Р Е Ш Е Н И Е
№………………./27.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1230 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от Е.А.Е. срещу Н.А.М. за отмяна на
дарение от 07.11.1994 г. с нотариален акт № 98, том XLV, дело 16857/1994 г. ВН,
чрез което ищецът е отстъпил на ответницата 1/3 ид.
част от дюкян, находящ се в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 6, партера,
с изба под него, с лице от 3.10 м към бул. "Вл. Варненчик", с размери на дюкяна: средна дължина 5.75
м, средна ширина З.10 м, височина 4.00 м, с обща квадратура 17.82 кв. м, ведно
с 1/44 ид. ч. от общото застроено и незастроено
дворно място, цялото с площ от 384 кв. м, при съседи по НА-Завен
Азисов, дворно място на Жилфонд и бул. "Вл. Варненчик", представляващо
по плана на града имот пл. № 20, кв. 407 на 4-ти подрайон,
по настоящем имот ид. 10135.1504.119.1.14
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на
АГКК, с административен адрес: гр. Варна, ул. "Братя Шкорпил"
№ 30, с площ от 17.82 кв. м, с изба и прилежащи части, при съседи на обекта: на
същия етаж: 10135.1504.119.1.12, 10135.1504.119.1.13, под обекта: няма, над
обекта: 10135.1504.119.1.13, основан на твърдения, че надарената отказва да
даде на ищеца издръжка, от която той се нуждае и за което я е поканил на
07.11.2017 г., по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД и за заплащане на ищеца
сумата 65 000 лв. - главница, представляваща стойността на идеалната част на
подарения имот към датата на предявяване на исковата молба – 23.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, по чл.
227, ал. 5 ЗЗД.
Ищецът сочи, че е започнал да купува лекарства за 80 лв.
на месец и че е необходимо да направи образно изследване за 300 лв., живее под
наем за 50 лв. на месец, но иска да се премести в удобно жилище. Излага, че
плаща за телефон и транспорт и иска да наеме жена да се грижи за него.
Ответницата оспорва исковете. Претендира разноски.
Предявява възражение, основано на твърдения, че след 2004
г. тя и сестрата на страните са канили ищеца да се премести на ул. "Света
гора" № 3 и да живее там без да плаща наем, но ищецът не е приел. Твърди,
че е: внасяла по банкова сметка ***0 и 600 лв. годишно; че му е предоставяла
суми на ръка /в лева и в щатски долари/ при срещите им и при поискване и сума в
размер на 3 000 щатски долара за възстановяване на жилището му в рибарското
селище след пожар през 2012 г.; заплащала дължимите от ищеца данъци за лодка;
поръчала и заплатила за изработването на рибарска лодка и закупила мотор за
лодката, която ищецът ползва; купувала хранителни продукти, въглища и дърва и
ги предоставяла чрез сина й П.У.; предоставила движими вещи за обзавеждане на
бараката в с. Казашко – телевизор, мебели. Оспорва упълномощаването от ищеца на
адв. К. да отправи нотариалната покана. Сочи, че
ищецът е неграмотен, никога не е имал постоянни доходи, системно употребява
алкохол и пуши минимум по две кутии цигари на ден.
Твърди, че тя получава пенсия в размер на 333.95 лв. и
няма други доходи и спестявания. Страда от заболяване на щитовидната жлеза хипотиреоидизъм, което е нелечимо и е на поддържащо лечение
от години, артериална хипертония, гонартроза-двустранна
варусна деформация с променен контур на двете коленни
стави с необходимост от смяната им по оперативен път и поставяне на изкуствени
стави и на двата долни крайника. Сочи, че цената на последните е в рамките на 4
000 евро за всяка става. Ежемесечно й се предписват лекарства, които приема,
чрез доплащане на месечна сума в размер на около 60 лв.
Предявява възражение, че след 2012 г. в имота е извършено
вътрешно преграждане с дограма и са обособени две помещения, тоалетът е преустроен
и е обособена съблекалня, поставени са аспираторна
система, теракот на пода и облицовка на стени, входна
врата-витрина, външни решетки и метална конструкция с найлон.
В хода на производството поддържа предложението ищецът да
се премести в ателие в гр. Варна, ул. "Света Гора" № 3 като синът й
му учреди право на ползване.
Ищецът предявява реплика, че ответницата е разполагала
със средства, получени от гледане на деца и чистене на домове в САЩ.
Потвърждава всички действия, извършени от пълномощника.
Ответницата намира, че потвърждаването в този случай няма
обратно действие. Оспорва твърдението, че е работила в САЩ.
С определение, постановено в откритото заседание на
26.06.2020 г. производството по иска по чл. 227, ал. 5 ЗЗД е прекратено в
частта по иска за горницата над 12 833.33 лв. до претендираната
сума 65 000 лв., поради отказ от иска.
По същество страните поддържат становищата. Пълномощникът
на ищеца иска присъждане на възнаграждение за безплатната правна помощ.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
От представения заверен препис (л. 19 от делото на РС) се
установява, че на 16.03.1993 г. е сключен описаният в исковата молба договор.
Договорът е действителен.
По доходите на ищеца:
От представения заверен препис (л. 7 от делото на РС) се
установява, че е издадено удостоверение изх. № 3040-03-304/23.03.2018 г. от НОИ
ТП Варна, че ищецът получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, безсрочна в размер на 150 лв. и лична социална пенсия за
инвалидност, безсрочна в размер на 31.08 лв. или общо 181.08 лв.
лист втори от решение от 27.07.2020 г. по гр. д. № 1230/18 г. на ВОС, ХII-ти с-в
Ищецът излага в обясненията си (л. 261, гръб), че през
2017 г. не е излизал на риболов, тъй като не е имал билет. Тогава чистел
боклуци и шиел мрежи и му давали по 10-12 лв. Доходът не е постоянен. Съдът
приема, че не е могъл да надвиши 150 лв. средно месечно. Следователно доходите
на ищеца не надвишават общо 330 лв. месечно.
По нуждите на ищеца:
Потребителският разход в периода м. ноември 2017 г. е не
по-малко от 400 лв. (л. 247). Дори без да се посочат разходи на ищеца, които
надвишават статистическите, той е имал нужда от издръжка.
Здравеопазване:
Съдът приема, че здравословното състояние на ищеца е
влошено, но той няма нужда от постоянни грижи. Приятелите му А. и А. помагат,
когато ищецът е болен или за тежка работа като цепене на дърва.
От заключението на вещите лица И.А. и д-р В. Д. по
допуснатата комплексна икономическа и медицинска експертиза (л. 240 и сл.), се
установява, че ищецът е страдал от хипертонична болест със стенокардни
пристъпи и двустранна пневмофиброза. Медикаментът Трипликсам е могло да бъде закупен за около 16 лв.
Жилище:
От представения заверен препис (л. 8 от делото на РС) се
установява, че на 18.01.2018 г. е сключен договор за наем на нива, ведно с
подобренията. Този договор не установява разноските, които ищецът е правел за
жилище преди изпращането на покана на 07.11.2017 г. В обясненията си ищецът
сочи, че имотът е купен наскоро и му поискали да плаща наем (л. 261, гръб).
Ищецът сочи (пак там), че има къде да отиде, но
предпочита да живее в бараката в Казашко и да си намира работа и развлечение. Свидетелят
П.У. също сочи, че ищецът е заявявал, че не иска да изостави начина си на живот
и да отиде да живее на ул. "Света гора" (л. 262). Той е заявил това
дори по време на процеса (показания на свидетелката М. К. – л. 264).
Съдът приема, че цитираните обяснения и показания не
следва да бъдат възприети безкритично. Според ищеца "той се занимава
частно с промишлен риболов" (л. 261, гръб), но всъщност няма постоянни
доходи от риболова. Той иска да продължи да живее така, но вече не успява,
поради което има нужда от помощ, когато е болен или за тежка работа.
Съдът приема, че заявлението на ищеца, че ако има кой да
го гледа, ще се премести на ул. "Света гора" (л. 259) изразява
действителното положение: той живее в Казашко, защото все успява да получи
някакъв доход от и покрай риболова, но условията са вече тежки за него.
Ищецът е имал нужда от удобно жилище и от средства и към
м. ноември 2017 г.
Ищецът признава (л. 259), че ответницата го е канила да
отиде да живее на ул. "Света гора", но той заявява, че е оставил сина
си да живее там, а и утре сестра му можела да му каже да напусне жилището.
Сочи, че през 2017 г. ответницата се е връщала в България от чужбина, но не е
отишла да го види. Свидетелят П.У. също сочи, че е присъствал на отправянето на
такива покани, но преди 2017 г. (л. 262, гръб).
През 2017 г. е образувано гр. д. № 2511 по описа за 2017
г. на ВРС, XIX-ти състав по иска на сина на ищеца срещу сина на ответницата (л.
71) за собственост върху ателиетата. Това несъмнено е влошило отношението на
сестрите към брат им ищеца, поради което съдът приема, че през тази година
ответницата не е канила ищеца да се премести.
В процеса ответницата предлага на ищеца синът й да му
учреди право на ползване върху помещения на ул. "Света гора", но
договорът не бе сключен, тъй като ищецът не разполагал с 300 лв. за разноските
за прехвърлянето, а синът му отказва да ги плати (изявление на пълномощника в
съдебното заседание на 28.02.2020 г. – л. 385).
Съдът приема, че липсата на средства не е извинителна
причина ищецът да не приеме предложението, а синът му – да не го подкрепи като
му заеме сумата. Действително ателието е обект, който не е предназначен за
постоянно, а само за временно обитаване, но ако притежава право на ползване ищецът
би могъл да предостави възмездно ползването на ателието за временно обитаване,
включително от снаха му за научната й дейност (л. 262).
Въпреки това неоснователният отказ на ищеца да приеме
предложеното му в процеса право на ползване не може да промени извода, че ищецът
е имал нужда от средства за издръжка и жилище през м. ноември 2017 г.
По поискването на издръжка:
От представения заверен препис (л. 6 от делото на РС) се
установява, че ищецът чрез пълномощника е отправил към ответницата покана за
заплащане на издръжка в размер на 520 лв., получена лично на 07.11.2017 г.
Ищецът отначало сочи, че не е искал пари от ответницата,
но после – че е завел делото, защото никой не го поддържа (л. 259, гръб).
Съдът приема, че това
изявление е достатъчно да се приеме, че ищецът потвърждава поканата, което и в този случай има обратно действие.
Между страните е
безспорно, че ответницата не е дала издръжка.
По възможността на
ответницата да даде издръжка:
От представения заверен препис (л. 82) се установява, че
е издадено удостоверение изх. № 3040-03-714 от 07.08.2018 г. от НОИ ТП Варна,
че ответницата получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, безсрочна
в размер на 333.95 лв.
Ищецът не е доказал,
че ответницата е разполагала със средства, получени от
гледане на деца и чистене на домове в САЩ или по друг начин.
От обясненията на в.
л. д-р Р.М. (л. 367) се установява, че ответницата е страдала от гонартроза към м. ноември 2017 г. и лечението й е било
наложително още тогава. Разноските за операцията година по-късно са в размер
1740 лв., който е обичаен (цитираните обяснения).
Поради липса на
средства, ако бе дала исканата издръжка, ответницата би поставила себе си в
по-лошо положение от това на ищеца, поради което в случая няма проява на
непризнателност (ТР № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГК).
Искът за отмяна на
дарението и обусловеният иск за обезщетението са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Това, че ответницата
е освободена от такси и разноски не означава, че тя няма право на сторените до
освобождаването и за адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да
заплати на ответницата сумата 3823.36 лв., представляваща разноските, сторени
от ответницата: платени възнаграждения на вещи лица и на адвокат по списък.
лист трети от решение от 27.07.2020 г. по гр. д. № 1230/18 г. на ВОС, ХII-ти с-в
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е.А.Е.,
ЕГН ********** *** чрез адвокат Д.Ж.К. съдебен адрес:***, тел. 0887/49-50-59
срещу Н.А.М., ЕГН **********,*** за отмяна на дарение от 07.11.1994 г. с
нотариален акт № 98, том XLV, дело 16857/1994 г. ВН, чрез което ищецът е
отстъпил на ответницата 1/3 (една трета) идеална част от дюкян, находящ се в гр. Варна, бул. "Вл.
Варненчик" № 6, партера, с изба под него, с лице
от 3.10 м към бул. "Вл. Варненчик",
с размери на дюкяна: средна дължина 5.75 м, средна ширина З.10 м, височина 4.00
м, с обща квадратура 17.82 (седемнадесет
цяло и осемдесет и две стотни) кв. м, ведно с 1/44 (една четиридесет и
четвърта) идеална част от общото застроено и незастроено дворно място, цялото с
площ от 384 (триста и осемдесет и четири) кв. м, при съседи по НА-Завен Азисов, дворно място на
Жилфонд и бул. "Вл. Варненчик",
представляващо по плана на града имот пл. № 20, кв. 407 на 4-ти подрайон, по настоящем имот
идентификатор 10135.1504.119.1.14 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, хиляда
и петстотин и четири, сто и деветнадесет, едно, четиринадесет) по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: гр. Варна, ул. "Братя Шкорпил" № 30,
с площ от 17.82 кв. м, с изба и прилежащи части, при съседи на обекта: на същия
етаж: 10135.1504.119.1.12, 10135.1504.119.1.13, под обекта: няма, над обекта:
10135.1504.119.1.13, основан на твърдения, че надарената отказва да даде на
ищеца издръжка, от която той се нуждае и за което я е поканил на 07.11.2017 г.,
на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД и за заплащане на ищеца
сумата 12 833.33 лв. (дванадесет хиляди и осемстотин и тридесет и три лева
и тридесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на идеалната
част на подарения имот към датата на предявяване на исковата молба – 23.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, на
основание чл. 227, ал. 5 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.А.Е. да заплати на Н.А.М., с. ЕГН, с. а. сумата 3823.36 лв. (три хиляди и осемстотин и двадесет и три лева и
тридесет и шест стотинки), представляваща
разноските, сторени от ответницата: платени възнаграждения на вещи лица и на
адвокат по списък, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: