Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 188
гр.С., 11 март 2020 година
С. районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при секретаря Г. Й., като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 650 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „А.“ ЕООД сЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. В., ул. М. Б.№*, ет. *, представляван от управителя и
едноличен собственик на капитала В. В. М., моли съда да осъди ответника, на
основание чл. 220 от КТ да му заплати сумата от 509.00 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение помежду им, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба. Претендира и разноските си за производството.
Ищецът твърди, че с ответника А.В.К. са били в
трудовоправни отношения, като ответникът е изпълнявал длъжността „шофьор
товарен автомобил над 12т.” с обичайно място на работа – гр. В., ЗПЗ, Складова
база. Със саморъчно написана молба от 14. 02. 2019 г. ответникът е поискал да
бъде прекратено съществуващото помежду им правоотношение и изрично е заявил, че
не желае да отработва предизвестието. От датата на молбата ответникът е
преустановил явяването си на работа и не е отработил нито един ден. Ищецът
счита, че за ответника е възникнало задължение да му заплати обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ.
Ответникът А.В.К.
с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции като счита същите за неоснователни. Твърди, че правоотношението между
страните е прекратено едностранно от него, но на основание чл. 327 , ал.1, т. 2
и т. 11 от КТ, което счита, че ищецът умишлено е пренебрегнал при посочване на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта за
уволнение. Излага доводи за наличие на нарушения на трудовото законодателство,
извършени от страна на ищеца и мотивирали ответника да иска прекратяване
трудовите правоотношения помежду им. Твърди незаконосъобразност на издадената
заповед, тъй като в нея не са отразени дължимите на работника обезщетения.
Предявява насрещна искова претенция за заплащане на
командировъчни разходи и обезщетения за неползван платен годишен отпуск.
В отговор на насрещната претенция ищецът по основния
иск е изразил становище за нейната неоснователност. Твърди, че не дължи никакви
суми на ищеца по насрещния иск, като по отношение на претенцията за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск излага доводи за издаден в
полза на ищеца РКО за сумата от 151.79 лева, а по отношение на претенцията за
незаплатени командировъчни средства, заявява, че такива не се дължат. Акцентира
се на факти, относно наличието на основания за ангажиране на дисциплинарна
отговорност на ищеца по насрещния иск, като такава не е ангажирана от
работодателя. Направени са и твърдения за толерантно отношение от страна на
работодателя спрямо работника. Оспорват се твърденията за наличие на различно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът по насрещния
иск счита, че от една страна не представлява трудност да се изчисли размера на
претенцията по насрещния иск, а от друга
представя доказателства за начислена сума за обезщетение по чл. 224 от КТ, която работникът не е потърсил, въпреки издадения в негова полза РКО.
Предявени са искове с правно основание чл.220 във вр.
с чл. 326 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, насрещни искови претенции с правно основание
чл.215 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се оспорва наличието на правоотношение между ищеца
и ответника, което е прекратено по желание на ищеца на 14. 02. 2019 г., като
ищецът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил над 12т.” с обичайно място
на работа – гр. В., ЗПЗ, Складова база, като в чл. 3, ал. 2 от трудовия му договор е уговорен срок на предизвестие за прекратяването му от 30 дни. На 14.02.2019 г.
ответникът депозирал писмено заявление по чл.326, ал.1 от КТ, в което изрично
посочил, че желае трудовият му договор да бъде прекратен, считано от 14.02.2019 г., като не желае да отработва
предизвестието. На тази дата на ответника била връчена и
заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Няма спор, че
неотработен останал целия срок на уговореното 30-дневно предизвестие, както и че размерът на това обезщетение следва да се
изчисли въз основа на брутното трудово възнаграждение на ответника в размер на брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за обезщетението по чл. 220 от КТ в размер на 509.00 лева.
Въпреки възраженията на ответника, недоказани изцяло
останаха твърденията му за грешно изразена воля, като той е жалаел прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 11 от КТ. Както
от представените по делото писмени доказателства – саморъчно написана молба от
ответника от 14. 02. 2019 г., заповед за уволнение № 152 / 14. 02. 2019 г.,
връчена на ищеца същия ден, така и от показанията на свидетелката Маринска се
установява изрично изявената воля от страна на ответника да прекрати трудовия
си договор при условията на чл. 326, ал. 1 от КТ, като за последиците от
решението му е уведомен от самата свидетелка. Това основание е намерило
отражение и в издадената заповед за уволнение, която не е оспорена от ответника
в законоустановения срок.
По тези съображения съдът намира исковата претенция за
основателна и я уважава изцяло в предявения размер.
По насрещните искови претенции:
Претенцията на ответника – ищец по насрещния иск с
правно основание чл. 215 от КТ е неоснователна и недоказана. От представените
по делото доказателства безспорно се установява, че ответното дружество своевременно
и коректно е изчислявало и заплащало всички суми за командировъчни разходи,
включително и разходите за последния, изпълнен от ищеца по насрещния иск курс,
което е установено и от назначената по делото експертиза.
Претенцията с правно основание чл. 224 от КТ е частично основателна.
При прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, на ищеца не е заплатено дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Наличието на неползвани платен
годишен отпуск се установяват от издадената заповед № 152 / 14. 02. 2019 г. за
прекратяване на трудовия договор между страните, съобразно която на ищеца се
дължи обезщетение по чл. 224 от КТ. В самата заповед не е посочен размерът на
това обезщетение, нито за какъв период е дължимо. Съобразно неоспореното
заключение на експертизата, размерът на обезщетението възлиза на 178.15 лева за
неползван платен годишен отпуск в размер на 7 дни - 4 дни за 2018 г. и 3 дни за 2019 г.. Независимо
че тази сума е начислена по ведомост и за същата е издаден РКО без номер и
дата, съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на ответника по
насрещния иск, тъй като сумата не е получена от работника, а твърдението за
търсимост на задължението не може да бъде споделено, тъй като съобразно
събраните по делото доказателства всички плащания от работодателя до
прекратяване на трудовото правоотношение са извършвани по банков път.
По тези съображения съдът уважава насрещната искова
претенция за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 7 дни - 4 дни за 2018 г. и 3 дни за 2019 г. и го отхвърля в останалата
му част до размера от 25 дни за 2018 година и 25 дни за 2019 година.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените от него разноски по производството, които за производството
пред настоящата инстанция са в размер на 350.00 лева по основната искова
претенция. Съобразно изхода на спора по насрещните искови претенции, на ищеца
се дължат и разноски, съобразно уважената част от исковите претенции на
ответника в размер на 172.00 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът - ответник по
насрещния иск дължи на ответника направените от него разноски по насрещните
искови претенции, съобразно уважената част от исковите претенции в размер на 42.00
лева.
На основание чл. 359 от КТ, ищецът по насрещните
искове е освободен от първоначалното заплащане на държавна такса, но при уважаване
на исковете му, тя се дължи от ответника. В случая, той следва да внесе по
сметката на Силистренския районен съд сумата от 50.00 лева - държавна такса по иска
за заплащане на обезщетение, както и разноски по назначената експертиза в
размер на 60.00 лева.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.В.К.
с ЕГН **********,*** да заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. В., ул. М. Б.№ 8, ет. 1, представляван от управителя и
едноличен собственик на капитала В. В. М.
сумата от 509.00 / петстотин и девет / лева, представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
ПО ЧЛ.220, АЛ.1 ОТ КТ за
неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 522.00 / петстотин
двадесет и два / лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М. Б.№ 8, ет. 1, представляван
от управителя и едноличен собственик на капитала В. В. М. да заплати на А.В.К. с ЕГН **********,*** ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 224 АЛ. 1
ОТ КТ за неползван платен годишен отпуск – 4 дни за 2018 г. и 3 дни за 2019 г. общо в размер на 178.15 / сто седемдесет и осем лв. и 15 ст./ лева, ведно със законната
лихва, считано от 21. 06. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 42.00 / четиридесет и два / лева – разноски по производството.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в
останалата му част до размера от 25 дни за 2018 година и 25 дни
за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с
правно основание чл.215 от КТ, предявен от
А.В.К. с ЕГН **********,*** против „А.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М. Б.№ 8, ет. 1, представляван от
управителя и едноличен собственик на капитала В. В. М. за заплащане на сумата от 200.00 / двеста лева,
представляваща неплатени командировъчни разходи за курс, извършен на 17. 01.
2019 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. В., ул. М. Б.№ 8, ет. 1, представляван
от управителя и едноличен собственик на капитала В. В. М. да заплати по сметка на СРС сумата от 50.00 / петдесет / – държавна такса по производството и сумата от 60.00 / шестдесет / лева –
разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. с
въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: