№ 143
гр. гр. Добрич, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500090 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№2517/08.12.2021г. от Община Б., представлявана от Кмета, чрез
пълномощник юрисконсулт Ж.М., срещу решение №41/11.11.2021г. по гр.д.
№384/2020г. на РС-Б., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Б., че Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство е носител на право на собственост
върху: недвижим имот – земя, с площ от 531 кв.м., представляващ застроен
вилен имот УПИ X, кв. 21 по ПУП на в.з. „И.“, ПИ №02508.1.180 по КККР на
гр. Б., като се ОСЪЖДА Община Б. да предаде на Държавата владението
върху имота, и се осъжда за разноски по делото..
Въззивникът намира решението за неправилно и немотивирано.Съдът
не обсъдил защо не приема изразеното от общината становище, обективирано
в писмения отговор и писмената защита. Аргументирал се единствено със
становището на вещото лице, че към датата на влизане на закона в сила
имотът е бил отреден на индивидуално единично вилно застрояване, без да
отчете, че планът от 1985г. бил такъв по чл.25 от ЗТСУ, т.е. застроителен и
регулационен план за обществени мероприятия, свързан с развитието на
1
населеното място и неговата зона на влияние-система за отдих. Всички вилни
зони от селищна система Б., посочени в заповед от 04.09.1985г. на Министъра
на строителството и селищното устройство с влизане в сила на ЗИД на ЗОС
през 1999г. преминали в собственост на Общината.
Въззиваемата страна- Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство е подалата писмен отговор в срока
по чл.263 ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата, правилност
на решението, като излага и съгласие с изводите на съда по същество на спора
относно липсата на предпоставките на па.42 от ПЗР на ЗОС за трансформация
на собствеността от държавна в общинска.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, с начало 23.11.2021г.,
когато решението е връчено на обжалващия, който е и страна по делото с
интерес от обжалване на неизгодното за него решение, отговаря на
регламентите на чл.260 и 261 от ГПК за надлежно упражняване на правото на
въззивна жалба.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК
правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена
форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява
да се изведе нейното съдържание.
Предмет на гр.д№384/2020г. на РС-Б. е предявения от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
срещу Община Б., ревандикационен иск за правото на собственост на
Държавата върху ПИ с идентификатор 02508.1.180 по КККР на гр. Б., с площ
от 531 кв.м., представляващ УПИ X, кв. 21 по ПУП на в.з. „И.“, гр.Б..
Обосноваващите претенцията на Държавата обстоятелства се свеждат
до твърдения за право на собственост по закон върху процесния имот като
ничий, което да не се е трансформирало при условията на пар. 42 от ПЗР на
2
ЗИД на ЗОбС в право на собственост на общината. Излага се, че до 1990г. не е
съществувала общинска собственост, че със Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост са установени обектите и
основанията за придобиване на правото на собственост от държавата и
общината, като подробно в исковата молба се описват в хронология
законовите изменения и допълнения относно двата вида собственост. Излага
се , че имотът попада във вилна зона „И.“, отреден е за вилно застрояване с
ПУП, одобрен със заповед №25/04.11.1985г., че от кметът на община Б. през
2019г. е поискано отписване от актовите книги за държавна собственост на
процесния имот, за което е представен АОС №4828/05.09.2019г., съставен на
основание пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС , което ищецът счита да не се е
осъществило, тъй като застроените и незастроените вилни парцели, какъвто е
процесния и към 1999г., не са сред имотите от обхвата на цитираната норма.
Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът Община Б. е
оспорила иска с търдения да се е осъществил транлативния ефект на
основанието за придобиване на правото на собственост -пар. 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОбС. По силата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в собственост на
общините преминавали и имоти, отредени за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, вилното строителство се
считало за обществено мероприятие, тъй като отреждането на терена за
такова било извършено с план по чл.25 от ЗТСУотм. от 1985г., който бил
застроителен и регулационни план за обществени мероприятия, с влизане в
сила на ЗОС на 01.06.1996г. цялата вилна зона „И. преминала в собственост
на Община Б..
Не е спорно, установява се от събраните по делото доказателства, в това
число изслушаното от районния съд заключение по съдебно-техническа
експертиза на вещото лице арх.А.Е., местонахождението на процесният имот-
на територията на вилна зона „И.“, одобрена със заповед №РД-1402-889 от
4.IX.1995г. на министъра на строителството и селищното устройство, на
основание чл.5, ал.2 от Постановление № 30 на МС от 7 юни 1985г. за
осигуряване на вилния отдих на трудещите се и решителни мерки срещу
незаконното строителство и неправомерното завземане на държавни земи.
Първият и действащ понастоящем застроителен и регулационен план за вилна
зона „И.“ е одобрен със заповед №25/04.11.1985г., издадена на основание
3
чл.5, ал.2 от ПМС №30, т.е. това е и действащия за вилната зона ПУП към
датата на влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Три парцела в
кв. 21 са отредени за съществуващи имоти, седем парцела, сред които и
процесния УПИ X, кв. 21, са новообразувани, незастроени. С одобряване на
КККР със заповед №300-5-5/04.02.2004г. на Изп.директор на АГКК същият е
получил идентификатор 02508.1.180. Вилната зона е ситуирана извън
строителните граници на гр.Б. и се състои от две устройствени подзони,
според Общия устройствен план на община Б., като процесния имот попада в
означената като „Ов1“. Отреждането/конкретното предназначение/ на
процесния имот към датата на влизане в сила на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОбС -05.11.1999г. е същото каквото е било при одобряването на действащия
застроителен и регулационен план от 1985г. - за индивидуално единично
вилно застрояване.
Съгласно нормата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС застроените и
незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините според предвижданията на действащите към датата на влизане на
закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Следователно, в хипотезата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС
общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот
ако държавата е притежавала такова право/предвиденото в тази разпоредба
придобивно основание е производно/ . В случая няма спор, няма и данни
процесния имот да е имал друг, различен от държавата собственик. В
хипотезата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС в собственост на общините
преминават не всякакви по вид имоти, а само изрично изброените в тази
правна норма държавни имоти, а застроените и незастроените вилни
парцели и имоти, не са сред тях. По нито една от разпоредбите на законите,
уреждащи отделянето на общинската от държавната собственост: ЗИДЗС
(обн., ДВ, бр.31 от 17.04.1990 г.), § 7 от преходните и заключителни
разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(обн., ДВ, бр.77 от 17.09.1991 г.). ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991
г.),ЗОС(обн.,ДВ,бр.44/1996 год.) –чл.2 и § 10 от преходните и
заключителните разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС
(обн.,ДВ,бр.96/1999 год.), държавните имоти с вилно предназначение не
преминават в собственост на общините, нито пък са обявени за такива.
4
Предназначението на имотите и вида застрояване е обект на уреждане не на
ЗДС и ЗОС, а на благоустройствени закони, съобразно които :ЗТСУ – чл.27,
ал.1; чл.35, ал.3 и 6; чл.58, ал.1; § 2, ал.1, т.1 и 4 от ПР; ППЗТСУ – чл.52 “а”,
”б”; чл.106, ал.2, т.1; Наредба № 5/1999 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство – чл.1, ал.2, глава трета “Устройство на
жилищни зони”, глава седма “Устройство на вилни зони”- чл.44, ал.2, т.1 и 5,
глава петнадесета “Жилища и жилищни сгради”; ЗУТ – чл.8,т.1 чл.37 ал.2;
чл.39; чл.43 ал.3 , като е налице ясно разграничение между жилищни и вилни
имоти- в тази насока е и решение № 7199/10.07.2003 год. по адм.д.№
2295/2003 год. на ВАС- 5-членен състав, постановено по спор за актуването
на недвижимите имоти с вилно предназначение между областния управител
на област с административен център гр.Д. и Община гр.Б. .
Събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в АЧОС
№4828/05.09.2019г констатация за осъществяването на посоченото в акта
придобивно основание по пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. С оглед
обслужваните от имота потребности /индивидуално единично вилно
застрояване , съобразно отреждането му с ПУП/, които нямат характер на
обществени потребности /не е предназначен за използване от териториалната
общност/, същия не е сред имотите по пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. С
план от 1985г. е определено предназначението на територията и
предназначението на основната единица от тази територия, което е
определящо за функционалното му използване- за индивидуален отдих, а не
за общественообслужващи дейности за отдих на населението.
При така установеното се налага извода, че Държавата не е изгубила
правото си на собственост върху вилен имот с идентификатор 02508.1.180 по
КККР на гр. Б., с площ от 531 кв.м., представляващ УПИ X, кв. 21 по ПУП на
в.з. „И.“, гр.Б., поради придобиването им от ответната община. Предявеният
ревандикационен иск е основателен и следва да се уважи, респ. обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора във въззивното производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК /при съобразяване фактическа и правна сложност, преценена
съобразно изследваните факти и събраните за установяването им
доказателства, липсата на релевирани искания и възражения, обосноваващи
усилия на защитата над обичайните, провеждането на едно открито съдебно
5
заседание/ в полза на въззиваемата страна-ищец в първоинстанционното
производство, за процесуално представителства във въззивното производство
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определеното на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №41/11.11.2021г. по гр.д.№384/2020г. на РС-
Б..
ОСЪЖДА Община Б. да заплати на Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, съдебно- деловодни
разноски в размер на 100лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6