№ 1748
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110135825 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. Т. Я. и Г. П. Я., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че И. Т. Я. и Г. П. Я., дължат на „Т.С.“ ЕАД сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 10043/2023 г. по описа на СРС, както следва: отв. И. Я. сумата
555,49 лв. - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за стопански нужди за имот в ***********, за периода 01/05/2020-30/04/2022 г.,
с 102,85 лв. -мораторна лихва за периода 01/12/2020-17/02/2023 г.; 06,24 лв. -
главница, представляваща стойност на услуга за извършено дялово
разпределение за периода 01/05/2020-30/06/2021 г, с 01,53 лв.- мораторна лихва
за периода 01/07/2020-17/02/2023 г., ведно със законна лихва върху главниците
от 24.02.2023 г. до окончателното им изплащане; отв. Г. Я. - сумата 555,49 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански
нужди за имот в ***********, за периода 01/05/2020- 30/04/2022 г., с 102,85 лв. -
мораторна лихва за периода 01/12/2020-17/02/2023 г.; 06,24 лв. - главница,
представляваща стойност на услуга за извършено дялово разпределение за
периода 01/05/2020-30/06/2021 г, с 01,53 лв.- мораторна лихва за периода
01/07/2020- 17/02/2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от
24.02.2023 г. до окончателното им изплащане.
Твърди се, че според Закон за енергетиката се изисква сключване на
писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, което
задължение ответникът не изпълнил за посочения магазин, за който е извършена
доставка. Поддържа се, че поради липсата на облигационна връзка през
процесния период ответникът се обогатил неоснователно и дължи да върне това,
с което за сметка на ищеца се обогатил-стойност на доставена топлинна енергия.
Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
1
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Прави
искане по чл. 219 от ГПК.
Ответната страна в срока по чл. 131 и чл. 414 от ГПК е подала отговор,
като счита исковите претенции за неоснователни. Оспорва извършване на
доставка на топлинна енергия в размер на предявения иск; оспорва получаване
на писмо за сключване на договор за продажна на топлинна енергия за небитови
нужди и покана; не спори, че не е сключван договор, поради което и
неоснователен иска за главница за дялово разпределение.
Третото лице-помагача „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете
за основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът представя договор за доброволна делба от 21.08.2006 г., искова
молба от 17.08.2016 г., нотариален акт за продажба на недвижими имоти от
16.03.2017 г. Прието е заключение на съдебна техническа и съдебна счетоводна
експертиза. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до имот в
***********.
При релевираните в искова молба твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на обедняване
за ищцовото дружество, изразяващо се в количеството и стойността на
доставената през исковия период топлинна енергия до имот собствен и ползван
от ответника; с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на
енергия в процесния имот и за процесния период, причинна връзка между
обогатяването и обедняването; доставката на топлинна енергия до имота на
ответника е при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в
отношенията между двата субекта; ищецът няма друг иск, с който може да се
защити по арг. от чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Тези обстоятелства подлежат на доказване
от ищеца, както и правото на обезщетение, като установи наличието на главен
дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на такъв
покана за плащане, получена от ответника.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Доколкото страните не спорят и доказателствата не установяват друго-
наличието на писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях
липсва облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия. Имотът е търговски обект, респ. предназначен за
задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни, нужди. Следователно
за ищцовото дружество не съществува правно основание, въз основа на което да
претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а когато
няма на разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за приложението на
института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на
ответника да заплати действително потребената топлинна енергия, доставена от
2
ищеца до процесния имот. Правният мир не допуска неоснователно
имуществено разместване и облагодетелстване на определен правен субект за
сметка на друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди
блага без основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи,
които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката за
топлинна енергия, а обедняването е пропуска да бъдат придобити имуществени
блага от ищеца, който не е получил продажната цена за реалното потребено
количество топлинна енергия.
Тъй като ищецът трябва да установи наличие на обедняване, изразяващо
се в количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия до имот - ползван от ответника, както и че за разлика от правото на
парично вземане за неплатена цена на доставка на топлинна енергия по договор,
за така предявеното на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД е релевантно дали
фактически ответникът е обитавал имота, съдът приема, че от една страна,
общите условия на ищеца, в хипотезата на извъндоговорна отговорност, не са
необвързващи ответната страна, в т.ч. правилата за начисляване на топлинна
енергия при неосигурен достъп и представените за това протоколи от третото
лице-помагач; а от друга именно тези писмени доказателства са индиция, която
дискредитира тезата на ищеца, че обектът е функционирал, респ. ползван и от
двамата ответници. Притежанието на правото на собственост върху
самостоятелния обект не презумира неговото функциониране като търговски
обект и доставката на топлинна енергия за стопански нужди.
Предвид установените фактически положения, съдът счита исковете за
недоказани и неоснователни. Не се установява пълно и главно, че ответникът е
ползвал имота през исковия период, за което по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК на
ищеца са дадени указания с приетия проект за доклад по делото. Следва да се
отчете, че през периода м.05.2020-м.04.2021 г. топлинна енергия е начислявана
при условията на „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“, а за периода
м.05.2021-м.04.2022 г. вещото лице по съдебна техническа експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, установява,
че потребление липсва и не е определяна топлинна енергия за отопление на имот
и БГВ. За пълнота следва да се отбележи, че не може да се приеме еднозначно на
кой ответник евентуално принадлежи подпис в индивидуален отчет от
27.05.2022 г., доколкото искът е предявен срещу двама, при което съдът не може
да санкционира -по арг. чл. 175 от ГПК който и да е от тях и приеме, че се касае
за признание. Ето защо искът за главница следва да се отхвърли, а с оглед изхода
на спора по него подлежи на отхвърляне и акцесорния иск за лихва. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответниците
сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение - на всеки един 300
лв. или общо 600 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление: ***********, срещу И. Т. Я., с ЕГН:**********, и Г. П.
Я., с ЕГН:**********, и двамата с адрес: ************, искове по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че И. Т. Я., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК:********, сумата 555,49 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за стопански нужди за имот в ***********, за
3
периода 01/05/2020-30/04/2022 г., и сумата 102,85 лв. - мораторна лихва за
периода 01/12/2020-17/02/2023 г.; сумата 06,24 лв. - главница, представляваща
стойност на услуга за извършено дялово разпределение за периода 01/05/2020-
30/06/2021 г, и сумата 01,53 лв. - мораторна лихва за периода 01/07/2020-
17/02/2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от 24.02.2023 г. до
окончателното им изплащане; и за признаване за установено, че Г. П. Я., с
ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, сумата 555,49 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за стопански
нужди за имот в ***********, за периода 01/05/2020- 30/04/2022 г., и сумата
102,85 лв. - мораторна лихва за периода 01/12/2020-17/02/2023 г.; сумата 06,24
лв. - главница, представляваща стойност на услуга за извършено дялово
разпределение за периода 01/05/2020-30/06/2021 г, и сумата 01,53 лв.- мораторна
лихва за периода 01/07/2020- 17/02/2023 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 24.02.2023 г. до окончателното им изплащане; за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 10043/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4