Решение по дело №253/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано образувано по жалба на Г. К., гражданин на РГ., с адрес за кореспонденция – с.Б., общ.Р., ул.”Г.Д.” № 18 насочена против Отказ на ДЛР при АП под № *1819/06.01.2012 г., постановен по заявление със същия вх.№.

В жалбата се развиват доводи за неправилност на атакувания отказ, като постановен в противоречие на материалния закон.

Към същата не са приложени доказателства вън от тези по преписката.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след преценка на преписката по посоченото заявление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2012 г. в ТР при АП е постъпило заявление с вх.№ *1819 от Г. К. за регистрация на регистрация на „К.”ЕООД.

Преценявайки последното и приложените към него доказателства ДЛР е приело, че заявлението не е подадено от управомощено лице по смисъла на чл.15 от ЗТР.

Посочил, че съобразно изискванията на Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър проверката на самоличността на заявителя при подаване на заявление по ел.път се извършва чрез поставяне на името на заявителя, посочено в заявлението и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придуржава електронния подпис на заявлението.

За случая при тази проверка се установило, че заявлението е подадено от лице, различно от посоченото като заявител.

Посочено е, че съгласно чл.15 ЗТР заявител в регистърното производство по ЗТР може да бъде търговецът, прокуристът, лице в предвидените от закона случаи, както и упълномощените – адвокат с изрично пълномощно, съставено съобразно ЗА, а при обявяване на актове по чл.6, ал.3 от ЗТР и съставителят на финансовите отчети с нот.заверено пълномощно.

Представителната власт на заявителя в регистърното производство произтича или от изрично уредени в закона случаи или от волята на търговеца при изрично упълномощаване на лице, само в качеството му на адвокат /съставител на финансов отчет/.

В конкретния случа, от представите документи се установило, че Ц.П.Г. няма качеството на нито едно от изброените по-горе лица и същата не е легитимирана като заявител в регистърното производство.

По тези съображения и бил постановен атакувания отказ.

По тези съображения и постановил атакувания отказ.

Същият е бил съобщен с уведомително писмо с изх.№ от 07.12.2012 г. и няма данни кога точно е получен от жалбоподателя.

При тези данни решаващият състав намира, че жалбата, инициирала настоящето производство, е депозирана в срока за атакуването на процесния отказ, доколкото от една страна уведомителното писмо до съда е от 14.12.2012 г., а от друга – срокът винаги се зачита в полза на жалбоподателя..

При установеното по-горе от фактическа страна настоящата инстанция прави следните изводи:

Предявената жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.25, ал.1 ЗТР, предвид изложеното по-горе за липса на доказателства кога атакуваният отказ е съобщен на жалбоподателя.

Разгледана по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

При установените пред него факти Длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ правилно е приело, че в случая е налице формалното неспазване на изискването на чл.85, ал.3, т.1 от Наредба № 1 и чл.15, ал.1 ЗТР, поради което и се налага обоснован извод, че лицето, подало по електронен път заявлението, не е имало правомощията да стори това.

Този извод се налага на първо място поради факта, че в самото заявление изрично е посочено, че се подава от заявителя – управителя на дружеството Г. К., а не от лице по реда на чл.15, ал.2 ЗТР – заявител, с изрично пълномощно.

Поради горният факт и извършвайки проверката по реда на чл.83, ал.3 от Наредба № 1 ДЛР е установило, че името на заявителя не съответства на това, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис на заявлението.

В случая заявителят-пълномощник е трябвало да посочи, че подава заявлението именно в това си качество /за което е и надлежно упълномощен по чл.15, ал.2 ЗТР/ и ако го е сторил, то е следвало да се извърши проверка по реда на чл.83, ал.6 ЗТР.

Т.к. обаче заявител според подаденото заявление не е пълномощник, а самия управител на търговец, последното, според формалните изисквания на Наредба № 1, не е сторено.

Последното се дължи не на пропуск на ДЛР, а на самия заявител, респ. – на пълномощника му.

На самостоятелно основание по делото няма спор, че пълномощникът не е адвокат, поради което и същият не може да бъде заявител по смисъла на чл.15, ал.1 ЗТР.

Заявители по смисъла на посочената разпоредба могат да бъдат само лицата, посочени изрично в нея, а същата определя кръга на пълномощниците така, както е бил определен и от ДЛР в атакувания отказ - адвокат или лице с изричон пълномощно, но само за случаите, в които става въпрос за за съставител на годишен счетоводен отчет.

А в случая няма спор, че легитимирация се за пълномощник тява такива качества.

Ето защо жалбата срещу атакувания отказ се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на осн.чл.25 ЗТР, Б.окръжен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба на на Г. К., гражданин на РГ., с адрес за кореспонденция – с.Б., общ.Р., ул.”Г.Д.” № 18 насочена против Отказ на ДЛР при АП под № *1819/06.01.2012 г., постановен по заявление със същия вх.№.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: