Решение №
Гр.
Велинград, 15.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в закрито заседание двадесет и осми февруари
през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1036 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.
49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца А.М.Ш.,
ЕГН:********** ***, със съд адрес Пловдив, ул. "Братя Пулиеви" № 4,
етаж I, офис 110, чрез А.Н.Н. от АК – Хасково, против СБППРПФЗ „Света Петка“,
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. „4-ти
километър" № 6.
Предявен е иск по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати следните суми: сумата от 126,97лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди представляващи направени разходи за бензин за три
пътувания в направление Пловдив-Велинград и обратно; сумата от 784 лв. за
причинените на ищеца неимуществени вреди в периода от 26.01.2018г. до
09.03.2018г., изразяващи се в претъпени болки и страдания, в това число: за
влошена дихателна дейност -450лв. ; за влошена сърдечна дейност – 200лв. и за
влошено общо здравословно състояние – 134лв., в следствие на неприемането му за
лечение в болницата при отиването му за постъпване на 26.01.2018г. при отказ да
бъде приет от дежурния приемен екип – служители на болницата.
В исковата молба и
уточняваща молба ищеца твърди, че е инвалид от 1996г. и в момента бил с изцяло
загубена трудоспособност -99% с чужда помощ пожизнено. Тежкото му здравословно
състояние и в частност хроничното му специфично белодробно такова - хронична
белодробна недостатъчност (ХДН) II - ра ст.; хронично обострена белодробна
болест (ХОББ) тежка степен, III - ти стадий), изисквали сериозно и
специализирано лечение и специфични грижи. Те се изразявали в това, че ежегодно
на всеки 3 месеца следвало да се лекувам в следната последователност: Първо
постъпвал в специализирана болница за активно лечение на белодробни болести
(СБАЛББ); второ: най- късно до три месеца от изписването му постъпвал за
долекуване в специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на
пневмофтизиатрични заболявания (СБПЛРПФБ) - Велинград; трето: най - късно три
месеца от изписването отново в СБАЛББ, и накрая - отново постъпвал в болницата
във Велинград. По този ред се лекувал вече в продължение на повече от 10
години.
Така всяка година,
спазвайки изискванията на ответната болница, по предварително заявена дата за
прием, посещавал болница „Св. Петка Българска“. Конкретно на 26.01.2018г. му
бил отказан прием за хоспитализация в ответната болница от служителите от
дежурния екип по прием на пациенти в болницата – лекар Я. и мед.сестра А..
Настоява се на това, че с този отказ да бъде приет в болницата безотговорно,
неправомерно и против закона му бил преграден пътя за лечение.
Именно в тази връзка
били и оплакванията му, които по – конкретно били следните:
На първо място твърди
да било известно е, че всяко лечебно заведение следва да има Правилник за
вътрешния ред (ПВР), както и Харта на пациента (Хартата). На интернет
страницата на ответника били публикувани извадки от въпросния ПВР в частта,
касаеща пациентите (чл. 21 - 26), както и въпросната харта. Ищецът се позовава
на разпоредбите на чл. 21. от ПВР на
болницата, който бил с титул: „Организация на дейността по записването и приема
на пациенти“, конкретно на раздел (I), т. 1 и 2, които уреждат процедурата по
записването на пациенти. Тази процедура ищеца изпълнил безусловно: На
01.11.2017 год. (ден сряда) по телефона се обадил на болницата, и му определили
дата за прием на 26.01.2018 год.;
На втора място точки 1.
и 2. от хартата, които уреждали обема и качеството на предоставената медицинска
помощ, както и на непрекъснатостта на медицинските грижи в съответствие с
правилата на добрата медицинска практика, и на реда и времевия график за
получаването им.
Така на 26.01.2018 год.
(ден петък) пристигнал в болницата с пълния комплект медицинска документация,
съгласно изискванията на ответното дружество. В приемния кабинет го посрещнал
дежурната мед. сестра А., която му казала, че няма право на лечение, защото не
били изминали 6 месеца от последното му лекуване в същата специализирана
болница. По тази причина, тя му определила нова дата за прием – 09.03.2018 год.
Ищеца възразих, че следвало веднага да бъде приет, защото именно ответната
болница му била определила за прием датата 26.01.2018 год. Тогава дежурната
сестра веднага повикала дежурния лекар д-р Я.. Лекарката потвърдила отказа на
сестрата, в смисъл, че по закон трябвало да отиде след 6 месеца от последното
лечение, и си заминал. Останал обаче недоволен от администрацията на болницата
и от дежурния екип по прием на пациенти.
По причина на горното
ищеца се завърнал у дома си в Пловдив,
като още по пътя му стана лошо и на няколко пъти спирал за по половин час, за
да се възстанови. С пристигането си в дома му, с помощта на придружителя му
констатирали, че са му повишени както кръвната захар (а бил и диабетик, на
инсулин), така и кръвното му налягане. Ето защо веднага си поставил инсулинова
инжекция и приел лекарствата „Кардикет“ (за сърдечната дейност) и „Витоприл“ за
понижаване на кръвното налягане. В течение на седмица всеки ден му било много
лошо: не можел да спи, епизода от тежката неправда, която трябвало да преживее
го тормозела ежечасно, тъй като му бил преграден пътя на лечение. При
заболявания като неговите регулярността в хода на поддържащото лечение, били от
фундаментално значение за да не се влошава състоянието му.
Така на практика
подобреното състояние, в което бил изписан на 28.10.2017год. от
Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ) -
„Габрово“ ЕООД, нямало как да бъде поддържано, след като изтекат три месеца, и
той не съм постъпил в специализирана болница за продължително лечение и
рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания във Велинград.
Още на следващата
седмица, след като относително се стабилизирал, ищецът отишъл до РЗИ -
Пазарджик, и устно се оплакал на д-р Петкова от болницата във Велинград.
Отговорено му било, че следва да се обърне към РЗОК - Пазарджик, защото случая
бил в тяхната компетентност. На другия ден отново пътувал до Пазарджик и отишъл
в РЗОК, които пък го уведомили, че ответната болница нямала договор с тях, ето
защо компетентни били РЗИ - Пазарджик. Така на по - следващия ден ищеца отново
пътувал до РЗИ – Пазарджик. Този път разговарял с инспектор М., като последната
потвърдила, че тази институция не била компетентната за целта.
Настоява се на това, че
незаконните действия на отделни лица от ответната болница във Велинград се
отразили твърде негативно на ищеца, както на основното, така и на всичките му
придружаващи заболявалия през целия период от деня на отказа 26.01.2018год. до
новия му прием на 09.03.2018 год. По - конкретно: 1. Дихателната му дейност се
влошила - честотата на дишането му се повишила; тиражът още повече се влошил;
респираторната му подвижност се намалила; дишането му се отслабило още повече;
хриповете му се усилили; кашлицата му отново се завърнала; върнали се болките в
гърдите му; 2. Сърдечната му дейност също като цяло се влошила, като кръвното
му налягане и пулса му се увеличили; 3. Общото му състояние се влошило -
крайниците му отекли значително, поради което и
придвижването му, макар и с помощта на придружителя му, станало още
по-трудно, до степен на невъзможност да се движи и с чуждата помощ. Сънят му
нощем се влошил още повече, до степен да бил принуден да спи на фотьойл заради
дихателните си пристъпи. В резултат можел да спи не повече от 3 - 4 часа, след
което се събуждал и веднага правел впръсквания в устата, за да регулира
дишането си. Впоследствие на всяка тежко преживяна нощ, на следващия ден
кондицията му била влошена, нервната му система била максимално затормозена.
Станал разсеян, налагала му се да спи денем, във времето, в което не било
прието - в смисъл, че ако бил излязъл от вкъщи за да посети личния си лекар,
или да посети аптеката или да пазарува, трябвало да седне на първата пейка,
появила се пред него, за да си подремне. Така общият му дискомфорт значително
се влошил.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати обезщетение за
претърпените от ищеца вреди: сумата
126,97 лв. - за имуществени вреди изразяващи се в разходите за бензин, както
следва: Пловдив - Велинград (98 км.) и обратно, общо 196 км., плюс Пловдив -
Пазарджик (46 км.) и обратно, общо 92 км., за трите пътувания 276 км., или общо
472 км. Моят автомобил гори 10 л./ЮО км., което прави общо 47,2 л. бензин. При
ползване на бензин „Ви пауър Рейсинг 100“, с цена 2,69 лв./л.; сумата от общо
за 784 лв. - за претърпените болки и страдания в периода от деня на отказа
26,01,2018 год. до новия ми прием на 09,03,2018 год., в това число: За
влошената дихателна дейност -450 лв.; за влошената сърдечна дейност -200 лв.;
за влошеното общо здравословно състояние -134 лв.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответника, чрез
пълномощника му адв.Георги П. от ПзАК, оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер, като изразява следното
становище:
I.По допустимостта.
Исковата молба е
подадена от лице, което според съдържанието на допълнението, депозирано по реда
на чл. 129(2) от ГПК черпи активната си процесуална легитимация от разпоредбата
на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Текста действително предвиждал, че
работодателите (възложителите) на определена работа, които са възложили на
друго лице някаква работа, отговарят за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Ищеца бил свободен да формира пасивната
легитимация и да прецени кръга на отговорните лица към които да насочи
претенцията си и можел да се ограничи само до възложителя, но във всички случаи
на предявяване на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД минимално необходимото
съдържание на фактическите обстоятелства в исковата молба следвало да включва
твърдения относно идентификацията на конкретните отговорни според ищеца лица,
причинили му вредата, тяхната връзка с възложителя, твърдения за възлагането на
работата. Такива фактически обстоятелства не били посочени, поне не и в
необходимия за организиране на защитата обем и за да може ответника да прецени
дали и как да реализира евентуалните си регресни права. Свободата на ищеца да
определя пасивната легитимация не можело да води до накърняване на правата на
ответника по чл.219 от ГПК, тъй като щом имал интерес да встъпи лицето,
евентуално отговорно по обратен иск можело и да бъде привлечено. В този смисъл
и по начина на предявяването си исковата молба била нередовна. Това
несъответствие между заявените фактически обстоятелства и направеното искане
към съда лишавало ответника от възможност да се защитава в един от основните
аспекти на правото на защита, а именно да знае в какво точно е обвинен. В този
смисъл също била налице нередовност на исковата молба, което влияело на
допустимостта на исковете и е налице основание най - малкото за провеждане на
повторна процедура по реда на чл. 129(2) от ГПК.
II.По основателността.
Намира исковете за
напълно неоснователни. В тази връзка твърди, че дружеството - ответник, чрез
своите управителни органи, със свои актове или с каквито и да било действия или
бездействия никога не било насърчавало или игнорирало нарушаването на правата
на пациентите. Лечебното заведение било със 100% от капитала собственост на
държавата, представлявана от Министъра на здравеопазването и се финансирало
изцяло от същото ведомство, като нямало договори и съответни постъпления от
фондовете на НЗОК.
Ответникът оспорва
изцяло фактическите твърдения в исковата молба (както в т.н. „Заявление“, така
и в ДИМ). Твърди да е категорично невярно твърдението на ищеца, че е получил
потвърждение за прием в болницата на дата 26.01.2018г. по телефона. Напротив,
преди да се яви напълно самоволно на 26.01.2018г. ищецът бил уведомен нарочно и
надлежно от служители на ответника, че не може да бъде приет на посочената
дата, тъй като съгласно чл.З, т.5 от Методика за субсидиране на лечебните
заведения за 2017г., одобрена със Заповед на Министъра на здравеопазването
РД-01-12/13.01.2017г. /действаща и през процесния период/, не бил изтекъл
изискуемия по Приложение №20, т.4,2 срок от 180 дни от предходна
хоспитализация. Въпреки, че бил своевременно информиран да не се явява в
лечебното заведение, ищецът самоволно, „на своя глава“ решил, че въпреки
нормативните ограничения ще постъпи точно в тази болница.
Не било вярно също така
и твърдението на ищеца, че практиката била да се лекува на всеки три месеца при
ответника. Историята на приемите му през годините ясно показвала, че срокът от
180 дни между хоспитализирането му /възпроизвеждан регулярно в Методиките за
субсидиране на лечебните заведения от 2004г. насам/ бил спазван стриктно.
Ищецът бил лекуван в ответното лечебно заведение за следните периоди:
05.05.2005-19.05.2005; 18.05.2007-01.06.2007; 06.12.2010-16.12.2010;
02.07.2015-16.07.2015; 02.07.2016-16.07.2016; 31.01.2017-14.02.2017;
17.08.2017-31.08.2017, както и 09.03.2018-23.03.2018г. Очевидно било, че при
предходна хоспитализация, продължила до 31.08.2017г. не било възможно пациента
да бъде повторно приет на 26.01.2018г. и да бъдат спазени правилата за
хоспитализация, определени от принципала на болницата - Министъра на
здравеопазването.
Оспорва изцяло и
останалите фактически твърдения на ищеца касателно наличието изобщо на
имуществени и неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на служители на дружеството и евентуалните такива.
Оспорва претенциите на ищеца, както по основание така и по размер. Поради това
се иска и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В о.з. ищецът лично и
чрез пълномощника си адв.Н., поддържа иска и иска уважаването му с подробни
съображения в писмена защита.
В о.з. ответника, чрез
пълномощника си адв.П., оспорва иска, поддържа възраженията си и иска отхвърлянето му
с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, както възраженията на ответника, намира следното:
Не се спори по делото,
а и от представеното ЕР на ТЕЛК № 2477-158/30.09.2010г. се установява с него на
ищеца А.Ш. да е определена 99% загубена трудоспособност с чужда помощ–
пожизнено за неговите заболявания – хипертонична болест на сърцето и понесени
два миокардни инфаркт, захарен диабет, химипареза след понесен мозъчен инсулт и ограничена подвижност на двете коленни стави
в тежка степен. Освен това от представените 3 бр. Епикризи издадени от
ответната болница „Света Петка“ -Велинград се установява ищеца да е лекуван в
това лечебно заведение, където е провеждал рехабилитация в периодите 02.07.2015г.-16.07.2015г.;
02.07.2016г.-16.07.2016г. и 31.01.2017г.-14.02.2017г. поради наличието на
заболяването ХОББ, наред с горните заболявания. От първата епикириза от 2015г.
е видно също, че и преди това ищеца е лекуван в тази болница, доколкото в
епикризата е посочено, че постъпва за пореден път за лечение.
По делото са
представени и епикриза на ищеца издадено от ответника, според която той е
лекуван, като е провеждал рехабилитационни процедури в тази болница в периода
17.08.2017г.-31.08.2017г.
Не спорно също така, че
на 26.01.2018г. ищеца е отишъл при ответника за да постъпи за пореден път в
болницата за провеждане на рехибилитационни процедури, но не бил приет, въпреки
да е имал записана, заявена от него дата за прием на този ден. Но не бил приет
за лечение, а е върнат и му е записана нова дата за прием - 09.03.2018г.
Страните не спорят и по
обстоятелството, че последно ищеца е провеждал рехабилитация при ответника,
като е постъпил в болницата на 09.03.2018г. и е изписан на 23.03.2018г. , а
същото се установява от издадената в тази връзка епикриза /л.68/
Спорът основно се състои в това имал ли е
законово право ответникът, респективно неговите служители изпълняващи функции
по прием на пациенти да откажат да приемат ищеца за лечение на записаната по
негова заявка дата 26.01.2018г. и да го върната, като му определят друга дата
за това.
От показанията на св.А.
– медицинска сестра при ответника се установява следното: През януари 2018г.
ищеца имал записан дата за прием в болница „Света Петка“-Велинград, където свидетелката
работи. Понеже проверявали дали всички, които са се записали и предстои да
отидат при тях, дали имат изминали 6 месеца от последното им лечение, при тази
проверка установили, че по отношение на ищеца и негова близка - М.В., не били изминали
6 месеца от предходния им престой в болницата. Като установила това
свидетелката лично се обадила на ищеца по телефона и го уведомила за това, че тъй
като според наредба на министерството
нямал право на прием преди да изтекат въпросните 6 месеца да не отива на
записаната дата, тъй като ще го върнат
няма да го приемат докато не се навършат шест месеца. Определила му при
този телефонен разговор и друга дата за прием, която изчислила според
предходния прием, която му и съобщила, а именно 09.03.2018г. Той обаче й
отговорил, че въпреки това ще отиде, тъй като лекар му бил казал на всеки три
месеца да ходи при тях. Така въпреки този разговор ищецът отишъл на записаната
от него дата. Тогава свидетелката му казала, че неможе да го приеме и извикала
дежурни лекар за да му обясни и той.
От показанията на св.Я.
– лекар при ответника, се установява, че действително ищеца е бил отишъл
на 26.01.2018г. за да бъде приет в
болницата по записана предварително от него дата за прием. Тъй като дежурната
сестра А. имала проблеми с ищеца, който искал да бъде приет пред да са изминали
6 месеца, я извикала. Свидетелката обяснила на ищеца, когото познавала като
пациент на болницата от предходни три години когато е ходил там за лечение, че
има наредба според която може да бъде приет за лечения, само след като са
изминали 6 месеца от предходното му лечение. Въпреки това ищецът настоявал да
бъде приет в момента, въпреки указанията на наредбата на министерството. След
като свидетелката обяснила на ищеца ситуацията, той си тръгнал, ядосан и казал, че ще видят какво ще им се случи.
заплахи към тях. Свидетелката твърди
също, че на ищеца веднага била записана друга дата за прием, на която той
отишъл и бил приет. Свидетелката сочи също, че при разговора си с ищеца на 26.01.2018г.
той бил във видимо адекватно и добро здравословно състояние, като нямал никакви
оплаквания или индикации налагащи спешен прием в лечебно заведение.
От показанията на св.С.С.
– придружител на ищеца се установява следното: Свидетелят разбра от ищеца, че
ще ходи в болница във Велинград на 26.01.2018г. Изненадал се, когато видял
колата му, за това отишъл да види какво
става. Заварил го ядосан и с високо кръвно налягане, като обяснил това си
състояние, че несправедливо бил върнат от болницата. Освен това си поставял и
инжекция с инсулин, но според свидетеля той правел това регулярно, тъй като
диабета му бил в тежка форма. Свидетелят сочи, че посещава почети всеки ден
ищеца, но никога не го бил виждал в такова състояние. През цялата следваща седмица
ищеца бил депресиран и с високо кръвно, лежал на леглото си, тъй като не можел
да стане. Едва след тази една седмица станал и се раздвижил. На свидетеля не му
е известно ищеца да е викал лекар във връзка с това си здравословно състояние.
Според свидетеля ищеца е ходил в последствие до Пазарджик сам с колата си, но
не знае кога и къде точно е ходил, тъй като не го е придружавал. Освен това
свидетелят сочи, че ищеца постоянно ходил по болници за лечение, като бил ходил
освен във Велинград и в Сандански и на други места, но винаги ходел сам и сом
си организирал тези неща, като за тях не споделял с него.
Ищеца е представил и Епикриза
издадена му от „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести
– Габрово“ според която е лекуван там в периода 02.06.2017г.-08.06.2017г. и е
изписан с подобрения в добро общо състояние и стабилизирано белодробно
състояние. Представил е и Епикриза от
Пневмологично отделение на „Специализирана
болница за активно лечение на белодробни болести – Троян“ , в която е лекуван в
периода 20.07.2018г.-31.07.2018г.
По делото не представен
лечебен план съставен за лечение на ищеца, от който да може да се установи, че
действително му е определено да постъпва в болница на всеки три месеца, като
твърди да се е лекувал от години. Но дори и това да така, то от доказателствата
по делото не се установява ищеца да е постъпвал при ответника за лечение през
шест месеца.
Така или иначе от
представените доказателства се установява, че на ищеца провеждано активно
лечение за белодробно заболяване в периода 02.06.2017г.-08.06.2017г. в болница
в Габрово, след което са му проведени рехибилитационни процедури при ответника в периода
17.08.2017г.-31.08.2017г., тоест един месец след активното лечение. Няма данни
за това през следващите три месеца ищеца отново да е бил постъпил за активно
лечение, вместо това данните сочат това да станало една година след предходното
активно лечение а именно в периода 20.07.2018г.-31.07.2018г., когато се е
лекувал в болницата в гр.Троян. Тоест твърденията на ищеца, че се лекувал и
постъпвал в болница по план приз три месеца са останали недоказани.
От доказателствата по
делото безспорно се установява, че от предходното лечение на ищеца в ответната
болница „Света Петка“ –Велинград, което е било проведено в периода 17.08.2017г.-31.08.2017г. , до дата
26.01.2018г., когато е отишъл отново ада бъде приет за лечение в тази болница
не са били изминали шест месеца.
Друг е въпроса дали
правомерно е отказано на ищеца да бъде приет при ответника за рехабилитация на
предварително заявената от него дата –
26.01.2018г.
Ответникът твърди, че
отказа му бил правомерен, тъй като според наредба на Министъра на
здравеопазването неможело да се приемат за рехабилитация болни, за които не са
изтекли 6 месеца от предходното им лечение.
За доказване на това си
твърдение ответникът е представил Методика за субсидиране на лечебните
заведение през 2017г. издадена въз основа на Заповед № РД-01-12/13.01.2017г. на
министъра на здравеопазването. В тази методика са определени критериите и реда за
субсидиране на лечебните заведения. Според чл.5 от нея за рехабилитация на
пациенти с неспецифични белодробни заболявания, каквото е заболяването ХОББ на
ищеца, субсидията се определя на база брой проведени легло дни и стойността на
един леглоден, съгласно Приложение №20. Самото приложение основно представлява стойности
на медицниските услуги, които се предоставят от болниците. А според чл.4.2 от
въпросното Приложение №20 – в случаите на рехоспитализация (хоспитализация в
рамките на 180 дни от предходната хоспитализация) средствата не се
заплащат.
Законова норма, която
да въвежда забрана за прием на пациент за рехабилитация преди да изтекат 6
месеца от предходния му прием няма.
Дори и да се приеме, че
ответника е основал отказа си да приеме ищеца за рехабилитация при него, то
това не в следствие наличието на някаква законова забрана за това, а само
защото не би получил стойността на предоставените от него медицински услуги, ако бе
хоспитализирал ищеца Ш. на датата на, която той е отишъл за да бъде приет за
лечение. Нямало е обаче никаква пречка за ответника да приеме ищеца за лечение
и извършване на необходимите за това рехабилитационни процедури, срещу
заплащането им от негова страна. Всъщност ищецът и не твърди да му е отказан
прием и да е бил върнат, въпреки да е бил съгласен да заплати лечението си –
рехабилитация при ответника. Единствено твърди, че е бил неправомерно върнат и
по този начин му бил преграден пътя за лечение. Предвид тези му твърденияи до
колкото липсват такива, ищеца де бил съгласен да заплати лечението си, то
следва да се приеме че искал провеждане на лечение, което е безплатно за него,
а се заплаща от друг.
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45 ал.1 от ЗЗД, който е причинил веди от неправомерните си действия, е длъжен да ги
поправи.
По делото е безспорно,
че по ищеца заявка на ищеца той е бил записан за прием на дата 26.01.2018г. за
извършване на рехабилитационни процедури при ответната болница. Установено е
също, че преди това ищеца е провеждал рехабилитационни процедури в същата тази
болница в периода 17.08.2017г.-31.08.2017г. Съгласно чл.4.2 от Приложение №20
към Методиката за субсидиране на
лечебните заведение през 2017г. – в случаите на рехоспитализация
(хоспитализация в рамките на 180 дни от предходната хоспитализация) средствата
не се заплащат.
Безспорно от
предходното лечение на ищеца до дата записана за нов прием – 26.01.2018г. не е
бил изтекъл периода от 180 дни от преходното му хоспитализиране.
При което и отказа да
бъде рехоспитализиран именно на датата 26.01.2018г. в ответната болница не
представлява неправомерно поведение. Ответника, респективно неговите служители
са действали правомерно и в синхрон с правилата за субсидиране на дейността им,
определени в посочената по-горе Методика. Това е така, тъй като не представлява
неправомерно поведение отказа за прием в болница, в случай че това лечение не
би било заплатено от някого, тоест от министерството на здравеопазването, чрез
субсидирането му. Да се приеме обратното би означавало,
например, че всеки болен, на който е отказан преглед, тъй като няма направление
от лекар, всъщност му е отказано лечение.
В случая съдът намира
за нужно да отбележи и следното: На ищеца е съобщено от служител на ответната
болница – мед.сестра А., че ако отиде на 26.01.2018г. няма да бъде приет за
лечение, тъй като не са изтекли шест месеца от предходното му настаняване за
рехабилитация. Това е направено преди отиването му в болницата, но той не се
съобразил и въпреки това е отишъл. Тоест и при тази ситуация отново няма кака
да се приеме, че ответника е действал неправомерно. Точно обратно действията му
са в синхрон с горната Методика за субсидиране на дейността му. Освен това дори и ищеца да е ходил на два
пъти до гр.Пазарджик за да проучва дали правомерно е бил върнат и по този начин
е направил разходи за пътни, то тези разходи не са в пряка причинна връзка с
поведението на ответника. Поради което и само поради тази причина не подлежат
на обезщетяване.
Тъй като отговорността
за реди възниква тогава и само тогава, когато някой е действал неправомерно, но
такова неправомерно поведение на ответника, респективно на неговите служители
не се установи да е имало, то и
предявения иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД е неосновател, поради липса на
основна предпоставка за това –неправомерно поведение, и като такъв ще се
отхвърли.
Предвид изхода от спора
ищеца няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова
сметка.
Предвид изхода от спора
и на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от
адвокат и е представил доказателства за направени такива от 300лв. Поради което
и на ответника ще се присъдят разноски в размер на 300лв., които ще се осъди
ищеца да му заплати.
По горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.М.Ш., ЕГН:********** ***, със съд
адрес Пловдив, ул. "Братя Пулиеви" № 4, етаж I, офис 110, чрез А.Н.Н.
от АК – Хасково, против СБППРПФЗ „СВЕТА ПЕТКА“, ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Велинград, ул. „4-ти километър" № 6, по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 126,97лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди представляващи направени разходи за
бензин за три пътувания в направление Пловдив-Велинград и обратно; сумата от
784 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди в периода от 26.01.2018г.
до 09.03.2018г., изразяващи се в претъпени болки и страдания, в това число: за
влошена дихателна дейност -450лв. ; за влошена сърдечна дейност – 200лв. и за
влошено общо здравословно състояние – 134лв., в следствие на неприемането му за
лечение в болницата при отиването му за постъпване на 26.01.2018г. при отказ да
бъде приет от дежурния приемен екип – служители на болницата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.Ш., ЕГН:********** ***, със съд адрес Пловдив, ул.
"Братя Пулиеви" № 4, етаж I, офис 110, чрез А.Н.Н., да заплати на СБППРПФЗ „СВЕТА ПЕТКА“,
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, ул. „4-ти
километър" № 6, сумата от 300лв.
/триста лева/ направените по делото разноски.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………………………