Присъда по дело №326/2022 на Районен съд - Елин Пелин
| Номер на акта: | 4 |
| Дата: | 11 март 2023 г. |
| Съдия: | Росица Генадиева Тодорова |
| Дело: | 20221820200326 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 декември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 326/2022 година
по описа на РС ........
Районна прокуратура ........ е внесла обвинителен акт за разглеждане в
РС ........ с обвинение срещу подсъдимия З.Г.С., ЕГН **********, роден на
....... г. в гр.С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, безработен, живущ в с........, Община ........, Софийска област, ул.
„.........“ № 1, вх.В, ......, за това, че: На 06.07.2022 г. в гр........., Софийска
област, на ул. „.....“, в двора на филиал на СОУ „....... – гр.........“, чрез нанасяне
на удари с ръка в областта на лицето е причинил на Р.Г.Ж. средна телесна
повреда – счупване на челюст, изразяваща се в счупване на долната челюст
вдясно, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по-
голям от тридесет дни – престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият З.Г.С. се възползва от диференцираната процедура по
НПК и на основание чл.371, т.2 признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение от
09.03.2023 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието
описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП ........ поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за доказано по
безспорен и категоричен начин от събраните доказателства в хода на
досъдебното производство. Пледира съдът да наложи на подсъдимия
наказание Лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което
предвид проведената процедура по чл.371, ал.2 от НПК да бъде редуцирано с
1/3, като се постанови ефективното му изтърпяване при общ режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и се приспадне на основание чл.59, ал.1
и ал.2 от НК времето през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР, НПК или друг закон, включително и времето, през което му е била
наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
Счита, че на основание чл.68, ал.1 от НК съдът следва да постанови
1
подсъдимият да изтърпи отделно наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца по НОХД № 91/2022 г. на РС ........, което е
било отложено с изпитателен срок от три години.
Частният обвинител Р.Г.Ж. – лично и чрез своята майка и законен
представител А.Б.Ж. поддържа изцяло заявеното становище от прокурора.
Счита, че само ефективно наказание в посочения размер от представителя на
Районна прокуратура ........ би довело до превъзпитание на подсъдимия и би
съответствало на последствията, които пострадалата е получила от
увреждането за цял живот – не само физически, но и психически.
Адв.Йошев - упълномощен защитник от подсъдимия З.Г.С., счита, че
наказанието, за което пледира прокурора е прекалено тежко с оглед
установените обстоятелства по делото. Не оспорва, че подзащитният му е
извършил вмененото му деяние, но твърди, че следва да се вземе предвид при
преценка вида и размера на наказанието и поведението на самата пострадала,
която е предизвикала подсъдимия. В този смисъл намира, че налагането на
наказание лишаване от свобода и то в поискания от прокурора размер е
необосновано и несъразмерно тежко по отношение на извършеното деянието
и противоречи на съдебната практика в страната. Намира, че в случая би
могло да се приложи института на чл.55 от НК, като на подзащитния му се
наложи наказание пробация, което в случая би изиграло своята
превъзпитаваща и превантивна роля по отношение на подсъдимия, който не е
лице с трайни криминални наклонности и е с ниска степен на обществена
опасност, независимо от предходното му осъждане.
Подсъдимият З.Г.С. заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, както и последиците от
съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и е съгласен с
тях. Пред съда признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Поддържа заявеното становище от защитника си
адв.Йошев и съжалява за стореното. В последната си дума моли съдът да му
наложи наказание различно от лишаването свобода.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия,
съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, прие за установено следното:
Подсъдимият З.Г.С. и пострадалата Р.Г.Ж. били в близки интимни
отношения, въпреки, че родителите на пострадалата Ж. свидетелите А.Б.Ж. и
Г.М.Ж. не одобрявали тази връзка.
На 06.07.2022 г. около 19,30 ч. пострадалата Р.Г.Ж. и свидетеля Г.М.Ж.
– неин баща се прибрали от гр.С. в гр........., след което Р.Ж. тръгнала към
двора на училище „....... – гр.........“, находящо се на улица „.....“ в гр.........,
където около 20.00 часа трябвало да се срещне с подсъдимия З.С.. На срещата
2
подсъдимият С. и свидетелката Р.Ж. обсъждали конфликтите помежду им и
перспективата на тяхната връзка, тъй като взаимоотношенията не вървяли
добре.
Освен, че имала уговорка за среща с подсъдимия С., пострадалата Ж.
имала уговорка да се срещне около 21.00 часа на същото място и с
приятелката си - свидетелката П.Р.Ц.. Свидетелката Ц. пристигнала около
21.00 часа на срещата, където заварила свидетелката Р.Ж. и подсъдимият З.С..
Диалогът относно конфликтните взаимоотношения между подсъдимия и
пострадалата продължил и в присъствието на свидетелката П. Ц., като двамата
не спирали да се карат. По време на разправията, пострадалата Ж. в
присъствието на свидетелката Ц. заявила на подсъдимия С., че е грешка в
живота й, наричала го с обидни думи като „боклук“. В един момент
подсъдимият З.С. се приближил към свидетелката Ж., която била в изправено
положение и започнал да й нанася удари с ръце в областта на лицето, от които
удари главата на пострадалата се удряла в близката стена на училищната
сграда. Вследствие нанесените й удари, свидетелката Р.Ж. паднала на земята,
а подсъдимият продължил да й нанася удари, ритайки я по краката в областта
на бедрата, както и да й нанася удари с ръце по лицето въпреки, че
пострадалата го молела да престане. Когато подсъдимият З.С. спрял да нанася
удари на прстрадалата Ж., тя се изправила и седнала на стълбите при
свидетелката П. Ц., като споделила, че изпитва силни болки в областта на
главата и челюстта, поради което веднага се обадила по телефона на своята
майка - свидетелката А. Ж. и я помолила да дойде да я прибере. Свидетелката
А. Ж. веднага пристигнала в двора на училището и заедно със свидетелката П.
Ц. и пострадалата Р.Ж. се отправили към гр.С., за да посетят УМБАЛСП
„Пирогов“. При извършения преглед в болничното заведение, било
констатирано, че пострадалата Р.Ж. има счупена челюст.
След като свидетелките Р.Ж., П. Ц. и А. Ж. тръгнали от двора на СОУ
„....... – гр.........“ за УМБАЛСП „Пирогов“, подсъдимият З.С. също си тръгнал,
като отишъл при свидетелката Д.К.И., с която бил в приятелски отношения и
й казал да каже пред полицейските органи, че тя е ударила свидетелката Р.Ж.,
като дори взел телефона на свидетелката Илиева и от нейно име изпратил
няколко съобщения до пострадалата Ж., които съдържали обидни думи.
От заключението на приетата по досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно
дадена и напълно кореспондираща с останалия доказателствен материал, се
изяснява начина на извършване на деянието и неговите последици, а именно:
вещото лице дава заключение, че въз основа на наличната по досъдебното
производство медицинска документация е установил, че Р.Г.Ж. е получила
следните травматични увреждания: счупване на долната челюст вдясно, което
увреждане по своя медикобиологичен характер представлява счупване на
челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за
срок по-голям от 30 дни; кръвонасядане съчетано с травматичен оток и лицева
асиметрия вдясно, което увреждане е причинило на пострадалата временно
3
разстройство на здравето неопасно за живота; контузия на главата вдясно
теменно и кръвонасядане на лявото бедро външностранично причинили й
болка и страдание. Относно механизмът на деянието, вещото лице сочи, че
констатираните увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
предмети с гладка контактна повърхност, за което говори липсата на
охлузвания по кожата и могат да бъдат получени при нанасянето на побой по
начина сочен от пострадалата. В резултат на нанесените травматични
увреждания, пострадалата е изпитвала и ще изпитва значителни по интензитет
болки и страдания в рамките на около 25-30 дни, след който период ще
намаляват прогресивно.
Вещото лице е категорично, че в случая е налице фрактура на долната
челюст вдясно, по който повод е извършено оперативно лечение на
пострадалата. Несъмнено уврежданията във вида, в който са констатирани
могат да бъдат получени по начина сочен от
пострадалата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия З.Г.С.
направени в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от
НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства по надлежния
процесуален ред - свидетелските показания, съдебно-медицинските
експертизи, прочетените и приети на основание чл.283 от НПК съдържащи се
по досъдебно производство № 138/2022 г. по описа на РУ ........: определение
№ 89 от 10.07.2022 г. по описа на РС ........, определение № 284 от 18.07.2022
г. по описа на СОС, протокол от 20.10.2022 г. по ЧНД № 271/2022 г. по описа
на РС ........, заповед за задържане от 07.07.2022 г., протокол за обиск от
07.07.2022 г., декларация от 07.07.2022 г. от З.Г.С., обяснение от З.Г.С. от
07.07.2022 г., справка за лице – АИС «БДС», постановление за привличане на
обвиняем от 07.07.2022 г. по описа на РП Елин Ппелин, постановление от
07.07.2022 г. по описа на РП ........, постановление за привличане на обвиняем
от 13.09.2022 г. по описа на РП ........, протокол от 14.07.2022 г. по ЧНД №
176/2022 г. по описа на РС ........, протокол от 14.07.2022 г. по ЧНД №175/2022
г. по описа на РС ........, протокол за доброволно предаване от 07.07.2022
г.,амбулаторен лист от 07.07.2022 г. на името на Р.Г.Ж., лист за преглед на
пациент от 07.07.2022 г. на името на Р.Г.Ж., издаден от УМБАЛСМ
«Н.И.Пирогов», съдебно медицинска експертиза от д-р Веселин Василев
Топалов от 08.07.2022 г., допълнителна съдебно медицинска експертиза от
д-р Веселин Василев Топалов от 16.08.2022 г., амбулаторна книга на 111
4
неврохирургичен кабинет по описа на УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» гр.С. – 42
листа с приложен диск, справка за съдимоскт на името на подсъдимия З.Г.С.,
справка от ОДМВР С., РУ ........ за извършени криминални прояви на името на
подсъдимият С. от 02.09.2022 г., справка от ГДИН, сектор «Пробация» от
14.11.2022 г. и протокол за предявяване на разследване от 18.11.2022 г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до
извода, че подсъдимият З.Г.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като: На
06.07.2022 г. в гр........., Софийска област, на ул. „.....“, в двора на филиал на
СОУ „....... – гр.........“, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на лицето е
причинил на Р.Г.Ж. средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяваща
се в счупване на долната челюст вдясно, довело до трайно затруднение в
дъвченето и говоренето за период по-голям от тридесет дни
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обект на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК са
обществените отношения, гарантиращи здравето, телесната
неприкосновеност и физическата цялост на личността. От обективна страна,
както бе посочено и по-горе, на посоченото време и място подсъдимият З.Г.С.
е извършил действия насочени към телесното здраве на свидетелката Р.Ж. и е
реализирал признаците от състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК, тъй като в резултат на нанесените удари с ръка в областта на лицето е
причинил на пострадалата счупване на долна челюст вдясно, което
увреждане по своята същност е довело до трайно затруднение в дъвченето и
говореното за период по-голям от тридесет дни, представляващо средна
телесна повреда. Извършеното деяние се доказва по безспорен начин от
показанията на всички разпитани по делото свидетели – Р.Г.Ж., П.Р.Ц.,
Д.К.И., А.Б.Ж., които са логични и последователни, кореспондират изцяло
помежду си, както и със заключението на съдебно-медицинската експертиза и
със събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация,
които разгледани в съвкупност са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви
и пресъздават еднородна фактическа обстановка, водеща до единствения
извод, че именно подсъдимият З.Г.С. е причинил констатираното телесно
увреждане на пострадалата Р.Г.Ж.. Събраните доказателства, са достатъчни,
за да обосноват извод относно авторството на деянието, начина на
извършване и настъпилите последици от него.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Подсъдимият З.Г.С. е извършил деянието по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК
5
виновно, при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК
– съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване.
Подсъдимият е извършил противоправното деяние със съзнанието, че
нанасяйки удари в областта на лицето на пострадалата Р.Г.Ж. и по конкретно
в областта на долната челюст вдясно, може да й причини телесно
нараняване, поради което съдът го призна за виновен. За целенасочените
действия на подсъдимия говорят и обективните му действия към момента на
извършване на деянието, а именно нанесените не един, а множество удари с
ръка в областта на лицето на пострадалата, както и ритници в областта на
бедрата, което, също сочи, че подсъдимият е действал с ясната цел и
съзнание, че с поведението си може да увреди здравето на пострадалата, като
засегне някоя жизненоважна функция и й нанесе телесни увреждания.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед обстоятелството, че производството по делото се разви по
реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и съгласно
императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.58а от
НК, като отчете обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, подбудите за извършване на деянието. За
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години. При индивидуализацията на
наказанието съдът взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства
наличието на обременено съдебно минало - предходно осъждане на
подсъдимия, което сочи, че упражнената репресия не е изиграла своя
поправителен ефект и възпиращо действие относно извършването на нова
престъпна проява. Видно е, че настоящото деяние подсъдимият е извършил
само няколко месеца след предходното си осъждане и то спрямо
непълнолетно лице по отношение на което освен нанесената средна телесна
повреда са нанесени и множество други удари, които също са причинили на
пострадалата и други увреждания, макар и в случая несъставомерни.
Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани от съдебния
състав, поради което прилагането на наказание при условията на чл.55 от НК
би било в противоречие с целите на посочената правна норма. Предвид
изложеното и при отчитане степента на обществена опасност на
осъщественото престъпление засягащо телесната неприкосновеност на
личността и обстоятелството, че деянието е извършено спрямо непълнолетно
лице, както и с оглед механизма на извършване на деянието, съдът намери, че
на подсъдимия З.Г.С. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл.54 от НК в размер под средния такъв, а именно наказание лишаване от
свобода от една година и шест месеца. На основание чл.58а от НК вр. чл.373,
ал.2 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, като постанови
подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода от една година при
6
първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На
основание чл.59, ал.1 и 2 от НК съдът приспадна от наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година времето,
през което същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“, както и времето по всяко друго задържане по НПК, ЗМВР
или друг закон.
Предвид данните по делото, че настоящото деяние подсъдимият е
извършил в изпитателния срок на постановената по НОХД 91/2022 г. по описа
на РС ........ присъда, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години, съдът счете че настоящото наказание следва
да се изтърпи ефективното.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови подсъдимият З.Г.С. да
изтърпи наказанието по НОХД № 91/2022 г. по описа на Районен съд ........
наложено му с влязло в сила определение за одобряване на споразумение на
12.04.2022 г. лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване
е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години,
като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постанови наложеното наказание
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1 и 2
от НК от наложеното на подсъдимия З.Г.С. наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, приспадна времето през което същият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, както и времето по всяко друго
задържане по НПК, ЗМВР или друг закон.
Съобразявайки залегналите в чл.36 от НК цели на наказанието,
настоящият състав намира, че наказание в посочения размер и вид – една
година лишаване от свобода, би въздействало най-пълно за осигуряване и
осъществяване на индивидуалната и генералната превенция като цели на
наказанието.
В този смисъл доводите на адв.Йошев - защитник на подсъдимия, че в
случая с оглед обществената опасност на деянието и дееца би могло да се
наложи и наказание пробация, съдебният състав намира за неоснователни.
Освен гореизложеното относно индивидуализацията на наказанието, следва
да се посочи, че подсъдимият е наказателноотговорно лице, което е и
пълнолетно, към момента на извършване на деянието е действал в състояние
на вменяемост /тъй като по делото не съществува никакво съмнение и
никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока/ спрямо 15-
годишно лице от женски пол, ненавършило пълнолетие. Обстоятелството, че
пострадалата е отправяла към подсъдимия обидни думи преди последния да й
нанесе ударите, не могат да обосноват извод за налагане на наказание
лишаване от свобода в по-нисък размер или пробация, тъй като подсъдимият
с оглед възрастта си е следвало да ръководи постъпките и действията си, като
прецени реално ситуацията и съобрази незрялата възраст на пострадалата –
15 годишна, което несъмнено сочи, че действията й са били подвластни на
7
лекомислие, неопитност и увлечение, поради което не е могла да осъзнае
постъпките си както едно лице, което вече е достигнало зряла възраст. Следва
да се има предвид и механизма на извършване на деянието, тъй като освен
нанесената средна телесна повреда, пострадалата е получила и други
травматични увреждания причинили й разстройство на здравето неопасно за
живота и болка и страдание, което говори, че подсъдимият не само, че си е
позволил да удари пострадалата, а й е нанесъл множество интензивни по
своята сила удари, което също говори за безотговорното му и агресивно
поведение. Ето защо настоящият състав намира, че така наложеното
наказание от една година лишаване от свобода, ще окаже предупредително и
възпиращо въздействие върху подсъдимия, на който не следва да се внушава
безнаказаност за посегателства срещу телесната неприкосновеност на
личността и същевременно ще допринесе най-вече за неговото поправяне и
превъзпитание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия З.Г.С., да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР С. направените по делото
разноски в размер на 383,40 лева /триста осемдесет и три лева и четиридесет
стотинки/.
Причини за извършване на престъплението са слабите морално-волеви
задръжки и незачитане телесната неприкосновеност на личността.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
8