Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.02.2017 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд II състав
На осми февруари две хиляди и седемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията
Елена Стоилова
гражданско дело № 298 по описа на съда за 2016 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Образувано
е въз основа на искова молба, подадена от Я.А.А. срещу Д.Д.А., с искане за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответницата, предоставяне
на ищеца упражняване на родителските права по отношение на родените от брака
деца А. Я.А. и Д.Я.А. и определяне на местоживеенето им при него, определяне режим за лични отношения между тях и майката, която да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. за всяко едно от
децата, считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни основания
за изменение или прекратяване на плащането.
В исковата молба ищецът Я.А.А. твърди, че с Д.Д.А. са
сключили граждански брак на 06.12.1998г. От брака си имали две деца, А. Я.А.,
ЕГН:********** и Д.Я.А., ЕГН:**********. От около осем години съпрузите били с
влошени взаимоотношения, като това се дължало на отчуждаването на ответницата.
Ищецът твърди, че по време на брака, основно той е полагал грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, той издържал основно семейството.
Ответницата не полагала грижи за децата, нямала постоянна работа, често сменяла
работните си места. От 2011г. ответницата заминала да работи в чужбина, като до
настоящ момент заминавала няколко пъти за различни държави и се връщала в
Р.България. Въпреки това не давала никакви средства за издръжката на децата си,
за които се грижел само ищеца. С доходите, които печелила ответницата поемала
само своите нужди, като се грижела преди всичко за външния си вид, дори
похарчила детските надбавки на децата, които били превеждани по нейна банкова
сметка. ***.02.2016г. ответницата заминала за Испания, като ищецът нямал
информация дали щяла да се прибера и кога. По време на съвместното съжителство
семейството обитавало апартамент в
гр.Провадия, обл.Варна, ул***. Но след напускането на ответницата ищецът се е
преместил и живеел в къща в с.С. заедно с децата си. А. А. бил ученик Х-ти клас
във Варненска морска гимназия „Св. Николай Чудотворец”, а Д. А. бил ученик в VI-ти клас в СОУ”Д.Б.”-гр.Провадия.
Момчетата били много привързани към баща си и желаели да останат и живеят с
него в с.С.. Ответникът имал сигурни доходи, нужното жилище с подходящи условия
и подкрепата на разширеният семеен кръг в лицето на майка си в отглеждането на
децата. В с.С. имал малко стопанство, с което подпомагал нуждите на
семейството. Условията в дома му били добри и подходящи за отглеждането на
децата. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен и съществувал формално.
Ищецът моли бракът да бъде прекратен
поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата, да му се
предоставят родителските права, относно родените от брака деца А. Я.А., и Д.Я.А.,
да бъде определено местоживеенето на децата при него, да се определи подходящ режим
на лични отношения на децата с майката, ответницата да бъде осъдена да заплаща
до пето число на месеца издръжка за децата А. Я.А. и Д.Я.А. в размер на по
150 лева месечно за всяко едно от тях,
чрез техният баща и законен представител Я.А.А., считано от датата на подаване на ИМ до навършване
на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК, от назначения на ответника особен представител е постъпил писмен
отговор. В него твърди, че искът за прекратяване на брака бил
допустим, искът за издръжка бил недопустим с оглед възрастта на детето А. А..
Твърди, че вина за разстройване на брачната връзка имали и двете страни, че
нямал контакт с ответницата поради това не можел да изрази становище относно
запазването на брачното й име или възстановяване на предбрачното й.
Съдът, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна
следното:
От писмените
доказателства - Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа
на акт за сключен граждански брак № 102/06.12.1998 г. изд. Община Провадия;
Заверено копие на удостоверение за раждане на А. Я.А., издадено въз основа на
акт за раждане № I-298/26.02.1999
г., издаден от Община гр.Варна; Заверено копие на удостоверение за раждане на Д.Я.А.,
издадено въз основа на акт за раждане № I-949/04.07.2003 г., издаден от Община
гр.Варна се установява, че:
Я.А.А.
и Д.Д.А. са сключили на 06.12.1998г. в гр. Провадия
граждански брак. Детето А. Я.А., ЕГН ********** е родено на ***г. и е с
родители Я.А.А. и Д.Д.А.. Детето Д.Я.А.,
ЕГН ********** е родено на ***г. и е с родители Я.А.А. и Д.Д.А..
Видно
от заверено копие на Уверение №2478/24.02.2016 год., изд. от ВМГ „Св. Н.
Чудотворец“ – гр. Варна, през учебната 2015/2016 г. детето А. Я.А. е бил ученик
в X клас, редовна форма на обучение. Видно от заверено
копие на ученическа лична карта на детето Д.Я.А., през учебната 2015/2016 г. е
бил ученик в VI клас в СУ
„Д. Б.“-гр. Провадия.
Видно
от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52,
том III, рег. № 2231, дело № 410/2008 г. на нотариус Зоя Аврамова, ищецът Я.А.А. е собственик на следния недвижим
имот: дворно място, находящо се в с. С., общ. Провадия, обл. Варна, с площ от
1840 кв.м., съставляващо ПИ II-89, в кв.19
по плана на селото ведно с построените в него къща и стопанска сграда.
Видно
от заверен препис от Трудов договор от 01.08.2006г., Я.А.А. заема длъжност водопроводчик
при „В и К“ ООД-гр. Провадия с основана месечна заплата към тази дата 269 лева.
От социален
доклад от 03.01.2017. от Дирекция „Социално подпомагане” – град Провадия се
установява, че съпрузите живеят разделени, като майката, по данни на бащата, е
напуснала семейното жилище през м.
февруари 2016 г. и е заминала за Испания с друг съжител. Основните грижи за
децата А. А. и Д.А. полагал баща им. Децата живеели заедно с баща си и баба си
в наследствен имот в с. С., общ. Провадия, обл. Варна при много добри жилищни
условия. Детето А. А. било ученик в XI клас на ВМГ „Св.Н.Чудотворец“ – гр. Варна, където
по време на учебните дни ползвало пансион. Детето Д.А. било ученик в VII клас на СУ „Д. Б.“ – гр. Провадия. Децата редовно
посещавали учебните занимания и се справяли много добре с учебния материал. Бащата
споделил, че през последните 9 месеца от заминаването ѝ, майката била
изпратила на децата си три пъти по 200-300 евро за издръжката им. При проведен
разговор с децата А. и Д., те споделили, че контактували рядко с майка си,
предимно по телефона или в социалните мрежи. Децата разказали, че баща им се
грижел много добре за тях, чувствали се обичани и не били лишени от нищо. В
социалния доклад е констатирано, че бащата притежавал нужния родителски
капацитет и качества, за да осигури нормалното им израстване и развитие.
Относно родителския капацитет на майката ОЗД към Д“СП“ не изразява становище,
тъй като не била осъществена среща с нея.
Видно
от Справка за задграничните пътувания от 17.01.2017 г., изд. от ОД на МВР – гр.
Варна, Д.А. е излязла от Република България през ГКПП Аерогара-гр. София на
12.12.2015 г., влязла е в страната през ГКПП Аерогара-гр. София на 22.12.2015
г. и отново е излязла през ГКПП „Калотина-шосе“ на 18.02.2016 г. Съгласно
Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от
29.042004 г. относно правото на граждани на Европейския Съюз и на членове на техните семейства да се движат и
пребивават свободно на територията на държавите-членки, българските граждани се
проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат на което данните
за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни след тази дата.
От гласните доказателства –
показанията на водения от ищеца свидетел В. Х. Х., които съдът кредитира като
безпротиворечиви, се установява, че през
по-голямата част от брака им, семейството живеело в село С., а по-късно се
преместило в гр. Провадия. През последните 7-8 години от брака им, отношенията
между Я.А. и Д.А. били изострени. В последствие ищецът поел грижите за двете им
деца. Я. А. бил регистриран като земеделски производител и отглеждал пчели,
работел във „В и К“ ООД-гр. Провадия и имал казан за изваряване на ракия, а
ответницата живеела в Испания. Тя изпращала понякога пари за издръжка на децата
и им се обаждала. В отглеждането на децата помагала майката на Я. А..
Видно от показанията на
водения от ищеца свидетел С. И. Д., които съдът кредитира като
безпротиворечиви, се установява, че отношенията между съпрузите отдавна били
изострени. Д.А. често пътувала в чужбина и двамата не живеели заедно. През
октомври 2016 г. тя се прибрала в гр. Провадия за кратко, като не била съобщила
за това на Я. А. и децата си и не се видяла с тях. Ответницата поддържала
извънбрачна връзка. Основни грижи за децата полагал Я. А., като му помагала
майка му. Д. А. водела кореспонденция с децата си, но не било редовно. Ответницата
не поддържала контакти с ищеца. Ищецът гледал животни в с.С., пчели и имал
казан за варене на ракия.
От показанията на децата А.
Я.А. и Д.Я.А. се установява, че живеели в с. С. с баща си и баба си, които се
грижели за тях. Посещавали редовно учебните си занятия и получавали помощ от
баща си за уроците, когато имали нужда. С майка си се чували по няколко пъти на
месец. Искали да се виждат с нея, но да останели да живеят при баща си.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство,
съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.3 вр. с чл.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56,
чл. 59, чл. 143 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49 АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. В тази насока следва да се отбележи, че
страните не живеят заедно от около 1 година, не поддържат отношения по между
си, ответницата не полагала никакви грижи за семейството си. Предвид
изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като
той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да
бъде прекратен, на основание чл. 49 ал. 1 от СК
С оглед направеното искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка,
на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос.
Брачната връзка отразява отношения между равнопоставени правни субекти, които
доброволно са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е
понятие, чието съдържание се различава значително от приетото в правната
доктрина значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм
в процеса, константната съдебна практика е възприела разрешението да се
извършва преценка само на фактическото поведение, обективирано в конкретни
действия на всеки от съпрузите. Значението на тези действия, пък, се отчита
само от гледна точка на взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и
баща-дете. Всички прояви на индивидуалния характер и личност на съпрузите са
специфични за всеки отделен случай и те не могат да се приведат под общ
знаменател. Това, което съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те
нарушават хармонията в семейството и влияят негативно на отношенията вътре в
него. Тоест – едно и също поведение в някои случаи може да доведе до
разстройство на брачните отношения, а в други – не – според характера,
възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и
вижданията им за същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се
свеждат до това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от
съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака, а след като
констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са оказали, дали
това води, и в каква степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой
е носителят на брачната вина. По
делото по несъмнен начин се доказа, че между страните е имало проблеми по време
на дългото им съвместно съжителство, които са се задълбочили след като
ответницата многократно е заминавала да работи в чужбина и отсъствала от дома,
което се доказва от събраните по делото гласни доказателства и справка за
задгранични пътувания. Същата не давала достатъчно средства за издръжката на
децата си, за които се грижел само ищеца подпомаган от майка си и не се
интересувала от децата си, за което говори обстоятелството, че при последното
си идване в България ответницата не е уведомила децата си, не се е срещнала с
тях. С доходите, които печелила, ответницата поемала основно своите нужди, като
пренебрегвала тези на децата си. Тя поддържала извънбрачни отношения с друг
мъж, за което дори уведомила ищеца. Поведението ѝ е довело както до
фактическата раздяла между тях, така и до дълбокото и непоправимо разстройство
на брачния съюз, което ангажира брачната ѝ вина, доколкото се е отразило
съществено върху брачните им отношения.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
59 ОТ СК:
Предоставянето на родителските
права по отношение на родените по време на брака деца, се претендира само от
съпруга. Водещ критерий
затова е интереса на децата, преценен след изследване на съответните
обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК - полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В
контекста на изложеното, съдът
кредитира изготвения социален доклад относно обстоятелството, че децата се
отглеждат от ищеца и майка му, добрите условия които бащата е осигурил,
установената привързаност на децата към баща им и баба им по бащина линия.
Съдът взема предвид и възрастта на децата, обуславяща необходимост от преди
всичко финансова подкрепа и осигуряване на добри битови условия и пособия за
завършване на основното и средното им образование. Според обясненията на децата, контактите с майка им са
намалени до няколко телефонни разговора на месец. По изложените съображения, в контекста
на конкретния казус упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, на адрес с. С., общ. Провадия, на който следва да
се определи местоживеенето на децата. С
оглед гореизложеното съда намира за подходящ режим на лични отношения между майката
и децата: всяка първа и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от
10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както и един месец през лятната
ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 143 ОТ СК:
Като съобрази обстоятелството,
че упражняването на родителските права по отношение на децата се предоставя на бащата,
че той полага преимуществено грижи за децата и че те живеят в дома на баща си,
съдът намира, че майката следва да заплаща издръжка в полза на децата. При
определяне на размера на дължимата издръжка, следва да съобразят потребностите
и възрастта на децата – към момента те са ученици съответно в XI и VII клас, необходимостта от закупуване на
учебни пособия, дрехи, храна и растящите нужди на децата. Предвид изложеното, както и с оглед
социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че децата А. А. и Д.А.
имат нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват,
месечна издръжка в общ размер на 280,00 лв. за всяко едно от тях. При
разпределянето на така определената издръжка между родителите следва да се
вземе предвид липсата на доказателства относно доходите на ответницата и
наличието на доходи от бащата от трудова дейност по трудово правоотношение,
отглеждане на животни, пчели, казан за варене на ракия. С оглед на това съда
намира, че издръжката следва да се разпредели по следния начин: майката следва
да осигурява 120 лева, а останалите 160 лева следва да се осигурят от бащата,
считано от датата на подаване на ИМ до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на плащането. Поради това искът за разликата от 120
лева до предявеният размер от 150,00 лева следва да се отхвърли.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 56 ОТ СК
Семейното
жилище на съпрузите, находящо се в с. С., общ. Провадия, обл. Варна с оглед на
обстоятелството, че в него живеят децата А. и Д. А.ови, баща им и баба им по бащина
линия, които полагат
непосредствените грижи за тях, следва да се предостави за ползване на ищеца.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК:
Съда намира, че ответницата
следва да запази брачното си фамилното име А. предвид липсата на нейно изрично
изявление за връщане на предбрачното си фамилно име и изразеното съгласие на
ищеца.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75,00
лв., която сума следва да е поеме от ответницата в пълен размер. Разноските в
размер на 605,00 лева, платени от ищеца за назначения особен представител на
ответницата, както и останалите разноски в размер на 26,50 лева за платена
държавна такса, в размер на 800,00 лв. за адвокатско възнаграждение, както и в
размер на 11,50 лв. за извършена справка в Национална база данни следва да се
понесат също от ответницата. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно
решение № 5 от 13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по исковете
за издръжка по чл.143 СК в размер на 345,60 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между Я.А.А. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** и Д.Д.А., ЕГН ********** с
адрес ***, сключен на 06.12.1998г. в гр. Провадия
с акт за граждански брак № 102/06.12.1998 г. изд. Община Провадия, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на Д.Д.А..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на децата А. Я.А., ЕГН ********** и Д.Я.А., ЕГН ********** на бащата Я.А.А. ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местожителство ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката
Д.Д.А., ЕГН **********
с детето
А. Я.А., ЕГН **********
както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00
ч. в събота до 18.00ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката
Д.Д.А., ЕГН **********
с детето
Д.Я.А., ЕГН **********
както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00
ч. в събота до 18.00ч. в неделя, един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143
ал. 2 от СК Д.Д.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща
месечна издръжка в
полза на непълнолетното си дете А. Я.А., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен
представител Я.А.А. ЕГН:********** в размер на 120 лева (сто и двадесет лева),
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането
на иска пред съда – 11.04.2016г., с падеж двадесето число на всеки месец, за
който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата от уважения до пълния
претендиран размер от 150 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 143
ал. 2 от СК Д.Д.А., ЕГН:********** с адрес *** да заплаща
месечна издръжка в
полза на малолетното си дете Д.Я.А., ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен
представител Я.А.А. ЕГН:**********в размер на 120 лева (сто и двадесет лева),
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането
на иска пред съда – 11.04.2016г., с падеж двадесето число на всеки месец, за
който издръжката се отнася, до настъпване на основание за изменение или
прекратяването й, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата от уважения до пълния
претендиран размер от 150 лв.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в с. С., общ. Провадия, обл. Варна на Я.А.А. ЕГН:**********, на
основание чл.56 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д.Д.А., ЕГН ********** да запази брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал. 1 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК Д.Д.А., ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на Я.А.А. ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 1443 лева, представляващи сторените от него
разноски в настоящото производство, както следва: сумите в размер на 605,00
лева за назначаване на особен представител на ответницата, в размер на 26,50
лева за платена държавна такса, в размер на 800,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и в размер на 11,50 лв. за извършена справка в Национална
база данни.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК Д.Д.А., ЕГН
********** с адрес *** да заплати
в полза на Държавата, по сметка на ПРС сумата 395,60 лв.,
представляващи дължимата държавна такса в размер на 50 лева по иска за развод, и 345,60 лв.
по уважения иск за издръжка. При
неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на
решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса
за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта, в която са уважени исковете за издръжка.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….