Р Е Ш Е Н И Е
№
260371/09.02.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4225 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, *,
срещу П.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с която предявени обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания по
Договор за заем CrediHome № 1182-00035748/13.04.2018
г. и Договор за допълнителни услуги към заем от 16.04.2018 г., сключени между П.И.И. и „*“ АД и
прехвърлени впоследствие н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД с Приложение № 1 от 10.09.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., в общ размер от 1 345,47 лв., а именно:
1/ сумата от 840,96 лв. /осемстотин и четиридесет
лева и деветдесет и шест стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /31.10.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ сумата от 48,44 лв. /четиридесет и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва по договора за
заем за периода 13.06.2018 г. – 13.10.2018 г.;
3/ сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/
застрахователна премия за периода 13.06.2018 г. – 13.10.2018 г.;
4/
сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/ допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода 13.06.2018 г. – 13.10.2018 г.;
5/
сумата от 42,29 лв. /четиридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/
обезщетение за забава по договор за заем от 14.06.2018 г. – 30.10.2019 г.;
6/
сумата от 18,78 лв. /осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ обезщетение
за забава по договор за допълнителни услуги за периода 14.06.2018 г. –
30.10.2019 г.,
за
които вземания е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 412/2019 г. на Тервелски
районен съд.
В
исковата молба ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД твърди,
че на 10.09.2018 г. между него и „*“ АД е подписано Приложение към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., по силата на който е
придобил вземанията на кредитната институция срещу ответника П.И.И., произтичащи от Договор за заем CrediHome
№ 1182-00035748/13.04.2018 г. и Договор за допълнителни услуги към заем от
16.04.2018 г. Сочи, че е бил изрично упълномощен от стария кредитор да уведоми
длъжника по цесията, което е сторено с уведомителни писма от 13.09.2018 г. и
29.01.2020 г. , които не са получени. Излага, че на 13.04.2018 г. между
ответника и „*“ АД е сключен
договор за заем, по силата на който на заемополучателя му е предоставена сумата
в размер на 1 000 лв., която сума последният се е задължил да върне заедно
с възнаградителна лихва в размер на 67,40 лв. на шест равни погасителни вноски.
Твърди, че във връзка с договора за заем с ответника е сключен и договор за
предоставяне на допълнителни услуги, за които същият е дължал сумата от 78 лв.
Сочи, че във връзка с този договор за допълнителни услуги заемополучателят е
бил застрахован със застраховка „Защита“ към ЗК „УНИКА ЖИВОТ“ АД, като застрахователните
премии в общ размер от 396 лв. са били заплатени от кредитора, но длъжникът се
е задължил да ги възстанови в срок от шест месеца. Сочи, че на ответникът са му
начислени лихви за забава върху вземанията по договора за заем и тези по договора
за допълнителни услуги. Излага, че дължимите суми не са заплатени от
заемополучателят на падежите, като същият е заплатил единствено сумата от 257
лв., с която са се погасили следните вземания: 159,04 лв. главница, 18,96 лв.
договорна лихва, 13 лв. допълнителни услуги, 66 лв. застрахователна премия.
Моли за уведомяване на ответника за цесията с връчване на препис от исковата
молба, ако съдът прецени, че преди това същият не е бил уведомен. Моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски. С писмена молба преди съдебно
заседание поддържа исковете.
Ответникът
П.И.И. не
е подал отговор на исковата молба. Същият е редовно уведомен, но не се явява в
съдебно заседание и не изпраща представител.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От представения
Договор за заем CrediHome
№ 1182-00035748/13.04.2018 г. се установява, че между заемодателя „*“ АД и заемополучателя
П.И.И. е налице облигационно правоотношение, по което
кредиторът се е задължил да предостави заем в размер на 1 000 лв. с
административна такса от 50 лв., а длъжникът се задължава да го върне в
шестмесечен срок при фиксирана месечна лихва от 22.75 % и погасителна вноска от
177,90 лв. Посочена е обща сума за погасяване – 1 067,40 лв., при получена сума
от 950 лв. в момента на подписване на договора. Страните по заемното отношение
са сключили на същата дата и Договор за
допълнителни услуги към заем от 16.04.2018 г., в който са уговорили
предоставяне на пакет допълнително услуги „Комфорт“ за срок от 6 месеца при
вноска 13 лв. на месец и застраховка Защита Пакет „Премиум
Живот“ за срок от 6 месеца при вноска 66 лв. на месец. Представена е
застрахователната полица при общ размер на премията 396 лв. и застрахователна
сума 1000 лв.
От
представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015
г. се установява, че „*“ АД е продал в.н.
„А.З.С.Н. *“ ООД. Страните
са сключили няколко анекса към договора, като видно от приложение № 3 вземането
към длъжника е било прехвърлено. /л. 29 от гр.д. №75/2020 г./ Цесионерът е упълномощил цедента
да уведоми длъжниците за цесията. На ответника е изпратено уведомително писмо
за цесията по препоръчаната поща, което не е потърсено от него.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, с който се търси съдебно
установяване на дължимостта на вземания, претендирани от ищеца „*“ ЕАД по отношение на ответника П.И.И..
В разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК се съдържа
специална процесуална норма, относима към заповедното
производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на
установителен иск за съществуване на вземането. Първоначално ищецът се е
снабдил за претендираните вземания със Заповед за изпълнение № 223 от 04.11.2019
г., издадена по ч.гр.д № 412/2019 г. на Районен съд - Тервел, по която
длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е заведено
настоящото дело за доказването на претенцията по общия ред. Настоящият съдебен
състав намира така предявените положителни установителни искове за допустими,
тъй като са предявени в законоустановения срок по чл. 415 ГПК от надлежна
страна, срещу лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесните суми. Ищецът,
цесионер по прехвърленото вземане, има правото да
поиска плащане на задълженията по заема от ответника – заемополучател и
потребител, което с оглед липсата на доброволно изпълнение, е извършено по
съдебен ред в заповедно производство по чл. 410 ГПК.
Разгледан по същество предявеният иск се явява
частично основателен. Не са налице основанията за постановяване на
неприсъствено решение, доколкото част от исковете не са вероятно основателни.
В настоящето производство ищецът е следвало да
докаже, че е придобил надлежно правата си по сключен договор за цесия с
кредитора на ответника; че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането; че с ответника са във валидно облигационно отношение по договор за
заем; че е предоставена и ответникът е усвоил претендираната сума за главница,
както и нейното основание и размер; че са предоставени на ответника
претендираните допълнителни услуги; че длъжникът е бил застрахован и е
заплатена вместо него претендираната застрахователна премия. В тежест на
ответника (в случай, че ищецът докаже своите твърдения) е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договора или че е настъпило друго основание за
погасяване на вземанията.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за императивни правни
норми от публичен характер, доколкото ответникът се явява потребител по
процесния договор.
По
отношение на надлежността на уведомяването на
длъжника за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че
длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера
за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е
заплатил суми след цесията на стария кредитор (цедента),
каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото
валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси
същото от ответника
На 13.04.2018 г. ответникът е сключил с праводателя на ищеца договор за
заем и договор за допълнителни услуги към него. Договор за заем има характера
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, независимо, че е
наименуван от страните като договор за заем. Сключения договор за допълнителни
услуги е във връзка с договора за потребителски кредит, поради което
разпоредбите на двата договора следва да се тълкуват в съвкупност. Видно от
исковата молба ответникът е извършил само едно плащане по тези договори в размер
на 257 лв., с което е покрил вноските за един месец по двата договора.
Настоящият
състав намира, че част от уговорените между финансовата институция и ответника
клаузи от Договора за потребителски кредит са нищожни, който извод води до
недължимост на основаните на тях вземания. По този начин кредитополучателят е
заплатил суми, които са отнесени за погасяване на тези недължими вземания, а с
тези суми е следвало да се погасят други дължими вземания по договора, които се
претендират в настоящото производство.
С
Договора за допълнителни услуги на потребителя се предоставя пакет допълнителни
услуги "Комфорт", включващ следните услуги: 1. Посещение в къщи или
на удобно място за събиране на вноски; 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банковата сметка на "*"АД; 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на "*"АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема; 5. Без наказателна лихва за просрочие при
закъснение до 15 дни. Със същият договор за допълнителни услуги "*"АД застрахова като посредник
длъжника и заплаща вместо него застрахователната премия, а длъжникът се
задължава да възстанови на "*"АД застрахователната премия на 12 равни месечни
вноски. Съгласно договора за допълнителни услуги конкретните условия на
застраховката, както и стойността на застрахователната премия са съгласно
индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от клиента.
Договорът
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на закона и е
основан на неравноправна клауза. Този договор не представлява отделен договор
от договора за заем, който по своята правна същност договор за потребителски
кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на
кредита. С подписването му от страните по договора за потребителски кредит този
договор за допълнителни услуги става част от същия, защото предмета му е
неразривно свързан с предмета на основното правоотношение между страните.
Задълженията, които възникват за потребителя се включват в задължението, което
подлежи на изпълнение по кредита, защото задължение се разсрочва във времето и
става част от дължимите погасителни вноски. Предвидено е и общите условия на
договора за потребителски кредит да са част от споразумението.
Налице е
противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В случая
възнаграждението за допълнителни услуги по пакет "Комфорт" се отнася
до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито
несъмнено са безплатното предоговаряне и разсрочване на заема и несъбирането на
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15
дни. Следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, като дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в договора за допълнителни услуги и без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение
за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне
на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на
добросъвестността и справедливостта при договарянето.
На същото
основание не се дължи и събраната от потребителя сума за еднократна
административна такса, доколкото касае усвояването на кредита.
По
отношение на претендираната сума за неплатена застрахователна премия, следва да
се има предвид, че същата заобикаля изискванията на ЗПК, поради което е нищожна
по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В
договора за допълнителни услуги е предвидено, че в случай, че клиентът е избрал
да сключи застраховка с посредничеството на "*" АД и заплащането на дължимата
еднократна застрахователна премия да се финансира от "*" АД, то клиентът ще дължи
връщане на сумата за застрахователна премия на "*" АД, на равни месечни вноски.
Размерът на вноската и датата, на която ще се дължи седмична/месечна вноска, са
посочени в самия договор. Конкретните условия по застраховката, както и пълната
стойност на еднократната застрахователна премия, са съгласно индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от клиента. Бенефициент по
застраховката обаче е не длъжника, а "*" АД. В случая е налице застраховка
в полза на кредитор, сключена от длъжник по смисъла на чл. 383 КЗ, а не
застраховка, сключена от кредитор за обезпечение по чл. 382 КЗ. Описаната
допълнителна услуга по финансиране на заплащането на дължимата застрахователна
премия от "*"
АД сама по себе си представлява договор за потребителски кредит, а с
уговарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи
и да се включи в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е въведено ограничение в размера на годишния процент
на разходите (ГПР).
Отделно
от горното тези договорки са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна,
това е така, тъй като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени
като възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата
институция, а принципът на справедливост и добросъвестност изисква потребителят
да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Освен това е налице неравноправност на
споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като за потребителя се въвежда
задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото
си да предоговаря задълженията си по договора за
кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора. Що се отнася
до застраховката, нейните условия са непълно неясни, като неясни са също
нейната функция, връзката й с двата договора и необходимостта от
посредничеството на заемодателя. Не на последно място, стойността на
застрахователната премия по тази застраховка е твърде висока спрямо стойността
на отпуснатия заем.
При
недължимост на вземанията по пакета с допълнителни услуги и застрахователната
премия не се дължи и акцесорното вземане за
обезщетение за забава по отношение на тях.
Предвид тези изводи на
съда потребителят не е следвало да дължи всички тези вземания, основани на
нищожни клаузи, като плащанията по тях е следвало да се отнесат към
възникналите задължения за главница, договорна лихва и обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Общият размер на дължимата
главница по договора е бил 950 лв., защото такава сума е била реално отпусната
на потребителя, след неправомерното плащане на административна такса от 50 лв.
При главница от 950 лв. дължимата договорна лихва за шестмесечен период на
ползване на кредита при фиксиран лихвен процент от 22.75 % е 64 лв., а не както
е посочено в договора 67,40 лв.
Длъжникът е заплатил
еднократно сума в размер на 257 лв., с която според ищеца е погасил 159,04 лв.
главница, 18,96 лв. договорна лихва, 13 лв. пакет допълнителни услуги и 66 лв.
застрахователна премия. В случая, доколкото сумите за пакет допълнителни услуги
и застрахователна премия не се дължат, то сумата от 257 лв. е отишла за
погасяване на главница и договорна лихва. От приложения към договора
погасителен план не става ясно каква част от сумата от погасителната вноска от
177,90 лв. представлява главница и каква част договорна лихва, поради което
съдът приема, че разпределението е пропорционално на месеците. След
редуцирането на дължимия за връщане размер на главницата на 950 лв. и размера
на лихвата на 64 лв., то анюитетната вноска става в размер на 169 лв. От тази
сума 158,33 лв. погасяват главницата, а 10,66 лв. погасяват договорната лихва.
Сумата от 257 лв. е погасила първата анюитетна вноска от 169 лв. за месец май
2018 г., но не е достатъчна за погасяване на втората анюитетна вноска за месец
юни 2018 г., поради което същата е погасила изцяло договорната лихва и част от
главницата, като дължимия остатък на главницата за месец май 2018 г. е 81 лв.
След извършените
погасявания длъжникът е преустановил плащанията и е изпаднал в забава за
останалите дължими суми по кредита, които са в общ размер от 714,32 лв.
главница и 42,68 лв. договорна лихва, поради което и същият дължи обезщетение
за забава върху всяка от анюитетните вноски, което не може да бъде по-високо от
размера на законната лихва. Общият размер на претендираното от ищеца
обезщетение за забава е 42,29 лв., което е по-ниско от дължимото, изчислено
служебно от съда с лихвен калкулатор, поради което не противоречи на
разпоредбите на ЗПК.
Предявените
положителни установителни искове се явяват частично основателни за сумите от
714,32 лв. главница, 42,68 лв. договорна лихва за периода 14.07.2018 г. –
13.10.2018 г. и 42,29 лв. обезщетение за забава за периода 14.06.2018 г. – 30.10.2019
г. Исковете следва да се отхвърлят частично за разликите над тези суми до
предявените вземания за главница (840,96 лв.), и договорни лихви (48,44 лв.), и
изцяло за вземанията за застрахователни премии (330 лв.), пакет допълнителни
услуги (65 лв.) и обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги
(18,78 лв.).
С
оглед изхода на спора разноските следва да се разпределят между страните
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал 26.91
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, а в исковото – 26,91 лв. държавна такса и 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв. Ответникът не е
претендирал разноски, поради които и такива не му се следват.
В
тежест на ответника следва да се възложат сумите за разноски сторени от ищеца в
размер на 45,69 лв. в заповедното производство и в размер на 75,39 лв. в
исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
офис *,
срещу П.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца следните вземания по Договор за заем CrediHome № 1182-00035748/13.04.2018 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем от 16.04.2018 г., сключени между П.И.И. и „*“ АД и
прехвърлени впоследствие н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД с Приложение № 1 от 10.09.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., в общ размер от 799,29 лв., а именно:
1/ сумата от 714,32 лв. /седемстотин и
четиринадесет лева и тридесет и две стотинки/ главница, ведно със законната
лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /31.10.2019 г./ до окончателното изплащане на
задължението;
2/ сумата от 42,68 лв. /четиридесет и два
лева и шестдесет и осем стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва по договора
за заем за периода 14.07.2018 г. – 13.10.2018 г.;
3/
сумата от 42,49 лв. /четиридесет и два лева и четиридесет и девет
стотинки/ обезщетение за забава по договор за заем за периода от 14.06.2018 г. –
30.10.2019 г.,
за
които вземания е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 412/2019 г. на Тервелски
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата над 714,32 лв. до
претендираните 840,96 лв. за главница и за горницата над 42,68 лв. до
претендираните 48,44 лв. за възнаградителна (договорна лихва).
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените по реда на
чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, срещу П.И.И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца следните вземания по Договор за заем CrediHome № 1182-00035748/13.04.2018 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем от 16.04.2018 г., сключени между П.И.И. и „*“ АД и
прехвърлени впоследствие н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД с Приложение № 1 от 10.09.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015
г., в общ размер от 413,78 лв., а именно:
1/ сумата
от 330 лв. /триста и тридесет лева/ застрахователна премия за периода
13.06.2018 г. – 13.10.2018 г.;
2/
сумата от 65 лв. /шестдесет и пет лева/ допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода 13.06.2018 г. – 13.10.2018 г.;
3/
сумата от 18,78 лв. /осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/
обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги за периода 14.06.2018
г. – 30.10.2019 г.,
за
които вземания е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 04.11.2019 г. по ч.гр.д. № 412/2019 г. на Тервелски
районен съд.
ОСЪЖДА П.И.И.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда * сумата от 45,69
лв. /четиридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ за сторени
разноски в заповедното производство и сумата от 75,39 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и девет стотинки/ за
сторени разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка
*** „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с IBAN: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: