Определение по дело №29/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 8
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20203210200029
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………

 

 

2020 г.                                                          Гр.Балчик

Балчишкият районен съд                                  Наказателен състав

На тридесети януари                                                      Две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

 

Секретар: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Галин Георгиев ЧН дело №29 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

            Производството е на основание чл.244 ал.5 от НПК.

В Балчишкият районен съд е постъпила жалба срещу постановление на Районна прокуратура-Балчик, за спиране на досъдебно производство от 15.01.2020г.по ДП№71/2017по описа на РУ”Полиция”-Балчик.

            Жалбата е подадена от С.Л. от Република Е.,пострадала,чрез адв.К.С.от АК-Д.,със съдебен адрес ***.

Постановлението за спиране е връчено на жалбоподателя,чрез неговия процесуален представител на 16.01.2020г.Жалбата е подадена чрез РП-Балчик.В Районна прокуратура жалбата е постъпила с вх.№253/2017 на 21.01.2020г. и в този смисъл е спазен законоустановения седемдневен срок.Жалбата е подадена в срок.

Жалбата,ведно от с досъдебното производство е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№333 на 27.01.2020год.,като е образувано ЧНД№29/2020 по описа на Районен съд-Балчик.

            В жалбата си,Л.,по същество твърди,че не е направен обстоен анализ на доказателствата.Според жалбоподателя спирането на производството, е неправилно.В жалбата се твърди,че неправилно са анализирани от наблюдаващия прокурор съответните доказателства относно наличието на основания за спиране на производството.

Моли съда да отмени постановлението за спиране на производството и същото бъде възобновено,като същото продължи съгласно изискванията на чл.244 от НПК.

След анализ на изложените твърдения в жалбата и събраните доказателства по ДП№71/2017по описа на РУ „Полиция”-Балчик,съдът прие да установена следната фактическа обстановка :

            Досъдебното производството е образувано срещу „Неизвестен извършител”,за това,че

На 10.05.2017год.в с.С. Балчишка община,чрез употреба на сила са отнети чужди движими вещи-дамска чанта с документи и банкови карти,2000евро,1800лв. и мобилен телефон от владението на С.Л. от Р.Е.с намерението противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.198 ал.1 от НК.

            С.Л. е била собственик на недвижим имот-къща с дворно място в Република България,в с.С ул.хх, ххх

            На 24.04.2017год.тя и съпругът й пристигнали и се настанили в имота си.В началото на месец май 2017год.Л. се прибрал в Е.,като С.Л. ***.

            Около 00,15часа на 10.05.2017год.Л. чула шум от стъпки пред вратата на стаята си.В същото време видяла,че ръкохватката на врата е натисната и врата рязко се отворила.

В същото време светнала силна светлина от фенер и Л. видяла,че в стаята й влизат две непознати лица от мъжки пол,облечени в тъмни дрехи с поставени маски на лицата с прорези на очите.

Едното от лицата,държащо фенера,го подало на другото лице е се нахвърлило на Л.,която лежала върху матрак.Нахвърлилото се непознато лице затиснало с тяло Л.,като й направило знак да мълчи.Пострадалата се опитала да го отблъсне ,но не успяла.

Непосредствено,след като била притисната,Л. се опитала и взела в лявата си ръка брадва,която била на пода,но непознатото лице я изтръгнало от ръката й.

След това Л. успяла с дясната си ръка да вземе нож ,който била поставила в кутия,която използвала ,като нощно шкафче.Стискайки със зъби калъфа ,Л. успяла да изтегли ножа и нанесла с него удар в областта на корема на лицето,което я притискало към матрака.

            Докато Л. се борила с едното непознато лице,другото непознато лице от мъжки пол,с помощта на фенера осветило стаята и започнало да търси вещи.Това лице взело чантата на пострадалата и посочвайки на второто лице, мобилния телефон на жената,който бил на кутията до матрака,тръгнал към вратата на стаята.Притискащото лице,взело мобилния телефон и двете непознати лица от мъжки пол излезли от стаята.

След около 10-15 секунди,Л. станала от матрака и ги последвала,като видяла,че те вече били на улицата,до оградата на имота и побягнали към главния път на селото.

            От другия си телефон,пострадалата се обадила на съпруга си,който се обадил на св.И.Г.И.от с.С..Свидетелят отишъл при Л. и след около 10 минути били уведомени органите на полицията.Полицейските служители пристигнали.

В чантата на пострадалата били нейни документи:лична карта,СУМПС,Свидетелството за регистрация на МПС,естонски паспорт,визитник от естествена кожа,4бр.банкови карти,карти за пазаруване с отстъпки от търговската мрежа на Е.,карта за медицинска застраховка и медицинско лечение,3банкноти всяка с номинал от 500 евро,2бр.банкноти с номинал от по 100 евро,300 евро в дребни банкноти,  и сумата от 1800лв.

Свидетелят И. Г.,набрал абонатния номер на отнетия от Л. мобилен телефон,след което се чул звука от позвъняването.Мобилния телефон бил открит на около 40 метра от къщата.

            Извършен е оглед на местопроизшествието,и е открит и иззет ножа ,посредством който,Л. нанесла според нейните показания,удар на едно от лицата.

В хода на разследването са назначени ДНК-експертизи.Според заключението на вещото лице по една от експертизите,по острието на ножа е установена смес от клетъчен материал от С. Л. и Н.Ж.Ж..Направения сравнителен анализ на ДНК-профилите на сместа от клетъчен материал и доказаното съответствие с профили на С.Л. и Н.Ж.представлява доказателство,че по острието на ножа има смес от клетъчен материал на двамата.

            Н.Ж.Ж.е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл.198 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 от НК.

            Анализирайки всички доказателства заедно и поотделно,наблюдаващия прокурор е преценил,че при разследването не са събрани достатъчно други доказателства,които категорично да установяват причината и механизма на оставане на клетъчния материал от обвиняемия Ж..

            От една страна са налице показанията на Л. в които тя твърди,че е нанесла прободна рана с ножа ,на лицето ,което я е притискало към матрака.Така също от заключението на вещото лице по назначената СМИ се установява,че в областта на дясната ребрена дъга на обвиняемияЖ.е установен ръбец от прорезна рана.

Тези доказателства навеждат извода,че именноЖ.може да е бил едно от двете неизвестни лица,което е  затискало Л. на матрака и е получило съответната прорезна рана от ножа.

            От друга страна са налице са събрани доказателства относно това,че установения ръбец от прорезна рана наЖ.е възможно да е бил причинен при възникнал пожар,в резултат на нараняване с ламарина.

            Преценявайки различните съвкупности от доказателства,наблюдаващия прокурор е преценил,че не може да се направи категоричен извод,кое от лицата е участвало при осъществяване на деянието в употребата на сила и кое от лицата е  участвало в противозаконното отнемане на вещите на Л..

            Съгласно Тълкувателно Решение№2 по Н.Д.№2/2002 на ОНСК на ВКС в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се посочат фактите и обстоятелствата,които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.В обвинителния акт,като реквизити следва да бъдат посочени елементите на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия във всеки един от тях.Непосочването в обстоятелствената част на обвинителния акт на начина на извършване на деянието е съществено нарушение на процесуалните правила,ограничаващо правото на защита на обвиняемия.

            В постановлението си,наблюдаващия прокурор посочва,че към настоящия момент са изчерпани процесуалните способи за събиране на доказателства в тази насока.Според прокурора такива могат да бъдат събрани единствено,при установяване на второто лице участвало при осъществяване на престъплението.

            С оглед гореизложеното,прокурорът достига до два извода:

Първият е от тях е че:Липсата на категоричност относно ролята на всяко от двете лица в изпълнителното деяние на престъплението,изключва възможността  за разделяне на материалите по делото,касаещи деятелността на неустановения съучастник и внасянето на обвинителен акт по отношение на обвиняемия Ж.

Вторият извод на наблюдаващия прокурор е,че:Разглеждането на делото в отсъствие на неустановеното лице от своя страна е пречка за разкриване на обективната истина.

            С оглед на това наблюдаващия прокурор приема,че са налице две основания за спиране на делото,по едно за обвиняемия и за второто неизвестно лице съучастник.

Първото е на основание чл.244 ал.1т.1 във вр.чл.26 от НПК по отношение на Ж.

Второто основание за спиране е по чл.244 ал.1т.2 от НПК по отношение на неизвестното, неустановено второ лице съучастник..

            С постановление от 15.01.2020 на Районния прокурор Красимир Димитров е спряно досъдебното производство,въз основана на гореописаните две основания.Наблюдаващия прокурор е разпоредил водещия разследването да набележи мерки за установяване и издирване на извършителя на деянието,като се възложат и мерки в това отношение на органите на полицията.На всеки шест месеца,водещия разследването следва да уведомява Районна прокуратура-Балчик за резултатите от издирването.

            С оглед на това съдът счита,че правилно и законосъобразно  прокурор Димитров е постановил спиране на досъдебното производство. В своето постановление той е дал законосъобразни указания на органите на досъдебното производство за продължаване издирването на извършителя на престъплението и задължение на разследващия орган да докладва ако отпадне основанието за спиране

            Спирането на наказателното производство от прокурора е правно-регламентирана дейност,с която временно се преустановява извършването на процесуално-следствени действия,както и спиране на цялостната процедура по воденето на делото,поради възникнали пречки за разкриване на обективната истина.Спирането има временен  характер.Целта е постигане на процесуална икономия,а в същото време насочване на усилията на съответните органи за отстраняване на възникналите пречки,докато делото е спряно.

При отпадане на основанията за спиране,наказателното производство се възобновява по съответния законов ред и процедурата продължава до пълното изясняване на обстоятелствата по делото.

            В жалбата си Л.,чрез своя процесуален представител твърди,че производството може да се раздели,и че е категорично установена вината на обвиняемия Ж.

Тоест жалбоподателката приема за доказано обратното на това до което достига като изводи за спиране наблюдаващия прокурор.

            Съдът анализирайки доводите в жалбата приема,че изводите на жалбоподателката не са подкрепени с конкретни факти и доказателства извън тези,вече анализирани и обсъдени от наблюдаващия прокурор.

            Престъплението „Грабеж” е съставно престъпление включващо в себе си две деяния-

Принуда или използване на сила и второто деяние е Противозаконно отнемане на вещите.В конкретния казус,единият съучастник,като съизвършител участва в принудата,а другия съучастник в противозаконното отнемане на вещите.Този факт,изключва възможността материалите по делото да бъдат разделени,като по отношение на единия да бъде спряно, а по отношение на другия извършител да продължи производството.

            Съдът съобразява законосъобразното право на наблюдаващия прокурор да преценява и анализира събраните доказателства и да извежда от тях своите правни изводи.

Съдебния състав по настоящото производството не може да дава указания на наблюдаващия прокурор относно това дали той да внесе обвинителен акт или не , как да бъдат интерпретирани доказателствата ,събрани в досъдебното производство.

В рамките на производството по чл.244 ал.5 от НПК,съдът може само да контролира и се произнася по въпроса за законосъобразността на обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство.

В настоящия казус,наблюдаващия прокурор правилно е приел,че са налице условията на чл.26 от НПК,по отношение на обвиняемия Ж.,като производството следва да бъде спряно,тъй като не може да бъде разделено.

            В конкретния случай прокурорът е направил и втори законосъобразен извод,че към настоящия момент извършителя на деянието все още не е разкрит.

В този смисъл е налице и основанието на чл.244 ал.т.2 от НПК по отношение на неизвестния втори съучастник,за спиране на производството.

За изясняване на обективната истина относно установяване на извършителя на престъплението,следва да се извършат редица мероприятия от органите на полицията.

В този смисъл прокурорът правилно е дал указания за уведомяването му за тези резултати.

            Съдът приема,че обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство от 15.01.2020 год.за законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.244 ал.5 от НПК,

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Постановление на Районна прокуратура-Балчик за спиране на досъдебно производство№71/2017 по описа на РУ на МВР-Балчик,водено срещу Н.Ж.Ж.от гр.В.,за извършено престъпление по чл.198 ал.1 във вр.чл.20 ал.2 от НПК,като законосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С.Л. от Република Е.,пострадала,чрез адв.К.С.от АК-Д,със съдебен адрес *** ,като недоказана.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура-Балчик,ведно със ДП№71/2017 по описа на Ру на МВР-Балчик.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на С.Л.,чрез адв.К.С.от АК-Д и Н. Ж.Ж..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :