Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 14.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари, две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията бр.
дело № 22 по описа на ПРС за 2012 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Производството е
образувано с правно основание чл. 49,
ал. 1 от СК, по постъпила молба от С.И.М. против Ж.Р.М., за прекратяване на
сключения помежду им на 22.11.1997 г. в гр. Провадия граждански брак, поради
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. В молбата се сочи, че
отношенията на страните се влошили през 2000 г., поради обстоятелството, че
ответника злоупотребявал с алкохол. Когато се напиел предизвиквал скандали и
обвинявал ищцата, че не се грижи достатъчно за децата и домакинството. Посягал
да я бие. Не полагал грижи за децата и не участвал в издръжката им. С иска за
развод са предявени и небрачни искове, за предоставяне упражняването на
родителските права върху родените от брака деца на ищцата, респективно, за
определяне режим на лични контакти с децата на ответника, за определяне на
издръжка за децата, за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се
в с. Невша, община Ветрино, както и за възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата след развода.
Ответникът Ж.Р.М., редовно уведомен досежно факта и предмета на настоящото
производство, не изразява становище по основателността на предявените искове.
Като прецени
основателността на поддържаните от страните доводи в доказателствения контекст
на делото и съобразно казуистично приложимите законови разпоредби, съдът
формулира следните фактически и правни изводи по съществото на спора:
По отношение прекратяването на брака:
От представеното по делото фотокопие на удостоверение за
сключен граждански брак № 111596, издадено от Община Провадия на 22.11.1997 г.,
е видно, че страните са съпрузи от 22.11.1997 г.
Съобразно
декларираното от ищцата ( л. 13 от делото ), а и от предствените по делото
удостоверения за раждане съдът приема, че от брачното си съжителство стрните
имат родени пет ненавършил пълнолетие деца – П., родена на *** г., Р., роден на
*** г., М., родена на *** г., Е., роден на *** г. и Д., родена на *** г.
За установяване на претендираните от ищцата брачни
провинения при първоинстанционното разглеждане на делото е разпитан свидетеля Р.
Д. Р., с който ищцата съжителства на съпружески начала и чиито показания съдът
цени при спазване разпоредбата на чл. 172 от ГПК като ги кредитира изцяло и
безрезервно, доколкото възпроизвеждат непосредствени и конкретни впечатления
относно семейния живот на спорещите и не противоречат на други събрани по
делото доказателства. Свидетелят установява, че от година и
десет месеца страните по делото не съжителстват заедно, през което време
ответникът не участва в отглеждането и издръжката на децата. Заявява също, че
съпругът Ж. изпивал парите, които изкарва, а при употреба на алкохол ставал и
агресивен.
С оглед на
безпротиворечивите показания, дадени от свидетеля Р., съдът намира за доказани твърденията на
ищцата, че съпругът й често злоупотребява с алкохол, което е причина и за
проява на агресивност от негова страна.
Доказателственият
анализ недвусмислено и категорично сочи, че дълбоко и непоправимо
разстройство на брака между спорещите е налице – съпрузите не изпитват доверие
и уважение един към друг, а неразбирателството помежду им е ескалирало във фактическа
раздяла. Това състояние на брачното съжителство се дължи единствено на
поведението на ответника, който безпричинно е отхвърлил съпружеските и
родителските си отговорности. Предвид гореизложените съображения бракът между страните следва да
бъде разтрогнат, като бъде обявено, че вина за това има единствено
съпругът.
По отношение
фамилното име на ищцата:
С.М. е
формулирала искане, на основание чл. 53 от СК, след развода да носи предбрачното
си фамилно име – С.
По отношение предоставяне на родителските права:
Иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК в настоящото
производство е предявила единствено съпругата, поради което, а и поради фактът,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено
ответникът, родителските права по отношение на децата Петя, Радостин, Мария,
Емил и Даниела, следва да бъдат
присъдени на майката. Този извод се потвърждава и от изготвения и приложен по
делото социален доклад на Д”СП” – гр. Провадия, в който се излага мнение, че е в
интерес на децата родителските права да бъдат присъдени на майката, като на
бащата бъде определен режим на лични отношения с тях.
По отношение дължимата от бащата издръжка:
Ищцата е формулирала искане с правно основание чл. 143 от СК
за осъждане на ответника да заплаща на непълнолетните си низходящи месечна
издръжка в размер на 75 лева. По делото не се събраха доказателства за
материалното състояние на ответника, нито за неговата трудова заетост. В
социалния доклад също не се съдържа посочване на конкретен размер, необходим за
задоволяване потребностите на петте деца. Тъй като няма данни низходящите на
страните по делото да имат специални, по – големи от нормалните за деца на тяхната
възраст нужди, съдът намира, че дължимата от бащата издръжка следва да е в
размер, съобразен с императивното изискване на чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. по 78
лева месечно за всяко от децата.
На ответника следва да бъде определен обичайния режим на
лични контакти с децата П., Р., М., Е.и Д.: бащата има право да вижда децата си
два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота от месеца - от
9, 00 до 18,00 часа и един месец през лятото когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
По отношение семейното жилище:
Семейното жилище, находящо се *** следва да бъде предоставено
на ищцата, на която са предоставени и родителските права по отношение на
родените през брака деца.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., 25 лв. от които са платени от
ищцата при предявяване на исковата молба, а остатъкът в размер на 25 лева
следва да бъде присъден в тежест на ответника, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по иска с правно
основание чл. 143 от СК в размер на 4%
върху тригодишните платежи – държавна такса в размер на 561,60 лева, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.И.М., с ЕГН: **********,*** и Ж.Р.М.,
с ЕГН: ********** ***, сключен на 22.11.1997
год. с акт за граждански брак № 101/22.11.1997 г. на Община Провадия, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът Ж.Р.М..
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – СЛАВЧОВА.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на децата П. Ж. М., родена на *** г., Р.
Ж. М., роден на *** г., М. Ж. М., родена на *** г., Е.Ж. М., роден на *** г. и Д. Ж. М., родена на *** г. на майката С.И.М., с ЕГН: **********,***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Ж.Р.М.,
с ЕГН: ********** ***, с децата П. Ж.М., родена на *** г., Р. Ж.М.,
роден на *** г., М. Ж. М., родена на *** г., Е.
Ж. М., роден на *** г. и Д. Ж. М.,
родена на *** г., като му дава възможност да ги вижда и взема всяка втора
и четвърта събота от месеца – от 9, 00 до 18,00 часа, както и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
ОСЪЖДА Ж.Р.М., с
ЕГН: ********** ***, да заплаща в полза на непълнолетните си низходящи П.Ж. М., с ЕГН: **********, Р. Ж. М., ЕГН: **********, ., М. Ж. М., ЕГН: **********,
Е. Ж. М., ЕГН: ********** и Д.Ж. М., ЕГН: **********, действащи чрез
своята майка и законен представител С.И.М., с ЕГН: **********,***, месечна
издръжка в размер на 78 лв.( седемдесет
и осем лева) за всяко дете, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
влизане в сила на настоящото съдебно решение до настъпване на обстоятелство,
обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното задължение,
на основание чл. 143, ал. 2 от СК;
ОСЪЖДА Ж.Р.М., с ЕГН: ********** ***, да заплати на Провадийския
районен съд сумата от 561,60 лева (петстотин шестдесет и един лева и
60 ст.), представляваща дължимата държавна такса по иска с правно основание чл. 143 от СК, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Р.М., с ЕГН: ********** ***, да заплати по
сметка на ПРС, сумата от 25
лв.( двадесет и пет лева ), представляваща държавна такса по иска за развод, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: