РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110112084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу М. Л. Г., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 905,28
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 141,49 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.09.2023
г., сумата от 54,53 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 12,17 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
04.09.2023 г., за които суми на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 51652/2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, аб. № ***, като
ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер
на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и
лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника М. Л. Г.,
чрез адв. П., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответникът няма
качеството на потребител на топлинна енергия. По делото не са ангажирани доказателства,
които да доказват наличието на облигационна връзка между ответника и топлопреносното
дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
2
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване
и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се установява
ответникът да притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият факт не е отделен
от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и
главно доказване, каквото по делото не е проведено. Ангажираните от ищеца писмени
доказателства – протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост от
адрес в гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, на което е взето решение да се сключи
договор с „***“ ООД за топлинно счетоводство на разходите за отопление, списък на
собствениците от етажната собственост, като под № *** от същия са вписани имената на
наследодателя на ищеца Л. М. Г. и е положен подпис, документи за главен отчет и
изравнителни сметки, видно от които през процесния период като титуляр на партидата е
записано лицето Л. М. Г., както и писмо от 11.10.2023 г. от ***, дирекция „***“, с приложени
към него извлечения от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, видно от което
като титуляр на партидата е записано лицето Л. М. Г., а като данъчно задължено лице за
2023 г. е посочен ответникът М. Л. Г., не установяват наличието на договорно
правоотношение между ищеца и ответницата с предмет доставка на топлинна енергия в
имот с този абонатен номер, чието заплащането на договорно основание претендира
ищецът. Същите не установяват наличие на вещно право върху имота, нито съдържат
волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с ищеца от страна на потребителя.
По делото не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се установява, че през
процесния период м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ответникът М. Л. Г. е бил носител на правото
на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния недвижим имот и на
друго основание.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за ищеца,
съдът намира предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, за недоказани и неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
Претенциите на ищеца по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение и предвид горните изводи на съда по исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, също следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. От ответника
се претендират разноски за безплатна правна помощ в исковото производство, съгласно
договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора за исковата молба, видно от
които процесуалното представителство на ответника се осъществява в хипотезата на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Ищецът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Като съобрази вида и
обема на извършената дейност на процесуалния представител на ответника, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че производството е
приключило в две съдебни заседания, в който не е участвал процесуалния представител на
3
ответника, настоящият съдебен състав намира направеното възражение за прекомерност за
основателно. Съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на
чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, намира, че в полза на адв. П. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че М. Л. Г., дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните суми: сумата
от 905,28 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***,
за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 141,49 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 04.09.2023 г., сумата от 54,53 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
19.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 12,17 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.10.2020 г. до 04.09.2023 г., за които суми на 31.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51652/2023 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район
„***“, ул. „***“ № ***, да заплати на адв. В. В. П., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата
от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита
на ответника М. Л. Г. в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД (с предишно наименование „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4