Решение по дело №162/2020 на Окръжен съд - Добрич

 

 

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№__128_____/ 12.06.2020 год. ,гр.Добрич

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На втори юни                                                                      2020 г.             

В открито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА                                                                                       

                                                                      ГЕОРГИ ПАВЛОВ                                               

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 162               по описа  за 2020 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

             Образувано е  по въззивна   жалба   на «Г.» ЕООД ЕИК-**,гр.София   срещу Решение № 1447 от 31.12.2019 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 1316/2019 г.         ,с което е отхвърлен иска на въззивника  по чл.422 ГПК във вр. с чл.327 ТЗ  срещу  „Е. Е. Д.”ЕООД  ЕИК- **гр.Добрич  за установяване на вземания - предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6221/2019г. по описа на РС Добрич за сумата от  7 815,60 лв. неплатена цена по фактура N **/06.10.2017 г.,ведно  със законната лихва от датата на заявлението -18.02.2019г. до окончателното плащане; сумата от  1 087,67 лв. обезщетение за забава върху главницата от 7815,60 лв. за периода 06.10.2017г. – 18.02.2019 г.

    Иска се отмяна на решението. Твърди се, че  решението било неправилно,незаконосъобразно  и постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила,но не са изложени конкретни  аргументи, които да обосноват неправилност на съдебното решение, а се преповтаря исковата претенция.Единственият изложен довод в жалбата е,че съдът не взел предвид направеното от търговски пълномощник признание в съдебно заседание,че е имало доставка.

             В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна,с която се оспорва жалбата като неоснователна.

             Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу  подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същата отговаря на изисквания на чл. 262 ГПК.

   Решението на ДРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.

Съставът на Добрички окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази приложимите законови разпоредби, приема следното:

Първоинстанционният Добрички районен съд  е бил сезиран с искова молба от   „Г.“ЕООД по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 7815,60 лв. за извършена доставка на стоки - разсад за бял равнец - 100200 броя /стръка/, при единична цена от 0,0650 лв.,за което вземане е била издадена Заповед №329 от 22.02.2019 г. по ч.гр.дело №622/2019 г. по описа на ДРС.

В заповедното производство заявителят/ищец/ е представил  издадена от него фактура  №**/06.10.2017 г. за доставка на 100 200 броя разсад бял равнец на ответника,с единична цена от 0.0650 лв. и обща 7 815,60 лв. с ДДС.

В срока по чл.131 от ГПК ответното „Е. Е. Д.”ЕООД  ЕИК- **гр.Добрич  ,чрез управителя Д. М. е подало отговор на исковата молба,като е оспорило иска като неоснователен  и недоказан.Твърдяло е,че не е подписвало такава фактура ,такава не е отразена в счетоводството им,че не са представени доказателства за получаването на стоката.

В първото съдебно заседание пред ДРС,проведено на 15.10.2019 г. ответното „Е. Е. Д.”ЕООД  ЕИК- **гр.Добрич е било представлявано от лицето Д.Н.Д.,упълномощено от управителя Д. М. с нотариално заверено пълномощно,с което тя го упълномощава да представлява дружеството пред различни държавни органи и институции и да извършва от името на дружеството определени действия.Така даденото пълномощно може да се приравни на търговско пълномощно по чл.26 от ТЗ.В това съдебно заседание пълномощникът Д.Н. е заявил,че е имало доставка,но тя е платена.

Това изявление,не може да бъде прието като признание,изхождащо от страната по делото,в случая ответното дружество,тъй като  пълномощното не съдържа упълномощаване за представителство пред съд,а и процесуалното представителство може да бъде осъществявано само по реда на чл.32 от ГПК.

Освен това,в деня на следващото съдебно заседание ,с молба от управителя Д. М.,вх. №24506 от 29.11.2019 г. е изразила становище за гледане на делото в нейно отсъствие и е изразила становище за отхвърляне на иска,тъй като не са събрани доказателства за получаване на  стоката и за сключването на договор.По същество ,с тези си твърдения,тя е оспорила /не е е потвърдила/ изразеното от представителя .Това й становище следва да се цени като противопоставяне на търговец по чл.301 от ТЗ.

С оглед на изложеното,не може да се направи извод,че по делото  е направено валидно признание от ответното дружество за получаване на стоката.Дори и казаното от Д.Н.,да бъде ценено като свидетелско показание,то не установява основните  и задължителни елементи на договор за продажба и постигнато съгласие за сключването на договор за продажба,което е възложено в  доказателствена тежест на ищеца с Определение на ДРС от 14.06.2019 г.  

От заключението на  приетата по делото от първата инстанция счетоводна експертиза  също не се установява предаването на стоката на „Е. Е. Д.” ЕООД.В  заключението се споменават протоколи,в които също  липсва удостоверяване на предаването на стоката на управителя на дружеството или на негов представител,като не е ясно какво е качеството на лицата Георги Паунов и Даниел Бонев, положили подписи в посочените протоколи, като приели стоката.

         В хода на производството пред ДРС ищецът не е успял да докаже нито сключването на договор,нито  изпълнението на своите задължения по него.

          След  анализ на събраните по делото доказателства,правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода,че не са представени   доказателства за съществуването на договор между страните.

           След преценка на събраните по делото доказателства,идентичен извод направи и настоящата инстанция.

           С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от пороци и следва да бъде потвърдено.

Тъй като въззиваемата страна не е поискала разноски,съдът не дължи произнасяне.

           Като се води от гореизложеното 

 

 

 

 

 

 съставът на Добрички окръжен  съд

 

                                    Р       Е      Ш      И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 1447 от 31.12.2019 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 1316/2019 г.       

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

Председател:                                          Членове:1.

 

 

                                                                               2.