Присъда по дело №1612/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта:	41
Дата:	29 юни 2021 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20204430201612
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 41
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
СъдебниМАРГАРИТКА ВАСИЛЕВА
заседатели:НЕШКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
и прокурора Добринка Иванова Матеева (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Наказателно дело от общ
характер № 20204430201612 по описа за 2020 година
и на основание доказателствата по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. ИЛ. Д. - роден на *** г., в с. ***, обл.
Плевен, настоящ адрес: г***, български гражданин, със средно образование,
не работи, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
*** г. в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“, причинил на П. Ив. П. ЕГН: *** от
същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната
ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо, довело
до постоянна слепота с дясното око – престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1
НК, поради което и на основание чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК във вр.чл.54 НК
ГО ОСЪЖДА на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание, за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
1

На основание чл.45 ал.1 вр.чл.51 ал.1 ЗЗД ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН:
********** да заплати на П. Ив. П. ЕГН: *** сумата в размер на 538,20 лв.
/петстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинените вследствие на деянието по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1
НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането - *** г., до окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.2 от ТАРИФА за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС –
ПЛЕВЕН сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/, съставляваща държавна
такса върху уважената част на иска за претърпени имуществени вреди в
размер на 538,20 лева.
На основание чл.45 ал.1 вр.чл.52 ЗЗД ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН:
********** да заплати на П. Ив. П. ЕГН: *** сумата в размер на 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените
вследствие на деянието по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - ***г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.2 от ТАРИФА за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС –
ПЛЕВЕН сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, съставляваща държавна
такса върху уважената част на иска за претърпени неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН: **********
да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец П. Ив. П.
ЕГН: *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв. /две
хиляди и триста лева/.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. Д. ЕГН: **********
да заплати направените по делото разноски, както следва: 74,06лв.
/седемдесет и четири лева и шест стотинки/ - по сметка на ОДМВР –
ПЛЕВЕН и 260 лв./двеста и шестдесет лева/ - по смета на РС – Плевен.
2

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу И. И. Д. ЕГН: ********** – за това, че на *** г. в с. ***, обл. Плевен,
ул. „***“, причинил на П. И. П. ЕГН: *** от същото село тежка телесна
повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с
последващо изтичане на очното съдържимо, довело до постоянна слепота с
дясното око - престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК.
При предходно разглеждане на делото - НОХД № 2902/2018 г. на
ПЛЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД - в разпоредително заседание от 04.02.2019
г., пострадалият П.П. е конституиран в качеството на частен обвинител, като
са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, следните
граждански искове: от П. И. П. ЕГН: *** против подсъдимия И. И. Д. ЕГН:
********** - за сумата от 25 000 лв. представляваща размера на причинените
неимуществени вреди, в резултат на деянието, описано в обвинителния акт,
ведно със законната лихва, считано от *** г. - дата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата; от П. И. П. ЕГН: *** против подсъдимия
И. И. Д. ЕГН: ********** - за сумата от 538,20 лв., съставляваща причинени
имуществени вреди, резултат от описаното в обвинителния акт деяние, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - *** г., до
окончателното изплащане на сумата.
При проведено разпоредително заседание по настоящото дело
/03.02.2021г./, от страна на подсъдимия и неговия защитник беше отправено
искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371
т.1 НПК. След получено съгласие от страните, съобразно чл.373 ал.1 НПК
бяха прочетени по реда на чл.283 НПК показанията от досъдебното
производство на свидетелите ****; беше констатирано, че лицето *** /*** на
подсъдимия/, в досъдебното производство не е давало показания, като се е
ползвало от правото по чл. 119 НПК.
Представителят на РП – ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани
доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, се доказва по убедителен начин. Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК, поради
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно – една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на
основание чл.66 ал.1 НК, да бъде отложено за срок от три години; счита
предявените граждански искове за основателни и пледира да бъдат уважени,
както и да се възложат на подсъдимия, направените по делото разноски.
Частният обвинител и граждански ищец П. И. П. се явява лично и
с упълномощен повереник. Считат, че в хода на съдебното следствие са
събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, се доказва по убедителен начин. Пледират подсъдимият да
1

бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо по размер
наказание, а не по начина, предложен от страна на РП-ПЛЕВЕН, да бъдат
изцяло уважени предявените граждански искове, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Подсъдимият И. И. Д. се явява лично и с упълномощен защитник.
Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа на тази своя позиция.
Пледира да бъде признат за невинен, като развива съображения, че
доказателственият материал по делото е противоречив; че експертното
заключение по съдебно-медицинската експертиза е изготвено от
некомпетентно вещо лице; че пострадалият не е положил необходимите
усилия да запази собственото си здраве, а в нетрезво състояние е управлявал
малък велосипед по неподходяща повърхност – черни пътища и т.н.; че
пострадалият „…питае зло…“ спрямо подсъдимия и че цялото провеждано
наказателно производство има за цел П.П. да се облагодетелства със сумата
от 25 000 лева, за сметка на И.Д.; отбелязва, че пострадалият е „…завършил е
военен *** в *** и придобива значителни познания по ***ни науки, ала един
нелеп случай доказва точно обратното, като той е взел решение да ползва
едно детско, ситно, малко колело в разрез с неговата безопасност,
застрашаващи неговия живот и здраве, когато го ползва по пътища с
неравен терен, особено по ниви и полета, където се занимава със земеделие.
Това е голям срам за самия П. да се чувства унижен от един нелеп случай, в
който той е участник и доказва, че не е придобил такива стабилни ***ни
понятия.“. Защитникът представя подробен анализ на събраните по делото
доказателства като изтъква, че са налице противоречия както между
различните доказателствени източници, така и в позицията на самия П. с
течение на времето; счита, че авторството на процесното деяние се гради
върху предположения, както и самият начин, по който пострадалият е
получил процесната травма в областта на дясно око; отбелязва, че в случая се
касае за тъпо нараняване, а не за проникващо такова - и в тази връзка,
хипотетично оспорва извършването на деяние по чл.128 НК, предвид липсата
на умисъл относно причинения престъпен резултат. Пледира подсъдимият да
бъде признат за невинен и да бъде оправдан, а предявените граждански
искове – оставени без уважение.
След като обсъди задълбочено събраните по делото доказателства
и доказателствени средства - поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна Съдът намира за установено следното:
И. И. Д. e роден на *** г., в с. ***, обл. Плевен, настоящ адрес: гр.
***, български гражданин, със средно образование, не работи, женен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият И.Д. и св.П. И. П. се познават. В годините преди ***
г., техните отношения силно се влошили. В основата на това бил възникналия
2

спор за незаконен строеж между семейството на св.*** и ***, от една страна и
***та на подсъдимия – от друга, в който спор П. заел страната на семейство
***.
На 22.04.2017г. между И.Д. и П.П. възникнала конфликтна
ситуация. Докато свидетелят преминавал покрай дома на Д. /с.***, ул. „***“
№ 11/, бутайки велосипеда си, бил забелязан от находящите се наблизо И.Д. и
неговия *** – ***, при което подсъдимият извикал по адрес на П. „***, ще те
смачкам“; подсъдимият дори се опитал да нанесе на свидетеля удари с ръце,
при което П. се опитвал да се защити с лява ръка, защото с дясната бутал
велосипеда. Случайно озовал се наблизо свидетел – *** - се намесил и
конфликтът бил преустановен, но въпреки това, подсъдимият все пак успял
бързо да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и удар с крак в
областта на седалището.
Св.П. не сигнализирал полицейските органи за така възникналия
инцидент, тъй като се надявал, че конфликтната ситуация няма да се повтори.
Подсъдимият обаче продължавал да изпитва отрицателно отношение към
П.П., а нова възможност за саморазправа му се открила на *** г. около 10:00
– 10:10 часа. По същото време, св. П.П. отново се придвижвал, бутайки
велосипеда си, покрай дома на подсъдимия Д. на ул. „***“ № 11, докато
наблизо, И.Д. товарел скрап с фадрома. Помагал му св. ***, който се намирал
в дворното място, където се съхранявали металните отпадъци. П. ускорил
ход, за да се отдалечи от района и да избегне евентуална конфликтна
ситуация. Междувременно обаче, подсъдимият вече го бил забелязал и
приближавал към П., изотзад, управлявайки фадромата; наред с това, Д.
извикал към свидетеля „Ей *** ще те смачкам“. П.П. се уплашил и се
насочил с велосипеда си към находящи се напред и вляво дървета, за да се
прикрие. По това време обаче, именно отпред и вляво бил нападнат от страна
на ***, който започнал да вика и да размахва ръце към П.. Свидетелят се
опитал да се предпази с лява ръка, тъй като с дясната бутал велосипеда;
същевременно обаче чул, че отзад, фадромата спира. При така създалата се
обстановка, П. понечил да се ориентира, като погледне назад и вдясно, но не
успял, тъй като именно в този момент, идвайки изотзад и вдясно от свидетеля,
И.Д. му нанесъл силен удар с юмрук, в областта на дясното око. В последния
момент, свидетелят възприел приближаващия юмрук, но не успял да се
предпази. В резултат на така нанесения силен удар, настъпило рязко
повишаване на вътреочното налягане в дясната очна ябълка и нейното
разкъсване, от окото на пострадалия рукнала кръв и започнало неминуемо
изтичане на очното съдържимо. П.П. успял да събере сили и бързо се
отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в близконаходящия се дом
на св.*** *** и П.М.. Оттам, в 10:17 часа сигнализирал за случая посредством
ЕЕН112, като заявил спешна нужда от медицинска помощ; пред съответния
дежурен служител изразил предположение, че му е „изкарано“ окото; по-
късно, в 10:32 часа бил подаден втори сигнал за инцидента от лице с имената
3

*** – *** на П.П.. На място бил изпратен медицински екип в състав –
свидетелите *** /лекар/ и *** /водач на служебен автомобил/. Свидетелят ***
констатирал, че дясната очна ябълка липсва, но останал с убеждението, че
пострадалият все още не е наясно с този факт; приканил го да затвори лявото
си око и да провери дали вижда, при което П. отговорил отрицателно.
Пострадалият бил транспортиран до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН,
а впоследствие, П. бил приет по спешност в КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ
- ПЛЕВЕН. Предвид вече настъпилото изтичане на очното съдържимо обаче,
оперативната интервенция, извършена на същия ден, се свела до хирургично
отстраняване на увредената очна ябълка и зашиване на разкъсания клепач.
Междувременно, въпреки постъпилите ясни данни за причинено
тежко телесно увреждане на П.П., от страна на РП-ПЛЕВЕН било
разпоредено да се проведе предварителна проверка, вместо – да започне или
да бъде образувано досъдебно производство. Едва с Постановление от
25.09.2017г. било образувано досъдебно производство №Д- 1855/2017 г. по
описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК, бил привлечен И. И. Д.
ЕГН: **********.
Възприетата от Съда фактическа обстановка почива върху
следните доказателствени материали:
показания на свидетелите *** *** ***, П. И. П. , ***, ***, И*** – дадени
в досъдебното производство и прочетени при условията на чл.283 НПК
/л.45 – 47, л.51 – 53, л.57 – 58, л.62, л.68 от ДП/, П. Г. М. – дадени в хода
на съдебното следствие. Показанията на тези свидетели се намират в
**хрон помежду си по отношение на фактите и обстоятелствата на
инцидентите на 22.04. и на ***г. между подсъдимия и св.П.; физическото
състояние на последния след инцидента на ***г.; оказаната медицинска
помощ на пострадалия непосредствено след този инцидент; начина, по
който претърпяното телесно увреждане се е отразило на пострадалия в
неговото ежедневие;
преписи на Епикриза ИЗ 29120, издадена от КЛИНИКА ПО ОЧНИ
БОЛЕСТИ при УМБАЛ „***“ ЕАД-ПЛЕВЕН и СМУ №505/2017г. на д-р
Д.Д. /л.19-20, л.49 от ДП/;
Протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум /л.63 – 66 от ДП/;
заключение по съдебно-медицинска експертиза /л.72 – 75 от ДП/, от
което се установява, че на П. И. П. е причинена разкъсно-контузна рана
на долен клепач и разкъсване на очната ябълка на дясното око, с
последващо изтичане на очното съдържимо, като уврежданията са
резултат от удар с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, в
т.ч. – възможно и невъоръжена ръка. Вещото лице посочва, че в резултат
на травмата, на П.П. е причинена постоянна слепота с дясното око. При
въпроси в хода на съдебното следствие, вещото лице внесе
4

допълнителни уточнения, а именно: че не се изключва възможността
както с юмрук, така и с пръсти да е осъществен натиска върху очната
ябълка, който е причинил повишено очно налягане и нейното спукване;
че е възможно натискът да е извършен с върха на палеца, първа малка
става на палеца, средните стави на всички пръсти, залавното място
между пръстите и дланта, изпъкванията в областта на залавните места,
т.нар. „кокалчета“; че не е необходимо тъпият предмет да хлътва много
навътре, защото еластичността на очната ябълка е ограничена и при
натиск се повишава нейното вътрешно налягане и настъпва спукване,
което дори не е задължително да е на мястото на удара или на мястото на
притискане. Вещото лице отбеляза, че не е възможно да се даде
заключение дали ударът е бил фронтален или страничен, но категорично
отбелязва, че при падане върху широка плоска повърхност, не е
възможно да се получи спукване на очната ябълка, без да има тежки
травми в областта на костите, които изграждат орбитата или съседните
кости; последното би наложило да има рани по скулите, носа, челото, а
за да се стигне до очната ябълка е наложително да се получи счупване с
хлътване на тези кости, които са по-изпъкнали от нея и относително я
защитават. Също така, вещото лице е категорично, че с оглед изтичане
на очното съдържимо, не е било възможно окото на пострадалия да бъде
„спасено“, както и че при някои случаи на изтичане на очното
съдържимо, при оставане на известно количество клетки от същото, би
могла да се запази някаква, изключително ниска зрителна острота,
даваща възможност на лицето да различава единствено тъмно от светло;
експертът обаче отбелязва, че дори тази възможност се приравнява на
практическа слепота, тъй като не дава никаква възможност на лицето да
се ориентира в околното пространство, а същевременно подчертава, че в
случая с П. И. П. , в медицинската документация не е описана дори
такава остатъчна част от зрителната функция. При допълнителни
въпроси вещото лице отбеляза, че предмети като например звънец на
велосипед и неговата дръжка, поради по-голямата контактуваща
повърхност не биха били в състояние да причинят процесната травма.
Експертът посочва, че в случая, слепотата на дясното око е настъпила
практически непосредствено след нанасянето на травмата, без да се
ангажира с точни времеви стойности като подчертава, че подобна
точност не е възможна, но отбелязва, че веднага след травмирането на
окото е имало кръвотечение, а самото изтичане на очното съдържимо би
могло и да продължи минути, но от медицинска гледна точка, това е
ирелевантно, тъй като на този етап, окото не може да бъде „спасено“.
Съдът намира, че експертното заключение е обосновано и не буди
съмнение в неговата правилност, поради което, му отдава вяра;
справка от ЦСМП-ПЛЕВЕН, ведно с извлечение от Книга за повиквания
на ФСМП-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, извадка от НС 112, У.Ф.257/***г.,
препис от Фиш за спешна медицинска помощ /л.76 – 80 от ДП/;
5

заключение по съдебна техническа експертиза /л.113 – 118 от делото/,
справка от „РАЙОНЕН ЦЕНТЪР 112-МОНТАНА“ /л.87 от НОХД
№2902/2018г./ и компакт-диск, предоставен от „РАЙОНЕН ЦЕНТЪР
112-МОНТАНА“ /л.136 от делото/ , от които се установява, че на
представен от страна на ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112“
компакт-диск са налице два аудиофайла - ***.wav и ***.wav, съдържащи
сигнали за процесния инцидент, като е извършено текстуално
пресъздаване на съдържанието на аудиозаписите, постъпили съответно
от лице, представило се като П. И. П. и *** /*** на П.П./. Съдът приема
експертното заключение за обосновано и непораждащо съмнение в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
документи /вносни бележки, касови бележки фактури/, удостоверяващи
разходи в общ размер на 538,20лв., във връзка с проведено от страна на
П. И. П. лечение, резултат от причинената му травма на дясно око /л.21 –
32 от НОХД №2902/2018г./;
характеристични данни за пострадалия /л.26 от делото/;
характеристични данни за подсъдимия /л.84 от ДП, л.17 от делото/;
справка за съдимост на пострадалия /л.24 от делото/;
справка за съдимост на подсъдимия /л.23 от делото/.
В доказателствената съвкупност и по-конкретно, в гласните
доказателствени средства по делото са налице особености, които налагат
обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. От една страна са тези,
които условно могат да бъдат определени като такива с „обвинителен“
характер – показанията на свидетелите свидетелските показания на П. И. П. ,
*** *** ***, П. Г. М., ***, ***, И***. От друга страна, с условно
„оправдателен“ характер са обясненията на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите ***, *** Й., В. И. Н..
Съдът намира, че условно би могла да се обособи и трета група в
гласните доказателствени средства, към която попадат показанията на
двамата полицейски служители, посетили местопроизшествието в с.***, както
и тези на св.*** – водач на служебен автомобил на ЦСМП-ПЛЕВЕН.
Заслужава да бъде отбелязано, че с изключение на св.***, тези свидетели не
са разпитвани в хода на досъдебното производство, а свидетелят *** И. беше
разпитан за първи път, едва в хода на настоящото разглеждане на делото.
Показанията на К. М. К. се отнасят до работата му във връзка със
случая, в качеството на дежурен полицейски служител при РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ. Свидетелят разказва, че на процесната дата е посетил
посоченото местопроизшествие и на място е установил пристигнал вече
медицински екип, като св.П. бил с поставена марля на окото; версията на
пострадалия била, че е бил ударен от страна на подсъдимия И.Д., който го бил
следвал с фадромата си. Св.К. обаче уточнява, че впоследствие, в хода на
предварителната проверка /разпоредена вместо образуване на досъдебно
6

производство, от страна на дежурен прокурор при РП-ПЛЕВЕН/,
пострадалият се колебаел за самоличността на извършителя, включително –
посочил като такъв третото лице, което подпомагало подсъдимия в работата
му. Свидетелят отбелязва, че на място не е установил велосипед или следи от
кръв, както и не е посещавал адреса на св.П. или този на св.М.; посочва, че не
е установил с положителност кое е третото лице, за което разказва св.П.,
както и не е събрал данни дали на същия ден това лице е подпомагало
подсъдимия в неговата работа с фадромата; посочва, че му е служебно
известно, че от страна на св.П. срещу подсъдимия Д. са подадени два броя
сигнали за „….тормоз и обиди “. Внимателният анализ на показанията на
св.К. води до извода, че се касае за показания, които са преимуществено
общи по своя характер и в основната и най-съществената си част - касаят
предприети действия от страна на св.К., в хода на предварителна проверка.
Следва да бъде напомнено обаче, че както тази проверка, така и резултатите
от нея, имат извънпроцесуален характер; в тази връзка, нито отправените от
лицата изявления при проведените беседи, нито евентуално изяснените в хода
на оперативната работа, обстоятелства, се ползват с правно значение в хода
на наказателното производство, освен ако са събрани за нуждите на същото,
по реда и със средствата на НПК. Ето защо, Съдът счита, че като ниско
информативни и центрирани около извънпроцесуална полицейска дейност и
резултатите от същата, показанията на св.К., не способстват за разкриване на
обективната истина – и не ги кредитира.
Още по-ниско информативни са показанията на свидетеля *** ***
И. – вторият дежурен полицейски служител, посетил местопроизшествието,
заедно със св.К.. На практика, неговите показания се изчерпват с изявлението
„В *** имаше инцидент, беше ударен човек, на когото му беше изтекло
окото. Нямам други спомени.“. Свидетелят е категоричен, че не помни
никакви други подробности по случая, както и че проверката е била
фактически осъществявана от страна на св.К., т.е. че самият И. няма
възприятия във връзка с нейното провеждане. Ето защо, Съдът счита, че като
напълно неинформативни, показанията на св.И., не способстват за разкриване
на обективната истина – и не ги кредитира.
Аналогично е положението с показанията на св.***, който в
качеството на водач на служебен автомобил на ЦСМП-ПЛЕВЕН е извършил
транспортиране на пострадалия П. до СПО при УМБАЛ „***“ ЕАД.
Свидетелят посочва най-общо, че е посетил сигнал във връзка с побой в с.***
и е извършил транспорта на пострадалия, който бил с травма на окото, но
адекватен и в добро състояние. Съдът намира, че и тези свидетелски
показания са изключително ниско информативни и на практика не
способстват за разкриване на обективната истина, поради което - не ги
кредитира.
На следващо място, както беше вече споменато, към т.нар.
7

„оправдателни“ гласни доказателствени средства попадат, показанията на
свидетелите ***, *** Й., В. И. Н. и обясненията на подсъдимия Д..
Според показанията на свидетеля ***, дадени в досъдебното
производство. същият е ** на *** на подсъдимия – А*** Д.А от връзка,
предхождаща брака й с И.Д.; посочва, че трайно пребивава на територията на
гр.СОФИЯ и когато се прибира в с.***, за да се види с близките си, не помага
на подсъдимия в неговата дейност, тъй като когато се връща, желае да си
почива. В тази връзка отбелязва, че и при завръщането си в селото през месец
август 2017г., също не е подпомагал И.Д. при работата му с метални
отпадъци, а за инцидент с пострадалия П.П. научил едва от полицейските
служители, които го потърсили за изясняване на случая. Съдът намира, че
показанията на св.***, влизат с противоречие с показанията на св.П.,
Протокола за разпознаване на лица и показанията на св.И***. От особено
значение е обстоятелството, че св.***, който е съсед на подсъдимия и за
разлика от св.П., няма никакъв интерес от изхода на настоящото наказателно
производство потвърждава, че е наблюдавал как в работата си с метални
части и отпадъци, подсъдимият бива подпомаган именно от страна на
„доведения си **“ – св.***. Макар да няма впечатления за процесния
инцидент, така заявеното от св.*** косвено потвърждава показанията на св.П.
за това, че към момента на описваните от негова страна събития на ***г.,
св.*** е помагал на подсъдимия, като се е намирал в неговия двор – а в тази
насока е и резултата от проведеното в досъдебното производство,
разпознаване. Също така, следва да бъде отбелязано, че в досъдебното
производство, на 25.07.2018г. е проведена очна ставка между св.П. и св.***.
При това действие по разследването обаче не е постигнато изясняване, в т.ч. -
отстраняване на съществените противоречия в гласните доказателствени
средства, тъй като всяка от двете страни в очната ставка е поддържала
изначалната си позиция, намерила отражение в свидетелските им показания.
Ето защо, Протоколът за очна ставка, на практика не допринася за
разкриването на обективната истина по делото. Същевременно Съдът намира,
че показанията на св.*** до известна степен се потвърждават от обясненията
на подсъдимия Д., който също отбелязва, че на процесната дата, не е имал
помощник в извършваната работа с фадромата. В този смисъл, показанията на
св.*** освен че изхождат от лице, което се намира в близки отношения с
подсъдимия, не се явяват доказани, докато от друга страна, показанията на
свидетелите П. и ***, както и Протокола за разпознаване на лица, формират
една убедителна и хармонична връзка помежду си, от която следва, че на
***г., *** се е намирал в двора на подсъдимия Д. и докато последният е
управлявал фадромата си, св.*** му е помагал.
На следващо място, показанията на свидетеля *** Й. са насочени
основно към разясняване на начина на работа с фадромата, ползвана от страна
на подсъдимия. Св.Й. подчертава, че се касае за стара фадрома, която се е
случвало лично да я управлява, за да помага на подсъдимия. Посочва, че са
8

необходими умения за управлението на това превозно средство, още повече,
че същото няма спирачки, а е на хидравличен привод; отбелязва, че улицата,
където е разположена базата на Д. се намира на наклон, което налага
допълнителни мерки във връзка със спирането на фадромата – за да се
фиксира в неподвижно състояние, е необходимо кофата на фадромата да се
забие в земята; за слизане и качване от фадромата има няколко стъпала; при
спиране на наклон, следва превозното средство да се завърти напречно на
наклона, ако кофата е пълна с товар, тъй като не може да се забие в земята с
товар, а на някое от колелата следва да се постави специално устройство
/триъгълник/, за подсигуряване против потегляне. Свидетелят твърди, че по
негова преценка, спирането на фадромата и слизането от нея /при спазване на
редицата особености по нейното управление/, отнема около две минути и
половина. Свидетелят Й. е забележително пунктуален и по отношение на
въпроса за скоростта на фадромата, която заявява, че лично я е мерил –
3,2км/ч с товар и 5 км/ч – без товар, като тези скорости според него, са
максимални. Относно процесния инцидент, свидетелят заявява, че единствено
е чувал, че между подсъдимия и частния обвинител е имало сбиване и е
рукнало кръв на място; посочва, че се притеснил, „….защото И. го познавам
и той не влиза никога в бой, той е човек, който винаги ще отстъпи, няма
случай да има някакъв спор или нещо и той да бъде нападател“. След като
научил за инцидента, посетил мястото, но видял, че няма кръв и се успокоил,
а наред с това заключил, че разправията не е била „…в такъв размер…“.
Внимателният анализ на показанията на свидетеля Й. разкрива, че
показанията му, условно могат да се разделят на три части: от една страна,
свидетелят разказва за особеностите на фадромата, ползвана от страна на
подсъдимия, от друга – какво е научил за инцидента между подсъдимия и
П.П., а на трето място – използва показанията си, неколкократно за да изрази
личното си отношение към пострадалия, което е явно отрицателно и
подигравателно:
„П. го познавам от 9-10 години, защото тогава ми направи едно
силно впечатление. Един голям едър човек - пък да кара едно дребно, ситно,
детско колело…
…
И така в честите ми посещения на базата, веднъж видях П. с
колелото по баира, обаче ми направи впечатление, че походката му е малко
по- различна, с което си помислих, че е под въздействието на хрушчовка.
Хрушчовка е нарицателно на домашна ракия, която е произведена в местния
казан.
…
От И. винаги съм чувал следното: „аз нямам никакво лично
9

отношение към П.“, обаче това, което аз съм видял, това, което съм чул е,
че у П. витае голяма омраза, и нарушено его, и нарушена гордост спрямо
семейството, не говорим само за И., ние говорим за самото семейство и ***
му. Самата дрязга започна, че *** му купи един имот точно, който се
намира срещу П., което е предпоставка, че П. има апетит за този имот - и
така тръгнаха.
…
ПРОКУРОРЪТ - Вашето лично отношение към г-н П. какво е?
СВИДЕТЕЛЯТ Й. - То си е ограничено само в това, че аз гледам
на него с една малка насмешка, защото той е, аз го познавам, знам и
битието му, вижте, погледнете го.
ПРОКУРОРЪТ - Това за колелото го разбрахме. Питам за
вашето отношение?
СВИДЕТЕЛЯТ Й. - Той е завършил ПЖУ, ***но училище, полу-
висше, след това в престижен университет военен ***. Един военен ***,
където е силно отговорен и неговите решения трябва да бъдат на 100 %, а
пък взел решение да кара едно ситно, дребно колело?!“
Съдът намира, че показанията на Й. Й. съдържат дотолкова зле
прикрита тенденция и негативно отношение към частния обвинител и
граждански ищец, че възникват основателни съмнения в достоверността на
изложените от свидетеля факти и обстоятелства, в тяхната цялост. Тук
заслужава да бъде отбелязано, че положителното или отрицателно отношение
към някоя от страните в наказателното производство, само по себе си, не
може да обуслови извод за недостоверност на показанията на определен
свидетел, но случаят с тези на свидетеля Й., е твърде особен: видно е, че
свидетелят се намира в добри отношения с подсъдимия, но също така е видно,
че изпитва не просто отрицателно отношение към пострадалия, но и
откровена подигравателност, при това – във връзка с едно обстоятелство,
което е напълно незначително - управляване от страна на П.П. на стар
велосипед „***“, с малки капли. Наред с това, в показанията на свидетеля се
прокрадват внушения за това, че пострадалият злоупотребява с алкохол и че
създава предпоставки за настъпване на ПТП при управление на велосипеда, в
каквато насока впрочем, са и акцентите в пледоарията на подсъдимия. Не на
последно място, показанията на Й. съдържат напълно неаргументирани
твърдения/внушения за злонамереността на П. към подсъдимия – „…самото
поведение на П. за неговото силно желание да навреди на И..“. Тук няма как
да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че очевидно, Й. Й. е
изключително добре осведомен за случващото се в с.***, явно му е известен
предмета на настоящото дело, още повече, че е свидетел на защитата; в тази
връзка, на Й. е несъмнено известно, че се касае за сериозна съдебна
10

процедура, при която се изследват фактите и обстоятелствата, при които П.П.
е загубил едното си око. Независимо от това обаче, св.Й. използва
показанията си, за да отправя подигравателни вметки по адрес на
пострадалия, което не само не съответства на сериозността на случая, но и
разкрива наличието на явна тенденциозност. Отделно от това обаче Съдът
намира, че личните впечатления на свидетеля Й. относно начина на
управление и особеностите на фадромата, използвана от страна на
подсъдимия Д., не дават възможност да се направят обективни, надеждни
изводи нито в обвинителна, нито – в оправдателна насока, поради
обстоятелството, че очевидно, боравенето както и с всяко друго техническо
средство, така и с процесната фадрома, налага познания и умения, т.е.
различните манипулации /стартиране, спиране, слизане, качване, скорост и
т.н./ до голяма степен зависят от личните качества, познания и умения на
боравещия с техническото средство, а оттук – изводите за начина, по който
подсъдимият би могъл да е управлявал фадромата на ***г., са изначално
лишени от обективност. Впрочем, показанията на Й. Й., в частта, касаеща
личността на П.П., влизат в противоречие и с представената характеристична
справка за пострадалия, съобразно която П. се ползва с добро име по
местоживеене, същият е известен като човек, който не е конфликтен и няма
данни за злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, противообществени
прояви или контакти с лица от криминалния контингент. При съобразяване на
всичко това Съдът намира, че показанията на св.Й. не само не способстват за
надеждното изясняване обстоятелствата на случая и разкриване на
обективната истина, но и в съществена своя част са тенденциозни, не се
ползват с достоверност, поради което - не им отдава вяра.
На следващо място, свидетелката В. И. Н. дава показания относно
личността на подсъдимия като излага, че същият е отдаден *** и ***, както и
че е редовно ангажиран с благотворителна дейност – подпомага събранията на
пенсионерския клуб в населеното място, като дори не желае да бъде изрично
обявяван като спомоществовател. Свидетелката посочва, че познава св.М. и
св.П., но не поддържа отношения с тях. Специално във връзка с отношенията
на подсъдимия със св.М., св.Н. отбелязва:
„СВИДЕТЕЛКАТА Н. - В основата на всичко това мисля, че са
близките на И., И. по-скоро е изкупителната жертва. Там са *** му, *** му,
не знам си какво, там са междумахленски истории, И. няма вина. За
съжаление той е изкупителната жертва - това е цялата работа.
СЪДЪТ - В какъв смисъл той е изкупителната жертва?
СВИДЕТЕЛКАТА Н. - Някой от семейството му трябва да… не
знам, реваншизъм ли, какво ли, не знам, но аз си мисля, че в основата на това
е *** му, *** му…“
Наред с това св.Н. посочва, „Ако аз не съм убедена, че И. е
11

невинен, в никакъв случай няма да дойда да свидетелствам в негова полза.
Познавам го, И. е човек, който никога няма да те остави в беда, който ще
ти помогне, изключителен *** и ***…“
Видно е, че свидетелката е в близки приятелски отношения с
подсъдимия и притежава за него особено високо лично мнение. С изключение
на същото мнение, което няма характера на свидетелски показания,
отразяващи личните й възприятия, Съдът намира, че няма пречка нейните
показания, съдържащи по същество характеристични данни за личността на
подсъдимия, да бъдат взети предвид, още повече, че същите показания
намират косвено потвърждение и в представената по делото характеристична
справка, съобразно която, за И.Д. няма данни за злоупотреба с алкохол,
наркотични вещества, противообществени прояви или контакти с лица от
криминалния контингент.
В хода на съдебното следствие, подсъдимият се ползва от правото
да даде обяснения. Според тях, на процесната дата сутринта, е започнал да
върши свои работи – приготвил медикаменти за *** си, започнал да оперира
със собствената си фадрома. След девет часа`, забелязал как св.П. бута нагоре
по улицата колело „***че“, като подсъдимият подчертава, че след този
момент, повече не е виждал пострадалия; вместо това, до към 10:30 часа пил
кафе със *** си, която била дошла на гости, след което продължил работата
си; около 16:30 часа бил потърсен от полицейски служител, за да даде
обяснение. На подсъдимия беше дадена възможност да изложи виждането си
по въпроса какви са причините, пострадалият П. да сочи именно И.Д. като
автор на престъплението, при положение, че подсъдимият няма нищо общо с
процесния случай:
„ПОДСЪДИМИЯТ Д. - Единственото мое обяснение е, че г-н П.
изпитва завист към нашето семейство и единствения начин да набави
някакви материални облаги е да търси поводи да ги вземе от мен - 25 000 лв.
мисля, че е сериозна сума за получаване и всеки би се радвал на тези години
да получи някакви пари.
…
СЪДЪТ - В крайна сметка, за какво би следвало той да ви
завижда?
ПОДСЪДИМИЯТ Д. -Тези негови действия не са продиктувани
отсега, те са от отдавна. Той инициира една подписка срещу мен, той има
някакъв зъб на нашата фамилия от много години, но какво се дължи това
нещо, аз не мога да кажа. Той пише жалби срещу нас.“
Съдът намира, че на първо място, обясненията на подсъдимия в
частта относно случилото се на процесната дата, не намират потвърждение в
12

други доказателствени източници, освен до някаква степен косвено – в
показанията на св.***, който също отрича да е помагал на своя „доведен ***“
на процесната дата и които, както беше изтъкнато, се преценяват от Съда като
недостоверни. От друга страна, в частта, касаеща отношенията на Д. с П.П.,
обясненията на подсъдимия отразяват единствено неговото лично отношение
по адрес на частния обвинител, което впрочем, е явно негативно /“Всички
възможни гадории, които може да направи го удовлетворяват - дали на мен,
дали на нея, дали на на нашия *** - важно е да е от нашата фамилия
някой…“/. Ето защо Съдът приема, че обясненията на подсъдимия по
същество са недоказани и повлияни от личното му отрицателно отношение
към частния обвинител; в този смисъл, представляват реализация на правото
му на защита в провежданото спрямо него наказателно производство, но като
гласно доказателствено средство, не се явяват достоверни - и не могат да
бъдат кредитирани.
От изложеното дотук е видно, че т.нар. „оправдателни“ гласни
доказателствени средства, с изключение на обсъдените по-горе показания на
св.В. И. Н., не се ползват с убедителност и достоверност. Обратно, Съдът
счита, че условно определените като „обвинителни“ гласни доказателствени
средства /показания на П. И. П. , *** *** ***, П. Г. М., ***, ***, И***/ се
намират в **хрон помежду си - и както пряко, така и косвено, способстват за
установяване именно на фактическата обстановка, приета от Съда и изложена
по-горе. Тук следва специално да бъде подчертано, че в обсъжданата група
попадат показания на свидетели, които имат някаква степен на лична
ангажираност или заинтересованост от случая. Такива са преди всичко
показанията на св.П., който е страна в наказателното производство и има пряк
личен интерес от изхода на същото, а от друга страна, от събраните по делото
доказателства е видно, че свидетелите *** и *** са както в близки отношения
със св.П., така и в отрицателни - със семейството на подсъдимия И.Д.. Прави
впечатление обаче, че нито св.П., нито свидетелите *** и ***, в показанията
си използват внушения по посока на подсъдимия и неговото лично участие в
процесния инцидент. От особено значение в тази връзка са показанията на
пострадалия, който изрично заявява, че не е видял /не е имал възможност,
време да види/ този, който му е нанесъл удара и също така изрично отбелязва,
че просто заключава кой е авторът на престъплението, от гледна точка на
разположението на лицата, находящи се на местопрестъплението - в
пространството, тяхното придвижване и поведение, до момента на нанасяне
на удара. Тук няма как да не бъде отбелязано, че извън всяко съмнение, в
контекста на личната си заинтересованост от изхода на наказателното
производство, за пострадалия би била по-изгодна една по-различна позиция
относно авторството на деянието, а именно – едно директно изявление в
смисъл, че е видял как И.Д. му нанася инкриминирания удар; обратно, видно
е, че заетата от страна на П. позиция, намерила отражение в свидетелските му
показания, прочетени по реда на чл.283 НПК, не е в негова полза, от гледна
точка на споменатата вече, негова лична заинтересованост, тъй като
13

свидетелят признава, че не е видял кой го удря, а самоличността на
извършителя – извлича умозрително. Поставя се въпроса – какви биха били
причините за едно подобно отношение и съдържание на показанията на
пострадалия, които биха могли потенциално да са в разрез със собствената
изгода и личен интерес. Съдът счита, че единственият разумен отговор на
този въпрос е, че независимо от всичко, П.П. е непритворен и искрен в своите
показания. В тази връзка, в показанията на св.П. прави впечатление и
лишеният от агресия и лична тенденция начин на описване на процесните
събития, в т.ч. – липсата на опити за внушения по адрес на подсъдимия,
неговите морални и други качества, въпреки че и с него персонално, и с
членове на неговото семейство, се намира в лоши отношения; същевременно,
в тази връзка не може да бъде игнорирано обстоятелството, че дори тежестта
на полученото телесно увреждане, очевидно не ангажира у пострадалия
злонамереност и желание за реванш, които да прозират от свидетелските му
показания – и за наличието на които, особено настоятелно се твърди както от
страна на подсъдимия, така и от страна на свидетеля Й. Й.. Напротив, както
показанията на свидетеля П., така и на близките нему свидетели - *** и ***,
не разкриват тенденциозност, недобросъвестност и опити за изкривяване на
действителната фактическа обстановка. В обсъжданата група гласни
доказателствени средства обаче попадат и показанията на лица, които нямат
близост нито с П. или ***, нито особена връзка помежду си - ***, ***, И***.
Наред с това, в подкрепа на твърдяния от страна на пострадалия механизъм
на получаване на телесната повреда и нейното естество са обективните
медицински находки, намерили отражение и анализ в заключението по
съдебно-медицинската експертиза, Епикриза ИЗ 29120/15.08.2017г.,
заключението по приетата съдебно-техническа експертиза и по-конкретно
изследваният аудиозапис ***.wav, който разкрива съдържанието на
подадения от страна на П. сигнал и отново е в потвърждение на изложената
от негова страна, версия за случилото се на ***г. С други думи, налице е
съвкупност от гласни доказателствени средства, писмени доказателства,
експертни заключения и случайно възникналия аудиозапис ***.wav, имащ
характера на веществено доказателство по делото /тъй като по същността си
представлява предмет - електронен запис, върху оптичен носител, който може
да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото - Решение № 462 от
26.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1416/2012 г., I н. о., НК, Решение № 390 от
2.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 393/2009 г., II н. о., НК и др./, които
доказателствени материали съвместно способстват за изясняване на
фактическата обстановка по делото такава, каквато е приета и изложена от
Съда по-горе.
Ето защо Съдът счита, че показанията на свидетелите П. И. П. ,
*** *** ***, П. Г. М., ***, ***, И*** се ползват с обективност, отразяват
действителното фактическо положение, явяват се убедителни и достоверни –
поради което, ги кредитира. От друга страна, в съответствие с изложените по-
горе съображения, като недостоверни, не кредитира показанията на св.Й. Й.,
14

*** и обясненията на подсъдимия И.Д.. Специално що се отнася до
показанията на св.***, Съдът намира, че същите носят белези на
потвърждаване на неистина – а именно, че на ***г. *** не е присъствал в
двора на подсъдимия Д. и не го е подпомагал в работата му. Ето защо, след
влизане на Присъдата в сила, заверен препис от същата, включително
настоящите мотиви, както и от Протокола за разпит на свидетеля *** в
досъдебното производство, следва да бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за
преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване, за
извършено престъпление по чл.290 НК.
При така обсъдените доказателствени материали и установена
фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна
страна, подсъдимият И. И. Д. ЕГН: ********** е осъществил състав на
престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК - на *** г. в с. ***, обл. Плевен, ул.
„***“, причинил на П. И. П. ЕГН: *** от същото село тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо
изтичане на очното съдържимо, довело до постоянна слепота с дясното око.
Престъплението по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК е резултатно
увреждащо престъпление. Изпълнителното му деяние се изразява в
предприемане на действия, които причиняват травматични последици върху
човешкия организъм, имащи за свой престъпен резултат някой от
изчерпателно изброените в чл.128 ал.2 НК, в случая – постоянна слепота с
едното /дясното/ око. Така, при посочените по-горе условия на време, място,
обстановка, посредством удар с ръка, подсъдимият травмирал дясното око на
П.П., тъй като при удара се повишило вътреочното налягане и в резултат –
настъпило разкъсване на очната ябълка, а оттук и неизбежното изтичане на
очното съдържимо. По този начин, настъпил и престъпният резултат, тъй
като за дясното око на пострадалия, настъпила пълна и невъзстановима загуба
на зрителната му функция. В този смисъл, налице е именно тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128 ал.2 НК, при съобразяване и на задължителните
указания по приложение на Закона, дадени с Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, т.2: „… Слепота е налице, когато зрителната
способност на едното или двете очи е намалена до такава степен, че
увреденият престава да възприема и разпознава заобикалящата го среда. Не
е необходимо слепотата да е абсолютна. Достатъчно е тя да е намалена до
такава степен, при която увреденият няма възможност да възприема и да
разпознава предметите от близко разстояние. Такова е увреждането
например, когато остротата на зрението е намалена до такава степен, че
крупни предмети се възприемат от най-близко разстояние като силует и
практически не дават представа на увредения за околните предмети и
явления. Необходим признак на този състав е слепотата на едното или
двете очи да е постоянна. Това изискване е налице, когато загубата на
зрителната функция е от такъв характер, че тя не може да се
възстановява.“
15

Изпълнителното деяние се доказва пряко от показанията на
свидетеля П. И. П. , а косвено – от тези на свидетелите *** ***, П.М., ***,
експертните заключения по съдебно-медицинска и съдебно-техническа
експертиза, аудиозапис ***.wav.
Авторството на деянието се доказва косвено от показанията на
свидетеля П. И. П. , протокол за разпознаване на лица, ведно с предхождащи
го показания на П., дадени по реда на чл.170 НПК, показания на свидетеля
И***, заключението по съдебно-техническа експертиза, аудиозапис ***.wav.
Причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и
престъпния резултат, както и самият престъпен резултат, се доказват пряко от
показанията на свидетеля П. И. П. , а косвено – от тези на свидетелите ***
***, П.М., ***, експертните заключения по съдебно-медицинска и съдебно-
техническа експертиза, аудиозапис ***.wav, Епикриза ИЗ 29120/15.08.17г.
Тук е мястото да бъдат обсъдени възраженията на защитата във
връзка с недоказаността на обвинението и в частност – във връзка с
авторството на деянието. Така, отбелязва се, че нито едно гласно
доказателство не сочи подсъдимия Д. като извършител на престъплението,
както и че в хода на наказателното производство, пострадалият разказва за
два инцидента, първият от които – наблюдаван и от свидетеля ***; именно
досежно този инцидент защитата посочва, че според показанията на
свидетеля ***, не е била налице физическа саморазправа като тази, за която
разказва св.П., а оттук – възниква съмнение, че процесното деяние е
своеобразно „продължение“ на първия инцидент от 22.04.2017г., в т.ч. - че
авторът и на двата инцидента е подсъдимият И.Д.. Наред с това, защитата
отбелязва, че в показанията си от досъдебното производство, св.П. дори не
посочва, че е видял подсъдимия да нанася инкриминирания удар, а вместо
това – мисли и предполага, че негов автор е именно И. И. Д. .
Съдът намира, че действително, в настоящия случай липсват
преки доказателства за авторството на деянието. Наред с това, вярно е, че
св.*** само до известна степен потвърждава изнесеното от страна на св.П.П.,
досежно инцидента му с подсъдимия на 22.04.2017г. Така, във връзка с този
инцидент, св.П. посочва, че подсъдимият му е отправил заканата „***, ще те
смачкам“, както и че въпреки намесата на свидетеля ***, подсъдимият все
пак успял да нанесе на П. удар с юмрук в областта на врата и ритник в
областта на седалището. От друга страна, в показанията си св.*** заявява, че
докато е управлявал лек автомобил в близост до дома на И.Д., забелязал
последния и св.П., че „се разправят за нещо на висок тон “; св.*** посочва, че
е слязъл и е казал на двете лица да не се карат, като застанал помежду им;
уточнява, че не е разбрал за какво са се карали, но намесата му е
преустановила инцидента; твърди, че не е видял никой никого да удря или да
отправя закани другиму. Съпоставката между показанията на св.*** и св.П. в
16

обсъжданата насока, водят до няколко извода. Първо, свидетелят ***
наистина отбелязва, че не е видял никой никого да удря или да отправя закани
другиму, което обаче съвсем не означава, че удари или закани не са се
случили на място, още повече, че от една страна, самият *** е пристигнал на
мястото на инцидента от 22.04.2017г., когато конфликтната ситуация вече е
била в ход, т.е. не е имал възможност да я наблюдава в цялост, а от друга –
както и самият свидетел изрично отбелязва в показанията си „..не мога да си
спомня конкретно за тази дата какво се е случило…“. Следователно, самият
*** не претендира да е запаметил и да е в състояние да пресъздаде
пунктуално дори наблюдаваните от него факти и обстоятелства; отделно от
това обаче, особено показателен е момента, че свидетелят явно е преценил за
наложително да слезе от управлявано от негова страна превозно средство и да
спомогне за потушаване на конфликтна ситуация между негови съселяни, с
които впрочем, не заявява някаква близост в отношенията. С други думи,
извън всяко съмнение, „разправията“ между Д. и П. се е отличавала с такъв
интензитет, че се е наложила не просто намеса на трето лице, а на практика –
разтърваване, което е и смисъла на заставането от св.*** помежду двете
страни в конфликта. Ето защо Съдът намира, че показанията на св.*** ни най-
малко не опровергават заявеното от страна на св.П. в неговите показания, а
напротив – индиректно го подкрепят. По-съществено обаче в случая е друго,
което няма как да бъде оспорено, а именно – че на 22.04.2017г. между св.П. и
подсъдимия Д. е имало инцидент, с тенденция за физическа саморазправа –
едно фактическо положение, което косвено потвърждава желанието и
склонността на подсъдимия именно към такъв начин на „уреждане“ на
междуличностовия си проблем с пострадалия, а това фактическо положение,
е изцяло в подкрепа на обвинението.
На следващо място, във връзка с възраженията на защитата
относно доказателствата за авторството на деянието, следва да бъде
изтъкнато, че преки такива, действително липсват. Същевременно обаче, са
налице редица косвени доказателства /фактически данни, положения – чл.104
НПК/, а именно:
според показанията на П.П., в непосредствена близост до него, при
процесния инцидент са били двама души – отпред и отляво – *** Д., ***
на подсъдимия, а отзад и вдясно – подсъдимият И. И. Д. , докато св.***
се е намирал на около 20 метра назад;
по времето на нанасяне на инкриминирания удар, поради
местоположението си, *** Д. не е имал обективната възможност да го
нанесе, тъй като не се е намирал отзад и вдясно на пострадалия, за
разлика от подсъдимия И.Д., който се е намирал именно от тази страна
спрямо П.П.;
по времето на нанасяне на инкриминирания удар, *** също не е имал
обективната възможност да го нанесе, тъй като се е намирал на
значително разстояние /около 20 метра назад/, т.е. не се е намирал отзад
17

и вдясно на пострадалия - за разлика от подсъдимия И.Д., който се е
намирал именно от тази страна спрямо П.П.;
за пострадалия, вредоносния удар е дошъл от място и посока, където
непосредствено преди това се е намирал подсъдимият И.Д.;
подсъдимият Д. е имал личен мотив за извършването на посегателство
срещу П.П., с когото от години се намирали в лоши отношения,
включително – съпроводени със заведени жалби и съдебни спорове;
именно И.Д., няколко месеца преди ***г. – на 22.04.2017г. е нападнал
вербално и физически пострадалия, което не само е израз на
отбелязаните вече негативни взаимоотношения с П.П., но и ясно
свидетелства за склонността на подсъдимия да търси „решение“ на тези
взаимоотношения по насилствен начин, т.е. чрез физическа
саморазправа;
преди нанасянето на инкриминирания удар на ***г., именно подсъдимия
е извикал по адрес на пострадалия изключително красноречивата фраза
„Ей ***, ще те смачкам“.
Видно е, че гореизброените фактически положения са с косвен
характер, но заедно преценени, изграждат доказателствена съвкупност, която
води до несъмнения извод, че именно И. И. Д. е автор на престъплението.
Същият не само е имал физическата възможност, намирайки се в
непосредствена близост до пострадалия и от позиция, от която е могъл да
нанесе удар изотзад, в дясното му око, но е имал и личен мотив за
саморазправа, включително – нападението на ***г. се явява логично
продължение на предприетото нападение на 22.04.2017г., когато поради
намесата на св. ***, подсъдимият не е съумял да нанесе на пострадалия
съответно физическо увреждане. Нещо повече, извиканата по адрес на
пострадалия и цитирана по-горе закана, се явява недвусмислена заявка и
своеобразен преход към целенасочено търсена, физическа разправа. Ето защо
Съдът намира, че са налице редица косвени доказателства, които формират
хармонична съвкупност и са свързани с основния факт по такъв начин, че
изводът за виновността на подсъдимия, се явява единствено възможният. В
този смисъл е и трайната съдебна практика, разглеждаща възможността да
бъде постановена осъдителна присъда, дори въз основа единствено на
косвени доказателства /в този смисъл например Решение № 90 от 21.VI.1995
г. по н. д. № 476/94 г., I н. о., Решение № 80 от 26.II.1979 г. по н. д. № 56/79 г.,
II н. о., Решение № 34 от 6.II.1985 г. по н. д. № 6/85 г., II н. о., Решение № 59
от 17.II.1981 г. по н. д. № 6/81 г., II н. о., Решение № 93 от 27.VI.1994 г. по н.
д. № 95/1994 г., ВК/. По така изложените съображения Съдът счита, че в
настоящия случай не може да има разумни съмнения относно авторството на
деянието; от друга страна, евентуалните съмнения, непочиващи на
рационалното – например, че деянието би могло да е извършено от трето
неустановено лице, появило се по неустановен начин, своего рода от нищото,
по неустановени мотиви - или от т.нар. „***“/помощник/ ***, който обаче, за
разлика от подсъдимия, нито се е намирал в необходимата близост до
18

пострадалия, нито – е имал някаква причина да го нападне и да му избие
окото, още повече, че двамата с П. почти не са се познавали към онзи момент
/в която насока са показанията и на П., и на ***/ - не само се явяват
доказателствено неподкрепени, но и се свеждат единствено до теоритични
предположения, без реална практическа стойност, смисъл или
доказателствено значение.
На следващо място и отново в обсъжданата насока, защитата
изтъква, че в представените по делото първични медицински документи и в
частност Епикриза ИЗ29120, при снемане на анамнезата от пациента е
отбелязано, че пострадалият е ударен от „помощник на И. *** Д. “. В тази
връзка е направен извод, че при оказване на медицинска помощ
непосредствено след инцидента, първоначалната версия на св.П. е била
именно, че е ударен от трето лице, а не от подсъдимия. Тук следва да бъде
отбелязано, че обсъжданите медицински книжа имат удостоверителен
характер единствено във връзка с установените от компетентните медицински
лица факти и обстоятелства, касаещи здравословното състояние на
прегледаното лице, в т.ч. – намерените травми, техния характер и
локализация. Снемането на анамнеза от пациента несъмнено има своето
диагностично значение, но не от гледна точка на предполагаемото евентуално
авторство на конкретни травми, а от гледна точка на евентуалния механизъм
на тяхното причиняване, при това – единствено и само в контекста на
правилното им диагностициране. Единствено в сферата на предположенията,
сами по себе си недопустими в наказателното производство, е въпроса какви
точно изявления е направил пострадалия при извършената му анамнеза, както
и дали са били точно отразени направените изявления, доколкото – отново
следва да бъде подчертано - анамнезата има своето значение, за да бъде даден
отговор на „какво“ и „как“, а не на въпроса „кой“. Сигурно обаче е това, че
наличието на изявления от страна на пострадалия, касаещи авторството на
деянието, направени пред компетентните медицински лица, при снемане на
анамнеза, независимо от тяхното съдържание, не се ползва с никакво
доказателствено значение. Впрочем, за сравнение доколко данните в
медицинската документация не следва да бъдат абсолютизирани, извън
стриктно медицинската им част, следва да бъде отбелязано, че в представения
по делото препис от Фиш за спешна медицинска помощ, в частта „анамнеза“
е отбелязано „бит, окърв.лице“, като дори в частта, касаеща работната
диагноза е отбелязано „травма на окото“, въпреки че според показанията на
св.***, още при пристигането в с.***, пострадалият е бил намерен с
фактически липсващо дясно око. Ето защо, посочените медицински
документи, в обсъжданата част, няма как да бъдат меродавен доказателствен
източник относно това кой е автор на процесното деяние, а още по-малко –
такъв, ползващ се с убедителност.
По-нататък, защитата отбелязва, че в изготвена Докладна записка
по извършената предварителна проверка, св.К.К. е отбелязал различна
19

първоначална версия за случая и по-конкретно – че пострадалият е бил
ударен от трето лице, помощник, т.нар. „***“; в тази насока се изтъква и
находящото се на л.28 от досъдебното производство „Обяснение“, в което
П.П. е посочил, че е получил удар с юмрук именно от третото лице; отбелязва
се и сведение на л.33 от Досъдебното производство от името на *** ***, в
което същият е отбелязал отново версия, че т.нар. „***“ е ударил в дясното
око пострадалото лице. Съдът намира, че така изтъкнатите от страна на
защитата писмени материали и информацията, съдържаща се в тях, не
представляват нито доказателства, нито – доказателствени средства по
смисъла на чл.104 – 105 НПК; касае се за резултати от оперативната работа на
полицейските органи, които резултати, няма как да бъдат ползвани в
наказателното производство, без да бъдат нарушени редица императивни
разпоредби на Закона, в т.ч. - чл.13 ал.2 НПК, чл.106 НПК. Обективната
истина следва да бъде разкрита единствено по реда и със средствата,
предвидени в НПК /чл.13 ал.2 НПК/; следва да бъде напомнено обаче и това,
че при наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер, образуването на досъдебно производство е
задължително /чл.207 ал.1 НПК/, а в неотложни случаи, е допустимо неговото
започване с първо действие по разследването /чл.212 ал.2 НПК, чл.356 ал.3
НПК/. Съдът намира, че предпоставки за образуване на досъдебно
производство и дори – за неговото започване с първо действие по
разследването, в условията на неотложност, са били налице още към ***г. По
какви причини това не е било сторено, в настоящия съдебен акт не следва да
бъде обсъждано, но следва да бъде специално подчертано, от една страна, че
подобно бездействие на компетентните полицейски и прокурорски органи
буди изключително силно недоумение, а от друга – че следващите от това
бездействие, предприети мерки по извършване на предварителна проверка, се
явяват напълно безсмислени, предвид извънпроцесуалния им характер и
невъзможността по-нататък да бъдат използвани за нуждите на образуваното,
едва в края на месец септември 2017г., досъдебно производство по случая.
В очертаната насока, защитата изтъква и това, че видно от
заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява
изявление, че пострадалият е бил ударен с желязо в дясното око, т.е. отново
се внася съмнение в механизма на нанасяне на телесното увреждане и неговия
автор. Тук следва да бъде отбелязано, че действително, подобно изявление в
изследваните от съдебната техническа експертиза аудиозаписи, е налице, но
същото изявление изхожда от *** /аудиозапис ***.wav/ - представила се като
*** на пострадалия П.П.. Безспорно е, че същата не е очевидец на случилото
се, а е подала сигнал до ЕЕН112, пътувайки от друго населено място към
с.***, тъй като явно не е била наясно дали такъв сигнал вече е постъпил, а
оттук нейното изявление, че се касае за удар с желязо в дясното око на
пострадалия, не представлява нищо друго, освен твърдение на трето лице,
което не само не е присъствало на процесния инцидент, но и не е ясно по
какъв начин, от кого е научило и какво му е било съобщено. Заслужава да
20

бъде подчертано и това, че в аналогичния сигнал, подаден до ЕЕН112 от
страна на самия П. /аудиозапис ***.wav/, такова твърдение – за нанесен удар
с „желязо“ не фигурира, т.е. изнасянето на подобни данни от трето,
неприсъствало на случая лице, при положение, че самият пострадал не прави
подобни твърдения, е ирелевантно. И отново във връзка с твърденията на
пострадалия, непосредствено след инцидента, касаещи неговото протичане и
самоличността на извършителя, тук е необходимо да бъдат отбелязани и
показанията на св.*** ***, според които, П. бил споделил след пристигане на
медицинския екип, че „…в някакъв двор наблизо, негови съседи с които преди
това са се били карали .Той е минал покрай някакъв камион, с едното от
лицата се е скарал и е тръгнал да се ходи , а другото лице го е настигнал и
странично го е ударил с юмрук в лицето. Посочи имана на хората, но аз не
си ги спомням…“. Самият *** уточнява, че не е сигурен какво точно е
разказал пострадалият, защото е минало време. Съдът счита, че по-
същественото в случая е това, че както и с другите отбелязани по-горе
изявления на П.П., направени непосредствено след престъплението и касаещи
неговия механизъм и автор, видно е, че и споделеното със св.*** не може да
се абсолютизира. Съвсем очевидно се касае за изявления на човек, претърпял
нападение и опасяващ се /в тази връзка обаждането до ЕЕН112 от името на
П.П./, че е изгубил окото си, т.е. в подобно психологическо състояние е
разбираемо пострадалият да се опитва да си обясни случилото се, но
споделеното пред лекарите, полицейските служители, близки и т.н., в никакъв
случай не може да се ползва с доказателствената стойност, която имат
свидетелските показания на самия П.П.. Именно в тях, пострадалият
подробно и под страх от наказателна отговорност, е изложил възприятията си
относно инцидента в неговата цялост и единствено съдържащите се в тези
показания, фактически положения, касаещи престъплението и неговия автор,
могат да се ползват с правно значение, още повече, че както беше отбелязано
– същите свидетелски показания се отличават с последователност,
убедителност и достоверност. Тук следва да бъде подчертано и това, че е
напълно понятно, непосредствено след престъплението, пострадалият да е
изпитвал колебания във връзка със случилото се на място. Все пак, касае се за
събития, развили се с изключителна бързина, в дезориентираща за П.
обстановка, включваща удар в дясното око изотзад; няма как да не бъдат
отчетени физическата болка, състоянието на стрес и обърканост, неизбежно
следващи подобна физическа разправа. Тази обръканост впрочем е ясно видна
и от подадения сигнал до ЕЕН 112 – налице е накъсан словоред, незавършени
изречения, съпроводени с изразено съмнение за загуба на око. Впоследствие,
още на същия ден, пострадалият е следвало да претърпи спешна оперативна
интервенция и на фона на всичко това - разбираемо е, че същият се е опитвал
да подреди спомените си, да ги анализира. Ето защо, дори подаването на
противоречиви данни от негова страна, непосредствено след процесния
инцидент, не следва да се тълкува в смисъла, който защитата извежда – а
именно, че пострадалият проявява своеобразно непостоянство и
21

противоречивост, още повече, че се касае за извънпроцесуални източници, от
които се правят подобни изводи. В този смисъл, неуместно е
противопоставянето на дадените и кредитирани от Съда свидетелски
показания на П., с направени от негова страна извънпроцесуални изявления
пред трети лица, а и подобно противопоставяне, не е в състояние да
опровергае надлежно дадените от пострадалия, свидетелски показания в хода
на досъдебното производство; впрочем, същите са депозирани на
05.10.2017г., т.е. около месец и половина след деянието – време, през което П.
е имал възможност да преодолее първоначалния шок от случилото се, да
подреди мислите си и да даде логични, убедителни и последователни
показания.
На следващо място, защитата изтъква, че в показанията на
свидетеля *** *** и неговата ***а П.М., не се посочва, че подсъдимият И.Д. е
именно авторът на удара, довел до процесния престъпен резултат. Съдът
намира, че действително, подобно посочване в показанията на двамата
свидетели отсъства, но това нито подрива тяхната убедителност, нито –
опровергава или поставя под съмнение, обвинителната теза по делото. Както
беше изтъкнато и по-горе, липсата на конкретни посочвания, в т.ч. внушения
в тази насока /а както беше отбелязано, двамата свидетели се намират в
добри, приятелски отношения с пострадалия/, единствено способства за
извода, че се касае за обективни по естеството си доказателствени източници,
чието предназначение не е насочено към формиране и обосноваване на
удобна за пострадалия П.П. теза, а към разкриване на действителното
фактическо положение.
Не може да бъде споделено и друго възражение на защитата,
отнасящо се до това, че показанията на свидетеля П., след описания удар в
областта на дясното му око, се явяват „празни“, т.е. че свидетелят не дава
никакви показания какво е видял със здравото си око, след нанасяне на удара.
Съдът счита, че в тази връзка, очевидно се недооценява обстоятелството, че
на свидетеля е нанесен силен и изненадващ удар, който е довел до разкъсване
на дясната му очна ябълка – една травма, която извън всяко съмнение, наред с
изтичането на очното съдържимо и шока от случващото се, е съпроводена с
голяма физическа болка; в контекста на подобна ситуация, не е обосновано от
пострадалия да се очаква да се завърти назад, да огледа внимателно
окръжаващата го обстановка, с оглед на евентуалното й бъдещо правилно
пресъздаване. Напротив – нормалната, обичайна човешка реакция в подобна
ситуация е свързана с инстинкта за самосъхранение, повеляващ на първо
място и преди всичко, отдалечаване от местопроизшествието и полагане на
грижа за собственото увредено здраве – което всъщност, П. е и сторил.
На следващо място, защитата изтъква, че въпреки твърденията на
част от свидетелите за обилно кръвотечение от причинената рана, както и
изтичането на очното съдържимо, на място все пак не са установени подобни
22

биологични следи, включително – от страна на посетилите района на
местопроизшествието полицейски служители. Съдът счита, че в тази връзка,
отново се поставя въпроса за уместността /или по-скоро, липсата на такава/
на предприетите от българските правозащитни органи, действия по случая.
Вместо, при наличието на законен повод и достатъчно данни, да бъде
започнато досъдебно производство, да бъде извършен оглед на
местопроизшествие /например, на мястото на твърдяния инцидент, в дома на
*** и ***, където пострадалият се е скрил след инцидента и където също се
посочва, че е имал обилно кръвотечение/, започнати са безсмислени,
нецелесъобразни и дори – незаконосъобразни от гледна точка на
задълженията на органите на досъдебното производство, действия на
предварителна проверка, които наред с другото, са препятствали
възможността да бъде фиксирано по надлежния ред, с процесуалните
средства и способи, местопрестъплението, включително – като бъдат иззети
следи, в т.ч. – от биологичен характер. Липсата на предприети в тази връзка
законосъобразни и уместни действия от страна на полицейските и
прокурорски органи обаче, няма как да се разглежда в смисъл, че следи от
кръв и/или очно съдържимо, не са били налице в относимия район на
местопрестъплението. И именно при липсата на годно негово фиксиране,
посредством нарочен протокол за оглед, следва да се вземат предвид
достоверните свидетелски показания, а именно – тези на св.П.П., св.П.М.,
св.*** ***, които потвърждават обилното кръвотечение при пострадалия, а и
липсата на дясната му очна ябълка, както и заключението по съдебно-
техническа експертиза в частта за изследване на аудиозапис ***.wav, където
самият П., в подадения до ЕЕН112 сигнал изрично заявява предположението
си – „Не знам дали ми изкараха окото ли… “. Не на последно място, явилият
се на мястото лекар – св.*** *** също е категоричен, че към момента на
пристигане, пострадалият е бил намерен без дясна очна ябълка. В тази насока,
следва да бъде обърнато внимание и на това, че според заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза, след като вследствие на удара е
разкъсана очната ябълка, изтичането на очното съдържимо е било неминуемо,
т.е. именно това се е случило, включително – със съпровождащото го
кръвотечение, т.е. показанията на свидетелите, отнасящи се до наличие на
кръв и изтичането на очното съдържимо, още един път намират
потвърждение, а не обратното.
От субективна страна, подсъдимият е действал при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите обективни
признаци, предвиждал е общественоопасните му последици /причиняване на
пълна и невъзстановима загуба на зрителната функция на дясното око на
пострадалия/ и е целял тяхното настъпване. Следва да бъде отбелязано, че в
тази връзка, от страна на защитата се възразява, че доколкото се касае не за
проникващо, а за тъпо нараняване, не може да бъде обоснована пряка
причинно-следствена връзка между нанесения удар и престъпния резултат,
23

както и че в този случай, от субективна страна е необходимо в човешкото
съзнание да се отразява обстоятелството, че вследствие на удара, ще се
повиши вътреочното налягане, а това на свой ред - ще доведе до изтичане на
очното съдържимо, съответно - до постоянна слепота с едното око. Това
възражение не може да бъде възприето. От една страна, от заключението по
приетата съдебно-медицинска експертиза следва по категоричен начин,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между нанесения удар и
постоянната слепота с дясното око при пострадалия, като в тази връзка,
обстоятелството, че се касае за причинно-следствен процес съвсем не
изключва наличието на тази връзка, а напротив – потвърждава я, защото
макар и в резултат на този процес, в крайна сметка, престъпният резултат е
настъпил, като същевременно, този процес не се явява повлиян или нарушен
от други събития, които да биха били в състояние да променят и крайния му
резултат. От друга страна, несъмнено, нанасянето на проникващо
травматично увреждане в областта на окото е предшествано и съпроводено в
съзнанието на дееца с представата, че за пострадалия ще настъпи загуба на
зрителната функция на съответното око, но последното съвсем не означава, че
такава представа отсъства в случаите като процесния, когато се нанася друг
тип травматично увреждане. Напротив - ноторно е известно, че окото е един
от най-деликатните и уязвими органи в човешкото тяло, на който се дължи
внимание и предпазване от най-различни физични и химични въздействия, с
цел опазването му, в т.ч. – на произхождащата от този орган зрителна
функция. Впрочем, внимателното отношение към окото, пазенето на очите
като част от човешкото тяло, съпътства детското възпитание от най-ранна
възраст; всеизвестно е, че нанасянето на удари в очите, независимо дали с
невъоръжена ръка или другояче, крие риск от увреждане на този
изключително важен човешки орган. На свой ред, нанасянето на силен удар в
окото на пострадалия, от страна на физически и психически зрял и здрав
човешки индивид като подсъдимия, няма как да не е предхождано и
съпроводено с ясната представа, че от това ще последва сериозна травма, като
съвсем не е наложително деецът да е предвиждал конкретния интензитет на
травмата или какъв точно причинно-следствен процес ще отключи
посредством действието си - напълно достатъчно е, че в съзнанието му е
намерила отражение представата, че такъв силен удар в областта на окото,
неминуемо ще доведе до тежкото му увреждане, включително - загуба на
зрителната функция; именно това ясно съзнаване на очертаващите се тежки
последици идва да покаже, че такава е била и целта на дееца. В този смисъл,
Съдът намира за единствено обоснован извода, че се касае за т.нар. пряк
умисъл, като необосновано би било да се приеме дори другата негова
възможна форма – т.нар.евентуален умисъл, тъй като последният предполага
деецът да се отнася с безразличие към настъпването на престъпния резултат,
но подобно психично отношение няма как да бъде налице при положение, че
е налице ясното съзнание за неизбежно настъпване на обсъжданите тежки
последици за този изключително чувствителен и деликатен човешки орган –
24

окото. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин
от доказателствените материали от които следват и обективните признаци на
деянието, отбелязани по-горе.
Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са налице както
обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл. 128 ал. 2
вр. ал. 1 НК, като вината на подсъдимия в извършването на това
престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за индивидуализацията на
наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на
деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.128 ал.1 НК, следваща
от уредената в закона наказуемост, е висока: предвидено е наказание
лишаване от свобода от три до десет години, т.е престъплението е „тежко” по
смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум, както и с
висок специален максимум.
Личната обществена опасност на подсъдимия И. И. Д. , следваща
от представената справка за съдимост, е ниска. Същият е неосъждан и спрямо
него не е прилаган института на чл.78а НК. От представените
характеристични данни /вкл.показанията на св.В.Н./ е видно, че Д. се ползва с
добро име по местоживеене, не са налице данни, че контактува с лица от
криминалния контингент, данни за злоупотреба с алкохол или наркотични
вещества. Следователно, съвкупно преценено, личната му обществена
опасност, действително следва да бъде определена като ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе
предвид споменатите вече чисто съдебно минало и добри характеристични
данни.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът взе предвид
високата обществена опасност на деянието.
При така приетите и обсъдени обществена опасност на деянието и
дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Съдът намира
следното: налице е висока обществена опасност на деянието, ниска лична – на
дееца и формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Същевременно, не са налице юридически аргументи в полза на определяне на
наказанието при условията на чл.55 НК, тъй като не е налице нито
изключително по характера си, нито – многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание
/лишаване от свобода/ да се явява несъразмерно тежко. Ето защо Съдът
прецени, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при
25

условията на чл.54 НК, като във връзка с неговия размер беше отчетена
липсата на необходимост подсъдимият ефективно да изтърпи наказание
лишаване от свобода, за да бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Напротив,
добрите характеристични данни и липсата на предходна съдимост
способстват за извода, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
- за поправянето на И.Д., не е наложително да изтърпи наказанието лишаване
от свобода, т.е. налице са условията за приложението на института на
условното осъждане. В този смисъл Съдът счете, че наказанието следва да
бъде три години лишаване от свобода, а що се отнася до размера на
изпитателния срок, при съобразяване на липсата както на трайни престъпни
навици, така и на лоши характеристични данни, беше преценен като уместен,
изпитателен срок в размер на три години.
В съответствие с тези съображения, Съдът призна И. И. Д. ЕГН:
********** за виновен в това, че на *** г. в с. ***, обл. Плевен, ул. „***“,
причинил на П. И. П. ЕГН: *** от същото село тежка телесна повреда,
изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо
изтичане на очното съдържимо, довело до постоянна слепота с дясното око -
престъпление по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл.
128 ал. 2 вр. ал. 1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66 ал.1 НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание, за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Така определеното и наложено наказание Съдът приема за
съответстващо на целите на индивидуалната и генералната превенция, както и
за достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия. Наред с това, изпълнени се явяват и
принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и
да е съответно на извършеното престъпление.
По отношение на приетите граждански искове, Съдът намира
същите за доказани както по основание, така и по размер.
На първо място, във връзка с приетия за разглеждане граждански
иск на основание чл.45 ал.1 вр.чл.51 ал.1 ЗЗД Съдът намира, че предвид
изложеното по - горе относно наказателната отговорност на подсъдимия И.Д.,
този иск е доказан по основание: налице е деяние, което е противоправно и
вредоносно и поради това, от гледна точка на гражданското право, има
характера и последиците на деликт. В тази връзка Съдът съобрази, че в
резултат на извършеното престъпно деяние е възникнала необходимост от
медицински манипулации и лечение, за които са представени доказателства
по делото, на стойност 538,20 лв. /л.21 – 32 от НОХД №2902/2018г./. Тези
вреди имат имуществен характер и се намират в пряка причинно-следствена
връзка с вредоносното деяние. Поради това Съдът прецени, че размерът, за
който е предявен иска, е доказан и на основание чл.45 ал.1 вр.чл.51 ал.1 ЗЗД
26

осъди И. И. Д. ЕГН: ********** да заплати на П. И. П. ЕГН: *** сумата в
размер на 538,20 лв. /петстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинените вследствие на деянието по чл.
128 ал. 2 вр. ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от момента на увреждането - *** г., до окончателното й изплащане. Наред с
това и на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.2 от ТАРИФА за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
И. И. Д. ЕГН: ********** беше осъден да заплати по сметка на РС - ПЛЕВЕН
сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/, съставляваща държавна такса върху
уважената част на иска за претърпени имуществени вреди в размер на 538,20
лева.
На второ място, във връзка с приетия за разглеждане граждански
иск на основание чл.45 ал.1 вр.чл.52 ЗЗД, Съдът намира, че предвид
изложеното по - горе относно наказателната отговорност на подсъдимия И.Д.,
този иск също се явява доказан по основание: налице е деяние, което има
характера и последиците на деликт, от гледна точка на гражданското право. В
причинно - следствена връзка с извършеното престъпление са изживените от
страна на свидетеля П. И. П. болки и страдания, които по естество
представляват неимуществени вреди. Както от показанията на пострадалия,
така и от тези на св.П.М. следва, че в резултат на загубата на дясното око,
пострадалият изпитал не само физическа болка, съпътстваща телесното
увреждане и наложилите се впоследствие медицински интервенции, но и
продължава да изпитва изключително тежки неудобства от ежедневен
характер, които съпътстват и ще съпътстват живота му занапред. Касае се за
загуба на око, с което е съществено ограничено най-важното от сетивата на
човека – зрението; подобно ограничаване има изключително тежко негативно
въздействие за всяко човешко същество, а в случая се касае за лице в
напреднала възраст /64 години – към датата на деянието, 68 години - към
настоящия момент/, което тепърва се налага да привиква към обсъжданото
ограничение в зрението, което изключително интензивно и отрицателно
засяга неговото функциониране във всеки аспект – извършването на
ежедневните дейности, задоволяването на различни жизнени потребности,
ориентацията в обкръжаващия свят, придвижването в пространството пеша
или чрез МПС, обичайната работа, съпътстваща бита на живущите на село.
Ето защо и при съобразяване на обхвата и интензитета на претърпените до
момента, търпени понастоящем и занапред значителни неудобства в
ежедневието на П.П., Съдът намира за основателен претендирания от негова
страна размер на неимуществените вреди, а именно – 25 000 лева. Така, Съдът
уважи обсъждания иск в пълен размер, като на основание чл.45 ал.1 вр.чл.52
ЗЗД осъди И. И. Д. ЕГН: ********** да заплати на П. И. П. ЕГН: *** сумата в
размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените вследствие на деянието по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на
увреждането - ***г., до окончателното й изплащане. Наред с това, на
27

основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, И. И. Д. ЕГН:
********** беше осъден да заплати по сметка на РС - ПЛЕВЕН сумата в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/, съставляваща държавна такса върху
уважената част на иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 25
000 лева.
По отношение на другите направени в хода на наказателното
производство разноски, в съответствие с неговия изход и на основание чл.189
ал.3 НПК, И. И. Д. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените от
частния обвинител и граждански ищец П. И. П. ЕГН: *** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2300 лв. /две хиляди и триста лева/;
на основание чл.189 ал.3 НПК, И. И. Д. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати 74,06лв. /седемдесет и четири лева и шест стотинки/ - по сметка на
ОДМВР - ПЛЕВЕН и 260 лв./двеста и шестдесет лева/ - по сметка на РС –
ПЛЕВЕН – разноски, сторени във връзка с изготвянето и доклада на
експертните заключения по делото.

Върху тези мотиви, Съдът основава Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.:

28

Съобщи за изтекли лични данни