М О Т И В И
по НОХД № 2664/2017 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.
Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Н.П.Ч. с ЕГН **********, за това, че на 20.09.2015 г. в с. Белозем, обл. Пловдив е причинил на И.А.Л.
ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в липса (избиване) на
1-ви горен зъб вляво и 1-ви горен зъб вдясно, като се касае за избиване на зъби
без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129 ал.2
вр. ал.1 НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото спрямо Н.Ч. обвинение, като счита, че деянието
е доказано по безспорен и категоричен начин и следва да бъде признат за виновен
в извършването му. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване
от свобода над минималния предвиден в закона размер. Моли в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото
разноски.
Адвокат Д. – повереник на пострадалия И.Л. иска от съда да наложи наказание
при условията на чл.54 от НК и при оттегчаващи отговорността обстоятелства,
което да се отложи с по-дълъг изпитателен срок.
Адвокат Д. - защитник на подсъдимия Ч., счита, че повдигнатото към него
обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин и моли същият да бъде
оправдан. Излага доводи за липса на умисъл и несъставомерност на деянието, в
което подзащитният му е обвинен. Сочи финансов мотив за действията на пострадалия,
тъй като неговия доверител е заможен човек в селото.
Подсъдимият Ч. не се признава за виновен, дава
обяснения и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.09.2015 г. в с. Белозем
се провеждал ежегоден събор, като за целта в центъра на селото имало изградени
съоръжения, където се предлагали различни храни и питиета.
Около 20:30 часа на същата
дата, в заведение в близост до пункт на „Еврофутбол“, работещо като ресторант с
музикално оформление пристигнал П.Н.Ч., синът му Н.Ч. и А.Д. – работник във
фирмата на първия. Тримата заели маса, поръчали си храна и питиета и започнали
да се забавляват. Към тях в последствие се присъединил и народния певец от
ромски произход Ж.Ж.. В заведението имало много хора, като повечето вече били употребили
известни количества алкохол и еуфорията заедно с музиката, приповдигали
настроението и снемали задръжките. Там се намирали свидетелите Г. П., В.П., Г.М., Г.Г. и др. Около 22:00 часа в
заведението пристигнали И.Л. със съпругата си Е.Л. и своя приятел Р.А., като
тримата също седнали на една от свободните маси. Въодушевлението било всеобщо,
като свидетелят И.Л. често ставал от масата и ходел при дисководещия Р.С., за
да поръчва поздрави за близки и приятели. След полунощ, вече на 20.09.2015 г. присъстващите продължавали да се
забавляват като П.Ч. пожелал неговия приятел Ж.Ж. да изпълни няколко песни, за което му дал пари. Последният пял известно
време, като след това Л. поръчал на С. друга музика и свидетелят Ж. бил
принуден да преустанови изпълнението си. Това не се харесало на П.Ч. и на сина
му – Н.Ч.. Двамата влезли в пререкание с И.Л. относно това каква музика да
звучи в заведението. В резултат от конфликта, Н.Ч. изненадващо за Л. замахнал с
юмрук към него и го ударил с дясната си ръка в лицето, като му избил два зъба. Л.
се олюлял, подпрял се на свидетеля М., с когото преди това бил разговарял и се
хванал за устата, от която започнала да капе кръв. Веднага към нето се
приближил свидетелят А. и съпругата му, които го извели навън, а останалите
присъствали на инцидента лица разменили помежду си реплики и удари, от които
обаче не последвали други сериозни наранявания.
Пострадалият И.Л. заедно със съпругата си посетил спешен медицински център
в Пловдив, където му била оказана необходимата помощ. Е.Л. уведомила за
случилото се и полицейските служители на тел. 112, които своевременно
пристигнали на местопроизшествието.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия Н.Ч.,
П.Ч. и Е.Ч., изцяло от показанията на свидетелите И.Л., Е.Л., Р.А., Г.П., В.П.,
Ж.Ж., Г.М., Р.С., Г.Г., И.Г., В.Б., С.К., Г.Т., Л.К., А.Й., И.К., С. Ц., както
и от останалите приложени по делото писмени доказателства – съдебномедицинска
експертиза /л.60-61 от д.п./, справката съдимост,
характеристична справка и други писмени доказателства.
Съдът не възприема и не кредитира изцяло показанията на А.Д., Т.Д., Е.В.,
като изолирани и противоречащи на целия събран по делото доказателствен
материал.
Видно от заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, на пострадалия И.А.Л. му е било причинено травматичен оток и
кръвонасядане в областта на горната и долната устна: липса /избиване/ на 1-ви
горен зъб вляво и 1-ви горен зъб вдясно, както и умерено изразено разклащане на
2-ри горен зъб вляво. Касае се за избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говоренето, което представлява средна телесна повреда.
Описаните травматични увреждания причинили на И.Л. трайно затрудняване дъвченето
и говоренето, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като намира, че същото е обективно, безпристрастно и професионално
изготвено, неоспорено от страните и съответства на събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира само от части обясненията
на подсъдимия Ч. и показанията на свидетелите П.Ч. и Е.Ч., по следните
съображения:
Докато за баща и син Ч., няма
съмнение, че са присъствали в инкриминираната вечер на събора в с. Белозем и са
взели дейно участие в инкриминираното деяние, то за свидетелката Е.Ч., данните
по делото са противоречиви. Затова, че тя е била на събора свидетелстват
подсъдимия, баща му, свидетелят А.Д., дъщеря му – свидетелката Т.Д. и
свидетелят Ж.Ж.. Всички останали свидетели, с изключение на Г. Д., който от
обстановката има само откъслечни спомени, заради изпития алкохол и свидетеля Е.В.,
който пък нищо не си спомня, заради прекарания инсулт, в показанията си
заявяват, че Е.Ч. не е присъствала по време на инкриминираното деяние, поради
което и съдът счита, че неините показания са обусловени, противоречащи на общия
събран доказателствен материал, опосредени и заинтересовани от близката връзка
с подсъдимия, и не следва да бъдат кредитирани изцяло.
Дадените обяснения от
подсъдимия Ч. представляват неговата защитна позиция и са изолирани от събраните
по делото доказателства за престъпното му деяние. Съдържат факти и
обстоятелства, които се подкрепят единствено от показанията на неговите близки
– баща му П.Ч., съпругата му Е.Ч., както и от служителя на баща му – А.Д..
Ето защо, съдът кредитира само
отчасти тези обяснения.
Опосредени и заинтересовани са и
показанията на свидетеля П.Ч.. По същество, те подкрепят единствено защитната
позиция на неговия син и не отразяват реалната фактическа обстановка по делото.
На следващо място, съдът не
кредитира и не възприема изцяло показанията на свидетеля А.Д., сочен от горната
група свидетели като пряк извършител на деянието, за което е повдигнато
обвинение на Ч.. Д. е присъствал в инкриминираната вечер, но според съда не е
извършител на инкриминираното деяние, както последния заявява. От разпита на
всички останали свидетели по делото, категорично и безпротиворечиво се
изяснява, че пострадалия И.Л. е бил ударен от Н.Ч., непосредствено след
възникване на спор по повод на музиката с П.Ч.. Преки очевидци на това са Г.М.
и Е.Л.. Веднага след нанесения от подсъдимия удар, пострадалия заедно с
неговата съпруга и свидетелката С. Ц., са потърсили медицинска помощ в
хирургиите на Пещерско шосе. Версията на свидетеля Д., че около 10 минути след
спречкването в заведението, пострадалия е напуснал покритата част от него,
продължавайки да псува вулгарно „циганите” и се е спречкал с него, се подкрепя
само от показанията на неговата дъщеря – **** Т.Д..
Въпросният мотив за нанесения
побой от А.Д. над пострадалия обаче, също остава изолиран по делото – за псувни
и обиди, насочени към циганите в конкретния случай към певеца Ж.Ж., дават само
баща и син – П. и Н. Ч., Е.Ч. и Т.Д.. Никой друг в цялото заведение не е
възприел такова поведение на пострадалия Л.. Нещо повече, дори единия от
свидетелите на тяхната маса, Ж. също твърди, че не е възприел лично Л. да му
нанася етнически или други обиди, въпреки, че според присъстващите на същата
тази маса, Л. се е доближавал заканително до масата псувайки. Съдът приема, че
така създадения мотив е изкуствено създаден, за да обслужи мнимото деяние на А.Д.,
не се доказа по делото, извън групата от „семейни” свидетели на Ч. и остава
изолирано.
На следващо място, необясним и от
Д. остава въпросът защо след като е разбрал, че на сина на неговия работодател
се повдига обвинение за извършено престъпление, непосредствено след инкриминираната
дата, последния не е решил да си признае, а взема това решение едва в края на
съдебния процес.
Следва да се отбележи, че и
никой друг, освен собствената му дъщеря Т.Д. не е възприел нанасянето на удар
от страна на Д. спрямо пострадалия, а и И.Л. категорично отрича този факт.
Ето защо, съдът намира, че
показанията на свидетеля Д. не следва да се кредитират изцяло.
Неверни и опосредени данни по
делото съобщава и свидетелката Т.Д. – дъщеря на мнимия извършител А.Д.. Според
неините възприятия, единствено тя от присъстващите повече от 40 души в
заведението, е видяла нанасянето на удар от страна на неиния баща спрямо
пострадалия, което се било случило във външната непокрита част от заведението,
на около 5-6 метра от масите на другите присъстващи. Свидетелката твърди, че
това е станало известно време след спречкването в центъра на заведението.
Горните факти, според съда са изцяло неверни и се заявяват с цел подкрепа
„самопризнанията” на неиния собствен баща. По делото се събраха категорични
доказателства, че веднага след нанасянето на удара, Л. е напуснал района на
заведението с жена си и свидетелката Ц..
Недостоверни са и данните, които
съобщава свидетелят Е.В.. Макар в началото на показанията си, същия да заявява,
с категоричност, че А.Д. е нанесъл удар на пострадалия, в последствие свидетеля
заявява, че почти нищо не си спомня, а тази информация му е дал самия Д. и то
след като е направил самопризнания като свидетел в съдебно заседание, близо три
години след инкриминираната дата. Свидетелят твърди, че е претърпял инсулт,
който съществено е засегнал паметта му.
Съобразно изложеното, съдът
намира, че не следва да се дава вяра на показанията на този свидетел, заради
посочените от самия него проблеми с паметта, в следствие на претърпяното от
него заболяване.
Съдът кредитира изцяло и
възприема показанията на свидетелите И.Л., Е.Л., Р.А., Г.П., В.П., С. Ц., Ж.Ж.,
Г.М., Р.С., Г.Г., И.Г., В.Б., Г.Т., Л.К., С.К., А.Й. и И.К..
Макар пострадалият в
инкриминираната вечер да е употребил значително количество алкохол, спомените
му за деянието са неопосредени, ясни и последователни. Същият е възприел от
непосредствена близост извършителя на престъплението и описва подробно механизма
му. Още на следващия ден, след инкриминираното деяние, дава обяснения в
районното, в които категорично заявява кой е извършил посегателство над него.
Съпругата на пострадалия,
свидетелката Е.Л., като пряк очевидец на извършеното престъпление, също дава
логични и последователни данни за посегателството над мъжа й. Макар по
същество, свидетелката да се явява заинтересована от изхода на процеса,
проследявайки всички данни, останали от нея по делото и в обясненията й, и в
показанията й, фактите са подредени, съответстващо по място и време, логично
последователни са и непротиворечат на данните, съобщени от всички свидетели от
тази група.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на останалите свидетели от тази група. Р.А., Г.П., В.П. и С. Ц., са
приятели на пострадалия и съпругата му, с които са празнували на инкриминираната
дата. Ж.Ж., присъства на масата на подсъдимия на инкриминираната дата, но
според съда дава верни и логични показания, които не противоречат на
фактическата обстановка по делото. Свидетелят Г.М., също е пряк очевидец на
посегателството срещу Л.. Макар и негов близък колега, според съда този
свидетел също дава логични и правдиви показания. Макар да има данни за голямо
количество изпит алкохол от негова страна, свидетелят съобщава логични и
последователни факти и обстоятелства, както във фазата на досъдебното
производство, така и във фазата на съдебно заседание. Р.С. – **** на празника и
неговия приятел Г.Г., дават последователни и неопосредени данни, които не
противоречат на фактическата обстановка по делото. Според съда същите са
достоверни и се подкрепят от останалия събран доказателствен материал.
Полицейските служители И.Г., В.Б., Г.Т. и Л.К., не са били преки очевидци на
инкриминираното деяние и показанията им са неопосредени от разпитаните по
делото множество свидетели. Собственика на заведението С.К. и двамата му
служители – **** А.Й. и И.К., също съобщават данни, които не противоречат на
фактическата обстановка.
Всички изброени по-горе
свидетели, се явяват незаинтересовани и показанията им са неопосредени и
непротиворечащи както помежду си, така и с другите писмени доказателства по
делото, въз основа на които, съдът е възприел фактическата обстановка.
Предвид на всичко гореизложено,
съдът не кредитира и изразява явно несъгласие с превратното тълкуване на
доказателствата и фактите от страна на защитата на подсъдимия Ч. в лицето на
адв. Д., по следните съображения:
Съдът не възприема, първо
засегната теза на адв. Д., че подс. Ч. не е имал мотив да извърши деянието.
Обратно на посоченото в пледоарията на защитата на Ч., от целия доказателствен материал
частично и от обяснения на П.Ч. и Е.Ч., може да се направи само един несъмнен
извод, че мотивът за престъпното деяние е именно възникнал конфликт между сем.
Ч. /П. и Н.Ч. и пострадалия Л., относно това, каква музика да се слуша в заведението/.
Безспорно установено по делото е, че както П. и Н.Ч., така и И.Л. са давали
пари, за да им се пуснат желани от тях музикални изпълнения. Ч. са заплатили на
свидетеля Р.С. да пусне няколко песни на плейбек, които народния певец Ж.Ж. да
изпълни със своя глас. Това е станало във времето, в което Л. е бил заплатил за
няколко песни, от които му е била пусната само една. Горните обстоятелства
категорично са отразени в обвинителния акт и намират опора в разпита на почти
всички свидетели по делото. Именно проявеното несъгласие от страна на Л. с
факта, че заможния му съселянин Ч. го е „прередил” при поръчването на песни,
отключва агресията на П.Ч., който става от масата и тръгва да му търси сметка
за тези възражения. Тогава се намесва и главното действащо лице в процеса – Н.Ч.,
който „решава проблема” само с един удар. Във връзка с тези действия, възниква
и суматохата, за която всички – и двете групи свидетели говорят.
Несъотносими с всички събрани по
делото доказателства са изводите на адв. Д., че Н.Ч. е нямал мотив, според
съда.
Некореспондират с доказателствата
по делото и втората група аргументи на адв. Д., за недоказаност на авторството
на деянието. За да игнорира показанията на двамата преки очевидци на
престъпното деяние – свидетелят Г. /вероятно адв. Д. има предвид свидетеля М./,
който е бил на не повече от половин метър от пострадалия и съпругата на Л.,
която го е наблюдавала от 4-5 метра разстояние, защитата на подсъдимия сочи
пряка заинтересованост и на двамата от изхода на съдебния процес. Съдът не
възприема това становище и е взел отношение по повод на достоверността на
показанията на двамата свидетели в мотивите си по-горе. Нещо повече, естествено
и най-близко до житейската логика е, ако разговаряш с някого, да възприемеш
ясно и категорично посегателство върху него. Свидетелят М., в инкриминирания
момент е разговарял с Л. от близко разстояние, поради силната музика в заведението.
Няма как последният да не възприеме наказуемите действия на Ч., които стават
причина и за последвалата суматоха и блъскане между двете компании в
заведението. Действително, пострадалия и М. са колеги и приятели, но според
съда това обстоятелство не би могло да доведе до опосредяване на показания на
очевидец, които не противоречат и на останалия събран по делото доказателствен
материал, с изключение версията на свидетеля А.Д..
На следващо място, се твърди
заинтересованост от страна на съпругата на пострадалия. Възприемайки действията
на подс. Ч. от сравнително малко разстояние, Л. не съобщава различни факти, от
тези, които дава свидетелят М.. Тя е следила с поглед мъжа си от момента на
завръщането му от тоалетната на заведението, именно поради страх от евентуален
конфликт по повод на музиката.
Ето защо, съдът намира, че
неините показания не следва да се игнорират, а следва да се инкорпорират изцяло
в приетата фактическа обстановка.
Говорейки за заинтересованост,
обаче адв. Д. пропуска да коментира такава между мнимия извършител на деянието
– свидетеля А.Д. и неговия работодател П.Ч. и синът му. Като първо
доказателство за близките отношения, е именно фактът, че на въпросната
празнична вечер, А.Д. е на масата на своя работодател. Следва да се отбележи,
още, че неговата фигура в настоящия процес се появява от показанията на Е.Ч.,
едва след като са разпитани всички, посочени в обвинителния акт свидетели.
Ролята му в настоящия процес е чрез самопризнания да оневини синът на неговия
работодател. Както съдът вече е отбелязал по-горе, неговите показания и
самопризнания обаче, остават изолирани от целия събран доказателствен материал
– гласни и писмени доказателства. Съобразявайки се с изложеното от него, че Д.
е нанесъл удара на Л. в самия край на външната част на заведението, то
неестествено и нелогично е бил забелязан само от един, единствен свидетел –
неговата дъщеря, която в същото време е била на работа и е сервирала по масите.
Некореспондират показанията на Д.
и с тези на свидетелката Ц.. Същата е заявила, че не е видяла кой е ударил Л.,
но това е станало вътре в заведението, след което е настъпила суматоха, а тя,
заедно със съпругата на пострадалия и самия него, веднага са потеглили да
търсят медицинска помощ. Обратно звучат показанията на Д., който заявява че
10-20 минути след приключване на суматохата в заведението е нанесъл удара във
външната му част – към този момент, Л. вече е пътувал към хирургиите в гр.
Пловдив.
Следва да се има предвид и още едно
обстоятелство – Л. и Д. не са имали никакви отношения – нито добри, нито лоши
до инкриминираната дата, а според Л. и след нея.
Посочения от „мнимия извършител
на деянието” мотив, който се поддържа единствено от семейство Ч. - псувни и
обиди, насочени към циганите, в частност към присъстващия на масата им народен
певец Ж.Ж., обаче, не е бил чут като израз от самия Ж.. Никой друг от
присъстващите вечерта не дава данни за такива обиди и псувни.
Не на последно място, в лицето на
Д., Л. не разпознава извършителя на деянието срещу себе си. В тази връзки, няма
как да бъдат възприети изводите на адв. Д., че от чисто финансови съображения, Л.
е решил да насочи претенциите си към Н.Ч., тъй като семейството му е заможно.
Горните изводи, не се подкрепят
от факта, че още същата вечер при съобщаване на престъплението, а в последствие
и на другия ден при снемане на обяснения в полицията, и пострадалия и съпругата
му са категорични за извършителя на деянието.
Лишен от правна логика е и друг
извод на адв. Д.. Коментирайки степента на алкохолно опиянение на пострадалия,
защитата допуска, че той не би могъл да разбере кой го е ударил и къде точно се
е случило това. Горното е лишено и от житейска, и от правна логика, тъй като
описания както от свидетелите, така и от съдебномедицинската експертиза
механизъм на нанасяне на телесната повреда, предполага пострадалия и дееца да
са с лице един към друг.
На следващо място, никъде по
делото не се споменава Л. да е бил в дълбока степен на алкохолно опиване, което
да му пречи да възприеме фактите и обстоятелствата, важни за делото. Налице са
и свидетелски показания, че сам е излезнал от заведението, което е
доказателство за отсъствие дори и за моментна загуба на съзнание. Всички тези
факти, говорят, че посочения по-горе извод адв. Д. базира на недоказани по
делото предположения.
На следващо място, сочения от
защитата на подсъдимия безспорно установен факт по делото, че неговия
подзащитен ставайки от масата на която се е забавлявал вечерта, за да говори за
музиката е бил веднага съборен на земята и не е имало как да нанесе удар на Л.,
също не отговаря на събраните по делото доказателства. Тези данни, адв. Д.
взема от „удобно” заявените свидетелски показания на сем. Ч., дадени в подкрепа
на защитната позиция на подсъдимия. Всички останали свидетели, твърдят, че
падането на Ч. е станало след настъпване на суматохата в заведението – паднал е
заедно със свидетеля М.. Тоест след като вече е нанесъл удар на пострадалия Л..
Предвид на гореизложеното, съдът
не възприема и не кредитира възраженията на адв. Д..
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият
Н.П.Ч. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 20.09.2015 г. в с. Белозем, обл.
Пловдив и причинил другиму на И.А.Л. с ЕГН ********** ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в липса (избиване) на 1-ви горен зъб вляво и 1-ви горен
зъб вдясно, като се касае за избиване на зъби без които се затруднява дъвченето
и говоренето.
От обективна страна,
изпълнителното деяние е извършено чрез преки действия на подсъдимия – един удар
с юмрук, в резултат на който е причинена средна телесна повреда на пострадалия Л.,
която е пряка и непосредствена последица от противоправното му поведение.
Телесната повреда е резултат единствено от желанието му за саморазправа.
От субективна страна деецът е действал при пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
При така установената безспорна фактическа обстановка
и правна квалификация съдът като съобрази с обстоятелствата по чл. 36 от НК и
изискванията на чл. 54 от НК намира, че наказанието на подсъдимия Н.П.Ч. за
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, следва да се определи при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива,
съдът приема чистото съдебно минало, сравнително младата възраст, трудовата
ангажираност, а като отегчаващи отговорността – непризнаване на вината и липса
на критичност към извършеното деяние.
Съобразно изложеното, съдът намира, че най-справедливо би било на
подсъдимия Н.П. Ч. да му се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание ще следва
да се отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът приема наказанието на Н.Ч. за справедливо определено в законно
посочения размер, тъй като най-пълно съответства на тежестта на извършеното
престъпление и на общественоопасните последици и би способствало най-пълно за
поправянето на дееца в дух на спазване на законодателството в Република
България.
На основание
чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Н.П.Ч. следва да заплати по сметка на ОДМВР ПЛОВДИВ
направените по делото в досъдебната му фаза разноски в размер на 115,52 лв., а
по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ направените в съдебната фаза на
производството разноски в размер на 15,00 лева.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в Република
България правов ред, престъпна самонадеяност и слаби волеви задръжки.
Мотиви – ниска правна култура, чувство
за безнаказаност и незачитане на телесната неприкосновеност.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ