РЕШЕНИЕ
№ 28
град
Плевен, 26.01.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен – трети касационен състав, в съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.СНЕЖИНА ИВАНОВА
2.ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретар
Милена Кръстева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от
съдия-докладчика Виолета Николова по касационно административно дело №892/2022
г.
Производството е
по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от по
касационна жалба с вх.№25593/31.10.2022г. на А.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***,
против Решение №527/13.10.2022г. по АНД №1245/2022г. по описа на РС-Плевен, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0938-0040312/18.10.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен. Посочва се в жалбата, че
решението на РС-Плевен е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се в жалбата, че при
издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление (НП) са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 т.5 и 6 от ЗАНН. Сочи се,
че от жалбоподателя, че от описанието на нарушението в АУАН и НП-то не става
ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на А., както и че евентуалното
нарушение е такова по чл.127, ал.2 от ЗДвП, а не и по Наредба №7/27.04.2018г.
на МТИТС. Твърди се още в жалбата, че в Приложение № 1 към наредбата не е предвидено сред различните хипотези
неизправност в укрепването на товара чрез непокриване с платнище. Признава се
от жалбоподателя, че на процесната дата и място е транспортирал товар с
фрезован асфалт, премесен с камъни, представляващ фракция в насипно състояние,
без да е покрит товара, както и че товара може да бъде разпилян и да създаде
опасност за останалите участници в движението. Твърди несъответствие между
фактите, установени от актосъставителя, приети от административно наказващият
орган и квалификацията на нарушението по чл.127, ал.4 от ЗДвП и липса на връзка с чл.9, ал.4 и т.10.6.2 от
Приложение № 1 от Наредба №7 от 27.04.2018г. на МТИТС. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени Решение №527/13.10.2022г. по АНД
№1245/2022г. по описа на РС-Плевен, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0938-0040312/18.10.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Плевен.
В съдебно заседание касаторът - А.П.А., не се
явява. Представлява се от адв.К.Д. с пълномощно по делото. Пълномощникът на
страната моли съда да отмени Решение №527/13.10.2022г. по АНД №1245/2022г. по
описа на РС-Плевен.
Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Иван Шарков, който взема становище правилност
и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.
Административен съд – Плевен, трети
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Съдът, като съобрази депозираната касационна
жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно
подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
С Решение №527/13.10.2022г. по АНД
№1245/2022г. по описа на РС-Плевен е потвърдено Наказателно постановление №
21-0938-004031/18.10.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Плевен, с което на А.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.177 ал.4 т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно,
допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Настоящата касационна инстанция споделя
изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като същата не се
оспорва от жалбоподателя. Правилни и обосновани са направените от въззивна
инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на
осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е издаден при спазване
правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно съставен акт по смисъла на
посочената по- горе разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че описаното
в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна от събраните
по делото доказателства и установената от чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на АУАН не
е оборена. В подкрепа на изложените в АУАН факти относно деянието е и
признанието от страна на жалбоподателя.
Неоснователни са оплакванията на касатора
относно допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 и чл. чл.57 т.5 и 6 ЗАНН. Видно от АУАН и НП
посочена е датата и мястото на извършване на нарушението – 13.10.2021г. в
гр.Плевен на кръстовище на ул.“Гривишко
шосе“ и ул.“Гренадерска“. Описани са обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и в какво се изразява то – че на процесната дата 13.10.2021г. на
кръстовище между улиците „Гренадерска“ и „Гривишко шосе“ в град Плевен е
управлявал процесния товарен автомобил ***, като е превозвал товар (фрезован асфалт), който не е бил покрит. В АУАН и НП-то ясно и точно
са посочени и законовите законните разпоредби, които са нарушени виновно- чл.
177, ал.4 т.3 от ЗДвП, санкционната разпоредба, както и препратката, свързана с
последната, а именно наредбата по чл.127, ал.4 ЗДвП (Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари).
Неоснователно е и възражението на касатора, че актосъставителя и
административно наказващият орган неправилно са квалифицирали поведението на водача,
като по същество деянието е следвало да
бъде подведено под нормата на чл.127, ал.2 от ЗДвП, като за същата следва
санкция по чл.185 от ЗДвП в размер на 20 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗДвП превозваните товари трябва да не създават опасност за
участниците в движението; да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя; да не
ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и
управляемостта на пътното превозно средство; да не закриват светлините,
сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера,
огледалата за виждане назад и сигналите, подавани с ръка. Действително в ал.2
на същата норма се изисква товарите,
които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност
от заслепяване, трябва да бъдат покрити. Това задължение изискване обаче не
съдържа указание за правно задълженото лице. Същевременно в глава четвърта от
Наредба
№7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари, в чл. 9
изрично е предвидено, че при контролните проверки от службите по чл.165, ал.1 и
чл.166, ал.1 от ЗДвП за спазване на изискванията за обезопасяване на товарите се
установява дали при управлението на ППС, включително при аварийни ситуации или
маневри за потегляне при изкачване по наклон или спускане, товарите променят
минимално положението си един спрямо друг и спрямо стените или повърхностите на
превозното средство; могат да излязат извън товарното отделение или да излязат
извън площта, определена за товара. Проверките се извършват чрез визуална
оценка на правилното използване на подходящи и в необходимия обем мерки за
обезопасяване на товара. Когато е целесъобразно, могат да се измерват силите на
напрежение, да се изчислява и ефикасността на обезопасяването и да се
проверяват сертификатите по чл. 6, т. 3. Правилата, по които се извършва оценка дали
са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете
неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение №
1. Съгласно чл. 9, ал.5 от наредбата неизправностите,
свързани с укрепването на товари по ал. 4, се класифицират в три групи според
степента на риска, както следва:1. незначителна неизправност – когато
товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за
безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато
товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване
или преобръщане на части от него; 3. опасна неизправност – когато безопасността
на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко
от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
В конкретния случай правилно е прието
от административно наказващият орган, че е налице "опасна
неизправност" по смисъла на § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП вр. чл.9, ал.5 от Наредба
№ 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, тъй като неизправността
е свързана с укрепването на товара
и представлява пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението по пътищата.
Съвкупният анализ на приобщените писмени
и гласни доказателства налага извод, че касаторът е управлявал посочения в АУАН
и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната дата и място част
превозваният от него насипен материал не е бил обезопасен, като не е бил покрит,
съгласно изискването на Приложение №1 към Наредба № 7 от 27.04.2018г. Фрезованият
асфалт по същество представлява
получен чрез фрезоване регенериран асфалт под формата на малки късове, който се
използва при приготвяне на смеси, предназначени за полагане върху пътните
настилки, както и върху други площи за движение на пътни превозни средства. Последното обуславя извод, че при превоза на
фрезования асфалт съществува опасност не само от разпиляване на късовете, но и
от увреждане на другите водачи и техните моторни превозни средства в хода на
движението, както и създава опасност за живота и здравето на движещите се
наблизо граждани.
Съдът не споделя и възражението, че товарът
не попада в хипотезата на чл. 10.6.2. от Приложение № 1 към Наредбата. Въпреки
изложеното от свидетелите В.Г.и Б.П.Г. че превозното средство отзад е било затворено
плътно, с ключалки, този факт не дерогира обстоятелството, че товара е стърчал отзад на коша над допустимото, потвърдено в показанията на свидетеля С.Г.К.и
не е бил покрит. Последният е категоричен, че именно поради обстоятелството, че
ППС-то е било претоварено и с оглед съдържанието му, служителите на МВР
изчакали ППС-то да премине кръстовището и едва след това да му бил даден знак за проверка, за да не се разпилее
асфалта и да не бъдат причинени увреждания на гражданите наблизо.
Гореизложеното
обуславя извод, че както актосъставителя, така и административно наказващият
орган правилно и законосъобразно са приели за извършено нарушение на чл.177,
ал.4 т.3 ЗДвП, а именно управление на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани опасни неизправности при
укрепването на товара. Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния
съд, се доказва от писмените и гласни доказателства, приобщени по АНД №
1245/22г. по описа на РС-Плевен.
Нарушението
не е маловажно по см. чл. 28 ЗАНН,
тъй като не се установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да го отличават с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи от този род. Видно от приобщената от справка от сектор КАТ, деецът е
наказвани за други нарушения на ЗДвП с НП № 21-0257-000731/09.09.2021г., НП№
21-0938-002362/09.07.21г. и други. Това обуславя извод, че деецът е системен
нарушител на ЗДвП и деянието не
представлява маловажен случай, както е приел и първоинстанционния съд.
Наказанието
не е несправедливо, тъй като то е напълно съобразено с императивната норма на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията, а
именно глоба в размер на 1500 лв.
С
описанието на установените факти, релевантни за квалифициране на деянието,
административно наказващият орган е издал процесното наказателно постановление
в унисон с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото водачът е успял да разбере какво деяние му
се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен товар при
констатирана значителна неизправност, без товарът да е бил обезопасен по
подходящ начин чрез съответното покривало. Простъпката е била извършена виновно
от водача, поради което закономерно е била ангажирана и административно
наказателната му отговорност. Същият е имал възможност да разбере в какво се
състои нарушението му.
По
гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване
на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен
състав,
РЕШИ:
Оставя в сила Решение
№527/13.10.2022г. постановено по АНД №1245/2022г. по описа на РС-Плевен.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.