№ 126
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600564 по описа за 2021 година
образувано по въззивна жалба от адвокат Т. като защитник на подсъдимия Д. П. Л. срещу
присъда на Софийски градски съд, постановена по НОХД 2947/18 г..
С присъда на Софийски градски съд, постановена на 22.11.2018 г. по НОХД № 2947/18 г.,
подсъдимият Д. П. Л. е признат за виновен в това, че на 14.07.2017 г., в гр .София, на
бул.“Княгиня Мария Луиза“, при управление на МПС - л.а. марка „КИА“, модел „Черато“, с
ДК № ***, нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. И. Г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен
срок.
Подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от една година.
Съдът се е разпоредил и с разноските по делото, като ги е възложил на подсъдимия.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнително депозирано
изложение към нея от адв. Т. - защитник на подсъдимия Л., в която са развити доводи за
неправилно приложение на материалния закон. Заявено е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
1
оправдан по възведеното обвинение. Жалбата не съдържа доказателствени искания.
С Решение № 255 от 17.06.2019 г. по внохд 307/2019 г. състав на САС е изменил
обжалваната присъда в наказателно-осъдителната й част, като наложените на подсъдимия
наказания лишаване от свобода и лишаване от права са били намалени на осем месеца, а в
останалата част присъдата е била потвърдена.
С Решение № 260 от 09.03.2020 г. по КД №1075/19 г. на ВКС е било отменено решение №
255 от 17.06.2019 г., постановено по внохд № 307/2019 г. по описа на Софийски апелативен
съд и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за изясняване на релевантните
факти.
С Решение № 10301 от 30.09.2020 г. по внохд № 286 по описа за 2020 год., втори състав на
САС е изменил обжалваната присъда като отново е намалил размера на наложените
наказания на подсъдимия Л. на осем месеца лишаване от свобода и на осем месеца лишаване
от право да управлява МПС.
С Решение № 50 от 18.05.2021 г. по КД № 85/21 г. на ВКС е било отменено решение №
10301 от 30.09.2020 г., постановено по внохд № 286/2020 г. по описа на Софийския
апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд за допълнително
изясняване на спорните обстоятелства по делото и даване отговор на поставените в
предходното и в настоящото решение въпроси.
В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания, като защитата счита, че
единствено и само скорост от 40 км/ч би била такава, че да бъде предотвратено случилото се
ПТП. С по-висока скорост, включително и максимално разрешената 50 км/ч, същото не би
било предотвратимо, ако водачът пристъпи към екстремно спиране. Въпреки че за неговата
скорост били налице данни, че същата е била по-висока, защитата счита, че дори с
максимално разрешената скорост това ПТП би настъпило, както и съответния вредоносен
резултат. Според защитата следвало да се отчете, че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, независимо от осветеността на булеварда и на пътя, дневната светлина
не би могла да бъде заменена по никакъв начин от изкуствена такава. Защитата приема, че
са налице предпоставките на чл. 15 НК за случайно деяние, поради което моли подсъдимият
да бъде оправдан. Алтернативно счита, че така определените наказания от първостепенния
съд били изключително завишени, не отговаряли на реалната опасност и на настъпилия
вредоносен резултат по отношение на пострадалия, който до голяма степен бил съпричастен
към него. В този смисъл алтернативно се иска да се измени присъдата и да се намалят
определените наказания до минимума.
Прокурорът счита за безспорно установено виновното поведение на подсъдимия.
Заключенията на експертите и в първоначалната комплексна автотехническа експертиза, и в
допълнителната такава, били категорични, че подсъдимият е управлявал автомобила в
конкретния участък, в който е настъпило ПТП, със скорост, която била много по-висока от
максимално допустимата за движение на автомобили в населено място, дори и да се приеме
по-благоприятната за него скорост от 74 км/ч.
2
По отношение възможността за движение с 50 км/ч и настъпването на ПТП при тези
условия вещите лица са дали заключение, че в тъмната част на денонощието при движение
на автомобила с 50 км/ч не би се достигнало до удар с пресичащия пешеходец, защото
водачът би имал време за реакция за задействане на спирачната система, а междувременно
пешеходецът би подминал мястото на удара, тоест не би настъпило ПТП. Прокурорът счита,
че нарушената от подсъдимия разпоредба на чл. 21 ЗДвП е в пряка причинно-следствена
връзка с реализираното ПТП и с настъпилите вредни последици-смъртта на пострадалия. В
този смисъл, превишавайки скоростта за движение в населено място, подсъдимият сам се
бил поставил в невъзможност да реагира в създадената ситуация, поради което не би могъл
да се възползва от института на случайното деяние.
Съдът, като прецени изложените в жалбата и направените от страните в съдебно заседание
пред въззивната инстанция доводи и съображения, и като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Л. е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за управление
на МПС категории В, М, С, АМ и ТКТ. Към месец юли 2017 г. подсъдимият извършвал
дейност като таксиметров шофьор и управлявал оборудван таксиметров автомобил „Киа
Черато“ с ДК № ***.
На 14.07.2017 г., около 01.50 часа, поде. Д.Л. управлявал горепосочения таксиметров
автомобил със скорост от около 74 км/ч., като се движел по бул. „Княгиня Мария Луиза” с
посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, в пътния участък преди кръстовището
между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Христо Ботев”. В автомобила, като пътник, се
намирала свид. И. Л., която била клиент на таксиметровия превоз, която се била качила на
площад „Света Неделя“ и била поръчала да бъде превозена до дома си.
В района на кръстовището, образувано с бул. „Христо Ботев”, пътното платно на бул.
„Княгиня Мария Луиза” в посока към ул. „Опълченска” било с три ленти за движение, с
ширина 3,5 м. всяка, като вдясно от крайна дясна лента има част от пътното платно с
ширина 3,30 м., забранено за движение на автомобили и маркирано с коси успоредни линии.
Пътното платно било разделено от платното за движение в обратната посока с тротоарен
остров и последващи трамвайни релси. Пътната настилка на платното за движение била
асфалтова, без дупки и неравности. В този участък пътят бил прав и равен.
Управляваният от поде. Д.Л. лек автомобил се движел в средната от трите ленти.
Видимостта била нормална за тази част от денонощието, при работещо улично осветление.
На кръстовището между бул. „Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Христо Ботев“, в лявата пътна
лента се намирал спрял лек таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“ с водач свид. Б. Т. и
пътник в автомобила свид. П. Ш.. Свид. Б. Т. изчаквал зелен светлинен сигнал на секцията
на светофарната уредба, регулираща движението на завиващите наляво превозни средства,
движещи се от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“, тъй като светел
червен сигнал на същата секция за посоченото направление.
3
В същото време светофарната уредба показвала зелен светлинен сигнал за движещите се
направо превозни средства по бул. „Княгиня Мария Луиза“ в посока към следващото
кръстовище с ул. „Опълченска“, в което направление се движел и управляваният от поде.
Д.Л. лек автомобил.
В момента, в който управляваният от поде. Д.Л. лек автомобил се намирал на около 79
метра от кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ с бул. „Христо Ботев“, пострадалият
Г. И. Г. предприел пресичане на пътното платно на бул. „Христо Ботев“. Пешеходецът Г. И.
предприел пресичането на пътното платно, като се движел със скорост от около 5,4 км/ч. (1,5
м/c.), с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на управлявания от поде. Л.
лек автомобил.
Изминавайки разстояние по широчината на пътното платно от около 3,30 м. пред спрелия на
кръстовището лек автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от свид. Б. Т., пешеходецът Г.
Г. се затичал и по този начин ускорил скоростта си на придвижване на около 7 км/ч. (1,94
м/с.).
Именно в момента, в който бил изминал разстояние от около 3,30 м. по широчината на
пътното платно, пешеходецът Г. Г. станал видим и за приближаващия кръстовището с
управлявания от него автомобил „Киа Черато“ поде. Д.Л., тъй като преди това видимостта
му към пресичащия пътното платно в посока от ляво на дясно пешеходец била
възпрепятствана от изчакващия в най-лявата пътна лента за зелен светофарен сигнал за
завой наляво таксиметров автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от свид. Б. Т..
В момента, в който пешеходецът Г. Г. станал видим за поде. Д.Л., управляваният от
последния лек автомобил „Киа Черато“ се намирал на разстояние от около 33,94 м. от
мястото, на което се намирал Г. по дължината на пътното платно. Опасната зона за спиране
на управлявания от поде. Д.Л. лек автомобил „Киа Черато“, предвид скоростта му на
движение от около 74 км/ч. била около 65,40 м., поради което и пешеходецът Г. Г. се оказал
в тази опасна зона.
Подсъдимият Д.Л. не предприел действия за аварийно спиране до настъпването на удара
между предната броня на управлявания от него автомобил и пешеходеца Г. Г., в резултат на
който удар тялото на Г. се качило на предния капак на автомобила, главата му се ударила в
дясната половина на предното панорамно стъкло, като последвало отхвърляне на тялото на
пешеходеца и падането му на земята.
Ударът настъпил по широчина на пътното платно на около 7,50-8,0 м. от десния край на
платното за движение на бул. „Княгиня Мария Луиза”, считано в посока от ул. „Козлодуй”
към ул. „Опълченска”. По дължина на пътното платно ударът настъпил на 10,00-10,50 м.
преди ъгъла, сключен от мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Княгиня Мария
Луиза”, считано по посока от ул. „Козлодуй” към ул. „Опълченска”, и първия бордюр от
изход от Централна ж.п. гара-София, намираща се вдясно от булеварда, считано от
описаната посока.
От удара между управлявания от подсъдимия Л. лек автомобил „Киа Черато“ и пешеходеца
4
Г. Г., последвало качване на тялото на същия върху предния капак на автомобила и след
това отхвърлянето му на земята, като на Г. били причинени: закрита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в счупване на костите на черепната основа в областта на вътрешната
половина на лява средна черепна ямка, дифузен субарахноиден малкомозъчен кръвоизлив;
закрита гръдна травма, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на ниво дванадесети
гръден-първи поясен прешлени, кръвонасядания на меките тъкани по задната повърхност на
дясната половина на гръдния кош; закрита коремна травма, изразяваща се в множество
разкъсвания на чернодробния паренхим, контузионни огнища на стената на тънкото черво и
опорака и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на гръбначния
стълб на ниво втори-трети шийни прешлени, травматични джобове на двете колена,
счупване в областта на главите на двете малкопищйлни кости, счупване на дясната
малкопищялна кост с образуване на фрагменти, наличие на кръв в капсулите на двете
глезенни стави. В резултат на така причинените травми на пострадалия Г. Г., същият
починал на местопроизшествието.
Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ
на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически обстоятелства
за предявеното срещу подсъдимия обвинение и е формирал заключение за престъпна
съставомерност на деянието му по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С оглед правилното установяване на всички обстоятелства по делото, съобразно
задълженията си по чл. 13 НПК и правомощията си по чл. 327 НПК и в изпълнение
указанията, дадени от ВКС на РБ в отменителното му решение, настоящият въззивен състав
възобнови съдебното следствие и допусна до допълнителен разпит вещите лица по
комплексната медико-автотехническа експертиза.
След анализ на всички гласни и писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие пред първоинстанционният и въззивния
съд и с оглед изявлението на експертите, че в допълнителната комплексна медико-
автотехническа експертиза използваната методика е по-точна, настоящият състав прие
следните нови фактически положения :
В момента, в който пешеходецът станал видим за подсъдимия, управляваният от последния
лек автомобил „Киа Черато“ се намирал на разстояние от около 28,95 м. от мястото, на което
се намирал Г. по дължината на пътното платно. Опасната зона за спиране на лек автомобил
„Киа Черато“, предвид скоростта му на движение от около 76 км/ч., била около 67,7 м.
Средната скорост на движение на пострадалия пешеходец, преди настъпването на удара от
автомобила, била 8.4 км/ч. Максималната безопасна скорост на движение на лекия
автомобил, за да има водачът му техническа възможност да спре преди мястото на удара и с
това да предотврати ПТП била 40.79 км/ч. Подсъдимият Л. не предприел действия за
аварийно спиране до настъпването на удара между предната броня на управлявания от него
автомобил и пешеходеца, в резултат на който удар тялото на Г. се качило на предния капак
на автомобила, главата му се ударила в дясната половина на предното панорамно стъкло,
като последвало отхвърляне на тялото на пешеходеца и падането му на земята.
5
Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си
изводите за приетите за установени факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване.
В мотивите си е посочил въз основа на какви доказателства е приел за установени
посочените обстоятелства. Изводите са обосновани със заключенията на назначените и
изслушани експертизи, приети за ясни, точни и пълни, отговарящи на всички поставени
въпроси. Съдът е отделил особено внимание на изготвената комплексна съдебно-
медицинска авто-техническа експертиза, като е възприел изцяло направените в нея изводи.
Съобразил е обясненията на подсъдимия и е взел предвид показанията на тримата
безпристрастни свидетели, възприели пряко катастрофата. Отчел е при анализа и записите
от камерите за видеонаблюдение.
Приетите за установени от първостепенния съд фактически положения, свързани с
авторството на деянието и механизма на произшествието, не се оспорват по делото и за тях
съдът се е обосновал с достатъчно доказателства. Същите са били събрани при спазване на
процесуалните правила за това.
Конкретно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че водачът е приближавал
кръстовището при разрешен за него зелен сигнал на светофарната уредба и се е движил по
пътна лента направо. Пътният участък в района на ПТП е бил осветен от уличните лампи, а
пътната настилка - суха и без неравности. Пострадалият е пресичал кръстовището на
забранен червен сигнал на пешеходния светофар, като в първоначалния момент на това свое
действие същият е бил скрит от чакащия за ляв завой л.а. „Фолксваген Кади“, управляван от
свидетеля Б. Т..
Установявайки механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие въз основа на
комплексната съдебно-медицинска авто-техническа експертиза, съдът е приел, че
подсъдимият е имал техническата възможност, както своевременно да възприеме
навлизането на пешеходеца на платното за движение от момента, в който той е станал
видим, така и ако е управлявал автомобила си със скорост не по-висока от 50 км/ч. е имало
обективната възможност да се избегне удара. В резултат на доказателствената си дейност
съдът е стигнал до извода, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл. чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. И. Г..
Преценката, която изследването на причинно-следствения процес е налагало, е била
свързана и с отговора на въпроса, дали инкриминираното нарушение е „conditio sine qua
non” за реализиране на произшествието и дали ударът би бил предотвратим за водача, ако
същият се беше движил с максимално разрешената за населено място скорост от 50км/ч., и
ако не с каква максимално безопасна скорост е следвало да се управлява лекия автомобил, за
да има водачът му техническа възможност да спре преди мястото на удара и с това да
предотврати ПТП .
За да признае подсъдимия за виновен, решаващият съд се е доверил на положителния
отговор на първата част от този въпрос, даден в експертното заключение на изготвената
комплексна медико-автотехническа експертиза, съобразявайки се с аргументацията на
експертите за техническата възможност при скорост с 50 км/ч водачът „да пропусне“
6
пешеходеца пред себе си. Въз основа на експертното мнение съдът в мотивите си е
съобразил, че при управление на автомобила със скорост от 50 км/ч., опасната зона за
спиране на автомобила би била 37,94 м.. При своевременна реакция от страна на водача с
предприемане на аварийно спиране, в момента, в който пешеходецът е станал видим, когато
последният достигне до мястото на удара, автомобилът би отстоял от него на 8,94 м.
Въпреки, че разстоянието не е достатъчно, за да може водачът да спре, съдът е направил
извода, че удар в конкретния случай не би настъпил, защото пострадалият би продължил
движението си със същата скорост от 7 км/ч. и докато водачът преодолява, спирайки,
оставащите му 8,94 м., пешеходецът ще излезе от лентата му на движение. Следователно
при отстояние на автомобила до мястото на удара 33,94 м. и движението му със скорост от
50 км/час, при своевременна реакция от страна на водача за предприемане на аварийно
спиране, същият е могъл да предотврати удара като пропусне пешеходеца да се отдалечи на
разстояние от 1,61 м. от мястото на удара.
Гореизложеното становище на първостепенния съд е било споделено и от двата предходни
въззивни състава на САС, с тази разлика, че вторият по време на произнасянето си се е
съобразил и със заключението на експертите по допълнителната комплексна медико-
автотехническа експертиза, при което скоростта на движение на пешеходеца е била
определена по различен и по-точен начин от първоначалната експертиза - чрез използване
на видеозаписа от камера в района на произшествието. В резултат на използваната по-
прецизна методика е било изчислено, че скоростта на пешеходеца е била дори по-висока -
8,4км/ч, от изчислената по първоначалната експертиза – 7 км/ч.. При това положение
вторият въззивен състав е приел, че това във всички случаи сочи, че пешеходецът би
изминал по-голямо разстояние и по този начин би подминал мястото на удара достатъчно, за
да не възникне такъв.
Както първостепенният съд, така и двата въззивни съдебни състава са приели, че причина за
възникване на ПТП е управлението на автомобила с превишена скорост, като именно това
нарушение на правилата за движение обективно е довело до причиняване на установените
травми на пострадалия Г. Г., в резултат на които същият починал.
При касационната проверка на въззивните съдебни актове обаче на два пъти съдебните
състави на ВКС не са споделили това становище, приемайки, че освен обективно
установените параметри – скоростите, посоките на движение и отстоянията до
конфликтната точка на участниците в движението, в коментираните изчисленията била
заложена хипотезата, че когато пешеходецът се озове на 8,94 м. от приближаващия го
автомобил, той ще продължи да се движи както до момента, със същата скорост и в същата
посока. Последното според върховната инстанция обаче съвсем не било сигурно, а
представлявало само предположение. В тази връзка не били изложени съображения от
предходните инстанции и не била посочена причината, поради която същите са приели, че
пешеходецът би продължил движението си праволинейно. Според ВКС на РБ съществували
много и различни възможности за реакция от страна на пешеходеца, който би могъл да спре
на място, да се затича в обратна посока и т.н. И двата съдебни състава на ВКС са стигнали
7
до извода, че възприемайки заключение, което се основава на предположение, съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, налагащо отменяне на решението и връщане
на делото за точно изясняване на релевантните факти. Отделно от това касационната
инстанция е обърнала внимание, че изцяло са били пренебрегнати и данните, отразени в
таблицата, намираща се на лист 7 от допълнителната комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза/ДКСМАТЕ/, от които е видно, че безопасната скорост на
движение на процесното МПС, така, че водачът да има техническа възможност да спре
преди мястото на удара, е 40,79 км/час. Касационната инстанция е отбелязала, че този факт
изобщо не е бил коментиран от втория съдебен състав на въззивната инстанция, а той също е
имал отношение към изясняване на въпроса с причинната връзка между инкриминираното
на подсъдимия нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат.
Настоящият състав намира, че въпросът дали подсъдимият Л. е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици и при максимално разрешената
скорост на движение от 50 км/ч, следва да намери своя отговор само при едно
законосъобразно поведение на последния като водач на пътя, при наличието на което би
бил приложим и институтът по чл. 15 от НК. От събраните по делото доказателства обаче се
установява противното. В ДКСМАТЕ експертите са дали отговор и на въпроса, че в
конкретния случай водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и с това да предотврати ПТП, ако е управлявал автомобила с
максимално безопасна скорост от порядъка на 40.79 км/ч., която няма как да не е бил
длъжен да съобрази с оглед конкретната пътна обстановка.
Даже и да се приеме, че в конкретния случай наказателната отговорност на водача следва да
бъде изключена, защото допуснатото от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП не е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, настоящият състав намира, че
наказателната отговорност на водача не би могла да бъде изключена нацяло. Както беше
вече отбелязано, институтът по чл. 15 от НК следва да намери приложение при изцяло
правомерно поведение от страна на водача, което в случая не е налице, тъй като той сам се е
поставил в невъзможност да избегне създалото се ПТП. От доказателствата по делото е
видно, че той е управлявал автомобила със скорост от около 76 км/ч, която не му е
позволила да предприеме своевременно аварийно спиране и да избегне удара с пешеходеца.
Следователно в пряка причинна връзка с настъпилия неблагоприятен резултат е именно
скоростта, с която водачът се е движил и която е била и предмет на повдигнатото му
обвинение. От заключението на експертите от ДКСМАТЕ, която е и по-прецизна с оглед
метода на изчисление, както беше посочено по-горе, става ясно, че ако подсъдимият беше
управлявал лекия автомобил със скорост от 40.79 км/ч, той щеше да избегне удара.
Съобразно конкретните пътни условия и създала се обстановка настоящият състав намира,
че подсъдимият е следвало да управлява автомобила, не само с разрешената, но и с такава
съобразена скорост, която да му позволи да спре автомобила при възникване на каквато и да
било опасност или препятствие на пътя. Наличната пътна обстановка го е задължавала да се
съобрази и да управлява автомобила с необходимата безопасна скорост на движение,
8
съобразена с конкретните условия на пътя, а именно - движение на фарове, в тъмната част
на денонощието, наближаване на кръстовище, в оживена централна градска част, в района
на което се е намирал автомобил, чакащ за ляв завой, който е ограничавал видимостта в
кръстовището, наличието на трамвайна спирка и пресичащ неправомерно пешеходец.
Появата на последния на това място на пътя е било предвидимо препятствие, независимо от
безспорно неправомерното му пресичане. Всички тези фактически обстоятелства,
задължаващи водача на автомобила да се съобрази с изискванията на разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, са били описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което
настоящият състав приема, че няма причина това нарушение на правилата за движение по
пътищата, което в конкретния случай се явява в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, да бъде вменено в отговорността
на подсъдимия. Същият се е защитавал срещу предявените му идентични факти и вярната
преценка на конкретното нарушение на правилата за скоростта не би довело до по-тежка
наказателна отговорност, а само би прецизирало правната квалификация на установената
фактология по престъпната деятелност. В този смисъл е и т. 7 на ТР № 2 от 22.12.2016 г. по
ТД № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, съобразно което няма пречка настоящият състав да даде
правилната квалификация на нарушението на ЗДвП, запълващо бланкетната норма на чл.343
от НК, след като в обстоятелствената част на обвинителния акт са били описани
фактическите обстоятелства по извършването му. При промяна на правната квалификация
на нарушението на правилата за движение, не се променя нормата на НК, криминализираща
деянието. Тя остава същата и санкцията, с която е скрепено осъщественото в диспозицията
поведение, е същата. Ето защо в случая се касае за прилагане на закон за същото наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. В този
смисъл атакуваният съдебен акт следва да бъде изменен.
Следва да се остави без уважение възражението на защитата на подсъдимия, че били налице
предпоставките на чл. 15 НК за случайно деяние и подсъдимият следвало да бъде оправдан,
тъй като дори с максимално разрешената скорост това ПТП би настъпило, както и
съответния вредоносен резултат, въпреки че били налице данни, сочещи по-висока на
движение в конкретния случай. От една страна е видно, че при скорост от около 40 км/ч
случилото се ПТП е могло да бъде предотвратено, с което и защитата в пледоарията си пред
въззивната инстанция е съгласна, а от друга - институтът по чл. 15 от НК би бил приложим
само при едно законосъобразно поведение на подсъдимия като водач на пътя. От
доказателствата по делото обаче се установява противното.
Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия наказания при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, с приложение на
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно
минало и добрите характеристични данни, а като изключително смекчаващо такова,
опасното поведение на пострадалия и приноса му за настъпилото ПТП. При предходно
разглеждане на делото въззивният съд е приел, че поведението на пострадалия не е
9
отчетено в необходимата степен и е изменил присъдата, като е намалил наказанието
лишаване от свобода на осем месеца и лишаването от правоуправление на МПС за същия
срок. И настоящият въззивен състав споделя това становище, тъй като от доказателствата по
делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата пострадалият(който страдал и
от психично заболяване), предприел опасно пресичане на пътното платно на голям булевард,
на неразрешено място, без да се огледа, преминавайки пред спрял за завой наляво лек
автомобил, не реагирал на подаваните му силни звукови сигнали от клаксон, продължавайки
да пресича с бърз ход. Без това да води до още по-сериозно намаляване на наказанията,
определени от предходния въззивен състав, като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се приемат изразеното съжаление и искрено разкаяние на подсъдимия досежно
случилото се, социалния му статус, данните за личността му, характеризиращи го като
личност с ниска степен на обществена опасност, поведението му след деянието, а така също
и отдалечения период от извършване на непредпазливото престъпление.
Наред с гореизложеното настоящият състав, съобразявайки предходното решение на САС,
намира, че е ограничен и до отмерените размери на наказанията при предходното въззивно
разглеждане на делото, тъй като касационното производство е било инициирано само по
жалба на подсъдимия. В този случай, при новото въззивно разглеждане на делото,
наказателно-правното му положението не може да се влошава. Ето защо, настоящият
въззивен състав приема, че атакуваната присъда следва да бъде изменена, като наказанията
на подсъдимия Л. бъдат намалени съответно на осем месеца лишаване от свобода и на осем
месеца лишаване от право да се управлява МПС, в резултат на което е безпредметно и да се
обсъжда допуснатото от първостепенния съд нарушение, като е определил
незаконосъобразно по-нисък размер на наказанието „лишаване от право“ от размера на
наказанието „лишаване от свобода“.
По същите съображения за ненакърняване правата на подалия жалба подсъдим следва да се
потвърди присъдата и в частта относно приложението на чл. 66 НК, за което изначално не са
били налице пречки, както обосновано е счел и първостепенният съд.
С оглед на изложеното съдът прецени, че са налице основания за изменение на атакуваната
присъда, както в частта досежно наложените наказания, така и досежно нарушението на
правилата за движение по пътищата, като подсъдимият бъде признат за виновен и осъден, че
е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като бъде съответно признат за невинен и оправдан по
обвинението му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Настоящият състав, като взе предвид, че във въззивното производство е допуснат
допълнителен разпит на експертите по комплексната съдебно-медицинска и авто-
техническа експертиза и на същите e заплатено възнаграждение по 150 (сто и петдесет) лева
на всеки един от тях, следва Л. да бъде осъден да заплати така направените разноски в
посочения общ размер.
При служебната проверка на присъдата не се установиха съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което няма основания за нейната отмяна и същата в
останалата й част следва да бъде потвърдена.
10
Мотивиран така и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда, постановена на 22.11.2018 г. по НОХД № 2947/18 г. по описа на
Софийски градски съд,НО,28 с-в, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия Д. П. Л. нарушение на правила за
движение по пътищата в такова по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като го оправдава да е нарушил чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Д. П. Л. наказание „лишаване от
свобода“ - от една година и шест месеца на осем месеца, и на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ - от една година на осем месеца.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. П. Л. да заплати по сметка на Апелативен съд – София, в полза
на Съдебната власт, направените по въззивното дело разноски общо в размер на 450
/четиристотин и петдесет/ лв..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11