РЕШЕНИЕ
№ 16121
гр. София, 07.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110117879 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „===========” ЕАД срещу А. Н. Я. с искане да се
признае за установено, А. Н. Я. дължи на „===========“ ЕАД, следните суми: 2083,48
лева, цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово разпределение
за периода м.05.2017г.- м.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба
1“, бл.12, вх. А, ет.1, ап. 2, аб.№ 42693, инсталация **********; 296,48 лева, мораторна
лихва за периода 01.12.2018г.- 20.10.2021г., 13,79 лева- цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2018г. до м.03.2020г. и 2,73 лева, лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 20.10.2021г., ведно със
законната лихва от 04.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 63161/2021г. по описа на СРС, 161-ви
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за
топлоснабдения имот и е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
ЗЕ, като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не
я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който е
заявил, че на процесния адрес живее =========== и той потребява топлинна енергия,
предоставена от ищеца. Сочи, че никога не била живяла в посочения имот и няма достъп до
него. Твърди, че Кирил Тахчиев й предоставил пари, с които на 23.06.2022г. заплатила
цялата дължима сума в общ размер от 2808,23 лева, включваща главница, мораторна лихва,
съдебни разноски, юрисконсултско възнаграждение и законна лихва. Признава предявените
искове на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. Моли съда да не се извършват допълнителни
разноски. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК прави искане разноските по делото да се възложат
на ищеца.
С молба от 06.07.2022г. „===========“ ЕАД са посочили, че по сметките на
дружеството за процесния период и имот са постъпили плащания от ответника, които са
1
покрили задълженията му. Молят съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Третото лице-помагач „==========“ ЕООД не е взело становище по
основателността на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право
е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума.
В конкретния случай с определението от 11.07.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г.,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че между тях за процесния период са били налице облигационни
правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия, както и че за процесния имот
през процесния период ищецът е доставил топлинна енергия в количеството и стойността,
посочена в исковата молба.
В проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че ответникът е заплатил задълженията си в цялост за главница за топлинна
енергия и дялово разпределение, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и
дялово разпределение, съдебни разноски за държавна такса, както в заповедното, така и в
исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите.
Претендират юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
В проведеното съдебно заседание на 05.10.2023г. процесуалният представител на
ответника е посочил, че всички суми са платени. Твърди, че заповедното производство е
започнало срещу двама длъжника, като другият длъжник е именно лицето, което ползва
имота и е дало парите по делото. Смята, че не дължи разноски в исковото производство.
От представените по делото доказателства и от изявленията на страните се
установява, че ответникът е заплатил претендираните от ищеца суми след завеждане на
делото /на 23.06.2022г./.
Поради плащане в хода на процеса на претендираните суми в исковото производство
предявените от „===========“ ЕАД искове следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ответникът е заплатил
2
процесните суми след завеждане на исковото производство като съдът намира, че
изложените от ответника съображения, касаещи обстоятелствата кое лице ползва
фактически имота, са ирелевантни към настоящия спор, доколкото се отнасят до вътрешни
отношения между съсобствениците. Следва да бъде уточнено, че съгласно чл. 63, ал. 1 от
ОУ на ищеца при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило
жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна
на партидата. В ал. 2 е уредено, че в случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на
името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или
на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса
на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници,
отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е. за да
отговаря само един от наследниците за задължението за заплащане на топлинна енергия на
съсобствения имот, то следва да бъде представено писмено споразумение между
съсобствениците на „===========“ ЕАД. При липса на такова споразумение всеки от
съсобствениците отговаря за задълженията за топлинна енергия до притежаваните от него
идеални части от топлоснабдения имот. На следващо място по изложените твърдения на
процесуалния представител на ответника, че не им е била дадена възможност да извършат
плащане съдът намира същите за неоснователни. Действително, заповедното производство
по ч.гр. дело № 63161/2021г. е водено срещу двама длъжници- =========== и А. Н. Я.,
като в срока по чл. 414 ГПК не е постъпило възражение от Кирил Тахчиев и заповедта
срещу него е влязла в сила и на 24.02.2022г. за дължимите от него суми е бил издаден
изпълнителен лист. От друга страна, ответникът А. Я. е подала възражение по чл. 414 ГПК,
респ. е станала повод за образуване на исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК. За
ответника е била налице възможност да извърши погасяване на процесните суми чрез
плащане, както в заповедното, така и в исковото производство, което видно от представения
фискален бон е сторено на 23.06.2022г. /два месеца след подаване на исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК/. След като ответникът е признал дължимостта на сумите и е заплатил
същите след образуване на исковото производство, то следва и да понесе разноските за него.
Ищецът е заявил, че всички суми са му са заплатени и претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
единствено разноски за юрисконсулт в минимален размер, определен на основание чл. 25,
ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, а именно- 100 лева за исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „===========“ ЕАД, ЕИК ===========, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу А. Н. Я., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „============ искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
3
признаване за установено, че А. Н. Я. дължи на „===========“ ЕАД, следните суми:
2083,48 лева, цена на доставена от дружеството топлинна енергия и нейното дялово
разпределение за периода м.05.2017г.- м.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
ж.к. „Дружба 1“, бл.12, вх. А, ет.1, ап. 2, аб.№42693, инсталация **********; 296,48 лева,
мораторна лихва за периода 01.12.2018 г.- 20.10.2021г., 13,79 лева- цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.10.2018г. до м.03.2020г. и 2,73 лева, лихва върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 20.10.2021г., ведно със
законната лихва от 04.11.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 63161/2021г. по описа на СРС, 161-ви
състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Оборище“, ул.
„============ да заплати на „===========“ ЕАД, ЕИК ===========, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„==========“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски съд
от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, като на А. Н. Я. препис да се изпрати
на адрес: гр. София, район „Оборище“, ул. „Проф. Милко Бичев“, № 1, ет. 3, ап. 12.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4