№ 122029
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110124511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от заявителя „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника Б. А. К. за следните суми: 1631,43 лева – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.04.2024 г., до
окончателното плащане; 146,25 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода от 23.01.2023 г. до 07.08.2023 г.; 60 лева – разноски за извънсъдебно
събиране на вземания; 203,38 лева – законна лихва за забава за плащане на
дължими се суми за периода от 08.08.2023 г. до 26.03.2024 г.; 874,32 лева –
цена за поемане на задължение за обезпечение по договора за кредит –
задължения по Договор за предоставяне на гаранция № 4690438/09.01.2023 г.,
сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД за обезпечаване на
Договор за паричен заем № 4690438/09.01.2023 г., сключен между длъжника и
„Изи асет мениджмънт“ АД, като гарантът „Файненшъл България“ ЕООД бил
платил вземанията по гаранционния договор са прехвърлени на заявителя на
02.10.2023 г. с договор за прехвърляне на вземания (цесия), който се твърди, че
е съобщен на длъжника.
Настоящият съдебен състав след проверка на клаузите на представения
договор за кредит (на лист 6 – 8 от първоначално образуваното дело – частно
гражданско дело № 842/2024 г. на Районен съд – Русе) намира, че в същия е
посочено, че са отпуснати 2000 лева кредит, следва да се върнат 2222,10 лева
(главницата и възнаградителна лихва), а като годишен процент на разходите е
посочен 40,39 %.
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР)
настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
1
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови икономическия
баланс по договора в съответствие със законовите правила за защита на
потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията, дадени от
СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика. Следователно с какво
се е съгласил или не потребителят, който не може да се очаква да е правно
информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото и повдигането му
постига само, единствено и едновременно две цели – да покаже търговец,
който изразява подобни аргументи, като флагрантно незачитащ правата на
потребителите и достоен за тяхната омраза, а не влизане в доверителни
отношения, от една страна, а от друга – да се досажда на съда с
2
необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на отдавна
постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
В случая е отпуснат кредит в размер на 2000 лева, посочено е, че при
40,39 % ГПР следва да се върнат 2222,10 лева, с молба с вх. №
219167/03.07.2024 г. заявителят е признал, че е получил плащане от 663 лева,
т.е. претенцията пред съда би следвало да възлиза на разликата между
последните две суми, или 1559,10 лева. В същото време обаче само за
главница се претендират 1631,43 лева, т.е. включени са суми, които не са били
взети предвид при изчисление на ГПР.
В случая се претендират такива за възнаграждение за предоставяне на
обезпечение. Съгласно чл. 4 от договора (на лист 6 от делото на РС – Русе)
договорът за кредит ще породи действие само при предоставяне на
обезпечение. Оттук и условията, при които договорът се отпуска с посочените
в него параметри, явно включват и разходите за осигуряване на обезпечение,
т.е. същите представляват част от „общия разход“ по кредита съгласно § 1, т. 1
ЗПКр и следва да се включат в числителя на формулата, по която следва да се
изчисли ГПР. Това очевидно не е направено, поради което следва да се
приеме, че целият договор за кредит е нищожен поради неправилно посочване
на ГПР съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. При това
положение длъжникът следва да върне само онова, което е получил, т.е. – към
датата на отпускане на договора 2000 лева.
С молба с вх. № 219167/03.07.2024 г. обаче заявителят е признал, че е
получил вече плащания за 663 лева. Доколкото вече е практика на ВКС
съгласно мотивите на Решение № 50086/21.12.2023 г. по търг. дело №
1027/2022 г., I ТО, докладчик Тотка Калчева (последните абзаци), че се
прихваща изпълнението на вече платено по кредита по реда на чл. 76, ал. 1 и 2
ЗЗД във връзка с чл. 19 ЗПКр, на основание указанията, дадени в т. 47 от
мотивите на Решение на Съда на Европейския съюз от 30 юни 2022 г. по дело
C-170/23 Профи кредит България, следва да се смята, че щом съдилищата
(вкл. касационната инстанция) прихващат служебно надвнесеното по кредита,
тази преценка трябва да се прави и от заповедния съд. Следователно
заявлението следва да се уважи за разликата между отпуснатата на длъжника
сума от 2000 лева и платените 663 лева, или за сумата от 1337 лева и да се
отхвърли по всички други претенции.
Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на
задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата
настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват
санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и
3
практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по
търг. дело № 630/2023 г., I ТО.
За пълнота следва да се посочи, че претенцията за такси за събиране на
вземането е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, които не допускат при
забава на кредитополучателя по договор за потребителски кредит същият да
заплаща друго освен лихва за забава.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 1337 лева, или 45,86 % от общо претендираните
2915,38 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 45,86 % от 58,31 лева,
т.е. 26,74 лева, и юрисконсултско възнаграждение – 45,86 % от 50 лева, или
22,93 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
5380/02.04.2024 г. на Районен съд – Шумен В ЧАСТТА, с която „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, ул. „Панайот волов“ № 29, ет. 3, иска осъждане на Б. А.
К., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „О.“ 1, бл. ***, вх. * ет. *, ап. 21, да
плати суми в размер на разликата над 1337 лева до пълния предявен
размер от 1631,43 лева – главница; 146,25 лева – договорна възнаградителна
лихва за периода от 23.01.2023 г. до 07.08.2023 г.; 60 лева – разноски за
извънсъдебно събиране на вземания; 203,38 лева – законна лихва за забава за
плащане на дължими се суми за периода от 08.08.2023 г. до 26.03.2024 г.;
874,32 лева – цена за поемане на задължение за обезпечение по договора за
кредит, както и претенцията за законна лихва върху всички посочени суми
от 02.04.2024 г. до окончателното плащане – задължения по Договор за
предоставяне на гаранция № 4690438/09.01.2023 г., сключен между длъжника
и „Файненшъл България“ ЕООД за обезпечаване на Договор за паричен заем
№ 4690438/09.01.2023 г., сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“
АД, като гарантът „Файненшъл България“ ЕООД бил платил вземанията по
гаранционния договор са прехвърлени на заявителя на 02.10.2023 г. с договор
за прехвърляне на вземания (цесия), който се твърди, че е съобщен на
длъжника.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД, че може да предяви
претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен
срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции в размер на 31,57 лева ще бъде
приспадната.
Разпореждането може да се обжалва в частта относно отхвърлянето на
заявлението с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис на заявителя по делото. В останалата си част то не може
4
да се обжалва. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5