РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на девети
януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
участието на секретаря Весела Венева и
прокурора Мария Николова като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВЧНД № 5473 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от
01.11.2018 г. по НЧД № 16846/2018 г., СРС, НО, 96 състав е извършил групиране
на наказанията наложени на осъдения И.С.А. до този момент, като е определил и
режима за изтърпяване на същите, респ. е постановил наказанието от 8 месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 4772/2018 г. на СРС, НО, 96 с-в да
бъде изтърпяно отделно при строг режим.
Срещу определението в
тази му част е постъпила жалба от служебния защитник на осъдения - адв. М.,
която иска от въззивния съд да измени режима в общ или лек.
В жалбата не се иска
събиране на нови доказателства.
Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица. За обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл.
314 от НПК и правилното решаване на делото обаче, съдът намери за необходимо да
бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения К.Ш.ведно с всички
бюлетини за съдимост за същия, както и справка от ГДИН за търпените от него
наказания лишаване от свобода, като за приобщаване на изисканата информация е
проведено въззивно съдебно следствие.
В съдебното заседание
пред въззивната инстанция служебният защитник на осъдения А. моли за уважаване
на жалбата и моли определеният „строг“ режим на изтърпяване на присъдата да
бъде изменен в „общ“.
Представителят на
държавното обвинение счита, че определението на СРС, с което е определен
„строг“ режим на изтърпяване на наказанието, е правилно и законосъобразно и като
такова моли съда да го потвърди.
В правото си на лична
защита, осъденият А. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума
заявява, че няма какво да каже.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт,
изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е
било образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране на
наложеното на
И.С.А. по НОХД 4772/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав наказание, с предходни наложени му наказания по други НОХД.
С оглед изисканата
справка за съдимост първостепенният съд е констатирал, че до момента на
постановяване на определението от първата инстанция А. е бил осъждан по НОХД № 2/2014 г. по описа на Районен съд - Сливница,
по НОХД № 60/2016 г. по описа на Районен съд - Сливница и по НОХД № 4772/2018
г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.
Съдът е приел, че са
налице предпоставките на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК за групиране на
наложените на А. наказания по НОХД № 2/2014 г. и по НОХД № 60/2016
г. и двете по описа на Районен съд - Сливница.
Както е посочил и
първостепенният съд, престъпленията по тези две дела са извършени от А. преди,
за което и да е било от тях, да е имало постановена и влязла в сила присъда,
поради което те се намират в съвкупност и за тях са налице основанията на чл.
25 вр. чл. 23 от НК. Ето защо и правилно съдът е определил на А. едно общо най
- тежко наказание измежду наказанията, наложени му по НОХД № 2/2014 г. по
описа на РС - Сливница и по НОХД № 60/2016 г. по описа на РС
- Сливница, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години. Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че поради броя на осъжданията в групата и
отдалечеността им от настоящия момент, не се налага увеличаване по реда на чл.
24 от НК на определеното общо най-тежко наказание.
Доколкото деянието, за което А. е осъден по
НОХД № 4772/2018 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав е извършено в
изпитателния срок на осъждането по НОХД № 60/2016 г. по описа на РС – Сливница,
в случая са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на отложеното наказание по НОХД № 60/2016 г. по описа на РС –
Сливница, което налага и ефективното изтърпяване и на общото най-тежко наложено
наказание. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е постановил
определеното общо най-тежко наказание от 2 години „лишаване от свобода“ да бъде
изтърпяно ефективно. Неправилно обаче съдът е определил общото най-тежко
наказание наложено на А. да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. С оглед
наличието на последващо осъждане на лицето, което се явява извършено в
изпитателния срок на едно от осъжданията, включени в тази група, то и при
преценка на режима, при който следва да се търпи общото наказание, следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС. В конкретния
случай и ако съдът беше постановил изпълнението на общото наказание от 2 години
лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК (каквато
възможност по принцип е съществувала към момента на влизане в сила на второто осъждане от тази група), то в този
случай и при привеждането му в изпълнение, същото с оглед разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС следваше да бъде постановено да се изтърпи при
строг режим, тъй като по смисълът на ЗИНС осъденият има да търпи едно наказание
общо в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, образувано като сбор
от двете му отделни осъждания- това по първата група в размер на 2 години и
това по второто осъждане в размер на 8 месеца лишаване от свобода, което и
съобразно дори и разпоредбите на ППЗИНЗС (чл.47, ал.2 ВР. ал.3 от ППЗИНЗС) следва
да се търпи при един режим и това винаги е по- тежкия такъв. В този смисъл е и
практиката на ВКС (напр. решение №64 от 31.03.2017 г. по НД №167/2017г. на III НО
на ВКС), която е съобразена и с мотивите към законопроекта на ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017 г./. В конкретния случай обаче, това е без значение, тъй като към
момента на влизане в сила на споразумението по НОХД № 4772/2018 г. на СРС, НО,
96 с-в, наказанието от 2 години лишаване от свобода, което се явява и общото
най- тежко такова по първата група вече е било изтърпяно, както и с оглед на
това, че делото е образувано пред въззивния съд само по жалба на осъдения във
връзка с режима на наказанието в размер на 8 месеца лишаване от свобода. Ето
защо и въззивният съд не разполага с възможност да утежни правното положение на
осъденото лице само по негова жалба без да е налице съответен протест.
Първостепенният съд
законосъобразно е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание
задържанията на осъдения по някои от делата, както и изтърпяното наказание по
НОХД № 2/2014 г. по описа на РС - Сливница.
Правилно първоинстанционният
съд е преценил, че осъждането по НОХД №4772/2018 г., по описа на СРС касае
деяние, което се намира в условие на рецидив спрямо предходните, доколкото е
извършено след влизане в сила на съдебните актове по тях, поради което наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца следва да бъде
изтърпяно от осъдения отделно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определя строг режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато
не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. От справка от ГД „ИН“ се
установява, че осъденият А. е изтърпял наложеното му по НОХД № 2/2014 г. по
описа на РС - Сливница наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода на 30.01.2017 г., когато е бил освободен от ПД - Бойчиновци, а деянието,
за което е осъден по НОХД № 4772/2018 г. по описа на СРС, е извършено на
19.12.2017 г., т.е. не са изминали 5 години от изтърпяване на наказанието по
предходното осъждане. Поради това законосъобразно първоинстанционният съд е
определил наказанието по това осъждане на бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, а жалбата на защитника на осъдения се явява абсолютно неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
При извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото отменяване или изменение, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение, като потвърди изцяло
определението на СРС.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК СГС
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 01.11.2018
г., постановено по НЧД № 16846/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.