Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Габрово, 24.10.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на
прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като
разгледа докладваното от съдия Д. Петракиева КАНД №101 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е
образувано по депозирана в законния срок жалба от от директора на Национално тол
управление – специализирано звено към АПИ гр. София, чрез пълномощник юрк. Е.К.,
против решение № 18 от 25.04.2023 г. по АНД №32/2023 г. на Районен съд –
Дряново.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ №
002375 от 23.01.2023 година на директора на националното ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д. Д. М., ЕГН **********,***,
на основание чл.179 ал.3 във вр. с чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300,00 лева, за нарушение по чл.139
ал.6 от ЗДвП, както и е постановено да заплати такса по чл.10а ал.2 от ЗП в
размер на 10,00 лева
В касационната жалба
се сочат установените фактически обстоятелства, а именно, че на 23.07.2022 г. в
16:28:26 часа Д. Д. М. е управлявал ППС с рег. № ЕВ ****, лек автомобил марка „**“,
модел „***“, с обща техническа допустима маса 1665 кг, по път включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. За посочения автомобил не е била заплатена
дължимата винетна такса според чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Нарушението е било
установено с устройство №403272,
представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси,
намиращо се на път I-5км
118+999. Посоченият пътен участък е включен в обхвата на пратената пътна мрежа,
по който може да се събира такса за ползване на пътна инфраструктура, съгласно
списъка на пътищата, приет с решение на МС. При съставяне на АУАН №002375/27.07.2022
г. на нарушителя била предоставена възможност да направи писмени възражения, но
същият собственоръчно е написал „не“ в графата за възражения. Нямало постъпили
такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Издаденото въз основа на АУАН
наказателно постановление било правилно и законосъобразно, съдържащо всички
реквизити по чл.57 ал.1 от ЗАНН.
В жалбата се твърди,
че нарушението е безспорно установено като по отношение на него не следва да
намери приложение разпоредбата на чл.189е, ал.5 от ЗДвП. Компенсаторната такса по чл.10 ал.2 от ЗП в
размер на 70,00 лева не е постъпила по сметка на АПИ, поради което не се налице
предпоставките за освобождаване от администритвнонаказателна отговорност.
В жалбата се сочи
също, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, както е
приел в решението си Районния съд. От една страна Административнонакзаващият
орган /АНО/ излага доводи, че деянието
не е маловажно, тъй като засяга обществени отношения, свързани с поддръжката и
ремонта на републиканската пътна мрежа и не покрива критериите за маловажност.
От друга страна АНО застъпва тезата, че чл.28 от ЗАНН е неприложим за конкретното
одеяние с аргумент от разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021
г./, която изключва приложението на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП.
Касационният
жалбоподател – Директор на Националното ТОЛ управление – специализирано звено
към АПИ – София не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща
представител. Процесуалният представител на жалбоподателя депозира писмено
становище, в което заявява, че поддържа изложеното в подадената касационна
жалба. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение на ответника. Приложена е писмена защита.
Ответникът по жалбата
се явява лично в съдебно заседание. Моли да бъде потвърдено решението на
районния съд, тъй като компенсаторната такса от 70,00 лева била заплатена от
него, но преведена по грешка другаде, за което той няма вина.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата предвид наведените в нея доводи, като счита, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/,
намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно установено и
не се спори от страните, че на посочените в наказателното постановление място,
дата и час жалбоподателят Д.М. е управлявал ППС с рег.№ЕВ ****, с обща
техническа допустима маса 1665 км. по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно
чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗП, водачът на ППС, неговият собственик или трето
лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава
от административно наказателна отговорност. Както правилно се посочва в
жалбата, „компенсаторната такса е механизъм за освобождаване от наказателна
отговорност“. Жалбоподателят М. се е възползвал от тази възможност и на
02.08.2022 г. е заплатил сумата от 70,00 по банкова сметка. ***, обаче сумата е
била погрешно преведена не по банковата сметка на АПИ, а на ГДНП МВР. След
издаване на обжалваното НП М. е заплатил сумата от 70,00 лева по сметка АПИ
като са били посочени номер и дата на акта и НП.
Горните
обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме нарушението за маловажно и
да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
Основателно
е възражението на АНО, че в случая посочената разпоредба не може да намери
приложение. Вменено е нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, за което приложението
на чл.28 от ЗАНН е изключено от изричната императивна разпоредба на чл.189з от ЗДвП, която гласи: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28
и 58г от
Закона за административните нарушения и наказания.“
Останалите
оплаквания на касационния жалбоподател, изложени в касационната жалба,
настоящият състав намира за неоснователни. Действително, след като
компенсаторната такса не е постъпила по сметка на АПИ, правилно е издадено НП.
Събраните доказателства в хода на съдебното производство, обаче установяват
обстоятелства, които не са ирелевантни по въпросите за вината и отговорността.
Въз основа на тях и независимо от липсата на основание за приложението на чл.28
от ЗАНН, съдът намира, че административно наказателната отговорност на
жалбоподателя не следва да бъде ангажирана. Не се спори, че сумата от 70,00 лв.
е била преведена по сметка на МВР вместо на АПИ. Допуснатото нарушение, обаче е
резултат от погрешно или неправилно посочване на банковата сметка при заплащане
на компенсаторната такса. Няма данни, които да установяват, че тази грешка е
допусната от нарушителя, още по-малко, че той е действал виновно. Същият е
заплатил компенсаторната такса със съзнание за законосъобразно поведени, за
изпълнено задължение, освобождаващо го от отговорност.
За да
бъде едно деяние административно нарушение, освен че трябва да нарушава
установения ред на държавно управление и да е обявено за наказуемо, то трябва
да бъде и извършено виновно. Когато се касае за административно наказателната
отговорност на физически лица, липсата на субективният елемент от състава на
нарушение е абсолютно условие за неговата несъставомерност. В процесния случай
липсата на субективен елемент от състава на нарушението води до извода, че
деянието не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
отговорността на наказаното лице не следва да бъде ангажирана.
Изложеното
води до извода, че решението на Районен съд – Дряново следва да бъде оставено в
сила, макар и не по съображенията и доводите, изложени в него.
Ответникът
по касационната жалба не е направил искане за разноски, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 18 от 25.04.2023 г. по АНД №32/2023 г. на Районен съд – Дряново.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.