Присъда по дело №355/2021 на Районен съд - Ямбол

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на ЯРП, с който Е. И. И.
е предаден на съд за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК
В съдебно заседание, представител на ЯРП поддържа обвинението. Пледира на
подсъдимия, на осн. чл.58а, ал.4 НК , вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК, да бъде наложено наказание
под най-ниския предел, а именно наказание в размер на три месеца „Лишаване от свобода“,
което следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Подсъдимият участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-
адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт за верни като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника си оспорва становището на прокуратурата относно квалификацията
на деянието по чл.354а ал.3 НК. Изтъква се самопризнанието, което е направил подсъдимия,
относно фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт и
доказателствата към него, активното поведение на последния по време на проверката,
изразяващо се в доброволно предаване на наркотичното вещество, намиращо се у него и
факта, че не е възпрепятствал извършената от органите на МВР проверка. Въз основа на
горепосоченото, защитата обосновава наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
незначителност на вредните последици, и от тук следващата по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и прави искане за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5
НПК, във вр. с чл.93, т.9 НК.
Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на основание чл. 371 т.2
НПК, съотнесено към събраните в хода на досъдебното производство доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
На 01.**.2020г. около 23.**ч. св. Х.Р. и неговия приятел - обвиняемия Е.И. вървели
по ул.„Б." в гр. Я.. В района на ***, същите били спрени за проверка от полицейски
служители на РУ-Я.- свидетелите - И.Ж. и В.Б.. Последните след като установили
самоличността на св. Р. и обв. Е.И. ги попитали дали някой от тях държи в себе си забранени
от закона вещества. Обвиняемият Е.И. заявил на полицейските служители, че в себе си носи
малко количество марихуана, която бил набрал, и която била за негова лична употреба.
Обвиняемият И. изкарал от джоба на дънките си найлонов плик, в който имало суха зелена
тревиста маса. След това с протокол за доброволно предаване обв.Е.И. предал 1 бр.найлонов
плик, в който имало суха зелена тревиста маса /1 бр.глава/.В протокола за доброволно
предаване обв.Е.И. записал собственоръчно, че предаденото наркотично вещество
представлява марихуана, която е негова и е за лична употреба.
От заключението на изготвената по делото физикохимическа експертиза - Протокол
№442/18.12.2020г. на Сектор „Научно-техническа лаборатория" при ОД на МВР - гр.Я. се
установява , че предоставената за изследване суха зелена,растителна маса, съдържаща се в
прозрачно полиетиленово пликче, опаковано в хартиен плик, запечатан с лепенка
„ИЗСЛЕДВАНО ВД", представлява коноп /марихуана/ с основен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол. Концентрацията на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол е 0,3%. Нето тегло на растителна маса преди всички
изследвания е 0,449 гр. В процеса на проведените физикохимични анализи от растителната
маса са изразходени 0,116 гр.

По доказателствата:
1

Самопризнанието на подсъдимия Е. И. И. относно авторството на деянието напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 371, т. 2
настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите – И. Ж. Ж., В. В. Б. и Х. Р. Р.. Същите са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия
обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимият признава за извършеното.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост, протокол за оглед на веществени доказателства, както и от химическата
експертиза. Посочените писмени доказателства и доказателствени средства, в съвкупност с
гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен
анализ е и безпредметен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението, включващи
елементите от обективна и субективна страна.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдмият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предложение първо НК, като на
01.**.2020г., без надлежно разрешително, в нарушение на установените в Законa за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ правила, държал в себе си
високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо нето тегло 0, 449 гр., с
концентрация на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол от 0,3%
на стойност 2, 69 лева. Конопът /марихуаната/ е наркотично вещество и е под контрол
съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961 год. и съгласно
Законът за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Конопът
/марихуаната/ и активният му компонент тетрахидроканабинол се намират в Списък I:
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични" към чл. 3,
ал. 2 на ЗКНВП.
2

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина
на подсъдимия, се изразява в "държане" на наркотично вещество. Държането по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 НК представлява фактическо действие и за съставомерността на същото от
обективна и субективна страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт
върху наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи
именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че подсъдимият
е съзнавал последното обстоятелство. От показанията на разпитаните по делото свидетели
безпротиворечиво се установява, че у подсъдимия е намерено наркотичното вещество. Това
води до закономерния извод, че наркотикът се е намирал във владение на подсъдимия и той
е упражнявал фактическата власт над него и с това е осъществил състава на изпълнителното
деяние в горепосочената норма.

Видно от приобщената химическа експертиза, веществото което е било държано от
подсъдимия е коноп с нето тегло 0.449 грама и със съдържание на тетрахидроканабинол –
0,3 %, на стойност 2,69 лева. Посоченото наркотично вещество подлежи на контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Включен е в
Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, поради което и се явяват високорисково наркотично вещество
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Подсъдимият не е имал разрешително
за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, и чл. 31 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.

На последно място, съдът счита, че деянието на подсъдмия носи всички признаци на
"маловажен случай". В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът
кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид (в този смисъл Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/20** г. на II НО,
Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай, квалификацията на деянието на
подсъдимия по чл. 354а, ал. 5 вр. чл. 93, т. 9 НК е обусловена от вида на самото държано от
подсъдимия наркотично вещество - от ниското тегло, процентно съдържание на активно
вещество и стойността на наркотика. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае за държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба, което сочи ниската степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на
здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на
дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Подсъдимият доброволно е предал незаконно притежаваното вещество, което е израз на
активност и опит за заличаване на престъпното му поведение. Допълнителен аргумент в
3

тази посока е и пълното признание от страна на подсъдимия на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Следва да се отчете съдебното минало на
подсъдимия Е. И. И. и множеството му осъждания, но и опитите на последния да се
реабилитира в обществото, като за това свидетелства трудовата му заетост. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на дееца, сочи
на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като същият е съзнавал, че държи в себе си
високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешително за това, като от
волева страна подсъдимият е целял това упражняване на фактическа власт.

За деянието по чл.354а ал.5 от НК се предвижда наказание глоба в размер до **00 лв.
Минимумът на глобата е предвиден в общата част на НК - **0 лв. За определяне на размера
на глобата съдът обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Ето защо съдът определи размера на глобата при баланс в интервала **0 лв. - 1 000 лв. и се
насочи около средния размер - а именно глоба в размер на 500 лв. С това наказание най-
пълно ще се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В настоящия случай по делото,
във връзка с обвинението са сторени разноски в размер на 123.15 лева, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр. Я..
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - коноп с нето тегло 0.449 грама
и със съдържание на тетрахидроканабинол – 0,3 %, на стойност 2,69 лева, запечатан в плик,
находящо се на съхранение в ЦМУ гр. София, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с
чл. 112, ал. 2 от НПК следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени след
влизане в сила на присъдата.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	23
Дата:	21 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия:	Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Дело:	20212330200355
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 март 2021 г.

Присъда по дело №355/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите