РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20225530100634 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът Й. Г. Г. твърди в исковата си молба, че на 04.10.2021 г. майка й Йо. С. Г.,
починала, като в тази връзка тя, баща й – ГГ.Г.Г, и сестра й М.Г.Н, на основание чл. 5 и чл.
9 от Закона за наследството придобиват качество си на универсални правоприемници на
наследството на Йо. С. Г.. М.Н и Господин Георгиев депозирали в РС Ст.Загора своите
откази от наследството на Йо. С. Г.. Поради това обстоятелство Йо. Г. Г., оставала
единствен наследник.
Твърди, че на 29.10.2021 г. се осъществила справка за наличие на образувани дела
срещу майка й, като се установило, че съществували 2 /две/ висящи изпълнителни дела
срещу нея. И двете изпълнителни производства били образувани по описа на ЧСИ Иван
Димитров Стръмски, с peг. № 870 към КЧСИ, като първото било под № 521 от 2013 г., а
второто 174 от 2019 г.
Сочи, че на 04.02.2022 г. се установило, че взискател по производството бил
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството си на
цесионер. Установило се още, че във връзка с изпълнително дело № 521 от 2013 г. били
предприети две обезпечителни мерки, а именно – запор на банкови сметки и възбрана на
притежаваната от майка й 1/4 идеална част от Поземлен имот № 501.505, с площ от 834 кв.
м., находящ се в квартал 14 по ПУП за регулация на село Хрищени. Второто изпълнително
действие било осъществено на 02.12.2013 г. като след този момент други изпълнителни
действия по това дело не били предприемани срещу майка й.
Заявява, че през 2016 г. по изпълнителното производство се конституирал като
взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, тъй като вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, било продадено на ответника в настоящото производство.
Въпреки това обстоятелство не били предприеми нови изпълнителни действия, като в
следствие на това пасивно поведение от страна на взискателя, на 22.03.2019 г делото било
1
перемирано и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В същия ден било
образувано изпълнително дело № 174 от 2019 г., въз основа на същия изпълнителен лист от
2013 г., издаден по частно гражданско дело № 2421 от 2013 г., образувано по описа на
Старозагорски районен съд, видно и от приложените по делото молби за образуване на
изпълнително дело.
Сочи, че по силата на процесния изпълнителен лист Йо. С. Г., била осъдена за
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: BGN 962.03 -
главница; BGN 230.89 - такса обработка на кредит; BGN 119.28 - мораторна лихва за
периода от 15.02.2012 г. до 25.04.2013 г.; Законна лихва от 16.05.2013 г. до изплащане на
вземането; BGN 126.24 - разноски по делото;
Твърди, че на 11.02.2022 г. е получено Съобщение от страна на ЧСИ Иван Стръмски
за приемане или отказ от наследство с цел тя да бъде конституирана като страна в
производството. Въпреки това обстоятелството обаче счита, че ответникът в настоящото
производство е проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си
притезание срещу майка й и в частност срещу ищцата като универсален правоприемник и
бил пропуснал възможността да прекъсне общата 5-годишна давност, прилагаща се за
главницата по издадени изпълнителен титул от Старозагорски районен съд, както и
тригодишната давност по отношение на мораторните лихви за забава, които са се натрупали
от датата на издаване на изпълнителния лист.
Предвид обстоятелството, че погасителната давност била сложен юридически факт,
състоящ се от два елемента – бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен
период от време и предвид, че началото на давностния срок бил денят, от който вземането
било станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, алтернативно от деня, в който давностния
срок е бил прекъснат поради предявената искова претенция пред арбитражния съд или от
датата на последното предприето изпълнително действие, смята това вземане на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“ БГ за погасено по давност. Това било така, тъй като от една
страна не били предприемани същински изпълнителни действия срещу майката на ищцата в
настоящото производство в период, надхвърлящ 5 години от издаване на изпълнителния
титул, а от друга, поради липсата на доброволни плащания от нейна страна във възвирания
период от 02.12.2013 г. до 08.08.2021 г.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че Й. Г. Г.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, с. Хан Аспарухово, ул. Кестен № 7
не дължи общата сума от BGN 1 438.44 /хиляда четиристотин тридесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща сбор от главница, такса за обработка по
кредита, мораторна лихва и разноски по делото на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо
Владирегов №21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, представлявано от Зорница Димитрова,
Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович във връзка с Изпълнителен лист от 13.06.2013
г., издаден по частно гражданско дело 2421 от 2013 г. от Районен съд – Стара Загора.
Претендира за разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, в който заявява, че искът е допустим, но изцяло
неоснователен.
Твърди, че на 28.12.2011 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една
страна, и Йо. С. Г., в качеството й на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за
кредит № CREX-02751482. Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за Йо. С. Г. е
възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по
сключения договор.
2
Сочи, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 26.09.2013 г. било
образувано изп. дело № 531/2013 г. по описа на ЧСИ Иван Стръмски, с peг. № 870 към
КЧСИ, и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от 13.06.2013 г.
Заявяват, че с молбата си за образуване на изпълнително дело на 26.09.2013 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ
Иван Стръмски. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността.“ Сочат, че по аргумент на противното, следва да заключат, че молбата за
иницииране на изпълнително производство, с която се възлагали правата по чл. 18 ЗЧСИ
била редовна и водила до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
Твърдят, че на 02.12.2013 г. по делото е била наложена възбрана върху идеални части
от недвижим имот, собственост на Йо. С. Г. – наследодател на ищеца в настоящото
производство.
На 16.10.2014 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнена от
ЧСИ Иван Стръмски, която била получена на 04.11.2014 г.
На 22.06.2016 г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие също прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност /Решение № 266082/12.10.2021 на СГС по в.гр.д 11196/2020 г.; Решение
№ 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд -
Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл. 18 от
ЗЧСИ.
Сочат, че след като изп. дело № 531/2013 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил
процесния изпълнителен лист и на 22.03.2019 г. с депозирана молба за образуване на ново
изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 174/2019 г.. по описа на ЧСИ
Иван Стръмски, с което за пореден път е била прекъсната погасителната давност относно
вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи.
Заявяват, че на 10.03.2020 г. е било изпратено запорно съобщение до установения
работодател на длъжника „Палиррия България“ ЕАД. Запорът върху трудовото
възнаграждение на длъжника бил наложен и в периода от 30.03.2020 г. до 28.06.2021 г. по
образуваното изпълнително дело редовно били постъпвали суми от „Палиррия България“
ЕАД, явяващи се удръжки от получаваното трудово възнаграждение от Йо. С. Г..
Постъпването на всяка една от вноските било довело до прекъсване на давността, тъй като:
„Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица – т. 10 от Тълкувателното решение от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Сочи, че на 29.10.2021 г. до „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратено
съобщение, с което ЧСИ Иван Стръмски е уведомил взискателя, че длъжникът е починал и
3
изпълнителното дело е спряно. Видно от предшестващите това събитие действия и
последващите такива, дружеството не се е дезинтересирало от своето вземане и са
предприемани своевременни действия. Изискано било издаването на удостоверение за
наследници на покойния длъжник и след установяването им, ЧСИ Иван Стръмски бил
предприел действия, като до наследниците на длъжника били изпратени съобщения за
приемане или отказ от наследството на Йо. С. Г., с цел конституирането им по делото. Както
правилно се сочило и от пълномощника на ищеца в настоящото производство – двама от
наследниците на покойния длъжник представяли вписан отказ от наследство, поради което
настоящият ищец придобивал качеството на единствен наследник.
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да
предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на
съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на
чл.433, ал.1. т.8 от ГПК налагала именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
От всичко гореизложено става ясно, че не е налице петгодишен период, през който да
не били предприемани изпълнителни действия, прекъсващи погасителния давностен срок.
Всички гореизброени изпълнителни действия били прекъснали течащата относно
вземането погасителна давност, поради което счита, че погасителната давност относно
процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия
представлявало годно да прекъсне погасителната давност основание, който извод следвал от
задължителната практика на ВКС. В мотивите на т. 10 от ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се
прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС
стига до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело, се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)...“.
Сочи, че въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за
давността. Това са: „ ... насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.“
Твърди, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени"
или друга подобна формулировка.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, настоящият взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и ЧСИ Иван Стръмски не били бездействали, а
напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни
дела № 531/2013 г. и 174/2019 г., което доказва активното поведение за удовлетворяване
интересите на взискателя.
В тази връзка, следва да се направи и категорично разграничение между
4
перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение дава едно от последните
постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.. IV
г. о.. ГК. докладчик председателят Борислав Белазелков. В него било прието, че „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намираш се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не
е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
Много категорично се заявявало, че „Перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността.“
Решаващият състав на ВКС постановява, че „Както е посочено по-горе, насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията
и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е направено
искането (в случая то е преди изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното
дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение
за прекъсването на давността.“
Същото становище се поддържало и в други актове на ВКС и окръжни съдилища:
Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Геника Михайлова; Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова; Решение № 264663 от
12.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11391/2020 г.; Решение № 266763 от 30.11.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 13842/2020 г.
След като вече били посочени действия, с които била прекъсвана давността, следва да
допълним нашето становище като се позоват и на най-актуалната съдебна практика,
свързана с давността по изпълнителните дела.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват
изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със
споменатото ТР на ВКС от 26.06.2015 г., обаче, се отменя като загубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването
на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие
във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се
приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове
липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната
практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика -
Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС, с
председател Борислав Белазелков.
Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочил,
че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен
акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този
5
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците“... обратното би означавало да се
предаде обратно действие на новото ТР, което се предвиждало само по изключение,
съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство
прекъсвало давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва
от 26.06.2015 г. с ТР № 2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като било прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност.
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочил, че
„извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
Заявява, че ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се
счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване
на действащото към онзи момент ППВС"“.
Сочи, че в тази връзка същото становище застъпва и Решение на ВКС №
252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г., Ill ГО: „Когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№ 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от
датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на
6
изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.“.
В подкрепа на гореизложеното са и Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на
ВКС, 4- то ГО, Решение № 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. – ОС-Пазарджик,
Решение № 397/04.11.19 г. по в. гр. д. № 605/2019 г. – ОС-Пазарджик, Решение № 287 от
12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 326/2018 г., Решение № 61/24. 07.2019 г. по в. гр.
д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на
PC – Варна по гр. д. N918244/2018 г., Решение на Окръжен съд – гр. Варна по т.д. №
907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд – гр. Варна по в.т.д. № 1091/2019
г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, nap. 1 Конвенцията за зашита правата на човека и основните свободи
/КЗПЧОС/. обективирана в решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от
10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на
нови тълкувателни решения на ВКС/ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи
стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и
съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да
се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, nap. 1 КЗПЧОС.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по
настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 9 531/2013 г. по описа на ЧСИ
Иван Стръмски на 26.09.2013 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г
и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началния момент от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която
вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия случай, обаче, и в
периода след 26.06.2015 г. има извършени множество изпълнителни действия по
изпълнително дело № 174/2019 г.. които прекъсват погасителния давностен срок.
Може да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу Й. Г. Г., не е изтекла
погасителната давност.
На дата 22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на
Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на
Цесионер, е бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с Йо. С. Г. Договор за кредит №
CREX-02751482 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (цедентът) е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало,
съгласно сключения Договор за цесия от 22.04.2016 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез
пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Йо. С. Г. на посочен от длъжника адрес,
а именно с. Хан Аспарухово, ул. „Кестен“ № 7, бл. 7. Изпратеното уведомление било
получено от трето лице, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, като копие от същата е
приложена към настоящия отговор.
По този начин дружеството е положило необходимата грижа гореописаното
уведомление да достигне до знанието на Йо. С. Г..
Моли съда, в случай, че приеме, че следва Й. Г. Г., в качеството й на наследник на Йо.
С. Г., да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
7
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на вземания, като
уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното
производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за
уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II
т.о., ТК).
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и
недоказан депозирания от Й. Г. Г. иск по гр.д. 634/2022 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно е по делото, че въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2013 г. , издаден
по гр.д. № 2421/2013 г. по описа на Районен съд Стара Загора /унищожено поради изтичане
на петгодишния срок за съхранение/ е образувано изпълнително дело № 531/2013 г. по описа
на ЧСИ Иван Стръмски, рег. № 870, район на действие – Окръжен съд – Стара Загора.
С разпореждане на ЧСИ по изпълнително дело № 531/2013 г. е вписана възбрана
върху недвижим имот, собственост на наследодателката на ищцата в с. Хан Аспарухово,
община Стара Загора, а именно на ¼ ид.ч. от 241/834 кв.м. от поземлен имот№ 501.550,
находящ се в с. Хрищени, община Стара Загора. Наследодателката на ищцата е уведомена
на 4.11.2014 г., че ЧСИ Стръмски ще пристъпи към принудително изпълнение на 31.10.2014
г., като ще извърши опис и продажба на притежаваните от нея движими вещи, находящи се
на адрес с. Хан Аспарухово. С постановление от 20 май 2019 г., ЧСИ Иван Стръмски е
прекратил производството по изпълнително дело 531/2013 г на основание чл. 433, ал.1 т.8 от
ГПК с длъжник Йо. С. Г.. Това съобщение е получено от взискателя на 22.05.2019 г., като
два месеца преди това на 22 март 2019 г. ответникът „Кредит инкасо Инвестмънтс“ ЕАД е
образувал ново изпълнително дело при същият ЧСИ, а именно и.д. № 174/2019 г., въз основа
на същият изпълнителен лист от 13.06.2013 г. По това дело на 10 март 2020 г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника Йо. С. Г..
Предвид изложеното, съдът намира за установена следната правна обстановка:
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, с оглед на наведените в исковата молба
твърдения, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след
издаване на изпълнителния лист факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска, какъвто е настоящия случай. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен не е налице правен интерес
за длъжника от предявяване на установителния иск.
Изпълнителният лист, касаещ предявеният отрицателно установителен иск е издаден
на 13.06.2013 г. С този изпълнителен лист наследодателката на ищцата е осъдена да заплати
на „БНП ПАРИБА БЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД следните суми: BGN 962.03 - главница;
BGN 230.89 - такса обработка на кредит; BGN 119.28 - мораторна лихва за периода от
15.02.2012 г. до 25.04.2013 г.; Законна лихва от 16.05.2013 г. до изплащане на вземането;
BGN 126.24 - разноски по делото
Съгласно разясненията по т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК
8
на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело /като действие на съдебния изпълнител/, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника и др. Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ и т. н. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността
не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими
вещи, но те ще прекъснат давността с ефект от поискването им, освен ако осъществяването
им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното
прилагане /в този смисъл е решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на
ВКС/.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред
спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства,
какъвто е настоящият случай, тъй като изп. дело № 531/13 г. не е било прекратено при
постановяване на Тълкувателното решение. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018
г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. От приемане на ТР № 2/2015 г. е започнала да тече нова
давност за принудително събиране на вземането.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парични задължения/което обстоятелство не се оспорва от страните/, настоящият съдебен
състав счита, че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна,
независимо от това каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена
на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС - решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 3 от 04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
9
проданта или на плащания от трети задължени лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В случая действие, годно да прекъсне давността - подаването на молба от
22.03.2019 г. за образуване на изп. производство пред ЧСИ Иван Стръмски, с която се иска
предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, е предприето преди
давността да е изтекла - 31.10.2019 г./последното изпълнително действие – пристъпване към
опис и оценка на движими вещи на длъжника, находящи се в с. Хан Аспарухово/, поради
което правото на принудително изпълнение не е погасено и предявения иск е неоснователен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят
направените от ответника разноски в размер на 300 лв., представляващи юриск.
Възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, предявеният от Й.
Г. Г., ЕГН ********** от ********* / чрез адв. М.М. от АК Стара Загора/ против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, бизнес център Люлин-6, ет.2, иск, с който да се
признае за установено, че Й. Г. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ******** не
дължи общата сума от BGN 1 438.44 /хиляда четиристотин тридесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща сбор от главница, такса за обработка по
кредита, мораторна лихва и разноски по делото на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владирегов“ №21, Бизнес сграда „Люлин – 6“, представлявано от Зорница Димитрова,
Барбара Анна Руджикс и Томаш Яжембович във връзка с Изпълнителен лист от 13.06.2013
г., издаден по частно гражданско дело 2421 от 2013 г. от Районен съд – Стара Загора, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. Г. Г., ЕГН ********** от ********* / чрез адв. М.М. от АК Стара Загора/
да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, бизнес център
Люлин-6, ет.21, сумата от 300 лв., представляваща направените по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банковата сметка на ответника при
Райфайзенбанк /България/ ЕАД IBANBG15RZBB91551006000479, BIC RZBBBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10