Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 11.08.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 2672
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Х.М.-длъжник
срещу постановление на ЧСИ У.Д.от 20.11.2020 г. по изп.д.№ 20158580400965, с което
е отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Жалбоподателят излага доводи, че постановеният отказ е незаконосъобразен,
тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и такива не са били извършвани от ЧСИ.Излага
твърдения, че от датата на образуване на изпълнителното дело на 24.07.2015 г.
до налагането на запор на дружествените му дялове на 06.03.2018 г., както и
след 06.03.2018 г. не са предприети същински изпълнителни действия, които да са
засегнали правната сфера на длъжника.Позовава се на даденото в т.10 от ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. задължително тълкуване, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др.Поддържа становище, че същинско изпълнително действие е
налице само в случай, че реално се засяга правната сфера на длъжника, но не е
такова насрочването на дата за извършването на същински изпълнителни действия,
които евентуално биха могли да засегнат правната сфера на длъжника.Твърди, че
във всички случаи на прекратяване на изпълнителното дело съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
действия се обезсилват по право с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания, поради което всички изпълнителни действия, извършени след 24.07.2017
г., са обезсилени по право.Моли съда да отмени обжалваното постановление, като
прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване на делото.
Ответникът по частната жалба-„Р.“ ЕООД оспорва
същага.Твърди, че обжалваното постановлевие е правилно и законосъобразно.Излага
твърдения, че не са налице предпоставките на чл.433, т.8 ГПК, тъй като с молба
т 12.07.2016 г. е поискал от ЧСИ извършване на посочените в молбата
изпълнителни действия-да насрочи опис на движими вещи на длъжника, находящи се
на неговия постоянен адрес, с молба от 12.01.2017 г. е поискал налагане на
запор върху всички притежавани от длъжника дружествени дялове от капитала на „А.Г.“
ООД, с молба от 01.08.2017 г. е поискал отново налагане на запор върху всички
притежавани от длъжника дружествени дялове от капитала на посоченото дружество
и запор върху банковите сметки на длъжника.Твърди, че с молби от 14.02.2018 г.
и от 21.06.2019 г. също е поискал извършване на изпълнителни действия, а с
молба от 11.07.2018 г. е поискал от ЧСИ да връчи изявление на на „А.Г.“ ООД /в
което длъжника е съдружник/ по смисъла на чл.517, ал.3 ГПК., като след връчване
на изявлението и изтичане на 3-месечния срок с молба от 04.04.2019 г. е поискал
от ЧСИ да овласти взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството, в
което длъжникът притежава 250 дяла, въз основа на което е предявен иск пред СГС
за прекратяване на дружеството, като искът е уважен с решение на СГС, VI-11 с-в по т.д.№ 1670/19 г., което не е
влязло в сила.Изразява становище, че за прилагане на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е от
значение липсата на искане от взискателя за извършване на изпълнителни
действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите на
т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 2/13 г. е от значение за
прекъсване на давността по чл.116, б. „в“ ЗЗД, не и за наличие на посоченото
прекратително основание.Моли съда да остави в сила обжалваното постановление.
ЧСИ У.Д.е изложила мотиви за неоснователност
на частната жалба, тъй като след образуване на изпълнителното дело на
24.07.2015 г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия с молби
от 12.07.2016 г., 12.01.2017 г., 14.02.2017 г., 21.06.2019 г., 29.01.2021 г.
Изпълнително дело № 20158580400965 е
образувано по молба на -„Р.“ ЕООД с вх.№ 26446/24.07.2015 г. срещу Г.Х.М. въз
основа на изпълнителен лист от 24.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 48951/2014 на СРС за
осъждане на ответника за заплащане на сумата от 4 628,94 лв.-главница със
законната лихва върху нея, считано от 08.09.2014 г. до окончателното й плащане,
както и 185,16 лв.-разноски по делото.С молбата взискателят е възложил на
съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ да извърши цялостно проучване
на имущественото състояние на длъжника, да изиска от НОИ справка за наличие на
трудови договори, като в случай, че длъжникът работи по трудово правоотношение,
да наложи запор върху трудовото му възнаграждение в съответния секвестируем
размер.
Към молбата е приложен изпълнителен
лист от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 48951/14 на СРС, 69 с-в за осъждане на Г.Х.М. да
заплати на „Р.“ ЕООД сумата от 4 628,94
лв., стойност на причинени на дружеството щети под формата на липси, установени
към 13.08.2014 г.-неотчетени авансови плащания по поръчки № 264310, № 265338 и
№ 261159 със законната лихва от 08.09.2014 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 185,16 лв.-разноски по делото.
С молба вх.№ 32155/12.07.2016 г.
взискателят „Р.“ ЕООД е поискал насрочване на опис на движими вещи, находящи се
на постоянния адрес на длъжника.
На 02.06.2016 г. ЧСИ У.Д.е изпратила
запорни съобщения до „ДСК“ ЕАД и „У.Б.“ АД, получени на 09.08.2016 г. за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.Със съобщение изх.№
311642/11.08.2016 г. „ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ на основание чл.508 ГПК, че
длъжникът има открита банкова сметка ***, и че запорът е наложен по наличната
сметка.
С молба изх.№ 42675/02.08.2016 г.,
заведена с вх.№ 43488/22.08.2016 г. на Агенция по вписванията ЧСИ е поискал
налагане на възбрана върху имот на длъжника, представляващ апартамент № *********вх*********“,
гр.София, вписана с вх.рег.№ 48075.
С молба вх.№ 3058/12.01.2017 г.
взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху дружествените дялове на
длъжника в „А.Г.“ ООД, в което той притежава 250 дяла.
С молба вх.№ 50967/01.08.2017 г.
взискателят е поискал повторно налагане на запор върху дружествени дялове на
длъжника в „А.Г.“ ООД, поискани с молба вх.№ 3058/12.01.2017 г.
На 14.02.2018 г. взискателят е подал
молба до ЧСИ, заведена с вх.№ 3317 за налагане на запор върху притежаваните от
длъжника дружествени дялове в посоченото дружество, както е поискано с молба
вх.№ 50967/01.08.2017 г.
На 06.03.2018 г. ЧСИ Д.е изпратила
запорно съобщение до Агенция по вписванията-търговски регистър за налагане на
запор върху дружествените дялове от капитала на „А.Г.“ ООД, които са собственост
на Г.Х.М..
С молба вх.№ 13592/11.07.2018 г.
взискателят е представил на ЧСИ изявление по чл.517, ал.3 ГПК за връчване на „А.Г.“
ООД, а с молба вх.№ 10434/04.04.2019 г. „Р.“ ООД е поискал ЧСИ да го овласти да
предяви пред СГС иск за прекратяване на посоченото търговско дружество.
С молба вх.№ 16284/21.06.2019 г.
взискателят е поискал ЧСИ да изиска справка от НОИ за наличие на трудови
договори на длъжника и при наличие на такива да наложи запор върху трудовото му
възнаграждение.
С молба вх.№ 26324/19.11.2020 г.
длъжникът Г.Х.М. е поискал от ЧСИ да констатира настъпилото прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и да вдигне всички
наложени запори и възбрани върху имуществото му.Върху молбата е поставена
резолюция на ЧСИ за отказ от прекратяване; последното поискано изпълнително
действие е с молба от 26.06.2019 г.
На 17.12.2020 г. длъжникът се е
подписал, че е получил постановения отказ от прекратяване на изпълнителното
производство поради липса на основание, обективиран в съобщение изх.№
32415/20.11.2020 г.Частната жалба е подадена по пощата на 31.12.202 г.
С молба от 29.01.2021 г. взискателят е
поискал извършването на опис на движими вещи, находящи се на постоянния адрес
на длъжника.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Видно от приложените
материали по изпълнителното дело взискателят е правил искания за извършване на
изпълнителни действия през интервал, по-малък от две години-на 12.07.2016 г.,
на 12.01.2017 г., на 01.08.2017 г., на 14.02.2018 г., на 21.06.2019 г. и на
29.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години с изключение на делата за издръжка. Съгласно ТР № 2/26.05.2015 г. по
т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство
става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това.За наличие на това прекратително основание от
значение е активността на взискателя-дали същият е поискал извършването на
изпълнителни действия.Без значение е дали такива са били поискани, но не са
били приложени или не са дали резултат.В случая не е било налице бездействие на
взискателя за период от две години, поради което не е настъпила перемпция и
изпълнителното дело не е прекратено.
Поради изложените съображения частната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.Х.М. с ЕГН **********-длъжник срещу
постановление на ЧСИ У.Д.по изп.д.№ 20158580400965, обективирано в съобщение
изх.№ 32415/20.11.2020 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.