ОПРЕДЕЛЕНИЕ №655
гр. Варна, 24.102018г.
Варненският апелативен
съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. гр. дело № 466/18г., намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на И.С.П. ***, действащ със съгласието на попечителя си С.И.П., подадена
чрез адв. Г.М. ***, срещу решение № 939/29.05.18г. по гр.д. № 2432/16г. на ВОС,
с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя:
-
против Е.К.К. *** - за прогласяване
нищожността на упълномощителна сделка, оформена с пълномощно с рег. №№ 4537 и
4538/11.10.11г. на нотариус В. Петров, рег. № 205, гр. Варна, поради липса на
съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 44 от ЗЗД и поради накърнение на
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 44 от ЗЗД; за унищожаването
на посочената едностранна сделка поради осъществяването ѝ поради измама, на
осн. чл. 29 вр. чл. 44 от ЗЗД;
-
против К.Р.А. и при участието на трети
лица-помагачи на страната на ответницата - И.Д.Д. и К.О.Г. ***, за приемане за
установено, че ищецът е собственик на подробно описан недвижим имот, придобит
въз основа на покупко-продажба, и за осъждането на ответницата да предаде
владението върху имота, на осн. чл. 108 от ЗС;
В жалбата се поддържа, че
решението е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон и е необосновано. Не са обсъдени в цялост всички по делото и относими към
отделните искове доказателства, твърдения и доводи на ищеца, което е довело и
до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че атакуваната
упълномощителна сделка е нищожна поради липсата на волеизявление, тъй като
упълномощителят въобще не е имал намерение да се обвързва с едностранната
сделка. Аргументи за това се извличат от установеното с влязлата в сила присъда
по НОХД № 79/15г. на ВРС, че ищецът е дал пълномощното за извършване на
„фиктивна” продажба. Имайки предвид индивидуалните качества на ищеца като човек
без юридическо образование, възрастен, не се занимава с продажби, а с решение
от 2013г. е поставен под ограничено запрещение и към момента на подписване на
пълномощното 11.10.11г. е имал и неманифестни прояви на психични и поведенчески
разстройства вследствие на мозъчни заболявания, то се налага извода, че същият
не е имал воля да се разпорежда с имота си. Освен това тази едностранна сделка
противоречи и на добрите нрави, тъй като при сключването ѝ са налице
очевидните признаци на необичайност поради лекомислие, неопитност, зависимост
на упълномощителя от ответницата, тъй като ищецът е бил сам и изоставен от
близките си, с психично заболяване, което го е направило и лесен за
манипулиране и внушения. Поради това и сделката е била извършена от
упълномощителя, за да направи услуга на своята близка приятелка, а не за да се
облагодетелства. Добрите нрави са нарушени и от действията на ответницата К.,
която се възползвала от това състояние на ищеца, за да се снабди с пълномощни,
с които да продаде имотите му и с това да облагодетелства самата себе си.
Приведени са и аргументи в подкрепа на изложеното, основани на доказателствения
материал по делото. Отделно от това се поддържа и основателност на
конститутивния иск за унищожаването на упълномощителната сделка като сключена
при измама. Оспорва се извода на съда, че е изтекла погасителната давност за
предявяването на този иск, тъй като с жалбата си от 31.01.13г. до полицията
ищецът не е имал съзнанието, че е бил измамен, а се е жалил единствено от
насилственото му изваждане от жилището. Отново са приведени аргументи, основани
на доказателствата за личностните качества на ищеца към посочения момент. След
като не може да се приеме, че измамата е узната на 31.01.13г., то и искът е
предявен преди изтичане на давностния срок, а освен това е основателен по
подробно изложени съображения. Поради основателност на който и да е от
исковете, имащ за предмет недействителност на упълномощителната сделка, то и
липсва надлежно разпореждане с имота /поради нищожност/недействителност и на
разпоредителните сделки на посочените основания/, а поради това и предявения
против ответницата А. иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху
процесния имот, е основателен и следва да се уважи. Претендира се отмяна на
решението и уважаване на предявените искове, а на адв. Г. М. да се присъди и
възнаграждение за осъществяваната безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
В предвидения срок са депозирани
отговори на въззивната жалба, подадени съответно от Е.К.К. и от К.Р.А. /чрез
адв. Н. Т./, както и от третите лица помагачи на втората ответница – И.Д.Д. и К.О.Г.
/чрез адв. С. И./. И в трите отговора жалбата е оспорена като неоснователна и
се претендира потвърждаване на обжалваното решение. Изложени са подробни
съображения за липсата на което и да от основанията за нищожност или
унищожаемост на процесната упълномощителна сделка, както и за последващите
разпоредителни сделки. Втората ответница и третите лица-помагачи считат и за
неоснователен предявения ревандикационен иск по подробно изложени съображения.
В отговора, подаден от А. се
претендира и присъждането на разноски по делото, както и се повдига въпроса за
дължимост на такси от представляващите въззивника, за който се твърди, че е
поставен под пълно запрещение. При направената служебна справка от настоящия
състав на съда относно вписаните в НБД „Население” данни по отношение на
въззивника се установи, че същият е поставен под ограничено запрещение.
Съдът намира, че с оглед
депозираното писмено изявление с молбата от 05.10.18г., с което въззивникът при
осъществено попечителско съдействие, е потвърдил извършените от адв. Г. М.
процесуални действия от негово име по подаване на въззивната жалба, то
въззивното производство е допустимо.
Въззивният съд е предприел и
следващите се действия за преодоляване на пропуска на администриращия съд да
връчи препис от въззивната жалба на третите лица-помагачи на втория ответник по
делото.
Съдът намира за неоснователно
доказателственото искане на въззиваемата Леоманни, отправено в отговора на
въззивната жалба за изискване на цялото НОХД № 79/15г. на ВРС, тъй като не е
уточнено кои точно относими към настоящото дело факти не са установени, но ще
се установят чрез приобщаването на посоченото дело.
Липсват предпоставките за
събирането на нови доказателства по инициатива на съда, поради което и делото
следва да бъде насрочено в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата К.А. за
изискване на цялото НОХД № 79/15г. на ВРС.
НАСРОЧВА
делото в открито с.з. на 21.11.2018г. от 9.00 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: