№ 646
гр. Добрич, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Петева
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Дияна Петева Гражданско дело №
20233230101685 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с
молба вх.№ 14214/10.08.2023 г. на С. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адв. М. Г., с искане за признаване за установено по отношение
на ТП на НОИ гр. Д. и КНСБ /правоприемник на Общински съвет на
Българските професионални съюзи – гр. Г. Т./, че ищецът е полагал труд в
Българските професионални съюзи – гр. Г. Т. на длъжността „***“ през
периода 01.01.1987 г. – 22.03.1989 г. при пълно работно време, осемчасов
работен ден и петдневна работна седмица, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Конфедерация на независимите
синдикати в България подава отговор на исковата молба, с който не оспорва
предявения иск. Ответникът ТП на НОИ гр. Д. не подава отговор на исковата
молба.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Сочи се, че през периода 01.01.1987 г. - 22.03.1989 г. ищецът по делото
С. М. К. работил в Институт по пшеницата и слънчогледа гр. Г. Т. на длъжност
„***“ (***). Работното място на К. било в Института, но работодател му бил
Общински съвет на Българските професионални съюзи /БПС/ гр. Г. Т. като
трудовото му възнаграждение е изплащано на място от ИПС, но чрез средства,
1
отпуснати от БПС. Ведомостите са били съставяни в ИПС като след това се
предавани на БПС като работодател и за отчитане на средствата от фонд
работна заплата. Трудовите си задължения на заеманата длъжност К.
изпълнявал при осем часов работен ден, при пет, а понякога и на шест дневна
работна седмица.
В началото на 2023 г. ищецът подал заявление пред ТП на НОИ, гр. Д. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След около месец
К. бил уведомен, че за периода 01.01.1987 г. - 22.03.1989 г. няма необходимите
документи , за да му бъде зачетен осигурителен стаж, а и ТП на НОИ Д. не е
намерило разплащателни ведомости в осигурителния архив на НОИ. Поради
това, че К. в действителност е полага труд през посочения период потърсил
ведомости и документи в Община Г. Т., където предполагал, че се намират
документите. От служители в Общината бил уведомен, че правоприемник на
Българските професионални съюзи е КНСБ, а документите на профсъюзите в
Г. Т. би следвало да се намират в Регионалния съвет на КНСБ гр. Д.. В резултат
на този отговор С. К. подал искане до PC на КНСБ гр. Д. да му бъдат издадени
удостоверения за пенсиониране /УП-2 и УП-3/ въз основа на наличните
ведомости и други трудови документи. След около месец получил отговор от
КНСБ гр. С., че ведомостите за профсъюзната организация на ИПС Г. Т. са
изгубени. Изложеното обуславя правният му интерес от предявяване на
настоящия иск.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г.,
поддържа предявения иск срещу Конфедерация на независимите синдикати в
България и ТП на НОИ гр. Д., като моли за неговото уважаване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Конфедерация на независимите
синдикати в България“ СНЦ, гр. С., чрез пълномощника юриск. П. Б., подава
писмен отговор, с който сочи следното: На проведен конгрес на Българските
професионални съюзи, проведен на 17 и 18 февруари 1990 г. се взема решение
БПС да се преобразува и Конгресът се превръща в учредителен на
Конфедерация на независимите синдикати в България и е приет нов Устав, с
който се уреждат целите, средствата, принципите и устройството на КНСБ. С
акта на преобразуването КНСБ се явява правоприемник на БПС. На 03.08.1993
г., КНСБ е вписана в регистъра на СГС за сдружения с нестопанска цел.
Твърди се, че Регионалния съвет на КНСБ – Д. не е станал
2
правоприемник на Общински съвет на БПС - гр. Г. Т. или на Окръжен съвет на
БПС - гр. Д., тъй като съгласно новия устав, териториалните структури на
КНСБ се изграждат по нов начин и никъде не е посочено, че те поемат правата
и задълженията на старите звена. Съгласно действащия в момента чл. 39 от
Устава на КНСБ, КНСБ изгражда за срока на мандата единни териториални
структури на конфедерален принцип - Регионални съвети(РС) и Общински
съвети (ОбщС). Архиви на ведомости за заплати и други документи по
трудови правоотношения се съхраняват както в Регионални съвети на КНСБ,
така и в Централата на КНСБ. От направената проверка в архива в КНСБ в гр.
С. и PC на КНСБ - Д., се установява, че ведомости за изплащане на трудови
възнаграждения на щатни служители на Профсъюзната организация на
Институт по пшеницата и слънчогледа, гр. Г. Т. не са открити, в частност за
лицето С. М. К. за периода 01.01.1987 - 22.03.1989 г. също не са намерени.
Вероятно същите са били изгубени и не са били предадени на висшестоящата
организация - Окръжен съвет на БПС, респективно Общински съвет на БПС,
които са били оторизирани със заверяването на трудовия стаж на
профсъюзните служители, когато ведомостите са били налични.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ТП на НОИ гр. Д. не подава
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание по делото ответниците не се
представляват.
От изложените в исковата молба твърдения и отправено до съда искане
се налага извода, че предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл.
3 във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
По допустимостта на иска:
Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, стаж по чл. 1, ал. 1 може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени. Предвид че горното е условие за допустимост на иска, а
същевременно по делото има представено такова удостоверение от КНСБ
/правоприемник на Общински съвет на Българските професионални съюзи –
3
гр. Г. Т./, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По основателността на иска по чл. 3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР:
С оглед разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи, че през заявения от него период е полагал труд при сочения
работодател, на посочената в исковата молба длъжност, съответното работно
време, начин на заплащане на труда.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителен стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР изброява примерно кои са тези
писмени доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че в т. 1 на
Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. на Върховния съд по гр.д. №
54/62 г. на ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при
действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат
на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да
обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Като
преценката следва да се направи за всеки конкретен случай.
Приложените по делото във вид на заверен препис л. 15 и л.17 от
трудова книжка на името на С. М. К., с посочен работодател Общински съвет
на Българските професионални съюзи – гр. Г. Т., е сред примерно изброените
в чл. 6, ал. 2, т. 1-8 от ЗУТОССР доказателства, поради което ангажираните от
ищцата показания на свидетелите К. В. М. и М. Е. М. за установяване
трудовия стаж са допустими.
Свидетелят М. заявява, че е бивш колега на ищеца, като в периода до
1993-94 г. тя заемала длъжността „***“ на Профсъюзния дом, а ищецът
работил в профсъюзите към института като ***, на нормална петдневна
работна седмица и при пълен работен ден.
Свидетелят М. сочи, че в периода до края на 1989 г. заемал длъжността
*** на Общинския съвет на Профсъюзите в гр. Г. Т., а ищецът бил ***,
4
назначен към професионалните съюзи, работното му място било в института.
Ищецът работил при петдневна работна седмица и пълен работен ден,
възнагражденията се плащали от отчисленията на членския внос на
профсъюзните членове. Периодът, в който свидетелят и ищецът са били
колеги обхваща годините 1987-1989 г.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в
исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на
труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства,
което прави искът основателен и доказан. Посочените по-горе обстоятелства и
доказателства категорично обосновават допустимостта и основателността на
предявения иск.
С оглед на изложеното и на основание на чл.3 във връзка с чл.1 ал.1 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по
отношение на ответниците трябва да бъде признато за установено, че ищецът
притежава трудов и осигурителен стаж за времето от 01.01.1987 г. – 22.03.1989
г., при пълно работно време, осемчасов работен ден и петдневна работна
седмица, като е заемал длъжността „***“ при Общински съвет на Българските
професионални съюзи – гр. Г. Т., чиито правоприемник е КНСБ.
По разноските:
С исковата молба е направено бланкетно искане за присъждане на
разноски, но доказателства за реалното им извършване не са представени по
делото, поради което и такива не следва да се присъждат на ищеца, въпреки
основателността на предявения от него иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по отношение на Конфедерация на
независимите синдикати в България, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ***, и Териториално поделение на Национален
5
осигурителен институт - гр. Д., с административен адрес: ***, че С. М. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, притежава трудов и осигурителен стаж за
времето от 01.01.1987 г. – 22.03.1989 г., при пълно работно време, осемчасов
работен ден и петдневна работна седмица, като е заемал длъжността „***“ в
Институт по пшеницата и слънчогледа гр. Г. Т. към Общински съвет на
Българските професионални съюзи – гр. Г. Т., чиито правоприемник е
Конфедерация на независимите синдикати в България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Добрич в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6