РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. Бургас, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500747 по описа за 2022 година
С Решение № 327/22.02.2022г., постановено по гр. дело №
747/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с Решение №
707/15.04.2022г., постановено по гр. дело № 4003/2021г. по описа на Районен
съд – Бургас са отхвърлени предявените от ,,Водоснабдяване и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас искове за признаване на
установено, че Община Бургас дължи на дружеството следните суми: 4 443,
99 лева, представляваща стойност по доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 24.04.2018г. - 05.10.2020г. за поземлен имот, находящ се в гр.
Б., кв. Г. Е., ул. ,,М.“ № *, 353, 71 лева – мораторна лихва за периода от
25.06.2018г. до 12.03.2020г. и за периода от 14.05.2020г. до 12.03.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 4 443, 99 лева от датата на
подаване на зявалението в съда на 18.03.2021г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
1922/2021г. по описа на БРС.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Водосвабдяване и канализация“ ЕАД, с която се претендира да бъде
1
отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от
настоящата инстанция, с който бъдат уважени претенциите на ищцовата
страна. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че незаконността на
строежа и търпимостта на сградата нямат отношеиие към отговорността за
доставяне на ВиК услуги. Развиват се подробни съображения във връзка с
определяния кръг лица - потребители на ВиК услуги. Навеждат се доводи, че
свръзване на имотите с ВиК мрежи и съоръжения и поддържането на същите,
се явява съществена част от съдържанието на правото на собственост върху
обекти в урбанизираните територии. Посочва се, че в конкретния случай не се
установява по делото собственик да е учредил по надлежния ред право на
строеж или друго ограничено вещно право, за да се приеме, че извършеното
върху имота строителство - предмет на водоползване е в полза на трето лице.
Излагат се аргументи, че процесният строеж е общинска собственост, което
води до извод за доказаност качеството ,,потребител“. Подчертава се, че ако
държателят не заплати задълженията си, собственикът се задължава за
стойността на услугата, независимо на чие име е била администрирана
партидата. Излагат се аргументи, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на В и К услуги за
водоснабден обект, с административен адре: гр. Бургас, кв. Г. Е., ул. ,,М.“ №
*, с титуляр на партидата Р. Т..
В жалбата се твърди, че съгласно чл. 9а от Наредба №
4/14.09.2004г., потребители на В и К услуги са едниствено титулярите на
вещни права. Посочва се, че в конкретния случай, по делото категорично се
установява, че Община Бургас е собственик на водоснабдения имот и има
качеството ,,потребител“, както и че е налице доставка и консумация на вода
в посочения размер.. Подчертава се, че собственикът, съгласил се с
откриването на лична партида на държателя, приемал да се грижи за
интересите си чрез представител. В жалбата се сочи, че след като държателят
не е заплатил изразходваното количество вода, потребителят следвало да
изпълни посочените задължения.
Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване
съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени исковите
претенции.
Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни
2
разноски за двете инстанции - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.
По делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна -
Община Бургас, с който същата се оспорва изцяло. Посочва се, че
първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, приемайки, че ПИ
с идентификатор 07079.828.23 по КККР на гр. Бургас, не е водоснабдяван от
ищцовото дружество, както и че Община Бургас няма качеството потребител
по съответната партида и не е собственик на сгради с идентификатори
07079.828.23.1 и 07079.828.23.2 по КККР на гр. Бургас. Навеждат се доводи,
че откриването на партида на клиенти на ,,Водоснабдяване и канализация“
ЕАД се осъществява при спазване изискванията на чл. 59 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Твърди се, че съгласно чл. 8,
ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, новите
потребители приемат общите условия със сключването на писмен договор.
Подчертава се, че Община Бургас не е сключвала Договор за откриване на
партида с абонатен № * и не се явявала потребител. Изтъкват се факти и
обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебно- техническа
експертиза.
Претендира се решението на Районен съд – Бургас да бъде
потвърдено като правилно и обосновано и да бъде отхвърлена въззивната
жалба като неоснователна.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, включително и пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба –
Община Бургас не изпраща представител.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Водоснабдяване
3
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Община Бургас, с които
се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на
ищцовото дружество следните суми:
- сума в размер от 4 443, 99 лева, дължими по издадени фактури за
периода от 25.05.2018г. до 26.10.2020г. с отчетен период по фактури от
24.04.2018г. до 05.10.2020г., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението – 18.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- сума в размер от 353, 71 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.06.2018г. до
12.03.2021г., както и да бъде осъдена ответната страна да заплати на
дружеството направените по делото разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
В исковата молба се посочва, че ответната страна – Община
Бургас е собственик на общински терен и страна по валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на следния водоснабдяван обект – водоснабден имот с
административен адрес – гр. Бургас, кв. Г. е., ул. „М.“ № * и със заведена
партида в базата данни с абонатен номер * с титуляр на партидата Р. М. Т.. В
исковата молба се твърди, че в полза на ответната страна Община Бургас е
възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на
придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден имот.
Посочва се, че след всяко отчитане на потребената вода, ищцовото дружество
е издавало за процесния период от време данъчни фактури, в чиито реквизити
фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от
ВиК оператора услуги – вода, канал и пречистване, които са одобрени от
КЕВР. Твърди се, че ответната страна е следвало да заплаща, но не е
заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30-дневен
срок от датата на издаване на всяка от тях.
Ответната страна по предявения иск – Община Бургас депозира
пред първоинстанционния съд
Ответната страна по предявените искове – Община Бургас
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че общината не е страна
по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет –
4
предоставяне на ВиК услуги и не е възникнало качеството „потребител на
ВиК услуги“ за имот с адрес – гр. Б., кв. „П.“, ул. „Ц. И. В.“ № *. В
депозирания пред съда писмен отговор се посочва, че клиент, потребител,
титуляр на патридата и абонат с абонатен номер е само Р. М. Т..
За да уважи отхвърли предявените искове, първоинстанционният
съд е приел, че по делото безспорно се установява, че при ищцовото
дружество е открита партида с абонатен номер * с титуляр Р. М. Т., като
водоснабденият имот е с административен адрес – гр. Бургас, ул. М. № *.
Съдът е приел, че поземленият имот е общинска собственост, но
водоснабдени на посочения адрес са две жилищни сгради на калкан и за тази
цел е използвана водомерната шахта на съседния парцел с друг
административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № * и водомерът, отчита
консумацията на питейна вода за ул. „М.“ № *. Съдът в своите мотиви е
приел, че няма твърдения, нито доказателства, водният оператор да е открил
партида на Община Бургас „служебно“ на основание чл. 60, ал. 2 от ОУ за
отчитане на водоподаването в поземления имот с идентификатор
07079.828.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.
В заключение, съдът е приел, че по делото не се установява, че е водоснабден
поземления имот и Община Бургас, дори и да е негов собственик не дължи
сума за доставена, отведена и пречистена вода.
По делото не се спори, че настоящият установителен иск е
предявен след издадена Заповед № 187 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 19.03.2021г., постановена по частно гр. дело №
1922/2021г. по описа на Районен съд - Бургас и постановено Разпореждане от
19.04.2021г., постановено по частно гр. дело № 1922/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас, по силата на което е указано на „ВиК“ ЕАД да предяви
иск относно вземането си.
Съобщение за цитираното разпореждане е получено от заявителя
на дата – 11.05.2021г., а искът е предявен на дата – 07.06.2021г., поради което
и настоящата инстанция намира, че искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е и допустим.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
5
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че
претенцията на ищцовото дружество за заплащане на стойността на
доставена, отведена и пречистена вода касае имот с идентификатор
07079.828.23, с административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № *, в който имот са
построени две жилищни сгради на калкан, построени на уличната
регулационна линия. От заключението на допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява, че водоснабдяването с питейна вода се осъществява
от водомерна шахта, която се намира в съседния парцел с административен
адрес – гр. Б., ул. „М.“ № * и през процесния период от време доставената и
консумирана питейна вода на сградите е измервана от монтирано
измервателно устройстно и е отчитана електронно от служителите на водния
оператор, като е открита партида – * в прорамата на „ВиК“ ЕАД със седалище
гр. Бургас. Установява се и обстоятелството, че в момента на огледа връзката
е изразяна, измервателното устройство е демонтирано и захранването е
прекъснато, след като е била изрязана тръбната връзка и е затапено
отклонението на захранващия тръбопровод. В своето заключение, вещото
лице по извършената експертиза изрично посочва, че за процесния период
измервателния уред е бил един и се е намирал монтиран във водомерна
шахта, която е изградена в съседния парцел, като същевременно посочва, че
предвид обстоятелството, че абонатния номер има монтирано измервателно
устройство, то за отчетния период доставената и консумирана вода, която е
преминала през това устройство е в размер на 1 529 куб.м.
От друга страна – по делото не се спори относно обстоятелството,
че за поземления имот с идентификатор 07079.828.23, в който е изградена
6
процесната сграда, за който се твърди, че е открита партида с абонатен номер
* с титуляр на партидата – Р. М. Т. има съставен Акт за частна общинска
собственост № * от 06.12.1999г. от Община Бургас на основание § 42 от ЗИД
на ЗОС. Изрично в съставения Акт за общинска собственост се посочва, че не
са предоставяни права върху имота, няма разпореждания с имота или с части
от него и имота не е включен в капитала на търговско дружество. По делото
не са и представени доказателства, от които да се направи извод на какво
основание е изградена процесната сграда в имота, собственост на Община
Бургас, поради което и съдът приема, че постройката е изградена без
собственикът на имота да е учредил право на строеж или по някакъв друг
начин да е предоставил права за изграждането на процесната сграда. При тези
данни – от страна на Община Бургас в първоинстанционното производство се
отправя възражение, че сградите, които се намират в процесния поземлен
имот не са собственост на общината.
На основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
конкретния случай е безспорно, че разпоредбата на чл. 92 от ЗС установява
оборима презумпция, която от своя страна е и правно основание за
придобиване правото на собственост по отношение на построеното. Когато
строежът е извършен от трето лице, то правото на собственост по отношение
на построеното се предполага (ако не е уговорено друго), че е на
собственикът на терена. Оборването на презумпцията е в тежест на този,
който твърди, че собствеността по отношение на постройките възниква в
патримониума на друго лице, а не в патримониума на лицето, собственик на
терена, върху който е изградена сградата и това следва да бъде направено
чрез т. нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно, тоест в
настоящия случай е в тежест на ответника Община Бургас да опровергае
презумпцията по чл. 92 ЗС, като установи при условията на пълно доказване,
че процесната сграда е собственост на трето лице. В този смисъл, съдът
намира, че в производството не се е установило кой е собственикът на
сградата, изградена в имота на ответната община и по делото не са
представени каквито и да е доказателства в тази насока, поради което и
следва да се приеме, че именно Община Бургас е собственик на изградената в
имота сграда.
7
С оглед събраните доказателства и твърденията на страните,
настоящата инстанция намира, че спорен между страните остава въпроса дали
от представените по делото доказателства се установява задължение за
Община Бургас да заплати отчетените от страна на ищцовото дружество
количества доставена, отведена и пречистена вода.
Както бе отбелязяно по-горе – от съраните по делото
доказателства се установява, че водоснабдяването на имота с питейна вода се
е осъществявало от водомерна шахта, която се намира в съседния парцел с
административен адрес – гр. Б., ул. „М.“ № * и през процесния период от
време доставената и консумирана питейна вода на сградите е измервана от
монтирано измервателно устройство във водомерна шахта, която е изградена
в съседния парцел. При това положение, настоящият състав намира, че
независимо от представените от страна на ищцовото дружество отчети за
доставената и консумирана вода, която е преминала през това устройство за
общо количество от 1 529 куб.м. по делото не може да се приеме, че това
количество вода е доставено и консумирано от обитателите на поземления
имот с идентификатор 07079.828.23, предвид обстоятелството, че
измервателното утстройство е било монтирано в съседния поземлен имот и
отчетената консумация е обща и за двата имота. По делото няма данни как се
е разпределяла така отчетената консумация от измервателното устройство
между двата имота, поради което и съдът намира, че по делото не може да се
направи безспорен и категоричен извод, че претендираните стойности на
количеството доставена, отчетена и пречистена вода касаят само и единствено
сградите в поземлен имот с идентификатор 07079.828.23 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас и собственост на ответната
община. В този смисъл – за ответната община не възниква и задължение да
заплати стойността на тези количества отчетена вода.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Предвид
отхвърлянето на претенцията за заплащане на доставена, отведена и
пречистена вода, то неоснователна е и претенцията за нейното забавено
плащане в размер на 353, 71 лева, както и претенцията за заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
претендираната главница.
8
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ответната страна – Община Бургас и да й
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100 лева,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се касае за обективно съединяване на два иска, всеки от
които е с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 327/22.02.2022г., постановено по
гр. дело № 4003/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, поправено с
Решение № 707/15.04.2022г., постановено по гр. дело № 4003/2021г. по описа
на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище
гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев да заплати на
Община Бургас, ЕИК *********, адрес в гр. Бургас, ул. „Александровска“
№26, представлявана от Димитър Николов сума в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9