Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 28.11.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 560 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 87/06.06.2018г.,
постановено по гр.д. № 703/2017г. по описа на Елинпелинския
районен съд, е признато за установено, че Ц.И.К. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****сумата 1065,67 лева -
главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2014 г. - 31.03.2015
г. и за дялово разпределение, както и сумата 49,36 лева, представляваща законна
лихва върху потребената топлинна енергия и дължимата
сума за дялово разпределение за периода от 31.07.2014 г. до 19.10.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(22.11.2016 г.) до окончателното изплащане на сумите.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Ц.К. срещу горното
решение във всички негови части. Жалбоподателката
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита, че ищецът не бил
доказал претенцията си по основание и размер, както и не бил установил, какви
са одобрените от КЕВР цени на предоставяните от него услуги през процесния период, нито дали претенцията му е съобразена с
тях. Позовава се на съдебни решения на Софийския и Горнооряховския районен съд
в този смисъл. Изтъква, че претендираната от ищеца
сума на главницата не съответства на установената такава от вещите лица по
съдебно- техническата и по съдебно- счетоводната експертиза, а първоинстанционният съд не бил взел предвид тези
несъответствия. Сочи, че през част от процесния
период не е била нито собственик, нито ползвател, на топлоснабдения
имот. Счита, че ищецът не бил предоставял услуга в съответствие с нормативно
установените правила в областта на енергетиката. Не била начислена
законосъобразно топлинната енергия, отдавана от сградната
инсталация, с оглед вида на последната. Не било доказано реално потребеното количество енергия в имота. Изтъква, че за процесния период имало изготвени три изравнителни сметки, а
не една (както предвиждат относимите нормативни
разпоредби), откъдето прави извод, че отчитането и фактурирането на потребената енергия било незаконосъобразно. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца
документи. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения установителен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори от въззиваемия и от третото лице- помагач „Н.и.“ ООД.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката,
редовно призована, не се явява. От нея е постъпила молба за даване ход на
делото, както и за предоставяне на възможност за представяне на писмени
бележки. На 11.12.2018 г. в съда е постъпила подадена от жалбоподателката
писмена защита, в която преповтаря дословно част от доводите, изложени във въззивната жалба. Освен това счита, че не е следвало да се
начисляват суми за топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация, защото такава не се отдава поради особеностите на самата инсталация
(от хоризонтален тип). В подкрепа на този извод се позовава на чл. 61, ал. 3 от
Наредбата за топлоснабдяването. Оспорва заключението
по СТЕ, за което твърди, че не се е съобразило с това обстоятелство. Моли съда
да уважи подадената жалба. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция въззиваемият, редовно призован, не се представлява
и не изразява становище.
В открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция третото лице- помагач, редовно призовано, не се представлява и не
изразява становище.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
е описана вярно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
ІІ. По
допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали
отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените установителни искове по чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ІІI. По същество
Настоящият съдебен състав споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, с изключение на частта им, касаеща неотчитането на продажбата на процесния
топлоснабден имот в края на исковия период. По този
въпрос следва да се има предвид, че ищецът е обосновал претенцията си към конкретната
ответница именно с обстоятелството, че тя е собственик на имота, което
обуславяло качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Това
обстоятелство е доказано с протокола от 02.06.2005г. (л. 22 - 24 от първоинстонционното дело) и – косвено – с н.а. № 7/25.01.2012г.
(л. 29 и сл. от първоинстонционното дело) и н.а. № 108/18.03.2015 г. (л. 15 - 18 от първоинстонционното
дело). От последния, обаче, се установява
също така, че на датата на изготвянето му К. е продала топлоснабдения
имот на трети лица, т.е. от тази дата тя е престанала да бъде негов собственик
и е изгубила качеството, послужило като основание на ищеца да насочи исковете
си срещу нея. Поради това и доколкото по делото не се твърди и не се доказва, че
след тази дата К. е продължила да ползва имота на друго правно основание, съдът
намира, че липсва основание за ангажиране на отговорността й за заплащане на потребената в имота топлоенергия след 18.03.2015г. При това
следва да се има предвид, че, съгласно заключението по СТЕ, стойността на
енергията, потребена докато жалбоподателката
е била негов собственик, е 1031,98 лв. С оглед гореизложеното, искът за
установяване размера на главницата е неоснователен за разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 1065,67 лв. В този
смисъл, жалбата е основателна в частта й, касаеща
невзетото предвид от първоинстанционния съд несъответствие между претендираната от ищеца главница и установената такава в
заключението по съдебно- техническата експертиза, както и невзетия предвид
факт, че през част от процесния период ответницата не
е имала качеството собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот.
От
друга страна, видно от същото заключение, стойността на неползваното от
ответницата отопление за 13-те последни дни от м. март 2015г. е 49,88 лв.
Служебно изчислен, размерът на лихвата върху тази сума за период от момента на
нейната изискуемост съгласно чл. 33 от Общите условия (30.04.2015г.) до
19.10.2016г. е 7,48 лв., който следва да се приспадне от общата претендирана лихва от 49,36 лв. Следователно, действително
дължимата от ответницата лихва е в размер 49,36-7,48=41,88лв. До този размер акцесорният иск е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд.
Неоснователно жалбоподателката навежда довод, че ищецът не бил установил,
какви са одобрените от КЕВР цени на предоставяните от него услуги през процесния период, нито дали претенцията му е съобразена с
тях. Видно от подадения пред ЕПРС отговор на исковата молба, както и от
протокола от първото проведено открито съдебно заседание, такъв довод не е бил
наведен в сроковете по чл. 131 и чл. 146, ал. 3 от ГПК, поради което
възможността за това е била преклудирана. Тези
обстоятелства не са били въведени своевременно от К. като част от предмета на
доказване, поради което съдът не ги е включил в доклада на делото, а ищецът не
е имал възможност да се защитава срещу тях, ангажирайки съответни
доказателства. Изтъкването им за първи път в писмените бележки пред ЕПРС и
възпроизвеждането им във въззивната жалба е
несвоевременно, поради което те не следва да се обсъждат.
По същите
съображения съдът не обсъжда и довода на жалбоподателката,
че ищецът не бил предоставял услуга в съответствие с нормативно установените
правила в областта на енергетиката. Още повече, че този довод се опровергава от
т. 5 от заключението по СТЕ.
Сходни съображения
може да се изложат и срещу възраженията на жалбоподателката,
че ищецът не бил доказал реално потребеното
количество енергия в имота, както и че за процесния
период имало изготвени три изравнителни сметки – те се въвеждат за първи път
несвоевременно в писмените бележки пред ЕПРС, а впоследствие – и във въззивната жалба.
Неоснователно жалбоподателката счита, че претендираната
от ищеца сума на главницата не съответствала на установената такава със
заключението по съдебно- счетоводната експертиза. Видно от това заключение,
констатираната от ищцата разлика (1053,55 лв. вместо 1065,67 лв.) се дължи не
на грешно изчислена от ищеца претенция, а на формирането й от различни
компоненти, които са претендирани от него поотделно
(1053,55 лв. за потребена топлинна енергия и 12,12 лв. – такса на ФДР), а са описани от в.л. Божилова общо
в отговора на първия поставен въпрос към ССЕ. При това следва да се има
предвид, че в отговора на последния въпрос вещото лице изрично разграничава
двете суми – така, както са претендирани от ищеца с
исковата му молба. Поради това съдът не споделя твърдението на жалбоподателката за наличие на противоречие по този въпрос.
На последно място,
доводът за незаконосъобразно начислена топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, с оглед вида на последната, е наведен
несвоевременно – декларативно посочен във въззивната
жалба и развит едва с писмената защита, депозирана след приключване на устните
състезания по делото на 11.12.2018г., поради което не следва да се обсъжда.
Единствено за пълнота на изложението съдът намира същия за неоснователен, тъй
като, видно от Приложение № 1 към заключението по СТЕ (л. 84 от първоинстанционното дело), суми за топлоенергия, отдадена
от сградната инсталация, не са начислявани от влизане
в сила на цитираното от жалбоподателката изменение в
чл. 61, ал. 3 от Наредбата за топлоснабдяването (м.
юни 2014г.), поради което такива не се претендират в настоящото производство и
не оказват влияние върху задълженията на жалбоподателката.
(Във връзка с горното, съдът отбелязва, че не съответства на действителното
фактическо положение твърдението от въззивната жалба,
че вещото лице по СТЕ не било установило типа на отоплителната инсталация,
доколкото на стр. 2 от заключението изрично е посочено, че сградата, в която се
намира процесният топлоснабден
имот, е „… от нов тип с хоризонтално разпределение на енергията за отопление …“.)
С оглед гореизложеното, главният и акцесорният иск са основателни съответно за сумите 1031,98 лв. и 41,88 лв., а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частите му, с които исковете са уважени за тези суми. В останалата
част решението следва да бъде отменено, а вместо него – да се постанови друго
такова, с което исковете се отхвърлят в съответните им части.
ІV. По
разноските
С оглед изхода на делото и направено в
този смисъл искане, въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателката част от
направените от нея разноски пред въззивната
инстанция, пропорционална на уважената част от жалбата. Такива се установяват в
размер на 22,30 лв. – заплатена държавна такса – от която сума въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката
((33,69+7,48)/(1065,67+49,36))*22,30 =
0,0369227733782948*22,30
= 0,82 лв.
Въззиваемият не е
претендирал разноски във въззивното производство, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Частичната отмяна на обжалваното решение
налага и неговото изменение в частта за разноските в заповедното и в исковото
производство пред ЕПРС, с оглед направените от страните искания по този въпрос,
както следва:
-
От
присъдените в полза на ищеца разноски следва да се приспадне част,
пропорционална на отхвърлената част от исковете, а именно: 0,0369227733782948*75=2,77лв. (по заповедното производство) и 0,0369227733782948*525=19,38
лв. (по исковото производство).
-
Не
следва да се присъждат разноски в полза на ответницата, тъй като по делото няма
доказателства за извършване на претендирания от нея
разход в размер на 180 лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 87/06.06.2018г., постановено по гр.д. №
703/2017г. по описа на Елинпелинския районен съд, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
·
е признато за установено, че Ц.И.К. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****част
от главницата в размер на 33,69 лв., представляваща разлика между претендираната от ищеца сума от 1065,67 лв. и действително
дължимата такава съгласно заключението по СТЕ в размер на 1031,98 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от 33,69 лв. за периода от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
(22.11.2016 г.) до окончателното й изплащане,
·
е признато за установено, че Ц.И.К. с ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****лихва
в размер на 7,48 лв., представляваща разлика между претендираната
от ищеца сума от 49,36 лв. и действително дължимата такава в размер на 41,88 лв.,
·
Ц.И.К. с
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК *****разноски за разликата над 72,23 лв. (по заповедното производство) и
за разликата над 505,62 лв. (по исковото
производство) до присъдените от районния съд размери съответно от 75 лв. и 525
лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че Ц.И.К. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****сумата 33,69 лева,
представляваща част от главница за незаплатена топлинна енергия за периода
01.06.2014 г. - 31.03.2015 г. и за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху нея за периода от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК (22.11.2016 г.) до окончателното й изплащане,
както и сумата 7,48 лв., представляваща част от законната лихва върху потребената топлинна енергия и дължимата сума за дялово
разпределение за периода от 31.07.2014 г. до 19.10.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 87/06.06.2018г., постановено по гр.д. №
703/2017г. по описа на Елинпелинския районен съд, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и адрес ***, да заплати на Ц.И.К. с ЕГН **********
и адрес ***, м. „М.“, комплекс „С.п.р.“, бл. 22, ап. 11, част от направените от
последната разноски в производството пред въззивния
съд, пропорционална на уважената част от жалбата, в размер на 0,82 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.