Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______________
гр.Варна, 10.01.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ Х.
АТАНАС КЕМАНОВ
при участието на секретаря Елка Иванова като разгледа
докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д.№1341 по описа за 2017 година на гражданско отделение на съда, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на Г.М.И., чрез адв. С.С. срещу решение № 1596
от 19.04.2017 година, постановено по гр. дело № 12249/2016г. по описа на ВРС, с
което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу М.М.,
Р.М. и А.М., действаща със съгласието на своите родители и законни
представители Р. и М. Маркови за обявяване относителната недействителност на
договор за покупко-продажба от 27.08.2010г., обективиран в НА № 17, т.ІІ, рег.№
6131, д.191 от 2010г. на нотариус Светлана Димова до размера на ½
ид.част, с който М.М. и Р.М. са продали на дъщеря си А.М. за сумата от
3 410,80лв., недвижим имот, представляващ УПИ с площ от 620 кв.м., находящ
се в с.Припек, Община Аксаково, област Варна, представляващ имот пл.№ ХХ-88,
попадащ в кв.9 по РП на с.Припек, ведно с построената в имота паянтова жилищна
сграда, състояща се от една стая, с площ от 20 кв.м. по данъчна оценка и
стопанска сграда, с площ от 72 кв.м. по данъчна оценка, придобит от продавачите
чрез прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане при запазване правото
на безвъзмездно ползване върху имота, учредено на Г.И..
В жалбата
се излагат оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението. В нарушение на процесуалния и материалния
закон, съдът не е установил правилно действителната фактическа обстановка и
ценил правилно и в тяхната цялост събраните по делото доказателства. Твърди, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сделката,
обективирана в НА №17/2010г. е симулативна и прикрива извършено от първите
двама ответници в полза на третата ответница дарение, с цел да се увредят
интересите на кредитора – ищец в производството. Не е оборена презумпцията за
знание от страна на ответницата А.М. за увреждането. Оспорват се като неправилни изводите на съда,
че правото да се претендира обявяването на сделката за недействителна е
погасено по давност, тъй като в случая такава е започнала да тече след влизане
в сила на решението по гр.д. № 1759/2011г.,
по описа на ВОС постановено по предявения иск за разваляне на договора
за издръжка и гледане, сключен между ищеца и първите двама ответници. Претендира
се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което предявения
иск да бъде уважен.
Въззиваемите
страни, чрез адв. Г.Н. са депозирали писмен отговор, с който оспорват
подадената въззивна жалба като неоснователна. Молят решението да се потвърди
като правилно и обосновано.
Съдът за да
се произнесе, прие за установено следното: Пред районния съд, Г.М.И. е предявил
иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу Р.Г.М., М.П.М. и А.Р.М. за обявяване за
относително недействителен на договора за продажбе на недвижим имот, сключен с
н.а. № 17, т.ІІ, рег.№ 6131, дело 191 от 2010г. та нотариус Св.Д. до размера на
½ ид.ч.
В исковата
молба се излагат твърдения, че процесната сделка, сключена между ответниците по
делото, цели да бъде увреден ищеца, в качеството му на кредитор по договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. С договор от
02.09.2005г., обективиран в НА № 15/2005г. на нотариус Ил. М. ищецът и
съпругата му са прехвърлили на първия ответник Р.М., по време на брака му с
ответницата М.М. правото на собственост върху процесния имот срещу задължението
на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителите лично или чрез трето лице,
като им осигури всичко необходимо за водене на нормален живот. След смъртта на
съпругата си, ищецът е предявил искове за разваляне на договора за издръжка и
гледане на 21.06.2011г. Исковата молба е вписана в СВ на 13.02.2012г. Преди вписването на исковата молба за
разваляне на договора първите двама ответници прехвърлили правото на
собственост върху имота на дъщеря си А.М. с договор за продажба, обективиран в
НА № 17 т.ІІ, рег.№ 6131, д.191 от 2010г. Производството по предявените искове
с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД е приключило с решение №159/10.08.2015г. по
гр.д. № 4124/2014г. на ВКС, с което е оставено в сила решение № 27/05.03.2013г.
на ВАпС по в.гр.д.№597/2013г., в частта, с която е допуснато разваляне на
договори за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане само по
отношение на прехвърлителя Г.И. до размера на ½ ид.ч. от имотите, обект
на договори, включително и договора по НА №17/2005г.
Ответниците
са оспорили предявения иск пред РС с твърдения, че ищецът няма качество на
„кредитор” по смисъла на чл.135 ЗЗД, както и, че не са налице елементите на
фактическия състав на предвидения в този текст иск. В отношение на евентуалност
релевират възражение за погасяване на иска по давност.
Съдът, въз основа на събраните пред двете инстанции
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за
установено следното:
Не се спори между станите, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 02.09.2005г. Г.М.И. и Й.Т.И. са прехвърлили
процесния имот на ответника Р.Г.М. / син на Г. и Йовка Иванови/ с договор за
продажба на недвижим имот срешу задължение за издръжка и гледане с нотариален
акт № 15, т.V, н.д. № 624/2005г.
По делото е прието за безспорно, че към момента на
придобиване на собствеността върху имота, приобретателят Р.М. е бил в брак с М.М..
На 27.08.2010г. Р.Г.М. и М.П.М. прехвърлили процесния
имот на дъщеря си - ответницата А.М. с
договор за продажба, обективирана в н.а. № 17, т.ІІ, рег.№ 6131,д. № 191/2010г.
За сумата от 3 410,80лв. Към деня на изповядване на сделката А.М. е била
малолетна – на 7 години.
Образуваното по искова молба на ищеца през 2011г., гр.д.
№ 1795/2011г. На ВОС, е приключило с влязло в сила на 10.08.2015г. решение на
ВКС по гр.д. № 4124/2014г., с което е оставено в сила решение №27/05.03.2013г.
на ВАпС по гр.д. № 597/2013г. за разваляне на алеаторния договор само по
отношение на прехвърлителя Г.М. до размера на ½ ид.ч. от имота. По НА №
15/2005г.
С влязло в сила на 16.12.2016г. решение №
4188/14.11.2016г. по гр.д. № 2808/2016г. На ВРС са отхвърлени предявените от Р.М.
и М.М. искове по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от
9800лв., представляваща задължение на Г.М. да върне на отпаднало основание,
предоставени му суми от по 200лв. Месечно за периода от м. юли 2006г. До м. юли
2010г., платени в изпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане от 23.06.2006г., обективиран в НА № 10/2006г., който е развален до
размера на ½ ид.ч. от имотите, съгласно влязло в сила решение №
159/10.08.2015г. по гр.д. № 4124/2014г., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 15.02.2016г. до окончателното й изплащане; 200лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.11.2015г. – 15.02.2016г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1511/2016г. по описа на ВРС.
Спорът е затова дали продажната сделка между ответниците
е сключена с намерение да увреди ищеца, като се избегне връщане на имота в
патримониума на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане.
За установяване на отношенията между страните по
алеаторния договор от сключването му до неговото разваляне и в частност на
обстоятелството с какъв мотив е сключена продажната сделка между ответниците са
събрани показанията на свидетелите П.Т.Й. и П.И.И.– племенница на ответницата М.М..
От тях съдът приема за установено следното:
След получаване на имота по договора за издръжка и
гледане М. и Р. Маркови през 2010г. Прехвърлили същия на дъщеря си А.. Към този
момент отношенията между Г.М.И. и Р.М. не са били влошени. Според свидетелката
И. всички са знаели за сделката и никой не е искал да я разваля. Имота се ползвал от Г..
Свидетелят Йоргакиев заявява в показанията си, че при срещите си с ищеца, той
му се оплаквал, че е направил договор за издръжка и гледане със сина си Р., но „нещата в къщи не вървели» и сина и снахата
не полагали грижи за него и съпругата му. Според свидетеля отношенията се
развалили, след като сина на ищеца-Р. заминал за Италия. Заявява още, че ищецът
не е споделял, че иска да разваля договора.
Искът е с правно основан чл.135, ал.3 ЗЗД – обявяване за
недйствително спрямо ищеца на сделка, сключена между ответниците, като
увреждаща ищеца, в качеството му на кредитор на прехвърлителите. Елементите на
фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД са:вземане на ищеца, действие на
длъжника – ответник; действието да е причинило увреждане на кредитора/ да е
довело до намаляване на имуществото на длъжника/; това увреждане да е било
известно на длъжника/ това обстоятелство съставлява именно специфичната измама
при този иск/. Следва да е налице знание за наличието на кредитор и за
увреждащия характер на извършваното действие. То е налице, когато длъжникът се
старае да избегне последствията на една по-ранна сделка/ в случая разваления
алеаторен договор/, като направи невъзможно преследване от страна на кредитора.
Намерението за увреждане е да прикрие своя актив от кредитора.
Съгласно общото правило на чл.114 ЗЗД, началният момент
на давностния срок е момента на изискуемост на вземането.
Ищецът има вземане срещу продавачите по договора между
ответниците. Продажбата, извършена между ответениците, съставлява действие,
което може да бъде обявено за недействително спрямо ищеца, при наличие на
останалите елементи на фактическия състав на П.иск.
Настоящият състав на съда намира за основателно
релевираното възражение от страна на ответниците за погасяване по давност на
предявения иск. Съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД, началният момент на
давностния срок е момента на настъпване на изискуемостта на вземането. В случая
правото да се иска отмяна на на действието, с което длъжниците, ответнизци в
настоящото производство са намалили своето имущество и са увредили кредитора
възниква в момента на извършването на правната сделка и от този момент започва
да тече и давностния срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД. В тази връзка
са неоснователни твърденията във въззвната жалба, че вземането на на ищеца е
възникнало станало изискуемо от момента
на предявяване на ска по чл.87, ал.3 ЗЗД или от влизане в сила на решението за
разваляне на договора за издръжка и гледане. Ищецът е придобил качеството на
кредитор от момента на сключване на договора за прехвърляне на имот срещу
задължението за издръжка и гледане, а не от момента на разваляне на този
договор. Правото на иск на кредитора за обявяване на недействителност на
действията на длъжника, които го увреждат възниква с извършването на тези
действия. В случая давностния срок по чл.110 ЗЗД е започнала да тече от момента
на увреждащата сделка, извършена с нотариален акт № 17/2010г., т.е. от 27.08.2010г. Към момента на
предявяване на иска по чл.135 ЗЗД – 12.10.2016г. давността е изтекла.
Предвид изложеното предявения иск следва да се отхвърли,
като погасен по давност.
Независимо от посоченото, за пълнота на изложението
следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се се установява
намерението на страните по сделката за продажба на имота за увреждане на ищеца.
Не се установи продажбата да е сключена, именно поради желанието на продавачите
и на купувача да предотвратят възможността на прехвърлителите по договора за
идзръжка и гледане да си възвърнат собствеността върху имота, като го
ревандикират от продавачите. Без установяване на таково недобросъвестно
поведение от страна на ответниците, искът за обявяване за недействителна на продажбата между тях не
може да бъде уважен.
В случая съдът намира, че продажната сделка е
извършена почти година преди завеждане
на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане. Не се установява и, че
влошаването на отнощенията между страните по първия договор е причина за
продажбата. Не се установи продажбата да е сключена с мотиви и намерението да
се увреди кредитора. От показанията на свидетелите се установи, че след като е
сключена сделката за продажба отношенията между страните са били дообри, като
имотът се е ползвал от ищеца и той е знаел за прехвърлянето на имота на
дъщерята на ответниците.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстонционния, обжалваното решение следва да се потвърди.
Въззиваемите
са претендирали разноските по делото пред въззивната инстанция, но не е
представила доказателства за размера и действителното им извършване, поради
което съдът не присъжда такива.
ВОДИМ от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1596 от 19.04.2017 година, постановено по гр. дело № 12249/2016г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: