Решение по дело №262/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

В. А. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] и съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 36/ 20.02.2024 г. по а.н.д.№ 1201/ 2023 г. на РС – [област]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с маловажен случай по §1, т.4 от ДР на ЗАНН и несъответствие с целите по чл.12 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. касаторът поддържа жалбата.

В писмена молба и писмено становище главен юрисконсулт И. К. П. като пълномощник на ответния НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ – ЗАПАДНА [държава]“ – [населено място] към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на оспореното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 09-10/ 11.10.2023 г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Западна [държава]“ – [населено място] към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което на В. А. А. за нарушение на чл.38, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на основание чл.75, ал.1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 600лв.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 15.09.2023 г. около 15:45 часа жалбоподателят извършил любителски риболов на р.С. в землището на [населено място], община [област]. Проверяващите служители от ИАРА констатирали, че А. е уловил и задържал в живарника си 9 бр. риби от вида „речен кефал“ с размери: 5 бр. х 12см; 2 бр. х 14 см и 2 бр. х 18 см. Всички риби били под минимално допустимия размер за улов за вида от 22 см, съгласно б.А“, т.10 от Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. Маломерната риба е върната в реката след извършената проверка, състояща се в измерване на рибите. За случая е съставен КП.

От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за редовно проведено производство по ЗАНН и доказано деяние. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, т.к. при предходна проверка деецът е предупреден за спазва изискванията на закона по отношение улова на маломерна риба. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за редовно проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.

Нормата на чл.38, ал.1 от ЗРА съдържа забрана за улов на риба от обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗРА при улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложението, те се връщат незабавно във водата, независимо от състоянието им. Начинът на измерване на уловените риби е указан в чл.38, ал.4, т.1 от ЗРА. Нарушаването на забраната по чл.38, ал.1 от ЗРА се санкционира по чл.75, ал.1 от ЗРА. Обектите по чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА включват естествени води и водни обекти.

Страните не спорят за установената от районния съд фактическа обстановка от съдържанието на Констативния протокол от проверката и показанията на контролните органи. Доказателствата сочат, че на датата на обвинението деецът е извършвал улов на риба от реката. Реката представлява обект по чл.3, ал.1, т.1 от ЗРА. В живарника на лицето са установени 9 бр. риба от вида речен кефал. Измерените размери на рибата са по-малки от минимално допустимите по т.А „Сладководни риби“, т.10 „Речен кефал“ от Списъка на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, представляващ приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. Посочено еднозначно определя деецът като нарушител на забраната по чл.38, ал.1 от ЗРА, субект на нарушението и адресат на санкцията по чл.75, ал.1 от ЗРА. С оспореното пред районния съд НП е наложено минимално предвиденото в закона наказание при прилагане на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН.

Правилен е извода на районния съд за отсъствие на предпоставките за маловажен случай по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Липсата на вредни последици не е съставомерен елемент поради което е без правно значение за случая. Обществената опасност на дееца не е ниска – А. е нарушил забраната по чл.38, ал.1 от ЗРА при предходен улов, за което е устно предупреден от контролните органи. Обществената опасност на деянието също не е ниска – уловени са 9 бр. риби, като при улова деецът не е изпълнил задължението по чл.38, ал.2 от ЗРА незабавно да върне рибата във водата, независимо от нейното състояние. Желанието на дееца да снима рибите /вж. показанията на св.М./ не сочи за по-ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наличието на живи риби при констатиране на нарушението и липсата на предходни нарушения от същия вид са взети предвид при определяне и налагане на наказанието в минималния законов размер. Противно на твърдението на касатора, с налагане на наказанието се постигат целите по чл.12 от ЗАНН. Сравнително високият минимален размер на наказанието глоба се определя от целите по чл.1, ал.2 , т.1 и т.3 от ЗРА - за устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми и за прилагане на правилата за отговорен риболов. Тези цели се осъществяват чрез мерките и дейностите по опазване на рибните ресурси, една от които е забраната по чл.38, ал.1 от ЗРА.

Поради изложеното, решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ поради осъщественото в касационното производство представителство от юрисконсулт.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/ 20.02.2024 г. по а.н.д. № 1201/ 2023 г. на РС – [област].

ОСЪЖДА В. А. А. /с посочени данни/ да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.