Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 06.11.2019
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На тридесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1009 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 422, ал.1 от ГПК във връзка с член 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът - „Е.М.”
ЕООД *** твърди, че на 06.06.2019г., със съобщение на
PC - Карлово, били уведомени за постъпило възражение от длъжника Т.К.Г., срещу
издадената Заповед изпълнение на основание чл. 410 от ГПК, по гр.д. №
658/2019г. В указания в закона срок, предявяват настоящия установителен.
Вземането е възникнало на основание Договор за потребителски кредит № FL 578875
от 31.03.2011г., сключен между „Ю.Б.“ АД (с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“
АД) и Т.К.Г. - кредитополучател. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора, банката
одобрила и предоставила на ответника, потребителски кредит в размер на 18 390
лева, кредитирайки разплащателна сметка с IBAN: ***, c титуляр
кредитополучателя - Т.К.Г.. Целта на отпуснатия кредит, видно от преамбюла и
чл. 1 на договора е за „Пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за
кредит“. С предоставянето на разрешения кредит, чрез захранване на
разплащателната сметка с IBAN: ***, „Ю.Б.“ АД изпълнила задължението си по
договора изцяло. Кредитополучателят Т.К.Г. усвоил отпуснатия кредит от 18 390
лева на 31.03.2011г., видно от платежен документ - Бордеро №
9202320/31.03.2011г. с посочено в него основание „Усвояване на кредит“ - горния
ляв ъгъл на бордерото. Удостоверените операции в бордерото били „кредитна“ и
„дебитна“, съответно на захранване на сметката със кредитната сума и
изтеглянето й от ответника. Усвояването на сумата по кредита било видно и от
приложеното към настоящата молба „Извлечение“ от счетоводната сметка на банката
— справка по чл. 366 от ГПК.
Съгласно чл. 6
и чл. 7, срокът на действие на договора бил 120 месеца, или за периода от
30.04.2011г. до 31.03.2021г. Кредитополучателят се е задължил да погаси
усвоения кредит на месечни вноски, както следва: 10 вноски всяка в размер на
114.94 лева, една вноска в размер на 111.11 лева, една вноска в размер на
118.77 лева и 107 вноски всяка от по 300.38 лева и една последна изравнителна
вноска в размер на 296.03 лева, дължими на 30-то число на месеца, съгласно
погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно чл.3
кредитополучателят дължал на Банката възнаградителна
годишна лихва, която за първата година от договора за кредит е с фиксиран
размер от 7.50%, а за всяка следваща година се формирала от сбора на Базовия
лихвен процент на банката плюс договорна надбавка в размер на 3.750 пункта. Към
момента на сключване на договора БАП на Банката за потребителски кредити е в
размер на 10.250 пункта, съответно годишния процент на разходите – 13.55
пункта. За обстоятелствата по предоставяне, усвояване, погасяване на
кредита/движение на експозицията, представят „Извлечение“ (Справка по чл. 366
от ГПК), представляваща „Извлечението“ от 10.06.2019г., 14:47 часа, от
счетоводните книги на „Ю.Б.“ АД, за периода от 31.03.2011г. до 18,01.2016г. по
процесния кредит, което удостоверява, че Банката е захранила разплащателната
сметка с IBAN: ***, на името на кредитополучателя Т.К.Г., със сумата 18 390
лева.
Видно от ред
1-ви, кредитът бил усвоен по банков път, еднократно въз основа на нареждане за
превод, от 31.03.20111г. за сума в размер на 18 336.26 лева, с основание
„Погасяване на кредит № FL 526015“ и тип на операцията „Вътрешно банков превод
между сметки на клиента“.
Ответникът е
извършил 13 плащания, за погасяване на част от дълга по договора за кредит,
съответно:
- на
03.05.2011г. за сума в размер на 130 лева,
- на
31.05.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 115.00 лева,
- на
26.07.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 60.00 лева,
- на
29.08.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 140.00 лева,
- на
29.09.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 120.00 лева,
- на
24.10.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 95.00 лева,
- на
07.11.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 115.00 лева,
- на
24.11.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 111.62 лева,
- на
27.12.2011г., чрез вноска на каса за сума в размер на 120.00 лева,
- на
31.01.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 120.00 лева,
- на
20.03.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 140.00 лева,
- на
15.05.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 170.00 лева и
- на
27.08.2012г., чрез вноска на каса за сума в размер на 190.00 лева.
Твърди, че просрочие по кредита е допуснато още на първата дължима,
която съгласно подписания погасителен план била дължима на 30.04.2011г. След
месец август 2012г., ответникът Т.К.Г. е преустановил плащанията, по договора
за кредит. С текста на чл. 19 страните са се споразумели, че банката да може да
прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.
На
18.01.2016г. по силата на „Договор за прехвърляне на вземания (цесия)“ „Ю.Б.“
АД прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и
индивидуализирани в Приложение № 4 към Договора за цесия, включително и
вземането си към Т.К.Г.. Прехвърленото вземане към ответника било подробно
описано на страница № 876 в Приложение № 4, с посочване на номер и дата на
сключване на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника и размер прехвърленото
вземане. Ответникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД, с приложеното към настоящата искова молба уведомление за цесия. Съгласно
чл. 5 от Договор за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., крайният
срок за погасяване на потребителския кредит е 31.03.2011г. Със заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано в PC - Карлово на 22.01.2019г., „Е.М.“
ЕООД претендирал вземане в общ размер на 18 461.20 лева, от което 9879.80
- главница и 8581.40 - лихва. Посочените суми представлявали сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата,
към датата на подаване на заявлението - 22.01.2019г., видно от погасителния
план, неразделна част от договора за кредит. Следователно изискуемостта им е
обективен, факт настъпил преди датата на образуване на заповедното
производство.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да установи в отношенията между страните по делото,
че „Е.М.“ ЕООД има вземане към Т.К.Г., за което е издадена заповед за
изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК, по гр.д.№ 658/2019г. от КрлРС, а
именно: 9879.80 лева - главница за периода 30.01.2014г. до 30.12.2018г., ведно
със законна лихва върху нея, от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до окончателното й погасяване и 4544.01 лева - редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, начислена за
периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г., включително, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по
давност лихва. Претендира за направените по делото разноски, в това число и
тези по заповедното производство.
Ответникът – Т.К.Г.
в срока по реда на член 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба и не
заявява становище. В проведеното открито съдебно заседание, представляван от
адвокат Ш.– оспорва иска.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не
се спори, а и се установява, че с Договор за потребителски кредит № FL 578875
от 31.03.2011г., сключен между праводателя на ищеца –
„Ю.Б.“ АД (с предходно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД) и ответника - Т.К.Г. е
предоставен кредит в размер на 18 390 лева, за пълно предсрочно погасяване
на задължения по договор за потребителски кредит № FL 526015 от 22.04.2010г.,
сключен между банката и и Т.К.Г.. Съгласно чл. 2 от договора, банката следвало
да предостави на ответника отпуснатия кредит по разплащателната му сметка с
IBAN: ***. Видно от представеното Бордеро № 9202320/31.03.2011г. (лист 20 от
делото), сумата, предмет на договора за кредит е преведена по сметка на
ответника на 31.03.2011г., т.е. кредитът е усвоен.
Съгласно
клаузите на договора и представения погасителен план, крайният срок за
погасяване на договора е 31.03.2021г. на равни 120 месечни вноски, като първите
10 вноски всяка е в размер на 114.94 лева, една вноска в размер на 111.11 лева,
една вноска в размер на 118.77 лева и 107 вноски всяка от по 300.38 лева и една
последна изравнителна вноска в размер на 296.03 лева. Вноските са дължими на
30-то число на месеца. Кредитополучателят дължи на Банката възнаградителна
годишна лихва, която за първата година от договора за кредит е с фиксиран
размер от 7.50%, а за всяка следваща година се формирала от сбора на Базовия
лихвен процент на банката плюс договорна надбавка в размер на 3.750 пункта. Към
момента на сключване на договора БАП на Банката за потребителски кредити е в
размер на 10.250%, съответно годишния процент на разходите – 13.55%.
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, на 18.01.2016г., така
формираното задължение по договора за кредит било цедирано
в полза на ищеца по делото въз основа на договор за цесия. Във връзка с това е
извършено уведомление до длъжника по реда на чл. 99, ал.4 ЗЗД от името на
кредитора, като не са представени доказателства, удостоверяващи връчването им
на ответника.
За събиране на
вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК,
за което било образувано ч.гр.д. № 658/2019г. по описа на КрлРС, приложено към
настоящето дело. Заявлението е уважено, като съдът е издал Заповед №
369/13.05.2019г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 9879.80 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL 578875 от
31.03.2011г. и 8584.40 лева договорна лихва за периода от 30.01.2014г. до
30.12.2018г. Срещу издадената заповед постъпило в срока по чл. 414 от ГПК
възражение, поради което и заявителят предявява настоящия иск за признаване за
установено дължимите суми.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Правното
основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване дължимостта на вземането си по оспорената
заповед за изпълнение, а в тежест на ответника - извършено плащане, респ.
наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата. Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение
по сключен договор за потребителски кредит, цедиран
по-късно. Безспорно по делото е установено, че сумата предмет на договора
е реално предадена по начина уговорен в същия на кредитополучателя.
Съгласно
чл. 15, ал. 5 от Договор
за потребителски кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., при непогасяване изцяло
или от части на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както
и при неизпълнение на което и да е друго
задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Съгласно
даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Срокът
на процесния договор
е до 31.03.2021г. В случая, съдът намира, че не е
извършено надлежно уведомяване на ответника от страна на банката- кредитор
относно обявяването на процесния кредит за предсрочно изискуем. Не са
представени доказателства за надлежно уведомяване по делото, от които да се
установи, че банката приема и обявява предоставеният кредит за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения
документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство, има за
последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието,
на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
На следващо
място, ищецът претендира въз основа
на договора за кредит съществуване на вземане против ответника
за две суми: 9879.80 лева - главница за периода
30.01.2014г. до 30.12.2018г. и 4544.01 лева - редовна (възнаградителна)
лихва върху главницата, начислена за периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г. Още с определението си по чл.140 от ГПК, както
и с доклада по делото в открито заседание, съдът при разпределението
на доказателствената тежест е указал на ищеца, че е длъжен да докаже
обстоятелствата във връзка със съществуване на вземане против
ответника, по силата на които се явява кредитор, в това число – основанието на
иска и неговия размер. На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК е указал на ищеца, че несочи доказателства
относно размера на непогасените задължения – главница и лихви, които факти
могат да се установят с ангажиране на съдебна експертиза.
В
хода на делото, ищецът не доказа в какъв размер е вземането му с
основание: главница по договор за потребителски
кредит, как е изчислена тази сума от 9879.80 лева, от кои непогасени месечни вноски за главница е формирана
тя. По същия начин ищецът не доказа в какъв размер е вземането му с основание:
договорна лихва за 30.12.2015г. до 30.12.2018г., как
е изчислена тази сума от 4544.01 лева, в
какъв размер е за всяка от определените в периода месечни
вноски. Ищецът не ангажира доказателства, в условията на
пълно и главно доказване за да обоснове претенциите си за вземанията
– по основание и размер, както са заявени. Съобразявайки изложеното, съдът
счита, че предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 658/2019г. по описа на КрлРС е недоказан, поради
което и следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни.
Съгласно
ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за
заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани,
предвид отхвърлянето на исковата претенция.
Такива, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ответника, с оглед
изразена претенция с писмените бележки за това, които възлизат в размер на 800.00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „В.“, улица „Р.П.К.“ № 4-6, сграда „М.Т.“, ЕИК *******,
представлявано от Р.И.М. - Т. иск, с правно основание чл. 422 ГПК,във
връзка с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да
бъде прието за установено
по отношение на Т.К.Г. *** с ЕГН **********, че дължи присъдените
със Заповед за изпълнение № 369 от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№ 658/2019г. по описа
на КрлРС суми, а именно: 9879.80 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № FL 578875 от 31.03.2011г., сключен между „Ю.Б.“ АД и Т.К.Г., за
периода 30.01.2014г. до 30.12.2018г., ведно със законна лихва върху нея, от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.01.2019г. до
окончателното й погасяване и 4544.01 лева, представляваща редовна (възнаградителна) лихва върху главницата, начислена за
периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г., включително, представляваща част от претендираната в заповедното производство и непогасена по
давност лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Е.М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „В.“, улица „Р.П.К.“ № 4-6, сграда „М.Т.“, ЕИК *******,
представлявано от Р.И.М. – Т. да заплати на Т.К.Г. *** с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 800.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.