Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тридесети
септември две хиляди и двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 8183 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та”
вр. чл. 422 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от
„Е.П.”
А. със седалище
и адрес на управление ***,
с която претендира да бъде
прието за установено по отношение
на Р.
О. Т. ЕГН **********, с адрес ***, че
съществува присъденото с
издадена по ч.гр.д. № 851/2020г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за
сумите от 468.31 лв., представляваща главница
за консумирана и незаплатена ел.енергия, за периода от 13.04.2018г . до 12.07.2018г., за обект с абонатен № *****, с адрес
гр. В., ул. „К.“ №** - къща
и с клиентски
№ *****, за която са издадени фактури ФП****/13.04.2018, ФП*****/13.06.2018; ЛП****/ 04.07.2018г.; ФП****/12.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; и 75,16
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
вземанията по всяка от фактурите до
06.01.2020г.
В исковата молба се сочи, че страните са били в договорни отношения за доставка
на ел. енергия. Продавачът – ищец доставил
уговорената стока до обект на
ответника – купувач, находящ се в гр.В.,
ул. „К.“ №** - къща
и с клиентски
№ ****, абонатен № ***, за която издал ежемесечни фактури. Купувачът
не платил в уговорените срокове дължимата цена за доставеното количество в
периода от 13.04.2018г. до 12.07.2018г. на стойност 468.31 лева и изпаднал в забава. Предвид неизпълнението на задължението за плащане
кредитора инициирал заповедно производство, в хода на което било уважено
заявлението му и била издадена заповед по чл. 410 ГПК, с която била присъдена претендираната цена, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47 ал. 5 ГПК. На това основание от съдът издал заповедта за изпълнение били
дадени указания на ищеца да предяви иск да бъде установено съществуване на
вземането, присъдено с нея. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник, с който изразява
становище, че оспорва
иска. Твърди, че ответникът не е потребител, тъй като не е бил собственик или
ползвател на обекта. Оспорва размера на потреблението и твърди наличието на
плащане.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. 851/2020г. на ВРС се установява, че на кредитора „Е.П.”
АД е издадена заповед за
изпълнение срещу Р.
О. Т. ЕГН ********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.
От
приетите писмени доказателства – копия
от Общи
условия на договори за продажба на електрическа енергия на „Е.Б. П.” АД и „Е.П.” АД, Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г.
на Д. и Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на Д.; копия от вестници „Ч.“
„Ч. м.”, „Д.” и „Т.”; фактури № ****13.04.2018г.;
№ *****/13.06.2018г.; № *****/12.07.2018г.; извлечение от сметка към 06.01.2020г.; справка за потреблението и извлечение
за фактури и плащания през последните 12/24/36 месеца към дата
11.12.2017г., се установява, че:
на 07.11.2007г. Д. е одобрил общи условия за доставка на
електроенергия от „Е. Б. П.” АД, които са
били публикувани във в-к „Д.” и във в-к „Ч.” на 30.11.2007г. На 21.07.2014г. Д.
с
Решение № ОУ-06/21.07.2014г. е одобрил общи условия за доставка на
електроенергия от „Е.П.” АД, което било отменено с решение на ВАС №
798/20.01.2017г. „Е.П.” АД издал три броя фактури за доставена електроенергия
на обект с посочени в тях падежи 02.05.2018г.,
02.07.2018г., 01.08.2018г. на стойност 467,98 лв., и 1 фактура за лихва 0,33 лв. с падеж 13.03.2017г - всички на обща
стойност от 468,31 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна
експертиза, всички
представени по делото фактури са били осчетоводени от ищеца, като
счетоводството му е редовно водено и в него съществува начислено вземане срещу
ответника на стойност 467,98лв. за неплатена
електроенергия, която правилно е остойностена по
цените определени от КЕВР. Стойността на обезщетението за забава върху вземането за главница е 75,16 лв.
Въз основа на така установените
факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия
закон, приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК, за вземане
основаващо се на чл. 91
ЗЕ вр. чл.
200 ЗЗД.
Искът
е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът следва да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която
се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска
е обусловено от наличието на валидно
облигационно правоотношене между страните по силата на
сключен между тях договор за
продажба на електроенергия, доставката от продавача на
уговорените с договора стоки на купувача,
както и настъпил падеж за плащането
на дължимата цена. Респективно следва ответникът да
не е провел успешно доказване за точно в количествено
и времево отношение изпълнение на задължението
си за плащане
на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи
обстоятелства.
За настоящия казус меродавна е правната уредба посочена в Закона за енергетиката
(обн.,
ДВ, бр. 107 от 9.12.2003
г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ,
бр. 74 от
24.08.2004 г.) и Правила
за измерване на количеството електрическа енергия – П. (обн. ДВ
Брой 98 от
12.11.2013г.). Приложими
са и общите условия на ищеца
към договорите за доставка на
електроенергия, които са приети през 2014г. до отмяната им на 20.01.2017г., а след това тези приети
през 2007г., които са влезли в сила по реда
на чл. 104а
от ЗЕ, като в тази насока липсва
спор по делото,
както и че „Е.П.” АД е оператор на
по см. на чл. 92 т. 6 от ЗЕ.
Въпреки даденото от съда с доклада по делото изрично указание на ищеца, че
не сочи основания и доказателства за твърденията си, че ответникът е имал качеството на потребител по
см. на
чл. 92 т. 4 ЗЕ и че реално е доставил претендираното количество електроенергия
в обекта му /чрез наличието на отчет от изрядно СТЕ/,
обстоятелства и доказателства в този смисъл не бяха посочени, респ. събрани в хода на процеса.
Липсата на установено качество на потребител на ответника е достатъчно
основание искът да бъде отхвърлен изцяло. Отделно от това, в случая не се
установява и твърдяната реална доставка на електроенергията, цената за която се
претендира с процесния иск.
Предвид изхода на спора, на ищеца разноски не се следват, а от страна на
ответника такива не са сторени.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.П.” АД ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено по отношение на Р. О. Т.
ЕГН **********, с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****/2020г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 468.31 лв. - главница за консумирана и незаплатена ел.енергия, за периода от 13.04.2018г . до 12.07.2018г., за обект с абонатен № ******, с адрес
гр. В., ул. „К.“ №*** - къща
и с клиентски
№ *****, за която са
издадени
фактури
ФП*****/13.04.2018, ФП*****/13.06.2018; ЛП*****/ 04.07.2018г.; ФП****/12.07.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 24.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението; и 75,16
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
вземанията по всяка от фактурите до
06.01.2020г.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: