Р Е Ш Е Н И Е № 772
гр. МОНТАНА, 19
декември 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 07 12 2023 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ
ЦВЕТАНОВА, пети състав, адм. дело № 656 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Производството е образувано е по жалба от „Катерина – Г и М“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Вълчедръм, ул.
„Отец Паисий“ № 62, представлявано от управителя Г.Е.Ц. против Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-5735-000008/29.09.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ АЕЦ Козлодуй.
В жалбата се твърди, че са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Заявява, че извършва търговска дейност в северозападна Бьлгария като на
28.09.2023 г. товарният автомобил е предоставен за управление на правоспособно
лице, което има сключен трудов договор. Поради това, че на лицето управлявало
товарния автомобил му е станало лошо, друго лице е отишло да върне същият,
когато е спрян от полицейски служители в РУ АЕЦ Козлодуй, за което на водача е
съставен АУАН № 38080. Издадената Заповед е без необходимото по закон
съдържание разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във вр.
чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими
към диспозитива на акта мотиви е съществен порок във
формата на акта. Твърди, че не е съставен АУАН на търговското дружество, което
е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ
по чл. 171, т. 2а, буква „а" от ЗДвП по аргумент на разпоредбата на чл. 172,
ал. 4 от ЗДвП, т.е. във всички случай законодателя предвижда съставяне на АУАН,
за нарушението извършено от страна на търговското дружество, какъвто не е
съставян. Не е конкретизирано правното основание, на което е издадена
оспорената заповед, а е цитиран само текста на чл. 171, т.2а, буква „а" от ЗДвП, който текст не касае вменено конкретно нарушение на търговското
дружество, а на трето лице.
Ответната страна - Началник РУ АЕЦ
Козлодуй, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на ПАМ №
23-5735-000008/29.09.2023 г. на Началник РУ
към ОДМВР Враца, РУ АЕЦ Козлодуй, на оспорващия – Катерина – Г и М ЕООД,
гр. Вълчедръм, в качеството му на собственик на МПС, е наложена принудителна
мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията
на ППС с рег. № М1011ВМ, затова, че на 28 09 2023 г. около 11:10 ч. е допуснал,
на ведомствен път на АЕЦ Козлодуй, водачът Росен Спасов Младенов, гр. Вълчедръм
не притежава необходимата категория „С“ за управляваното от него МПС. За управлението
на МПС без притежаване на необходимата категория, на водача Росен Младенов е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 38080 от мл. Автоконтрольор при ОДМВР Враца,
РУ АЕЦ Козлодуй.
Със Заповед № 369з-199/26 01 2022 г. на
ОД на МВР Враца, Началниците на РУ при Областните дирекции на МВР Враца са оправомощени да издават Заповеди за ПАМ при условията и
реда на издадената такава.
С Определение от 13 11 2023 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства. В
съдебно заседание е направен и доклад на делото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване, същият е връчен на дата 11.10.2023 г. /л. 4/, като в
него е записано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен
ред пред непосредствено по-горестоящия
административен орган и по съдебен ред пред Административен съд – Монтана.
Жалба против издадената Заповед, в случая е подадена до Административен съд –
Монтана на дата 24.10.2023 г. /л. 2/, което е в законоустановения 14-дневен
срок, същата е от лице с правен интерес - адресатът на акта.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” предл. първо от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН - За предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки.
Съгласно чл.
23 от ЗАНН - Случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ.
В конкретния случай,
ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, поради
това, че оспорващия, в качеството си на собственик, е допуснала собственият му
автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е
неправоспособно. АУАН за извършено такова нарушение от страна на жалбоподателя обаче
не е съставян.
Случаите, в които може да се приложи
принудителна мярка са изрично изброени в закона и една от хипотезите се отнася
за собственика, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен
водач, респ. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Волеизявлението
за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК
и се издава по реда на гл. V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл. 171, т. 2а, буква
"а" от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на
лице, което е неправоспособен водач, т.е. същият да е извършил административно
нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 1, т. 1, предл.
последно от ЗДвП. Всяко административно нарушение, обаче следва да бъде
констатирано със съставянето на АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните
в него обстоятелства до доказване на противното. Според чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на водача, собственика или упълномощения ползвател на МПС се забранява
да предоставя моторното превозно средство, на водач, който не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство. При тази законова регламентация, налагането
на мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е обоснована само в
случай, че собственик на превозно средство е нарушил забраната да предостави
същото на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство. Такова противоправно
поведение в случая от страна на оспорващия не се доказва да е осъществено, тъй
като за него не е съставян съответен акт за нарушение. Въпреки дадените изрични
указания до административният орган, същият не представи АУАН, който да
удостовери по надлежен ред, че на посочената в заповедта дата, оспорващото
дружество е предоставило собствения си автомобил на лице, което не е
правоспособен водач, за да обоснове, че за него са възникнали предпоставките за
налагане на атакуваната ПАМ, поради което и единствено само на това основание
оспорената заповед се явява незаконосъобразна.
Отделно от това обстоятелство следва да
се отбележи, че според чл. 22 от ЗАНН, както и според специалния текст на чл.
171 от ЗДвП, ПАМ се налага единствено за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, както и за преустановяване на административни нарушения,
застрашаващи охраняваната от ЗДвП безопасност на движението. Очевидно,
въпросните мерки имат превантивна цел да обезпечат/осигурят/гарантират спазването
на нормативно установени правила за поведение. По своето същество ПАМ не
представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и
предназначението на административнонаказателния
институт. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са
отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, като същите нямат и
не следва да имат последиците на тази отговорност. За разлика от
административното наказание, което подлежи на безусловно изпълнение, действието
на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя обективно и реално обезпечава целите, за които се налага,
а именно: да осигурява безопасността на движението по пътищата и/или да
предотвратява административни нарушения. Това от своя страна означава, че от
момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да
бъде нарушено, т.е. да бъде нарушена безопасността на движението по пьтищата, респ. е преустановено противоправното
поведение, действието на мярката не е правно обосновано, респ. от този момент
нататък, прилагането на ПАМ по своето същество и цел се припокрива и добива
същността и белезите на административно наказание, което е недопустимо.
С оглед на изложеното и предвид
изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспорения
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма, но при нарушаване на материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Катерина – Г
и М“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Вълчедръм, ул.
„Отец Паисий“ № 62, представлявано от управителя Г.Е.Ц., Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-5735-000008/29.09.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Враца, РУ
АЕЦ Козлодуй, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :