представения от ответника талон № 0079451 от 18.05.2017г.,
положен за „застрахован“ не е изпълнен от лицето К. й.М..
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за заплащане на
обезщетение от страна на застрахователя в размер на 168.96 лева. Настъпването
на процесното ПТП само по себе си също не е спорно. От заключението на САТЕ се
установява и, че всички щети по автомобила са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Основният
спорен между страните въпрос касае размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).
Последователна е практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва
обезщетение в размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил,
а не обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила. В този смисъл размерът на дължимото обезщетение е посоченият от
вещото лице размер от 752,55 лева, като при изчисляването на труда е използван
средна цена между тази в сервизи притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 и такива, които не притежават такива сертификат.
Съдът намира, че от горепосочения размер на обезщетението не следва да се
приспада сумата, дължима като обезщетение за увреждане по боята на калник заден
десен, което се твърди от застрахователя, че е било налично още към сключване
на застрахователния договор. В подкрепа на твърдението си застрахователят е
представил протокол за оглед, който е частен документ и не носи подписа на
ищеца, доколкото се установи от съдебно-почерковата експертиза, че подписът за
застрахованото лице не е положен от ищцата. Представеният документ няма
обвързваща доказателствена сила, а твърдението за налична щета към датата на
застрахователния договор не е подкрепено с други доказателства.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната
заплатеното такова в размер на 168.96 лева. Следователно дължимо на ищеца е
останало застрахователно обезщетение в размер на 583.59 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от 583.59 лева, съдът
намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева
за платена държавна такса, 305 лева за депозити за вещи лица и 360 лева за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на К. й.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 583.59
лева, като частична претенция от общата в размер на 700 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № 0020090201700706
от 18.05.2017г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „***, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 04.02.2019г.
до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на К. й.М., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 715 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: