Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 31.01.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 15657 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.09.2018 г. по гр.д. № 82190/2017
г., СРС, ГО, 61 състав е отхвърлил предявеният от С.М.Д., ЕГН ********** срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК *******иск за сумата 2575, 80лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение (бонус) за периода 01.01.2016г.-30.06.2016 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ.
Осъдил е С.М.Д., ЕГН ********** да заплати
на Д.з.“ АД, ЕИК *******сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.М.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат С. Ч.-Н.,*** с мотиви, изложени в
нея. Твърди, че съдът непълно и едностранчиво е обсъдил приетите доказателства,
че решението е вътрешно противоречиво, че е постановено при нарушения на
материалния закон. По делото е безспорно, че между страните е съществувало
валидно безсрочно ТПО от 01.06.2011 г. до 16.08.2017 г., като същото е било прекратено на 16.08.2017 г. За периода
01.01.2017 г.-30.06.2017 г. изплащането на бонуса бил
отказан с мотива, че на 17 юли 2017 г. ищецът е подал едномесечно предизвестие
за прекратяване на ТПО и от предприятието
считат, че тъй като вече не е техен служител, то не му се следва бонус,
въпреки, че си е изпълнявал съвестно задълженията в процесния
шестмесечен период. След като към момента на плащането на бонуса е в
предизвестие, такъв не му се следва. От разпита на директора му свидетеля П.Б.се
установява, че въззивникът е изпълнявал съвестно
трудовите си задължения. Несъстоятелно се явява твърдението на ответника, че на
С.Д. не е платен бонус, защото не е имал зададени цели, изпълнението на които е
условие за получаване на бонус, защото това не зависи от поведението на
ответника, а на работодателя му. Съгласно приетата Система за допълнителни
възнаграждения, приета с решение на УС № 8/24.03.2017г., в сила от 01.01.2017 г. целите се поставят в начало на периода от прекия
ръководител съвместно със служителя. От доказателствата по делото и от ССЕ се
установява, че цели на ищеца в началото на периода м.януари 2017 г. не са били
поставени, както и на останалите служители от дирекцията. На тях са били
поставени цели в края на шестмесечието, в един и същи ден с оценката.
Следователно, ищецът е лишен от бонус не защото не си е изпълнявал
задълженията по трудовия договор, а
защото работодателят му не е изпълнил свое задължение да му определи цели в
началото на периода. И двамата свидетели, служители на ответника, са посочили,
че целеполагането за периода януари-юни 2017 г. е
било определяно в момента на поставянето на оценката-през м. юли 2017 г.
Твърдението на свидетеля Б., директор на ищеца, че цели не са поставени, защото
е бил в дълъг отпуск по болест, счита за несъстоятелно, защото Б. в периода
януари-април 2017 г. е бил на работа, на длъжност директор дирекция „Масови
щети“ и е можел да постави цели на ищеца, които той да се постарае да постигне
за шестмесечния период. Вещото лице е посочило в експертното си заключение, че целеполагането и оценяването е извършено на всички
служители в направление „Застрахователни обезщетения“ през м. юли 2017 г., т.е.
субективният критерий „постигнати индивидуални цели“ не е отчетен при спазване
Системата за допълнителни възнаграждения и определяне на ключови показатели за
оценка на представянето на мениджъри и служители в дружеството. Ето защо, при
преценката за получаване на бонус от ищеца, субективният критерий-постигане на
поставените цели, счита, че не е следвало да се взема предвид от съда. С оглед изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното
и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 575,80 лв.,
представляваща неплатен бонус за първото шестмесечие на 2017 г., ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски за първата инстанция-адвокатски хонорар от 490 лв. За
настоящата инстанция не претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Й.оспорва въззивната жалба. Претендира
разноски за въззивното производство във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/Наредбата/ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2575,80лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение/бонус/ за периода 01.01.2017г.-30.06.2017г. /в постановеното решение е
допусната ОФГ относно периода, като е посочен 01.01.2016
г. - 30.06.2016 г./
Ищецът твърди, че между страните е съществувало безсрочно ТПО, по силата на
което ищецът заемал длъжността „експерт“ в дирекция „Автомобилно застраховане“.
Ответникът не е изпълнил задължението си да плати
допълнително трудово възнаграждение- бонус, за периода м. януари 2017г.- м. юни
2017г. Твърди още, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя,
тъй като отказът се дължал на подаденото предизвестие за прекратяване на
трудовия договор.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК
оспорва иска като неоснователен.
СГС констатира следното
По делото е безспорно, че между
страните е възникнало безсрочно ТПО по силата на трудов договор № 111 от
31.05.2011 г., като ищецът е заемал длъжността „експерт“ в дирекция „Автомобилно
застраховане“ при ответното дружество при договорено основно трудово
възнаграждение в размер на 950 лв., като със заповед №
44/ 08.08.2017г. трудовият договор е бил прекратен.
В т.4 от трудовия договор е посочено, че служителят има право на месечен бонус в размер на 25% от възнаграждението при 100% изпълнение на ключовите
показатели, като бонусът се изплаща два пъти в годината, след оценка и изтичане
на първо и второ шестмесечие и след оценка на ключовите показатели за
изпълнение от съответните отговорни лица. С допълнително споразумение № 92 от 31.05.2011 г. към трудов договор
№ 111 от 30.05.2011г. размерът на трудовото възнаграждение е изменен на
1344лв., като в т.5 от същото е посочено, че служителят има право на годишен
бонус в размер на 25 % от годишното БТВ в размер на 16 515,07 лв., т.е.
максималният размер на годишния бонус е 4128,77 лв. при 100 % изпълнение на
ключовите показатели, платим на две части, два пъти в годината, след оценка на
ключовите показатели за изпълнение на ресорния мениджър, како и пропорционално
на отработеното време в компанията за календарната година. С допълнително
споразумение № 140/ 20.04.2016г. е договорено, че считано от 01.01.2016г. се отменя действието на т. 4 от трудовия договор
(съгласно която работникът има право на бонус в размер на 25% от възнаграждението
при 100% изпълнение на ключовите показатели), т. 5 от допълнително споразумение
от 22.05.2012г. и т. 5 от допълнително споразумение от 30.09.2014г.
Допълнителното възнаграждение се изплаща въз основа на Система за допълнителни
възнаграждения и определяне на ключовите показатели за оценка на представянето
на мениджъри и служители в дружеството. Съгласно
посочената система, критериите за
определяне на допълнително възнаграждение, са резултати на дружеството-
постигане на одобрена за годината печалба на дружеството, постигнат премиен
приход, постигнато ниво на директен бизнес, постигнат нетен комбиниран
коефициент и постигнати индивидуални
цели. Съгласно технологията на формиране на допълнителното възнаграждение,
бонус не се изплаща при нереализирана печалба, при изпълнение на прогнозата за
приходи под 80%, при неизпълнение на индивидуалните цели под 70%. При формиране
на допълнителното възнаграждение, резултатите на дружеството имат следната
тежест- постигане на одобрения премиен приход на дружеството- 50% от общата
оценка, изпълнение на нетната квота на щетимост на
ниво дружество- 40 % от общата оценка. Постигането на индивидуалните цели имат
тежест 10 % от общата оценка. При обща оценка над 90 % размерът на бонуса е до
25 % от брутното възнаграждение, при обща оценка 70 %- 90 %- 20 %, при
неизпълнение на нетната квота на щетимост- бонус не
се изплаща. Съгласно Политиката за оценка на представянето,
индивидуалните цели се формират в съгласие с годишните корпоративни цели и
произтичат от стратегическите цели на съответната структура. Във Формата за
оценка на представянето се вписват договорените индивидуални цели през
следващата календарна година.
По делото са били
разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля Б., директор на дирекция
„Масови щети“ и пряк ръководител на ищеца, за периода 01.01.2017г.-
30.06.2017г. на ищеца не са били поставени индивидуални цели. Според свидетеля
такива били подготвени към м. май 2017г. (за периода от 01.01.2017г,-
30.06.2017г.), но поради това, че свидетелят ползвал дългосрочен отпуск по
болест, индивидуални цели не са били поставени. Същият сочи, че всички
служители, освен тези в предизвестие, са получили бонуси, като причината за
това е, че целта на бонуса е да стимулира служителя. От показанията на свидетелката Илиева, служител в отдел
„Човешки ресурси“, се установява, че през 2017г. индивидуалните цели били
постановени по-късно, поради промяна на един от показателите и ползване на
дългосрочен отпуск по болест на прекия ръководител на ищеца. Според приетата по делото ССЕ, за всички служители целеполагането е било извършено
през м. юли 2017г.
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата
инстанция приема следното:
Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ, предпоставките за уважаване са
наличие на трудово правоотношение, работникът или служителят да е извършил
работа при работодателя, работодателят да не е заплатил на работника или
служителя в уговорените срокове.
В чл.128 КТ е установено по императивен начин основното задължение на работодателя да изплаща на
работника (служителя) уговореното в трудовия договор възнаграждение като насрещна престация
за предоставената и използвана работна сила на служителя.
В конкретния казус става
въпрос за допълнително трудово възнаграждение. Допълнителните трудови възнаграждения
за разлика от основната заплата
се изплащат за специфични страни
на полагания труд, въздигнати от Кодекса
на труда или
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр.
9/26.01.2007 г.)Наредбата, приета на осн. чл. 244, т.
2 КТ. Те
са различни видове и всяко от тях се
дължи, доколкото е налице съответното основание, на което
даденото допълнително възнаграждение се дължи от работодателя.
Една част от тези основания
са изрично предвидени в КТ и
Наредбата, като с колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата
в предприятието или с индивидуалния трудов договор, съгласно чл.13 от Наредбата могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения. В чл. 13 от същата е
предвидено, че извън случаите на чл. 7 - чл. 12 с колективен трудов договор, с
вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор
могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: 1) постигнати
резултати от труда - текущо, за
година или за друг период, 2) промени в условията на труд с временен характер,
които водят до допълнително нервно- психическо натоварване, и в други условия,
увреждащи здравето на работника, 3) участие в печалбата, и 4) други.. Такова е посоченото в чл. 13, ал. 1, т. 1 от наредбата допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати
в производствената дейност.
Това възнаграждение може да се
изплаща периодично - текущо, за годината
или за друг
определен между страните период. Следователно, законодателят е предвидил правната
възможност работодателят едностранно да определя правила за допълнителни
трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Допълнителнито трудово възнаграждение не е част от работната заплата на служителите, същото е целева награда за
извършената работа, което няма постоянен, а периодичен характер и не се включва
в брутната работна заплата и не се взема предвид при изчисляване на
обезщетенията на служителите. Ето защо само съответният компетентен орган има
изключителна компетентност, която е дискреционна и не
подлежи на съдебен контрол, относно определянето на кои служители и за какви
периоди да получат допълнително материално стимулиране, т.е. това не е
задължение на компетентния орган, на което да кореспондира притезателното
право на служителя да получи определено възнаграждение. Във всички случаи
обаче, когато компетентния орган е упражнил правото си и въз основа на
автономната си преценка е определил служителите, които да получат парични
награди, включително и периодите, в тяхната правна сфера вече се поражда
правото да изискват и получат определеното им допълнително възнаграждение.
В конкретния казус следва да се приеме, че уговореният
между страните годишен бонус представлява именно допълнително възнаграждение за
постигнати резултати от труда по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 Наредбата.
Съгласно подробното описание в
Политиката за възнаграждения и Система за допълнителни възнаграждение и
определяне на ключовите показатели за оценка на представянето на мениджъри и
служители в дружеството, при определянето на размера на целевия бонус се вземат
предвид количествени и качествени показатели, като по делото е безспорно, че за
процесния период на ищеца не са били зададени
качествени (индивидуални) цели. Изплащането на допълнително възнаграждение и
размерът му се предпоставя от поставянето на индивидиулна оценка, която се формира от резултатите по
количествените и качествените показатели, като същото е обусловено не само от
отработеното време, а и от получената от служителя оценка. Всичко това е
свързано с целите, които преследва Системата за допълнителни възнаграждения, а
именно стимулиране и мотивиране на устойчивата ангажираност към постигане на
по- високи корпоративни и индивидуални цели. В конкретния казус на ищеца не са били поставяни цели, поради което
не съществува една от предпоставките за възникването им (изпълнение на
индивидуалните цели). Обстоятелството, че целеполагането
е било забавено по обективни причини, не
представлява злоупотреба с право от страна на работодателя, предвид характера
на бонуса, който не е задължителен елемент от трудовото възнаграждение. При
липса на карта за целеполагане и съответно оценка за
изпълнение на индивидуалните цели, дори и да са били изпълнени критериите на
ниво дружество, то не се дължи
заплащането на бонуси, размерът на които зависи от постигането на заложени
цели. Освен това, и предвид представените по делото доказателства е видно,че с допълнително споразумение № 140/
20.04.2016г. е договорено, че считано от 01.01.2016г.
се отменя действието на т. 4 от трудовия договор (съгласно която работникът има
право на бонус в размер на 25% от възнаграждението при 100% изпълнение на
ключовите показатели), т. 5 от допълнително споразумение от 22.05.2012г. и т. 5
от допълнително споразумение от 30.09.2014г. Изводът е, че за работодателя не е
съществувало задължение да изплати бонус за първото шестмесечние
на 2017 г. на основание т.4 от основния трудов договор и т.5 от допълнителното
споразумение № 92 от 30.09.2014 г., тъй като те са прекратили действието си,
считано от 01.01.2016 г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр І ГПК
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените разноски
по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ, чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2018 г. по гр.д. № 82190/17 г. на СРС, ГО, 61 с-в, постановено
при условията на очевидна фактическа грешка за посочения период, за който се претендира допълнително трудово
възнаграждение/бонус/.
ОСЪЖДА С.М.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат С. Ч.-Н.,*** да заплати на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Й.направените по делото разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
След постановяване на
решението, делото да се изпрати на СРС за провеждане на процедурата по реда на
чл.247 ГПК относно периода, като претендираният е от
01.01.2017 г. до 30.06.2017 г., а не посоченият в
решението от 01.01.2016г. до 30.06.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.