Мотиви към Присъда № 260032/12.10.2020 г. по НОХД № 4128/2020г. на БРС.
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на прокурор при БРП, с което К.М.И., ЕГН **********, е обвинен в това, че на
25.09.2020 г., в дома си в гр. ********************************************,
без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешение на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП,
държал високорискови наркотични вещества, по смисъла на Приложение № 1 - Списък
1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния им ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а именно: коноп с нето
тегло 4,243 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 11,70 %, на стойност
25,46 лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представител на БРП поддържа
обвинението. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът на подсъдимия прави искане за налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. по реда на чл. 78 а НК
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира
обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт. В последната си дума моли за налагане на
наказание глоба в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното.
От
фактическа страна:
Подсъдимият К.М.И. е роден на *** ***, български гражданин, неосъждан, със средно
образование, студент, неженен, работи като консултант във фирма «Ф.С.» ЕООД -
гр. Варна, с постоянен и настоящ адрес:***.
Подсъдимият И. живеел сам в апартамент, находящ се в
гр. Бургас, ***************************************. В една от стаите на
жилището съхранявал прозрачен стъклен буркан, в който било поставено наркотично
вещество - коноп. Наркотикът бил за лична употреба, като подсъдимият не
притежавал разрешително за държането му.
На 25.09.2020 г. в домът му отишъл свидетелят И.Г. за
да играят на компютърни игри. В същото време на адреса пристигнали полицейските
служители – св. В.Н.и св. Г.Д.. Попитали подс. И. дали държи в себе си или в
дома си вещи, притежанието на които е забранено от закона, като му разяснили,
че в жилището може да бъде извършено претърсване и изземване. Подсъдимият И.
казал, че има малко количеството марихуана в апартамента си, поканил ги да
влязат и им показал прозрачния стъклен буркан, в който съхранявал суха зелена
листна маса. Подсъдимият предал доброволно стъкления буркан, ведно със
намиращото се в него, след което бил отведен в сградата на 04 РУ на МВР-
Бургас.
В хода на ДП била назначена и изготвена химична
експертиза. От заключението се установява, че в обект № 1 - се съдържа
растителна маса с нето тегло 4,243 грама, която се определя като коноп, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,70
%.
Паричната стойност на наркотичното вещество е в
размер на 25,46 лева, определена съгласно Постановление № 23 от 29 януари 1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия К.М.И. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр.
чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от
събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите – И.Г./л. 23-24/, В.Н./л. 25/ и Г.Д. /л. 26/. Същите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия К.И. обяснения
на досъдебно производство, в които подсъдимият признава за извършеното.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: химична експертиза /л.
29-30/, протокол за оглед на веществени доказателсва /л.32-34/, протокол за доброволно предаване /л. 36/, справка за съдимост /л. 16/. Посочените писмени доказателства и
доказателствени средства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая,
доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за
да признае подсъдимия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдмият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т.
1 НК - като на 25.09.2020 г., в дома си в гр. ********************************************,
без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и
сл. от НУРРД по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични
вещества, по смисъла на Приложение № 1 - Списък 1 - „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния им ефект от
злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ към чл. 3, т. 1 от НРКРВН, а именно: коноп с нето тегло 4,243 грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 11,70 %, на стойност 25,46 лв.,
определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е
маловажен.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено
във вина на подсъдимия, се изразява в "държане" на наркотично
вещество. Държането по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК представлява
фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна
страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху
наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи
именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че
подсъдимият е съзнавал последното обстоятелство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента
на извършване на проверката в дома на
подсъдимия е намерено наркотичното вещество. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е
намирал във владение на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него,
което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си подсъдимият е "държал" наркотичното вещество, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние.
Видно от приобщената химична експертиза, веществото
което е било държано от подсъдимия е коноп с нето тегло 4,243 грама и
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,70
%, на стойност 25,46 лева. Посоченото наркотично вещество подлежи на контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Включен е
в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, поради което и се явяват високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Подсъдимият не е имал
разрешително за държането на въпросните вещества, изискуемо съгласно чл. 73,
ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
На последно място, съдът счита, че деянието на подсъдмия носи всички признаци на "маловажен случай". В съдебната
практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г.
на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В
настоящия случай, квалификацията на деянието на подсъдимия по чл. 354а,
ал. 5 вр. чл. 93, т. 9 НК е обусловена от вида на самото държано от подсъдимия
наркотично вещество - от ниските общо нетно тегло, процентно съдържание
на активно вещество и обща стойност на това наркотично вещество. В тази връзка,
от значение за преценка на степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае до държане на високорисково наркотично
вещество за
лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения
обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.
Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено
следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид. Подсъдимият е млад човек, не е осъждан, няма данни за негови
противообществени прояви, трудово и образователно
ангажиран. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на
дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на
предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта
на посегателство. Количеството и стойността на наркотика,
държан от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази
степен на обществена опасност да обосновава приложението на "маловажния
случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК - както
бе посочено по-горе, същият е съзнавал, че държи в себе си
високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешително за това
съгласно чл. 30 и чл. 73 ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда
за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП, като от волева страна подсъдимият е искал именно това упражняване на фактическа власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда
лева. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2. с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към
процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на
власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно
състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след
употреба на наркотични вещества или техните аналози. В
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
С оглед
разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, на подсъдмия следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно -
глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а НК не може
да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието
глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени
в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще
въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай по делото, във връзка с обвинението са
сторени разноски в размер на 62.10 лева, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдената глоба се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и сумата от 5
лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства
- коноп с нето тегло 3,843 грама, със съдържание на
тетрахидроканабинол 11,70 %, ведно с един
брой стъклен буркан, находящо се на съхранение в ЦМУ гр. София, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с
чл. 112, ал. 2 от НПК следва да бъдат отнети в полза на държавата
и унищожени след влизане в сила на присъдата.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се уведомят страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС