Присъда по дело №83/2021 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 18
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20215650200083
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Ивайловград, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
и прокурора Д. Кр. Ч.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20215650200083 по описа за 2021 година
на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Н. АХМ. С. /като на латиница се изписва N.A.S. / р. на
********** г. /по негови данни пред органите на МВР/в гр. К., Афганистан, с
постоянен адрес в гр. К., Афганистан, пащун по произход, афганистански
гражданин, средно образование, безработен, неженен, неосъждан /без
документи за самоличност по данни от лицето/, с адрес за призоваване в
страната РПЦ – София, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.09.2021 г. в района на
5*** гр.пир в землището на с. М., общ. Ивайловград, обл. Хасково, влязъл
през границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, за което и на основание чл.
279, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 9 /девет/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред
1
Окръжен съд - Хасково, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 18/19.04.2022 г.
по НОХД № 83/2021 г. (генерериран от програмата номер 20215650200083)

Подсъдимият Н. АХМ. С. /като на латиница се изписва N.A.S. / р. на
********** г. /по негови данни пред органите на МВР /в гр. К., Афганистан, с
постоянен адрес в гр. К., Афганистан, пащун по произход, афганистански
гражданин, средно образование, безработен, неженен, неосъждан /без
документи за самоличност по данни от лицето/, с адрес за призоваване в
страната РПЦ – София е обвинен в извършване на престъпление по чл. 279,
ал. 1 от НК, за това, че на 10.09.2021 г. в района на 5*** гранична пирамида, в
землището на с. М., общ. Ивайловград, обл. Хасково, влязъл през границата
на страната от Република Гърция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ивайловград поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. В.К. от ХАК, която е получила обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 10.09.2021 г., свидетелите С. Т. и Ю.Д. – служители на „Гранична
полиция“ изпълнявали служебните си задължения като патрулирали и
извършвали обход в района на 5*** – та гранична пирамида в землището на с.
М.. Около 19.00 ч. забелязали две лица, които се движели пеш и идвали от
посока Гърция. Служителите на „Гранична полиция“ следели движението на
двете лица около 15-20 минути. Когато лицата влезли на територията на
Република България, на около 50 м. от граничната пирамида, свидетелите Т. и
Д. се приближили към тях и им поискали документи. Лицата не разбирали
български език и само повтаряли думата „афган". Двете лица били задържани
и приведени в ГПУ – Ивайловград. В управлението с помощта на преводач
било установено, че едното е задържаните лица е подсъдимия Н. АХМ. С..
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия Н.
АХМ. С., който в разпита си по време на Досъдебното производство подробно
описва обстоятелствата по извършеното от него престъпление. Подсъдимият
напуснал Афганистан и влязъл нелегално в Турция. Намерението му било да
1
стигне до Белгия, където имал приятели. Около седем месеца живял в
Турция, в гр. Истанбул, където за около пет месеца работел във фабрика за
пластмасови изделия. Чрез негови познати се свързал с „каналджии“ в
Турция, които му поискали 2700 евро, за да стигне до Сърбия. Според
подсъдимия са му описали маршрут от гр. Истанбул, през Гърция до гр.
Солун и оттам до Сърбия. През Гърция щели да вървят пеш до Солун, а
оттам или пеш до Сърбия, или с влак, ако можело да се уреди пътуване с
влак. Не знаел първоначално, че ще минат през България. Никога не е искал
да идва в България. На 07.09.2021 г., около 20 часа от Истанбул потеглили с
микробус, група от 27 човека. С микробуса стигнали до една гора, а после
вървели и стигнали „една голяма река“, която преминали с помощта на
гумени лодки на 08.09.2021 г. сутринта, около 05.00 часа и влезли на гръцка
територия. След като преминали реката групата се разделила на две и едната
група от 13 човека тръгнали водени от водач. Вървели пеш около три
денонощия. Докато вървели през Гърция, някой се обадил на водача им, че
че останалата част от групата, с която се били разделили, след като
преминали турско – гръцката граница били задържани от полицията в Гърция
и върнати обратно в Турция. В деня когато били задържани, привечер,
водачът им обяснил, че влизат на българска територия. Изплашени от
полиция, групата се разделили, като всички побегнали, а подсъдимият и друг
мъж от групата, на който не може да каже името, били задържани от
служителите на „Гранична полиция“.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 10.09.2021 г.
в района на 5*** гранична пирамида, в землището на с. М., общ.
Ивайловград, обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Република
Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Република България
от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България
от надлежни български органи, но въпреки това е решил и извършил
деянието, което целял. Този факт не се отрича от подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България, свързан с режима на преминаване на българската
държавна граница.
В хода на ДП е било установено, от приложената справка за съдимост,
изпратена от МП – ЦБС (за чужденци), че подсъдимият е осъждан.
Установено е, че лице с имената A. С. (A***), р. на ********** г. в гр. Т.,
Афганистан е било осъдено по НОХД № 725/2015 г. с Определение №
399/04.08.2015 г. на РС – Свиленград, в сила от 04.08.2015 г., за извършено
2
престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 54, ал.1
от НК. на „Лишаване от свобода“ да срок от 6 месеца и „Глоба“ в р-р на 200
лв., като наказанието „Лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три
години.
По ДП е била назначена дактилоскопна експертиза, която е излязла със
заключение, че отпечатъците, снети от лицето N.A.S., р. на ********** г. в
гр. К., Република Афганистан по повод полицейска регистрация № 119 по
регистъра на ГПУ - Ивайловград и отпечатъците от лицето A***,
афганистански гражданин, р.на ********** г. в Афганистан, снети по повод
полицейска регистрация под № 4522/01.08.1015 г., по регистъра на ГПУ –
Свиленград, не принадлежат на едно и също лице.
При проведен последващ разпит, подсъдимият пояснява, че никога не е
бил в България или Гърция и, че за пръв път напуска страната си.
Поради тази причина съдът приема, че не се установяват категорични
данни за осъждане на подсъдимия Н. АХМ. С..
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия, вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 150
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
3
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4