№ 411
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330201173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 2044240
от 23.04.2021г. с който на А. М. Ч. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Ч. чрез процесуалния представител адв.К. обжалва
процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в депозираната
жалба, както и такива по време на съдебните прения. Твърди, че същият е
неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна излага своето становище за допустимостта и
неоснователността на жалбата. Като подробно излага доводи в тази насока. В
съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. Чрез писмено
становище прави се искане за юристконсултстко възнаграждение ,което да
бъде присъдено при решаване на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
1
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 23.04.2018 г. в 11:20 часа в гр.Пловдив бул.Сакт Петербург срещу
№1 жалбоподателят А.Ч. управлявал лек автомобил „ Волво С70 с №***, със
скорост на движение от 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.
Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 81 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя Ч. бил издаден Електронен фиш серия К 2044240 , с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 1-33-18 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство е преминало
последваща проверка на 07.02.18г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при
измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-6085/17.02.2020 г.) се установява, че на дата 23.04.2018г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела статични изображения с
номера от 6474 до 6499, с начален час на работа 10.15ч. и краен час на работа
16.30 ч. и с място на контрол бул.Санкт Петербург №1.
От клип № 6486 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния товарен автомобил с рег. № *** е 84 км/ч,
а заснемането е извършено на 23.04.2018 г.
От справка за собственост на МПС с рег. №*** се установява, че същото
2
е собственост на А.Ч..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –гр.Пловдив ул.Санкт
Петербург №1 , датата – 23.04.2018 г.; точният час на извършване на
нарушението – 11.20 часа; регистрационният номер на МПС –***
;собственика и неговия законен представител.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 81 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. И в този смисъл са
несъстоятелни възражения на пълномощника на жалбоподателя за
неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 581. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 103 ор-10090 от 24.04.2018г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол
гр.Пловдив бул.Санкт Петербург №1 ..Работата с него е започнала на
23.04.2018 г. в 10.15 часа и е приключила в 16.30 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 6474 а
3
последното с № 6499. Процесният клип е с № 6486 и следователно е заснет
от техническо средство TFR1-M с идент. № 581 на дата 23.04.2018 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.08.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 23.04.2018г. в 11:20 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел Волво С 70 *** „ гр.Пловдив бул.Санкт Петербург №1 със
скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя Ч.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на А.Ч..
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
4
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. Съдът намира и че
правилно е установена стойността на скоростта на движение на
жалбоподателя, а именно 81 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че
в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на
скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.ч
Направено е възражение от пълномощника на жалбоподателя ,че
нарушението е извършеното през 2018г.,а фишът е връчен през 2021г.Тоест
спорде пълномощника на жалбоподателя са изтекли сроковете по чл.34 от
ЗАНН.В конкретния случай това щеше да е така ,ако фишът беше връчен след
23.04.2021г. ,/тъй като нарушението е на 23.04.2018г/.Но връчването е станало
на 23.01.2021г ,тоест преди да изтече срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
Наказателния кодекс ,където е уредена давността за преследване на
нарушителя .Ето ,защо това искане се явява неоснователно.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2044240 от
23.04.2021г. с който на А. М. Ч. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА А. М. Ч. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административно-
процесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6