Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
Гр.Попово,30.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1059 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД ,
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София, твърди, че на 31.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
(заемодател) и Ф.К.А. (заемател) бил сключен Договор
за паричен заем с № 3189699 за сумата в размер на 600.00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 640.00 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 40.00 лв. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 21.07.2018 г. на 16 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 40.00 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 7.04.2018г., а падежът на последната погасителна вноска
на 21.07.2018г.
В случай че заемателят
забавил заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни
дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30
дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят,
не можело да надхвърлят 45.00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.
Освен това, в договора било
уговорено, че заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, като при непредставяне на
някое от изброените обезпечения на заемателя се
начислявала неустойка. Твърди се,
че заемателят
нее представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което
на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 230.08лв.,
която страните постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 14.38лв., платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят
била в размер на 54.38лв.
Твърди се, че за периода от
08.04.2018г. до момента на подаване на заявлението в съда на длъжника била
начислена и лихва за забава в размер на 57.20лв., като съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не бил заплатил дължимия
паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а
именно 21.07.2018г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На 01.10.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 3189699 /31.03.2018г. било прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК *** била правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, ЕИК ***.
Твърди се, че на длъжника било изпратено уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, за
извършената продажба на вземането, изпратено с известие за доставяне, както на
постоянния , така и на настоящия адрес на ответника, но същото се върнало в
цялост. В тази връзка към ИМ е приложено уведомление за извършената цесия.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало
заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, за което било образувано ч.гр дело №436/2019г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника Ф.К.А.. Длъжникът не бил намерен на установените адреси, поради
което заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило и
предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата 600.00 лв. - главница
по Договор за паричен заем №
3189699/31.03.2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД,
сумата 40.00 лв.- договорна лихва за периода 07.04.2018 г. до 21.07.2018 г., сумата 45.00 лв. - такса разходи, сумата 230.08 лв. - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода
от 07.04.2018 г. до 21.07.2018
г., и сумата 57.18 лв. - лихва за забава
за периода от 08.04.2018г. – 31.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-31.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №436/2019г. по описа на ПпРС. Претендират се и
разноски както по заповедното производство, така и за направените
разноски по настоящото дело.
В с.з. не се явява представител. От пълномощник на ищцовото дружество е постъпила молба, с която заявява, че поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника Ф.К.А.,***, не представя
доказателства, не прави доказателствени искания.
Счетен за редовно призован не се явява, не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. №436/2019г. на ПпРС,
по подадено от дружеството-
ищец заявление по
чл.410 от ГПК срещу ответника била
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение
№ 395/04.06.2019г. за заплащане на
600.00лв. - главница по Договор
за паричен заем № 3189699/31.03.2018г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД, сумата 40.00лв.- договорна
лихва за периода 07.04.2018г. до
21.07.2018г., сумата 45.00лв. - такса разходи, сумата 230.08лв.-неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода
от 07.04.2018г. до 21.07.2018г.,
сумата 57.18лв. - лихва за забава за периода от 08.04.2018г. –
31.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -31.05.2019г., до окончателното изплащане на
задължението.
От извършената справка от НБД „Население“, се установява, че Ф.К.А. и Ф.К.А.,
са имена на едно и също лице, като от 2007г. лицето е с имена Ф.К.А.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на 31.03.2018г.
е сключен договор за паричен заем с № 3189699 между „Изи
Асет Мениджмънт" АД като заемодател и Ф.К.А. (Ф.К.А.) като заемател. Видно от договора
за заем ответника е получил сумата от 600.00лв., като подписването на договора
удостоверява, че заемателят е получил остатъка от
заемната сума, след рефинасиране на текущ заем в
размер на 233.08лв., като договорът има
силата на разписка за предадената и получена остатъка от сумата- чл. 3, ал. 2 от договора. Посочен е размер на дължимата
договорна лихва- 40.00 %, годишен размер на разходите по заема 48.14 % и общ
размер на всички плащания -640.00 лв. Заемателят
се задължил да върне сумите по кредита,
така, както е уговорено - на 16 седмични погасителни вноски, считано от 04.04.2018г.
до 21.07.2018г., всяка една от които в размер на 40.00лв.
Съобразно чл.4, ал.1 от договора заемателят се е
задължил в срок от три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения : 1/две физически лица –поръчители с
поставени изисквания към тях; 2/ банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, която да е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, като съгласно ал.2
при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 230.08лв., която се
изплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, към която се добавя сума в
размер 14.38лв.
Съгласно чл.8 от договора при
забава в плащането на някоя от погасителните вноски заемателят
дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно от писмените доказателства, представени по делото, на 16.11.2010 г. в
гр. София е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„Изи Асет Мениджмънт"
АД с ЕИК **** в качеството му на цедент и „Агенция за
събиране на вземания" ООД с ЕИК *** - цесионер,
като последната е преобразувана с промяна на правната форма в „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***. Предмет на договора за цесия е
прехвърляне на станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания се
индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този
договор, считано от датата на неговото съставяне. Приложение № 1 ще бъде
съставяно във вид на електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП.
Страните изразяват воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на
този договор на месечна база. Следващите вземания се индивидуализират от
страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото
съставяне, то става неразделна част от договора. За целите на Рамковия договор
всяко поредно Приложение № 1 има силата
и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно.
На 01.10.2018г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по
силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД от ответника Ф.К.А. по договор за паричен заем №
3189699/31.03.2018г. е прехвърлено на ищеца. От това приложение се установява,
че остатъка на дължимата сума към
01.10.2018г. е в размер на 935.12лв., в т.ч.20.00лв. лихва за просрочие
По делото е приложено и потвърждение
за сключената цесия, както от
16.11.2010г., така и от 01.10.2018г., подписано от законния представител
на „Изи Асет Мениджмънт" АД. На л.20 от делото е приложено
заверено копие на пълномощно, подписано от законния представител на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което „Агенция за събиране на
вземания“ АД е упълномощено да уведоми от името на дружеството всички длъжници по вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., във
връзка с изпълнение на законовото задължение по чл. 99,ал.3 от ЗЗД.
По
делото са приложени и
заверени копия на уведомления за извършеното
прехвърляне на вземането от „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „АСВ“ ЕАД, изх. № УПЦ-П-ИАМ/3189699 от 02.10.2018г.
и изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3189699 от 13.11.2019г. с което, в изпълнение разпоредбата на
чл. 99,ал.3 от ЗЗД, Ф.К.А. е уведомен за прехвърлянето на вземането срещу него по
договор за кредит 3189699, в полза на новия кредитор – „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Уведомленията са се върнали в цялост, като първото е
непотърсено, а второто с отбелязване, че
адресата не е открит.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за неоснователен по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключен договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия;
валидно сключен договор за заем, сключен с цедента; че цедента е
бил изправна страна по договора за заем,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за заем; че между
страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорно задължение се
дължи неустойка в определен размер, че е налице виновно неизпълнение на
договора от страна на ответника, и забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор за паричен заем №
3189699/31.03.2018г., сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД което вземане е било предмет на
договор на цесия, със цесионер
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника Ф.К.А. и "Изи
Асет Мениджмънт АД е сключен договор за паричен заем № 3189699/31.03.2018г., по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума
в размер на 600.00лв., срещу задължението на заемателя
да я върне на 16 седмични вноски, с
първа погасителна вноска на 07.04.2018г., и последна погасителна вноска на 21.07.2018г. Не се спори, че заемателят е
подписал както предложението
за сключване на договора, така и
договорът за заем. В чл.3 от договора страните са се съгласили, че с
подписването му заемателят удостоверява реалното
получаване в брой на заемната сума, а
договорът има характер на разписка за получаването й.
От
изложеното съдът намира, че ищецът доказа по безспорен начин възникналото
валидно облигационно правоотношение между ответника и "Изи
Асет Мениджмънт" АД основано на цитирания
по-горе договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да
предаде реално в заем паричната сума, което предпоставя
насрещната престация на заемателя-
ответник да върне заетата сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) е валиден, и в Приложение
№1/01.10.2018г. фигурира вземането,
което „ Изи Асет
Мениджмънт“АД има от ответника по договор за паричен заем № 3189699/31.03.2018г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо
ответника.
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този см. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т.
д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.
Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер е достигнало до ответника и съставлява надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за потребителски кредити
за извършеното прехвърляне
на вземанията. Ищецът към
исковата молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по настоящото дело, длъжника се счита за уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на
цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне изцяло така
предоставения му заем. Предвид изложеното, предявения иск е основателен
по същество.
По отношение на размера:
Съдът намира предявения иск в частта
за претендираната
главница от 600.00лв. и договорна лихва от 40.00лв., за периода от
07.04.2018г. до 21.07.2018г. за
основателен, тъй като същите не са заплатени
от ответника.
Съдът намира, обаче за неоснователен предявения иск
в частта за претендираната
неустойка в размер на 230.08лв., както и
за претендираната сума от 45.00лв. като такса,
раходи, по следните
съображения:
Няма спор по делото, че
сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, съдът дължи служебна проверка относно действителността
на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съобразяването на договорните
клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД. Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото
съдът е обявил на страните, че ще извърши проверка относно съответствието на
клаузите в договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Съгласно т. 3
от ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора, при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията (парични или на непарични) и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализ на доказателствата по делото, съдът
намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.
В случая, естеството на уговореното
задължение по чл.4 от договора за заем е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно
с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението на
задължението по чл. 4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство или дадена банкова гаранция, той би го поставил като условие
за сключването на договора. Освен това, неизпълнението на това задължение не
влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение на главното
задължение. Тези доводи обуславят извода, че тази клауза не съответства на
своята обезщетителна функция, при липса на
предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя.
Предвид изложеното съдът намира, че
след като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, и чрез нея заемодателят цели при неизпълнението
да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва, то същата противоречи
на добрите нрави, тъй като цели неоснователно обогатяване на заемодателя. Освен
изложеното, съдът намира, че посочената от заявителя клауза в договора за паричен
заем, за начисляване на неустойка има за цел да бъдат преодолени ограниченията,
които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК поставя пред кредиторите. Заобикаляйки
по този начин императивните ограничения на закона, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК,
тези клаузи се явяват нищожни. Поради което
претенцията за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата 230.08лв.- неустойка за неизпълнение на задължение,
начислена за периода от 07.04.2018г. до 21.07.2018г., е неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне.
Неоснователна е и претенцията за сумата от 45.00лв. за такса, разходи.Първо
в договора не е предвидено, че заемателя дължи
заплащане на някакви допълнителни такси, в т.ч. и за събиране на вземането. В
чл.16, ал.2 от договора е посочено, че заемателя заявява че е запознат и съгласен с Тарифа за
таксите на заемодателя, актуална към датата на сключване на договора. По делото
е приложена Тарифа, от която се установява, че
разходите за събиране на вземанията при забава в плащането на вноска
повече от 30дни е в размер на 9.00лв. Със забележка, под описаните такси е
посочено, че разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
тел.разговори, посещения на адрес, като тези разходи в размер на 9.00лв. се
начисляват по всички продукти, с изкл. на Изи Инкредо, и общия размер не може да надвишава сумата от
45.00лв. В
случая не става ясно за какво е начислена тази такса, т.е. за кой
от всички посочени разходи е начислена тази сума. Отделно от това не са
представени доказателства за реалното извършване на тези разходи от страна на заемодателя.
Освен това тези разходи са пряко свързани с договора за кредит, и поради това следва
да са включени в ГПР, съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК. Обстоятелството, че
тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява самостоятелно
нарушение на закона, поради което тази претенция се явява неоснователна.
По отношение на претендираната лихва за забава в
размер на 51.18лв., за периода от 08.04.2018г. до 31.05.2019г., съдът намира
следното:
Съдът намира, че от представените доказателства не
се установява, че ищецът е носител на акцесорното вземане
за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на договора
за цесия не се установява за цесионера да възниква
право да продължи да начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за
забава. Изрично в договора за цесия е посочено, че общия размер на вземания, подлежащи на
прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно със съпътстващите ги гаранции, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството
страна по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на
прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за
цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно
няма характер на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от
факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на 935.12лв.,
в т. и лихви за просрочие
в размер на 20.00лв., а общия претендиран
размера на вземанията по делото е в
размер на 972.26лв.
В заключение съдът приема,че на ищеца се следва
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 08.04.2018г. (първата
неплатена вноска) до 01.10.2018г. (датата на прехвърляне на вземането), и то
върху главницата от 600.00лв., която съдът изчисли в размер на
29.50лв., с помощта на он-лайн калкулатор (www.calculator.bg). За разликата над 29.50лв., до претендираните
57.18лв., за периода от 02.10.2018г. до 31.05.2019г. искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 51.65лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 436/2019г. на ПпРС, както и сумата от 103.29лв., представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф.К.А. (Ф.К.А.), ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес-***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***,
представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт В.П.Л., сумата
600.00 лв. (шестстотин лева и 00ст.) - главница по Договор за паричен заем №
3189699/31.03.2018г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, сумата 40.00лв. (четиридесет
лева и 00ст.) - договорна лихва за периода
7.04.2018г. до 21.07.2018г., сумата
29.50лв. (двадесет и девет лева и 50ст.) - лихва за забава за периода от
08.04.2018г. – 01.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №436/2019г. по описа на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ
предявения иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата 45.00лв. (четиридесет и
пет лева и 00ст.) - такса разходи,
сумата 230.08 лв. (двеста и тридесет лева и 08ст.)- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
07.04.2018г. до 21.07.2018г., както и за разликата над 29.50лв. до
предявената сума от 57.18лв -обезщетение
за забава, за периода 02.10.2018г. до 31.05.2019г.
ОСЪЖДА Ф.К.А. (Ф.К.А.), ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт В.П.Л., СУМАТА 51.65лв. (петдесет и един лева и 65 ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №436/2019г. по описа на ПпРС, както
и СУМАТА
103.29лв. (сто и три лева и 29ст.), представляващи разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: