НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№260692/15.10.2020г.
Гр. Варна, 15.10.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 3427 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Депозирана
по делото е искова молба от ищцовото дружество „Г.П.“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от Д. Н. А.,със седалище и адрес на управление:***, чрез адв. С.
Ж., със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. *против ответното дружество ****,
****, с адрес: ****, ДДС № ****, представлявано от А. Х..
Предявеният иск е осъдителен за реално изпълнение с
посочена и от ищеца квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД с цена в
общ размер на 4 786.32 лева, от които главница - 3 978.16 лева и законна лихва
в размер на 808.90 лева.
На първо място в исковата молба ищцовото дружество се
спира на въпроса касаещ подсъдността на иска. Изпълнението на
задължението,твърди ищцовото дружество, че е по местонахождението на ищеца,
поради което предявява настоящата претенция пред Варненски Районен Съд.
Ответникът,сочи още ищеца,че няма адрес в страната.
По отношение на основанието и размера на иска са наведени
следните фактически твърдения: На 08.03.2018 г. между страните възникнало
договорно провоотношение за доставка на стока - МДФ/ХДФ суров с размери 2.70 мм
2100/1700 - 600 бр., за което „Г.П.“ ЕООД издало фактура с № **********/08.03.2018 г. за сумата от 3
978.16 лева с получател ответника. Фактурата била с падеж на плащане -
08.03.2018 г.За доставката на стоката била издадена международна товарителница
от 08.03.2018 г. - CMR като на нея било отбелязано получаване на товара от „А.Х.“
АД. Въпреки настъпилия падеж за плащане на задължението и многократните покани
за изпълнение, към момента на депозиране на исковата молба, задължението на „А.Х.“
АД към „Г.П.“ ЕООД не било платено.С оглед горното ,твърди ищцовото дружество -
„Г.П.“ ЕООД, че за него е възникнал правен интерес от предявяването на
настоящия иск с предмет - осъждане на ответника да заплати сумата по фактура №
*********/08.03.2018 г. в размер на 3 978.16 лева, ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2018 г. до 09.03.2020 г. в размер на 808.90 лева, за което
прилага справка за изчисления размер на законната лихва.Сочи се още, че
дружеството е осчетоводило процесната фактура като същата била вписана в
дневника за продажбите, приложен към справката-декларация за ДДС за данъчен
период март 2018 г., както и VIES - декларация за данъчен период 03.2018 г. Във
връзка с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК, ищцовата страна е посочила банкова
сметка ***: Титуляр на сметката: „Г. П.“ ЕООД *АД IB AN: *,BIC: ***.В случай,
че ответникът оспорва задължението, в исковата си молба ищовото дружество е
посочило, че ще поиска назначаването на
ССЕ.
При тези ясни твърдения е и отправеното до съда искане : да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде осъдено ответното дружество ****, ****, ****, ДДС N EL ****да
заплати на ищцовото дружество „Г. П.“ ЕООД сумата от 4 786.32 лева,
представляващи главница в размер на 3 978.16 лева и лихва в размер на 808.90
лева за периода 09.03.2018 г. - 09.03.2020 г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2020 г. до изплащане на
задължението.
В подкрепа на твърденията и искането си, ищцовото
дружество прилага и моли по делото да бъдат приобщени като писмени
доказателства следните документи: Документ за платена държавна такса;
Адвокатско пълномощно; Договор за правна защита и съдействие.Фактура и
доказателство за плащането й, Фактура № **********/08.03.2018 г.; Международна
товарителница - CMR; Справка за изчисление на лихвата.Справка-декларация за ДДС
за периода 03.2018 г.; Дневник за продажбите; уведомление за приемане, Дневник
за покупките; VIES - декларация за данъчен период 03.2018 г.Справка по чл. 366 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание адв.Ж.е
направила искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с Решение
по реда на чл.238 ГПК.По същество адв.Ж.желае съдът да уважи исковата молба
като претендира заплащане на сторените
от ищцовата страна съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и и
адвокатски хонорар.По отношение на обективираното искане от процесуалния
представител на ищеца, видно от протокола от проведеното о.с.з. на 25.09.2020
г., е намерил искането за постановяване
на Неприсъствено решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
В настоящия казус е налице именно фактическия състав на
чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено,съдебното
дирене прекратено.
При изложеното по-горе, при наличието на всички
предпоставки визирани в нормата на чл.238 ГПК СЪДЪТ уважава изцяло предявената
искова молба като присъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски. Видно от л.2 – ри от
делото, при образуване на исковото производство ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 191,50 лв., такса която следва да се възложи в тежест на
ответника.От приложените по делото на листи 7, 8 ,9 заверени за вярност с
оригинала копия на : договор за правна защита и съдействие от 06.03.2020 г.;
фактура № **********/06.03.2020 г.; преводно нареждане за кредитен превод от
06.03.2020 г. се установява,че ищцовото дружество е заплатило по банков път
сумата от 648,00 лева – договорен адвокатски хонорар с включен ДДС ,т.е. този
размер на адвокатско възнаграждение съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест
на ответника.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество ****, ****, с адрес: ****, ДДС № ****, представлявано от А. Х.
ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „Г.П.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от Д. Н. А.,със
седалище и адрес на управление:*** ( чрез адв. С. Ж., със
съдебен адрес за връчване на книжа: ****) СУМАТА от 4
786.32 лева (четири хиляди седемстотин осемдесет и
шест лева и тридесет и две стотинки) , представляващи
главница в размер на 3 978.16 лева (три хиляди
деветстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) и
лихва в размер на 808.90 лева (осемстотин и осем лева и деветдесет стотинки ) за периода
09.03.2018 г. - 09.03.2020 г., ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2020 г. до изплащане на задължението , (дължими
суми по повод възникнало на 08.03.2018 г. между страните договорно
провоотношение за доставка на стока - МДФ/ХДФ суров с размери 2.70 мм 2100/1700
- 600 бр., за което „Г.П.“ ЕООД издало фактура с № **********/08.03.2018 г. за
сумата от 3 978.16 лева с получател ответника, с падеж на плащане - 08.03.2018
г. и международна товарителница от 08.03.2018 г. - CMR с отбелязано получаване
на товара от „А.Х.“ АД ), на
основание чл. 79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА
ответното дружество ****, ****, с адрес: ****,
ДДС № ****, представлявано от А. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество „Г.П.“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от Д. Н. А.,със седалище и
адрес на управление:*** ( чрез адв. С. Ж., със
съдебен адрес за връчване на книжа: ****) - сторените по делото от ищцовото дружество
съдебно деловодни разноски : СУМАТА от
191,50 лева (сто
деветдесет и един лева и петдесет стотинки )-
за заплатена държавна такса и СУМАТА от
648,00 лева (шестстотин
четиридесет и осем лева ) за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
ПРЕПИСЪТ от Решението до ответника да се
приложи ведно със съобщението към материалите по делото .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :