Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 16.02.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
шести януари 2021 година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 1875 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ твърди в исковата си молба, че
вземането му се основава на сключен на 20.11.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ като кредитор и И.Б.Д. като кредитополучател, договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-16548213. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е
електронен платежен инструмент и представлява персонализнрана пластмасова
карта, върху която е записана електронна информация. Персонализацията на
платежната карта представлява изписването на необходимите данни, свързани с
оправомощеиия ползвател на платежната карта, съгласно §1, т. 5 от ДР на Наредба
№ 3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ
кредитен лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне
да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да
заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством
предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на
разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да
погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не
изцяло. Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се
захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки
клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени рискови
правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в размер на
700,00 лева. Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е
използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на разположение
по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита.
Картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати
(АТМ), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина
(чл. 2).
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се
възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка" и „Покупка на изплащане
в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4). Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните
карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на
задължението: посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие
настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана сума; частично погасяване на задълженията - при
внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но не е
погасена пълната сума по задължението. Извлечението се изпраща на адреса на
електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при
липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и
се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. В чл. 16 от
договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по
собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“ кредитополучателят изплаща избраната от него стока или
услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез
предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има
разполагаем лимит по кредитната карта.
На 20.11.2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CRЕX-16548147, за
закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен
па стр.1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 12 месеца,
обхващащ периода от сключване па договора до 01.12.2019г., съгласно погасителен
план, включваща падежите дати на месечните погасителни вноски. Договорено е
кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 51,88 лева. За ползването на услугата по чл. 4 от договора е
договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на стр.1 от процесния договор в поле
„Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията. Падежът
по кредита е на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната
месечна вноска, определена по него. В случай, че кредитополучателят не направи
плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще бъде удържана от лимита на
кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато
вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит -
трансакцията се олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент,
както тегленето на суми на банкомат. След усвояването на суми по кредитната
кара а за кредитополучателя възниква задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
И.Б.Д. преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски
кредит на 01.01.2019г., към която дата е последното плащане по заема. При забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитира става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на
10.06.2019г. на длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която
кредитът е обявен за изискуем.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на И.Б.Д. е в общ размер на 882,92 лева, като на 01.01.2019г.,
кредитополучателят е преустановил обслужване на заема, поради което кредитната
карта е блокирана и от страна на кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Стара
Загора за следните дължими суми по договор за отпускане па револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16548213
както следва: 814,90 лева - главница; 23,93 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2019 г. до 01.06.2019 г.; 44,09 лева - мораторна лихва за
периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019г.; законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
За събирането на посочените суми ищецът подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по образуваното ч.гр.дело №6957/2019 г.
била издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1 т.2 от ГПК предявява
иск за установяване на вземането си
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България съществува вземането по договор CARD-16548213, обективирано
в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №6957/2019г. по описа на РС Ст.Загора, за 814,90 лева – главница; 23,93
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до 01.06.2019г.; 44,09
лева - мораторна лихва за периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение па парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. При условие на евентуалност предявява осъдителен иск за посочените
по-горе суми. Претендира направените по настоящото дело и в заповедното
производство разноски.
Ответникът И.Б.Д. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че оспорва предявения
иск по основание и размер.
Заявява, че за вземания по договор за потребителски кредит, с клауза за
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от
основанието на иска, изрично заявено в заповедното производство по чл.410 ГПК,
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да
е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
В този смисъл се позовава на съдебна практика - решение №92 от 16.06.2009г. на
ВКС по т.д.№467/2008г., II т.о, решение №58 от 15.04.2009г. на ВКС по
т.д.№548/2008г., II т.о и ТР №4/2013г. на ОСГТК, решение №123/09.11.2015г. по
т.д.№2561/2014г. ВКС, II т.о и решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015г. на
ВКС, II т.о. Сочи, че в настоящия случай ищецът не е уведомил длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, по делото няма доказателства за
това, предвид на което предявения иск е неоснователен, при липса на позоваване
на предсрочна изискуемост, клауза от договора предвиждаща автоматична такава
няма действие.
Оспорва получаването на пратка с товарителница с №1051014727543/28.11.2018г.
от „Еконт Експрес” ЕООД и съдържанието на писмо с изх.№5502/15.05.2020г. на
„Еконт Експрес” ЕООД. Оспорва получаването на покана за доброволно изпълнение
изпратена съгласно исковата молба на 10.06.2019г. и на покана с изх. №CARD - 16548213
издадена от ищеца.
Заявява, че договорът за кредит е достатъчно четлив, но по отношение на
сертификата за уговорената застраховка, който е част от договора и без
техническа експертиза е ясно, че е изготвен на шрифт по-малък от 12. Изготвен е
с шрифт, който е нечетлив и неясен, което е самостоятелно основание за
недействителността на договора по чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Договорът е нищожен и поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като
погасителния план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
допълнителните разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора за заем
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона
начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите 31,91%, но не
е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание
по чл.22 ЗПК за недействителност. Уговорка за лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва е противна на добрите нрави. В процесния договор
уговорените размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема и годишен
процент на разходите многократно и значително надвишават трикратния размер на
законната лихва, поради което счита за нищожни на основание противоречие с
добрите нрави - чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
изцяло, като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело
№6957/2019 г. по описа на СтРС, за
процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за
изпълнение от №22 от 14.01.2020г., с която е разпоредил длъжникът И.Б.Д. да
заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България следните суми: 814,90 лева - главница; 23,93 лева - възнаградителна лихва
за периода от 01.01.2019 г. до 01.06.2019 г.; 44,09 лева - мораторна лихва за
периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва от 27.12.2019г.
до окончателното плащане и разноски по делото. С разпореждане на основание
чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок
заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD 16548213/20.11.2018г. се установява, че на 20.11.2018г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София /кредитор/ и ответника И.Б.Д. /кредитополучател/
е сключен договор, по силата на който
кредиторът отпуска на кредитополучателя редволвиращ кредит в размер на
700лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора.
Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят може да използва услугата покупка
на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора. Възползвайки се от
тази възможност кредитополучателя е извършил усвояване чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит с номер CRЕX-16548147, за
закупуването на преносим компютър Lenovo на стойност 589 лв., при следните условия: 100лв. първоначална вноска,
размер на кредита 533,01лв., ГПР 31,91%, лихвен процент 28,01 %, месечни
погасителни вноски - 12, всяка в размер на 51,88 лева. Сключена е и застраховка
„Сигурност на плащанията” /Сертификат №CREX-16548147 с премия 44,01 лв. В
договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност
плащането на сумата. По делото са представени са фискален бон от
20.11.2018г. за 589,00 лв. и фактура №403285/20.11.2018г.
/за лаптоп Lenovo/ на стойност 589,00лв. с ДДС, от които 100лв. платими в брой
и 489лв. кредитно плащане, по която като получател е вписан ответника Lenovo.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че при
сключване на договора не са налице нарушения по чл.11 и чл.12 ЗПК, каквото е
възражението на ответната страна. Договорът е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е
общият размер на кредита; Посочен е лихвения процент по кредита, условията,
приложими по отношение на лихвения процент; Посочен годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит; Предоставянето, респ. получаването
на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора; Договора и Общите
условия са подписани на всяка страница от ответника. С оглед на това съдът
приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало
заемно правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което не е оспорено от страните, се установява, че по договор за потребителски
револвиращ кредит CARD 16548213/20.11.2018г. кредитополучателят е усвоил 786,62
лв. по компоненти: 160лв. теглени суми в брой; 489лв. за покупка на лаптоп
Lenovo; 55,65лв. от 133,56лв. договорена лихва, която до 01.06.2019г. е с
настъпил падеж 11,13х5м; 29,40 такси теглене, справка и месечни такси; 10,34
лв. застрахователна премия и 42,23лв. начислени месечни лихви по кредитната
карта. Към датата на завеждане на заявлението размерът на задълженията по
процесния кредит е общо 798,58лв. - 160лв. теглени суми в брой; 489лв. за
покупка на лаптоп Lenovo; 55,65 лв. договорена лихва, която до 01.06.2019г. е с
настъпил падеж; 11,80 такси теглене, справка и месечни такси; 9,67 лв.
застрахователна премия; 34,60лв. начислени месечни лихви по кредитната карта;
37,86 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2019г. до 27.12.2019г. Вещото лице
сочи, че получените плащания по кредита от страна на ответника са в размер на
25,90лв.
Предвид горното съдът намира, че ищеца е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума,
поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил
насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с
договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в договора.
В чл.17 от Общите условия на договора за кредит е
уговорено, че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. На
основание тази разпоредба на 10.06.2019г. на длъжника е изпратена покана за
доброволно плащане , с която кредитът е обявен за изискуем.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество
решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о.,
Решение №169 от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./,
когато искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното тълкувателно
решение разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се
съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно
до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление
до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до
длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата
молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с
връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната
изискуемост е обявена на кредитополучателя.
В настоящия случай не се установи преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 27.12.2019г., по което е
образувано ч.гр.д. №6957/2019г. по описа на РС Ст.Загора, ищецът да е изпратил
уведомление до длъжника за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила
от момента на връчване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление
на ищеца в тази насока. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита
за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, има
за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В случая
обстоятелството, че ответната страна е представлявана от особен представител на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, не опровергава този извод. В този смисъл е и
съдебната практика, намерила израз в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че с връчването
на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на
ответника, кредитът се счита за предсрочно изискуем. В настоящия случай препис
от исковата молба е връчен на особения представител на ответника на 28.09.2020г.
В настоящия случай по делото не се установи при
условията на пълно и главно доказване приложената към исковата молба Показа - уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /л.44/ да е достигнало до
ответника.
С оглед на гореизложеното предявените главни искове
се явяват неоснователни, поради липса на обявена преди подаване на заявлението
предсрочна изискуемост на вземането. С оглед неоснователността на главните
искове, то съдът следва да се разгледа предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове /Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС/.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №3 от
27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. С оглед на това съдът приема, че от момента на връчване на
исковата молба задължението по договора за кредит за главница, за
възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост и за такси до
датата на предсрочната изискуемост става изискуемо и предявените искове за
главница 814,90 лв., възнаградителна лихва за периода 01.01.2019г. до 01.06.2019г.
се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Както беше посочено по – горе законна лихва за забава
се дължи след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за
периода преди това, поради което претенцията за лихва за забава в размер на 44,09
лв. за периода 01.06.2019г. до 18.12.2020г. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски
/за държавна такса 25лв., за възнаграждение за особен представител – 300лв.,
възнаграждение за вещо лице – 250лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100лв./
съразмерно с уважената част от исковете общо в размер 641,29 лв.
Съдът констатира, че с платежно нареждане от
13.05.2020г. ищецът е внесъл държавна такса в размер на 125,00лв., която е
сключена и в списъка на разноските по чл.80 ГПК. Тъй като посочената такса е
недължимо платена, същата следва да бъде освободена и върната на ищеца.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.
България, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров,
ЕИК *********, против И.Б.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.М.,
АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на И.Б.Д. съществуването на
вземането на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България, за следните суми: 814,90 лева -
главница; 23,93 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019 г. до
01.06.2019 г.; 44,09 лева - мораторна лихва за периода от 01.06.2019 г. до
18.12.2019г., ведно със законната лихва от 27.12.2019г. до окончателното
плащане, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България против И.Б.Д. заповед №22 от 14.01.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№6957/2019 г. по описа на СтРС, поради
ненастъпване на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА И.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.М. да заплати на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, ЕИК *********, следните суми: 814,90 лева – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD
16548213/20.11.2018г.; 23,93 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.01.2019 г. до 01.06.2019 г., ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска общо в размер на 641,29 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” С.А. България, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър
Димитров, ЕИК ********* против И.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.М., иск за сумата от 44,09
лв. лихва за забава за периода 01.06.2019г. до 18.12.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОСВОБОЖДАВА внесената с платежно нареждане от
13.05.2020г. държавна такса в размер на 125,00лв. и постановява същата да бъде
върната на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: